всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - шести състав

Съдебен състав – Съд – шести състав

Дело C-121/92: Staatssecretaris van Financiën/Zinnecker, Съдебно решение от 13 октомври 1993 г.

1. В случай на лице, което през втората половина на 1982 г. пребивава в Германия и извършва дейност като самостоятелно заето лице, приблизително в равни пропорции както в Германия — където не е задължително осигурено по схема за социално осигуряване, тъй като не е наето лице, не принадлежи и към категория, приравнена към такива лица, и също така не е осигурено доброволно — така и в Нидерландия, следва ли въпросът дали то е самостоятелно заето лице по смисъла на Регламент № 1408/71 на Съвета относно прилагането на схеми за социално осигуряване към наети и самостоятелно заети лица и към членовете на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, да се решава въз основа на определението на понятието „самостоятелно заето лице“, приложимо в Нидерландия, или на това, приложимо в Германия, съгласно член 1, буква а), подточка ii) от Регламента във връзка със съответния параграф C (Германия) и I (Нидерландия) от приложение I.I към него?
2. Ако отговорът на първия въпрос е, че определението, приложимо в Германия, не е решаващо само по себе си, а определението, приложимо в Нидерландия, също може или единствено може да бъде решаващо, прави ли фактът, че съгласно нидерландското законодателство лице, посочено в първия въпрос, не подлежи на задължително осигуряване, тъй като не е пребиваващо лице, невъзможно прилагането на член 1, буква а), подточка ii) във връзка с приложение I.I (Нидерландия) към него?
3. Ако отговорите на въпроси 1 и 2 са в смисъл, че лицето, посочено в първия въпрос, може да се счита за самостоятелно заето лице единствено въз основа на дейността си в Нидерландия, необходимо ли е въпреки това за целите на член 14а, параграф 2 от Регламента да се вземат предвид и дейностите, извършвани в Германия, което би довело до прилагане на законодателството на последната държава към съответното лице, или трябва да се вземат предвид само дейностите в Нидерландия, което съгласно член 13, параграф 2, буква б) би довело до прилагане на нидерландското законодателство към него?
4. Ако лице, посочено в предходните въпроси, подлежи на нидерландското законодателство, което за целите на настоящия случай предвижда система на национално осигуряване, към която се присъединяват само пребиваващи лица, следва ли от член 13, параграф 2, буква б) от Регламента, че такова лице, макар и непребиваващо, трябва да се счита за осигурено лице за целите на тази система?
5. Ако на въпрос 4 се отговори положително:
Осигурено ли е лицето, посочено по-горе, в Нидерландия само през периода, в който извършва дейност на територията на Нидерландия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-93/92: CMC Motorradcenter/Baskiciogullari, Съдебно решение от 13 октомври 1993 г.

Съвместимо ли е с член 30 от Договора за ЕИО германски вносител да бъде задължен да информира купувача на мотоциклет Yamaha, че германските дилъри, оторизирани от корпорацията Yamaha, често отказват да извършват ремонти по гаранция на превозни средства, които са предмет на паралелен внос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-124/92: An Bord Bainne и Inter-Agra/Intervention Board for Agricultural Produce, Съдебно решение от 13 октомври 1993 г.

Съществува ли непреодолима сила по смисъла на правото на Общността и за целите на Регламент (ЕИО) № 765/86 на Комисията, когато:
а) оферта на предприятие от Общността за закупуване на масло съгласно Регламент (ЕИО) № 765/86 е придружена от писмено задължение съгласно посочения регламент, че маслото ще бъде преработено в маслоол и изнесено от Общността за определена трета държава;
б) офертата е приета от националната интервенционна агенция;
в) компетентните органи на третата държава, съгласно приложимото законодателство на тази държава, впоследствие изменят изискванията за качество за внасяното маслоол по такъв начин, че става невъзможно (въпреки най-добрите усилия на износителя) да се произведе приемливо маслоол от маслото, което е предмет на офертата, така че да се осъществи износът за тази държава в съответствие с писменото задължение;
г) изменението на изискванията за качество не е било публикувано или съобщено предварително на оферента или на износителя и е било напълно неочаквано за тях?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, води ли непреодолимата сила при обстоятелствата по настоящия случай до невъзможност за конфискация на гаранциите, предоставени съгласно Регламент (ЕИО) № 765/86 на Комисията, и по-специално на гаранцията, предоставена съгласно член 6, параграф 1 от него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-405/92: Mondiet/Armement Islais, Заключение от 28 септември 1993 г.

1. Дали Общността има компетентност да регулира опазването на биологичните ресурси в открито море
2. Дали разпоредбата, с която се въвежда забрана за използване на дрифтерни мрежи с дължина над 2,5 км, е приета на правилното правно основание
3. Дали забраната е приета въз основа на достатъчно научни данни
4. Може ли дерогацията от забраната да бъде валидно ограничена по начина, предвиден в регламента
5. Дали разпоредбата поражда проблеми във връзка със съвместното използване на риболовните зони
6. Дали разпоредбата представлява дискриминация между рибарите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-134/92: Mörlins/Zuckerfabrik Königslutter-Twülpstedt, Заключение от 16 септември 1993 г.

