всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд - голям състав

Съдебен състав – Съд – голям състав

Дело C-580/19: Stadt Offenbach am Main (Période d’astreinte d’un pompier), Съдебно решение от 9 март 2021 г.

Следва ли член 2 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че дежурствата, по време на които даден работник е задължен да стигне до границите на града на местоработата му в служебно облекло със служебното превозно средство в рамките на двадесет минути, следва да се считат за работно време, независимо че работодателят не е определил къде да е местонахождението на работника, но работникът все пак е съществено ограничен в избора на място и във възможностите да се посвети на личните и обществените си интереси?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли в случай като разглеждания в първия преюдициален въпрос член 2 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че при определянето на понятието „работно време“ следва да се отчита и дали и доколко по време на дежурство, полагано на място, което не е определено от работодателя, се очаква работникът да бъде редовно извикан?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-344/19: Radiotelevizija Slovenija (Période d’astreinte dans un lieu reculé), Съдебно решение от 9 март 2021 г.

Трябва ли член 2 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело времето, през което работникът в радиотелевизионна предавателна станция, когато е свободен от работа (когато физическото му присъствие на работното място не е необходимо), дава дежурство в условията на постоянно разположение на повикване и с него трябва да може да бъде осъществен контакт по телефон и, ако е необходимо, да се яви на работното място в рамките на един час, да се счита за работно време?
При обстоятелства като тези по настоящото дело отразява ли се на определянето на естеството на периода на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване фактът, че работникът е настанен в жилище, намиращо се в мястото, където осъществява трудовата си дейност (радиотелевизионна предавателна станция), доколкото географските особености на мястото правят невъзможно (или по-трудно) ежедневното завръщане у дома („там в долината“)?
Трябва ли отговорът на предходните въпроси да бъде различен, когато става въпрос за място, където възможностите за развлекателни дейности през свободното време са ограничени поради географските особености на мястото, или в което работникът се сблъсква с големи ограничения при организацията на свободното си време и при задоволяване на собствените си интереси (не както ако си беше у дома)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-392/19: VG Bild-Kunst, Съдебно решение от 9 март 2021 г.

Представлява ли вграждането чрез фрейминг на уебсайт на трето лице на произведение, което се намира на разположение на свободно достъпен уебсайт със съгласие на носителя на правата, публично разгласяване на произведението по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, ако това вграждане се осъществява при заобикаляне на мерките за защита срещу фрейминг, приети или наложени от носителя на правата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-379/19: DNA- Serviciul Teritorial Oradea, Заключение от 4 март 2021 г.

1) Задължителни ли са за румънската държава [МСП], създаден с [Решението за МСП], и изискванията, съдържащи се в изготвяните в рамките на този механизъм доклади?
2) Трябва ли член 2 [ДЕС] във връзка с член 4, параграф 3 [ДЕС] да се тълкува в смисъл, че в обхвата на задължението на държавата членка да спазва принципите на правовата държава попада и необходимостта Румъния да спазва изискванията, съдържащи се в докладите, които се изготвят в рамките на [МСП], създаден с [Решението за МСП], включително що се отнася до въздържането на Конституционния съд — политико-съдебна институция — както да тълкува закона и определя конкретните и задължителни условия, при които същият следва да се прилага от съдебните органи — изключителна компетентност, предоставена на съдебната власт, така и да въвежда нови законодателни разпоредби — изключителна компетентност, предоставена на законодателната власт
Изисква ли правото на Съюза да се отстранят последиците от такова решение, прието от конституционен съд
В контекста на отправения въпрос, допуска ли правото на Съюза национална правна норма, уреждаща дисциплинарната отговорност на магистрата, който остави без приложение решението на [Конституционния съд]?
3) Допуска ли принципът на независимост на съдиите, прогласен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и в член 47 от [Хартата на основните права на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“], както е разтълкуван от Съда на Европейския съюз (голям състав, решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, EU:C:2018:117), правомощията на съдиите да бъдат заменени с решения на [Конституционния съд] ([Решение № 51/2016, Решение № 302/2017 и Решение № 26/2019]), което води до непредсказуемост на наказателното производство (прилагане с обратна сила) и невъзможност законът да се тълкува и да се приложи към конкретния случай
В контекста на отправения въпрос, допуска ли правото на Съюза национална правна норма, уреждаща дисциплинарната отговорност на магистрата, който остави без приложение решението на [Конституционния съд]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-811/19: FQ и др., Заключение от 4 март 2021 г.

