всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Съд - голям състав

Съдебен състав – Съд – голям състав

Дело C-213/15: Комисия/Breyer, Съдебно решение от 18 юли 2017 г.

Попадат ли писмените становища, изготвени от държава членка за целите на съдебно производство и държани от Европейската комисия, в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на институциите на Европейския съюз, с оглед на член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС и особеното естество на тези документи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-566/15: Erzberger, Съдебно решение от 18 юли 2017 г.

Съответства ли на член 18 ДФЕС и на член 45 ДФЕС това, че държава членка предоставя право на глас и право на лицата да се кандидатират на избори за представителите на работниците в надзорния орган на предприятие само на тези работници, които са заети в местата на стопанска дейност на предприятието или в предприятията на концерн, разположени на национална територия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-297/17: Ibrahim, Определение от 14 юли 2017 г.

Изискват ли обстоятелствата по делото провеждане на ускорено производство по смисъла на член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-194/16: Bolagsupplysningen и Ilsjan, Заключение от 13 юли 2017 г.

1) Трябва ли член 7, точка 2 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че лице, което твърди, че правата му са нарушени чрез публикуването на неверни данни за него в интернет и чрез незаличаването на коментарите за него, може да предяви пред съдилищата на всяка държава членка, на чиято територия е достъпна или е била достъпна публикуваната в интернет информация, иск за поправяне на неверните данни и за заличаване на накърняващите правата му коментари във връзка с претърпяната в тази държава членка вреда?
2) Трябва ли член 7, точка 2 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че юридическо лице, което твърди, че правата му са нарушени чрез публикуването на неверни данни за него в интернет и чрез незаличаването на коментарите за него, може за всички претърпени от него вреди да предяви пред съдилищата на държавата, в която се намира центърът на неговите интереси, иск за поправяне на неверните данни, за заличаване на коментарите и за обезщетение за имуществените вреди, причинени от публикуването на неверните данни в интернет?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, трябва ли член 7, точка 2 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че:
– следва се приеме, че центърът на интереси на юридическо лице, а следователно и мястото на настъпване на претърпените от него вреди, се намира в държавата членка, в която е неговото седалище, или
– при определянето на центъра на интереси на юридическото лице, а следователно и на мястото на настъпване на претърпените от него вреди, трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, като например седалището и мястото на стопанска дейност на юридическото лице, седалището на клиентите му, както и начинът на сключване на сделките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-574/15: Scialdone, Заключение от 13 юли 2017 г.

1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално свързаните разпоредби на член 4, параграф 3 ДЕС, член 325 ДФЕС и на Директива 2006/112/ЕО, които налагат задължение на държавите членки за уеднаквяване на политиките на санкции, да се тълкува в смисъл, че не допуска приемането на национална разпоредба, която криминализира невнасянето на ДДС над определен паричен праг, който е по-висок от прага за криминализиране на неплащането на прекия данък върху доходите?
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално свързаните разпоредби на член 4, параграф 3 ДЕС, член 325 ДФЕС и [на] Директива 2006/112/ЕО, които налагат на държавите членки задължението да предвидят ефективни, възпиращи и съразмерни санкции с цел защита на финансовите интереси на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска приемането на национална разпоредба, която изключва възможността да се наложи наказателна санкция на обвиняемия (независимо дали е управител, законен представител, лице, упълномощено да изпълнява функции с данъчно значение или съучастник в нарушението), когато свързаното с него образувание с юридическа правосубектност е платило със закъснение данъка и дължимите административни санкции във връзка с ДДС, въпреки че вече е направена данъчна проверка, образувано е наказателно производство и е повдигнато обвинение, делото е предадено на съда, подсъдимият е надлежно уведомен за повдигнатото срещу него обвинение, но преди даването на ход на делото в съдебно заседание пред първата инстанция, в система, която не налага на горепосочения управител, на законния представител или на упълномощените от тях лица и съучастниците в нарушението никаква друга санкция, дори и административна?
3) Трябва ли понятието „нарушение с измамна цел“, уредено в член 1 от Конвенцията PIF, да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попада и хипотезата на невнасяне, на частично или забавено внасяне на данъка върху добавената стойност, и следователно задължава ли член 2 от посочената конвенция държавата членка да наказва с лишаване от свобода невнасянето, частичното или забавеното внасяне на ДДС на стойност над 50 000 EUR?
При отрицателен отговор се поставя въпросът дали изискването на член 325 ДФЕС, който задължава държавите членки да налагат възпиращи, съразмерни и ефективни санкции, включително наказателни, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която освобождава от наказателна и административна отговорност управителите и законните представители на юридическите лица или техните пълномощници и съучастниците в нарушението, в случай на невнасяне, частично или забавено внасяне на ДДС на стойност, която превишава 3 или 5 пъти определените минимални прагове в случай на измама, в размер на 50 000 EUR?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-353/16: MP (Субсидиарна закрила на лице, което в миналото е било жертва на изтезания), Определение от 12 юли 2017 г.