1. Пречи ли организацията на общия пазар в сектора на захарта при липса на мерки за хармонизация на Общността да се прилагат национални разпоредби, които изискват договорите, сключени между производителите на цвекло и производителите на захар, да съответстват на принципа на равно третиране, доколкото този принцип трябва да се прилага (a) между доставчиците по силата на правото на конкуренцията и (б) между акционерите в дружество с допълнителни задължения по силата на дружественото право, при условие че тези разпоредби са съвместими с целта, преследвана от организацията на общия пазар и системата на квотите?
2. Съществува ли в действащото право на Общността правило относно разпределението на квотите между производителите, на което отделно лице може да се позове пряко пред националните съдилища?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-129/92: Owens Bank/Bracco, Заключение от 16 септември 1993 г.

1) Приложима ли е Брюкселската конвенция от 1968 г. относно юрисдикцията и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела („Конвенцията от 1968 г.“) към производства или въпроси, възникващи в производства в Договарящи държави, които се отнасят до признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела на недоговарящи държави?
2) Приложими ли са членове 21, 22 или 23 от Конвенцията от 1968 г., или някой от тях, към производства или въпроси, възникващи в производства, които са заведени в повече от една Договаряща държава за изпълнение на съдебно решение на недоговаряща държава?
3) Ако съдът в Договаряща държава има правомощие да спре производството по силата на Конвенцията от 1968 г. на основание на висящ спор (lis pendens), кои са принципите на правото на Общността, които следва да бъдат прилагани от националния съд при определяне дали да спре производството като съд втори сезиран?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-308/87: Grifoni/Евратом, Заключение от 16 септември 1993 г.

Договорна отговорност на Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ) за вредите, претърпени от ищеца вследствие на инцидента
Недоговорна (деликтна) отговорност на Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ) за вредите, претърпени от ищеца вследствие на инцидента

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-116/92: Charlton и др., Заключение от 15 септември 1993 г.

1. При правилно тълкуване на член 7, параграфи 1 и 2: Създава ли Регламентът отделни периоди от по четири часа и половина шофиране в съвкупност, след или по време на които трябва да се вземат почивки с обща продължителност 45 минути или повече, ако водачът не започва незабавно дневен или седмичен период на почивка?
2. По отношение на дневния период на шофиране: от кой момент започва изчисляването на четирите часа и половина?
3. Приключва ли той и започва ли нов период от четири часа и половина:
(а) при завършване на съвкупността от 45 минути почивка
или
(б) в края на четири часа и половина съвкупно шофиране
или
(в) на подвижна основа по всяко време, когато водачът е шофирал четири часа и половина в съвкупност и не е взел поне 45 минути почивка през този период?
4. Следва ли отговорът на първия въпрос да се тълкува в контекста на общите разпоредби на членове 6 и 8 от Регламента?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-266/91: CELBI/Fazenda Pública, Съдебно решение от 2 август 1993 г.

1. Разпростира ли се понятието за такса с ефект, равностоен на митническо мито при внос, посочено в членове 9, 12 и сл. от Договора от Рим, върху такса, наложена от публичен институт върху продажбата на химическа целулоза, без разлика между местни и вносни продукти, чиито приходи финансират дейността на този орган (конкретно IPF, чийто предмет е определен в глава I на Декрет-закон № 428/72.10.31)?
2. До каква степен законово предписаното използване на приходите от такса, наложена както върху местни, така и върху вносни продукти, влияе върху прилагането на член 95 и оправдава нейното квалифициране като такса с равностоен ефект?
3. (В случай на утвърдителен отговор на първите два въпроса): До каква степен изискването „таксите, наложени върху местния продукт, да бъдат напълно компенсирани“, установено в практиката на Общността, се отнася до парична еквивалентност между размера на таксата, наложена на местните икономически субекти, и предоставените им предимства, или може да се разбира като изискване, свързано с характера и обхвата, както и с необходимостта от услуги, предоставяни в полза на местния продукт, които (като всички дейности на посочения орган) се финансират от приходите от събирането на таксата съгласно посоченото законодателство?
4. Може ли използването на приходите от такса, наложена върху местни и вносни продукти, за дейностите, осъществявани от посочения орган, да се счита за държавна помощ по смисъла на член 92?
5. Може ли налагането на такса, представляваща процент от общата стойност на продажбите на местния и вносния продукт и предназначена да финансира дейността на публичен институт, който предприема действията, посочени в законодателството, да представлява нарушение на член 30 от Договора от Рим?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-31/92: Larsy/INASTI, Съдебно решение от 2 август 1993 г.

Пречат ли член 12, параграф 2 и член 46 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на това пенсията, предоставена на работник в една държава членка, да бъде намалена на основание, че той едновременно получава пенсия в друга държава членка, в случай че съответното лице е плащало осигурителни вноски за пенсия в двете държави членки през един и същи период?
Необходимо ли е член 46, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се прилага и когато получателят на пенсията за осигурителен стаж и възраст е плащал вноски в повече от една държава членка през един и същи период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form