1. Трябва ли член 19, параграф 1 [ДЕС], член 325, параграф 1 [ДФЕС], член 58 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията [(ОВ L 141, 2015 г., стр. 73)], член 4 от Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 година относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред [(ОВ L 198, 2017 г., стр. 29)], да се тълкуват в смисъл, че не допускат орган извън съдебната власт, като [Конституционния съд], да приеме решение, с което се произнася по процесуално възражение относно евентуалната незаконосъобразност на съдебния състав в светлината на принципа на специализация на съдиите от [ВКС] (непредвиден в румънската конституция) и с което задължава съдебен орган да върне делата, които са във фаза на обжалване (деволутивен ефект), за ново разглеждане на първа инстанция от същия съдебен орган?
2. Трябва ли член 2 [ДЕС] и член 47, [втора алинея] от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат орган извън съдебната власт да обяви за незаконосъобразен съдебен състав на отделение на върховния съдебен орган (състав от действащи съдии, които към момента на повишаването им в длъжност са отговаряли, наред с други изисквания, на изискването за специализация, което е било необходимо за повишаване в наказателното отделение на върховния съдебен орган)?
3. Трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да остави без приложение решение на Конституционния съд, с което се тълкува разпоредба с по-нисък ранг от конституцията, свързана с организацията [ВКС], която разпоредба се съдържа в националния закон за предотвратяване, установяване и санкциониране на случаите на корупция и от шестнадесет години постоянно се тълкува по един и същ начин от съдебния орган?
4. Съгласно член 47 от [Хартата] включва ли принципът на свободен достъп до правосъдие специализация на съдиите и създаване на специализирани състави към върховния съдебен орган?
1. Трябва ли член 19, параграф 1 [ДЕС], член 325, параграф 1 [ДФЕС] и член 4 от [Директива 2017/1371], приета на основание член 83, параграф 2 от [ДФЕС], да се тълкуват в смисъл, че не допускат орган извън съдебната власт, като [Конституционния съд], да приеме решение, с което се изисква преразглеждане на делата за корупция, разгледани в даден период и които са във фаза на обжалване, поради това че не са създадени специализирани в тази област съдебни състави в рамките на върховния съдебен орган, въпреки че се признава специализацията на съдиите, участващи в състава?
2. Трябва ли член 2 [ДЕС] и член 47, [втора алинея] от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат орган извън съдебната власт да обяви за незаконен съдебния състав на отделение на върховния съдебен орган (състав от действащи съдии, които към момента на повишаването им в длъжност са отговаряли, наред с други изисквания, на изискването за специализация, което е било необходимо за повишаване във върховния съдебен орган)?
3. Трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да остави без приложение решение на Конституционния съд, постановено по дело относно конституционноправен спор, което е задължително съгласно националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-357/19: Euro Box Promotion и др., Заключение от 4 март 2021 г.