Влияе ли фактът, че здравословните проблеми на кандидата са причинени от изтезания в държавата на произход, на допустимостта за субсидиарна закрила?
Имат ли значение задълженията по член 14, параграф 1 от Конвенцията срещу изтезанията за преценката относно предоставянето на субсидиарна закрила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-320/16: Uber France, Заключение от 4 юли 2017 г.

1) Член L. 3124‑13 от Кодекса за транспорта, в редакцията му след изменение със Закон № 2014‑1104 от 1 октомври 2014 г. относно такситата и превозните средства за превоз с шофьор, представлява ли нов технически регламент, който не е имплицитен, относно една или повече услуги на информационното общество по смисъла на [изменената Директива 98/34], съгласно която е задължително предварително уведомяване на Европейската комисия за този текст съгласно член 8 от Директивата, или той попада в приложното поле на [Директива 2006/123], която в член 2, параграф 2, буква г) изключва транспорта?
2) При утвърдителен отговор на първата част от въпроса, нарушението на задължението за уведомяване по член 8 от [Директива 98/34] води ли до невъзможност за противопоставяне на член L. 3124‑13 от Кодекса за транспорта на правните субекти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-74/16: Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania, Съдебно решение от 27 юни 2017 г.

Противоречи ли на член 107, параграф 1 ДФЕС освобождаването на Католическата църква от облагане с [ICIO] във връзка с извършването на строителни, монтажни и ремонтни работи в недвижими имоти, които са предназначени за развиване на икономически дейности, с които не се преследват стриктно религиозни цели?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-163/16: Louboutin и Christian Louboutin, Заключение от 22 юни 2017 г.

Ограничава ли се понятието за форма по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива [2008/95] до триизмерните характеристики на стоките като техните контури, размери или обем (които се изразяват в три измерения), или тази разпоредба обхваща и други (не триизмерни) характеристики на стоките като цвета?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-413/15: Farrell, Заключение от 22 юни 2017 г.

1. Следва ли установените в точка 20 от решение Foster критерии за проверка дали е налице еманация на държава членка да се тълкуват в смисъл, че тези критерии трябва да се прилагат а) кумулативно или б) поотделно
2. Доколкото посочените в решение Foster аспекти могат евентуално да се считат за фактори, които следва надлежно да се вземат предвид при извършването на цялостна преценка, налице ли е основен принцип, присъщ на установените в това решение отделни фактори, който даден съд следва да приложи, когато обосновава преценката си дали конкретен орган представлява еманация на държавата
3. За да се счита, че даден орган е еманация на държава членка, достатъчно ли е тя да му е възложила широк набор от отговорности с явната цел да се изпълняват задължения съгласно правото на ЕС, или освен това е необходимо такъв орган да има и а) специални правомощия или б) да извършва дейност под прекия контрол или надзор на тази държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 18990919293252 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form