Съд - голям състав
Съдебен състав – Съд – голям състав
Дело C-896/19: Repubblika, Съдебно решение от 20 април 2021 г.
Приложими ли са разпоредбите на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тълкувани заедно или поотделно, по отношение на действителността на членове 96, 96А и 100 от конституцията на Малта?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, съвместими ли са правомощията на министър-председателя в процеса на назначаване на членове на съдебната власт в Малта с член 19, параграф 1 ДЕС и с член 47 от Хартата, тълкувани и в светлината на член 96А от конституцията, който е в сила от 2016 г.?
Ако се установи, че правомощията на министър-председателя са несъвместими, трябва ли този факт да се вземе под внимание по отношение на бъдещи назначения и трябва ли да се отрази и на предишни назначения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-564/19: IS (Illégalité de l’ordonnance de renvoi), Заключение от 15 април 2021 г.
1) a) Трябва ли член 6, параграф 1 ДЕС и член 5, параграф 2 от Директива 2010/64 да се тълкуват в смисъл, че за да гарантира правото на справедлив съдебен процес на подсъдимите, които не владеят езика на производството, държавата членка трябва да състави регистър на независими устни и писмени преводачи с необходимата квалификация, или, при липса на такъв, да гарантира по друг начин възможността за упражняване на контрол върху адекватното качество на устния превод в съдебното производство?
б) При утвърдителен отговор на предходния въпрос и ако в конкретния случай поради липса на адекватно качество на устния превод не може да се установи дали подсъдимият е информиран за предмета на разследването или на обвинението срещу него, трябва ли член 6, параграф 1 ДЕС, член 4, параграф 5 и член 6, параграф 1 от Директива 2012/13 да се тълкуват в смисъл, че при тези обстоятелства производството не може да бъде продължено като задочно?
2) a) Трябва ли принципът на независимост на съдебната власт, предвиден в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, в член 47 от [Хартата] и в практиката на Съда, да се тълкува в смисъл, че е налице нарушение на посочения принцип, ако председателят на [НССВ], натоварен с функциите по централно управление на съдилищата и назначен от Парламента, единствения, пред който той носи отговорност и който може да го освободи от длъжност, запълва длъжността председател на съд, чиито правомощия са свързани по-специално с правилата за разпределение на делата, образуването на дисциплинарни производства срещу съдии и тяхното атестиране, чрез временно пряко назначаване, като избягва провеждането на конкурс и постоянно игнорира мнението на компетентните органи за самоуправление на съдиите?
б) При утвърдителен отговор на втория въпрос, буква а) и ако съдията, разглеждащ дадено дело, има основателни причини да се страхува, че ще му бъдат причинени неоправдани вреди поради правораздавателните или административните му дейности, трябва ли посоченият принцип да се тълкува в смисъл, че не е гарантиран справедлив съдебен процес?
3) a) Трябва ли принципът на независимост на съдебната власт, предвиден в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, в член 47 от [Хартата] и в практиката на Съда, да се тълкува в смисъл, че не е в съответствие с посочения принцип положение, при което, за разлика от прилаганата през предходните десетилетия практика, от 1 септември 2018 г. насам унгарските съдии получават съгласно закона възнаграждение, по-ниско от това на прокурорите от съответната категория, имащи едни и същи ранг и прослужено време, и ако се вземе предвид икономическото положение в страната, заплатите им като цяло не съответстват на значимостта на изпълняваните от тях функции, като се има предвид по-специално практиката на административните ръководители да предоставят премии по свое усмотрение?
б) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли посоченият принцип на независимост на съдебната власт да се тълкува в смисъл, че при такива обстоятелства не може да се гарантира правото на справедлив съдебен процес?
4) a) Трябва ли разпоредбата на член 267 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че ѝ противоречи решение от националната съдебна практика, по силата на което в производство за уеднаквяване на съдебната практика на държавата членка най-висшата съдебна инстанция квалифицира като незаконосъобразно определението на нисшестоящия съд, с което започва преюдициалното производство, без да се засягат правните последици от разглежданото определение?
б) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, буква а), трябва ли член 267 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че запитващата юрисдикция не трябва да взема предвид решенията на висшестоящата юрисдикция в противен смисъл и принципните позиции, приети в интерес на единството на правото?