1) Трябва ли член 19, параграф 1 [ДЕС], член 325, параграф 1 [ДФЕС], член 1, параграф 1, букви a) и б) и член 2, параграф 1 от [Конвенцията PIF], както и принципът на правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат орган извън съдебната власт като [Конституционния съд на Румъния] да приеме решение, с което се произнася по законосъобразността на сформиране на съдебните състави, създавайки по този начин предпоставки за допускане на извънредни жалби срещу влезлите в сила съдебни решения, постановени в определен период от време?
2) Трябва ли член 47, параграф 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска обвързващата във вътрешното право констатация на орган извън съдебната власт за липсата на независимост и безпристрастност на съдебен състав, включващ съдия с ръководни административни функции, който не е бил определен на случаен принцип, а въз основа на прозрачно, известно и неоспорено от страните правило, приложимо за всички дела, разглеждани от посочения състав?
3) Трябва ли предимството на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да остави без приложение решение на конституционния съд, постановено по дело относно конституционноправен спор, което съгласно националното право е обвързващо?
4) Трябва ли член 2 [ДЕС], член 19, параграф 1 от същия договор и член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат намесата на конституционен съд (орган, който съгласно националното право не е съдебна институция) във връзка с начина, по който върховната юрисдикция е тълкувала и приложила подконституционното законодателство при дейността по сформиране на съдебните състави?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-741/19: République de Moldavie, Заключение от 3 март 2021 г.

1) Трябва ли член 1, точка 6 от ДЕХ да се тълкува в смисъл, че вземане, произтичащо от договор за продажба на електроенергия, което не е свързано с никаква вноска от страна на инвеститора в приемащата държава, може да представлява „инвестиция“ по смисъла на този член?
2) Трябва ли член 26, параграф 1 от ДЕХ да се тълкува в смисъл, че придобиването от инвеститор на договаряща страна на вземане на икономически оператор, чужд на договарящите се страни по ДЕХ, представлява инвестиция?
3) Трябва ли член 26, параграф 1 от ДЕХ да се тълкува в смисъл, че вземане на инвеститор, произтичащо от договор за продажба на електроенергия, доставена на границата на приемащата държава, може да представлява инвестиция, направена в зоната на друга договаряща страна, при липса на каквато и да е икономическа дейност, упражнявана от инвеститора на територията на последната?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-824/18: A.B. и др. (Nomination des juges à la Cour suprême – Recours), Съдебно решение от 2 март 2021 г.