в) При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, буква а), може ли в такъв случай спряното наказателно производство да бъде възобновено, при положение че преюдициалното производство е в ход?
5) Трябва ли принципът на независимост на съдебната власт, закрепен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и в член 47 от Хартата, както и в практиката на Съда, да се тълкува в смисъл, че с оглед на член 267 ДФЕС този принцип е нарушен, когато срещу съдия е образувано дисциплинарно производство, с довода че е започнал преюдициално производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-508/19: Prokurator Generalny (Chambre disciplinaire de la Cour suprême – Nomination), Заключение от 15 април 2021 г.
1) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2, член 4, параграф 3 ДЕС и член 6, параграф 3 ДЕС във връзка с член 47 от [Хартата] и член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че в производство по установяване на несъществуването на служебно правоотношение съдът, действащ като последна инстанция в държава членка, може да констатира, че не е съдия лицето, на което е връчен акт за назначаване на съдийска длъжност в същия съд, издаден въз основа на разпоредби, нарушаващи принципа на ефективна съдебна защита, или по несъвместим с този принцип начин, ако разглеждането на тези въпроси по съдебен ред преди връчването на посочения акт умишлено е направено невъзможно?
2) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2, член 4, параграф 3 ДЕС и член 47 от [Хартата] във връзка с член 267 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че принципът на ефективна съдебна защита е нарушен, ако връчването на акта за назначаване на съдийска длъжност е станало след отправянето от националната юрисдикция на преюдициално запитване относно тълкуването на правото на Съюза, от отговора на което зависи преценката на съвместимостта на националните разпоредби, чието прилагане е направило възможно връчването на посочения акт, с правото на Съюза?
3) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2, член 4, параграф 3 ДЕС, член 6, параграф 3 ДЕС и член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че принципът на ефективна съдебна защита е нарушен поради неосигуряване на право на достъп до съд, ако връчването на акта за назначаване на съдийска длъжност в съд на държава членка е станало вследствие на процедура по назначаване, проведена при грубо нарушаване на правилата от правото на тази държава за назначаване на съдии?
4) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2, член 4, параграф 3 ДЕС и член 47 от [Хартата] във връзка с член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че принципът на ефективна съдебна защита се нарушава със създаването от националния законодател в съда, действащ като последна инстанция в държавата членка, на организационна единица, която не е съд по смисъла на правото на Съюза?
5) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2, член 4, параграф 3 ДЕС и член 47 от [Хартата] във връзка с член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че по съществуването на служебно правоотношение и статута на съдия на лице, на което е връчен акт за назначаване на съдийска длъжност в съда, действащ като последна инстанция в държава членка, не може да се произнесе компетентна по националното право организационна единица в този съд, в която е назначено това лице, която е сформирана само от лица, чиито актове за назначаване са засегнати от пороците, посочени във втория, третия и четвъртия въпрос, и която поради тези причини не е съд по смисъла на правото на Съюза, а това може да направи друга организационна единица в този съд, отговаряща на изискванията на правото на Съюза за съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-927/19: Klaipėdos regiono atliekų tvarkymo centras, Заключение от 15 април 2021 г.
4) Следва член 1, параграф 1, трета алинея от Директива 89/665, въвеждащ принципа за ефективност на процедурите по оспорване, член 1, параграфи 3 и 5 от същата директива, член 21 от Директива 2014/24 и Директива 2016/943, по‑специално съображение 18 и член 9, параграф 2, трета алинея (заедно или поотделно, но без ограничение), да се тълкуват в смисъл, че когато националното законодателство, което регламентира обществените поръчки, изисква провеждането на задължителна досъдебна процедура по уреждане на спорове:
a) възлагащият орган е длъжен да предостави на доставчика, инициирал процедурата по оспорване, цялата информация относно офертата на друг доставчик (независимо от поверителното ѝ естество), ако предметът на оспорването е именно законосъобразността на оценката на офертата на другия доставчик и доставчикът, инициирал процедурата, предварително и изрично е поискал предоставянето на тази информация от възлагащия орган;
б) независимо от отговора на предишния въпрос, когато отхвърля претенциите на доставчика относно законосъобразността на оценката на офертата на неговия конкурент, възлагащият орган, във всеки случай следва да даде ясен, изчерпателен и конкретен отговор независимо от риска от разкриване на предоставената му поверителна информация, съдържаща се в офертата?