Трябва ли член 2 ДЕС във връзка с член 4, параграф 3, трета алинея, член 6, параграф 1 и член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, член 9, параграф 1 от Директива 2000/78 и член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че принципът на правовата държава и правото на ефективни правни средства за защита и на ефективна съдебна защита са нарушени, когато националният законодател — признавайки правото на обжалване по съдебен ред за индивидуалните случаи, свързани със заемането на съдийска длъжност в най-висшата съдебна инстанция в държавата членка (Sąd Najwyższy (Върховния съд)) — предвижда, че решението, взето в процедурата по подбор, предхождаща представянето на предложение за заемане на съдийска длъжност в посочения по-горе съд, влиза в сила и поражда действие, ако решението, взето при съвместното разглеждане и оценяването на всички кандидатури за съдийски длъжности в Sąd Najwyższy (Върховния съд), не е обжалвано от всички участници в процедурата по подбор, сред които е и кандидат, който няма интерес от обжалване на това решение, а именно посоченият в предложението за заемане на длъжността, и в резултат на това:
– се отнема ефективността на средството за защита и възможността компетентният съд да осъществи действителен контрол върху протичането на посочената процедура по подбор,
– а когато тази процедура се отнася и за съдийски длъжности в Sąd Najwyższy (Върховния съд), заемани до момента от съдии, за които се прилага нова, по-ниска пенсионна възраст, без вземането на решение дали да се възползва от по-ниската пенсионна възраст да се оставя на съответния съдия, в контекста на принципа на несменяемост на съдиите — ако се установи, че по този начин посоченият принцип е бил подкопан — се засягат също обхватът на съдебния контрол върху посочената процедура по подбор и резултатът от него?
Трябва ли член 2 ДЕС във връзка с член 4, параграф 3, трета алинея, член 6, параграф 1 ДЕС във връзка с член 15, параграф 1 и член 20 във връзка с член 21, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата във връзка с член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) и член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2000/78 и член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че:
– принципите на правовата държава, на равно третиране и на равен достъп при еднакви условия до публични длъжности — а именно до съдийски длъжности в Sąd Najwyższy (Върховния съд) — са нарушени, когато за индивидуалните случаи, свързани със заемането на съдийска длъжност в посочения съд, съществува право на обжалване пред компетентния съд, но поради описания в първия въпрос начин, по който съответното решение влиза в сила, предложение за заемане на свободна съдийска длъжност в Sąd Najwyższy (Върховния съд) може да се направи, без компетентният съд да е упражнил контрол върху протичането на посочената процедура по подбор — ако до такъв контрол се стигне — като същевременно липсата на такъв контрол, противоречаща на правото на ефективни правни средства за защита, нарушава правото на равен достъп до публични длъжности и съответно не отговаря на целите от общ интерес,
– а когато съставът на органа на държавата членка, който трябва да защитава независимостта на съдилищата и съдиите (KRS) и пред който се провежда процедурата, свързана със заемане на съдийска длъжност в Sąd Najwyższy (Върховния съд), е създаден по такъв начин, че представителите на съдебната власт в него се избират от законодателната власт, не се ли нарушава принципът на институционално равновесие?
Трябва ли член 2 ДЕС във връзка с член 4, параграф 3, трета алинея, член 6, параграф 1, член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата и член 9, параграф 1 от Директива 2000/78 и член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че принципът на правовата държава и правото на достъп до съд и ефективна съдебна защита се нарушават, когато националният законодател премахва от правния ред релевантните разпоредби относно правомощията на Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд) и относно правото на обжалване пред този съд на решенията на KRS, а също така въвежда механизъм, съгласно който производствата по такива жалби, образувани и неприключени преди деня на извършваните изменения (отмени), се прекратяват по силата на закона, в резултат на което:
– се отнема правото на достъп до съд, що се отнася до контрола върху посочените решения на KRS и контрола за законосъобразност върху протичането на процедурите по подбор, по които се вземат тези решения,
– а когато след надлежното образуване на производство за контрол върху въпросните решения на KRS са отправени преюдициални въпроси до Съда от първоначално компетентния по посочените дела национален съд, правото на достъп до съд се отнема и по конкретно дело, висящо пред (първоначално) компетентния съд за разглеждането му, като се стига до последващо лишаване на този съд от възможността за ефективно използване на производството по отправяне на преюдициално запитване до Съда и от правото да очаква решението на последния, а това подкопава принципа на Съюза на лоялно сътрудничество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-746/18: Prokuratuur (Conditions d’accès aux données relatives aux communications électroniques), Съдебно решение от 2 март 2021 г.

Следва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, позволяваща достъпа на публични органи до съвкупност от данни за трафик или данни за местонахождение, които могат да предоставят информация за комуникациите, извършени от ползвател на средство за електронна комуникация, или относно данните за местонахождението на използваните от него крайни устройства и да позволят да се направят точни изводи относно неговия личен живот за целите на предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на престъпления, без този достъп да е ограничен до производствата за борба с тежката престъпност, независимо от продължителността на периода, за който е поискан достъпът до посочените данни, обема, както и естеството на наличните данни за подобен период?
Следва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която оправомощава прокуратурата, чиято задача е да ръководи производството по разследване и евентуално да представлява държавното обвинение в последващо производство, да разреши достъпа на публичен орган до данните за трафик и до данните за местонахождение за целите на събиране на доказателства в наказателно производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-425/19: Комисия/Италия и др., Съдебно решение от 2 март 2021 г.

Допуснал ли е Общият съд грешка при прилагане на правото, като е наложил на Европейската комисия по-строги изисквания за доказване на отговорността на държавата и използването на държавни ресурси при частноправни образувания, отколкото предвижда съдебната практика по член 107, параграф 1 ДФЕС?
Изопачил ли е Общият съд фактите и италианското право при анализа на правомощията на Banca d’Italia и характера на вноските във FITD, като по този начин е допуснал грешка в правната квалификация на спорните мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14445464748252 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form