5) Следва ли член 1, параграф 1, трета алинея, член 1, параграфи 3 и 5 и член 2, параграф 1, буква б) от Директива 89/665, член 21 от Директива 2014/24 и Директива 2016/943, по-специално съображение 18 (заедно или поотделно, но без ограничение), да се тълкуват в смисъл, че решението на възлагащия орган да не предостави на доставчика достъп до поверителните данни на офертата на друг участник подлежи на самостоятелно обжалване пред съдилищата?
6) Ако отговорът на предишния въпрос е утвърдителен, следва ли член 1, параграф 5 от Директива 89/665 да се тълкува в смисъл, че доставчикът следва да оспори такова решение пред възлагащия орган и, ако е необходимо, да сезира съда?
7) Ако отговорът на предишния въпрос е утвърдителен, следва ли член 1, параграф 1, трета алинея и член 2, параграф 1, буква б) от Директива 89/665 да се тълкуват в смисъл, че в зависимост от обема на наличната информация относно съдържанието на офертата на другия доставчик доставчикът може да сезира съдилищата единствено по отношение на отказа да му се предостави информация, без отделно да оспорва законосъобразността на други решения на възлагащия орган?
8) Независимо от отговорите на предишните въпроси, следва ли член 9, параграф 2, трета алинея от Директива 2016/943 да се тълкува в смисъл, че съдът, след като получи искането на жалбоподателя да бъде разпоредено представянето на доказателства от другата страна по спора, които да му бъдат предоставени, следва да го уважи независимо от действията на възлагащия орган по време на процедурите по възлагане или оспорване на обществената поръчка?
9) Следва ли член 9, параграф 2, трета алинея от Директива 2016/943 да се тълкува в смисъл, че след като отхвърли искането на жалбоподателя за разкриване на поверителна информация на другата страна по спора, съдът трябва да направи служебно оценка на значението на данните, за които е поискано отпадане на поверителността, и на тяхното отражение върху законосъобразността на процедурата за възлагане на обществена поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-882/19: Sumal, Заключение от 15 април 2021 г.
Допуска ли произтичащата от практиката на Съда на Европейския съюз доктрина за стопанската единица отговорността на дружеството майка да се разпростира върху дъщерното дружество или тази доктрина е приложима единствено за да се разпростре отговорността на дъщерните дружества върху дружеството майка?
В хипотезата на вътрешногрупови отношения следва ли възможността за разширяване на обхвата на понятието „стопанска единица“ да се основава единствено на контрола като критерий, или са допустими и други критерии, включително евентуалното облагодетелстване на дъщерното дружество от съответните нарушения?
Ако е възможно разпростиране на отговорността на дружеството майка върху дъщерното дружество, какви са условията за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-561/19: Consorzio Italian Management e Catania Multiservizi и Catania Multiservizi, Заключение от 15 април 2021 г.
1) По принцип длъжен ли е националният съд, чиито решения не подлежат на обжалване, в съответствие с член 267 ДФЕС да отправи преюдициален въпрос за тълкуване на правото на Съюза и в случаите, когато някоя от страните в процеса постави такъв въпрос след първия подаден от нея акт, въз основа на който се образува производството, или за конституиране в производството, или и след момента, в който делото е било поставено за решаване за първи път, или дори и след като веднъж вече е отправяно преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз?
2) С оглед на изложеното в предишния въпрос, съвместими ли са членове 115, 206 и 217 от Законодателен декрет 163/2006 — както са разтълкувани в административната съдебна практика, в смисъл че изключват преразглеждането на цените по договорите, свързани с т.нар. „специални сектори“, и по-специално договорите с различен предмет от тези, за които се отнася Директива 2004/17, но функционално свързани с последните — с правото на Съюза (и по-специално с член 4, параграф 2, член 9 и член 101, параграф 1, буква д), членове 106 ДФЕС и 151 ДФЕС — както и с цитираните в последния член Европейска социална харта, подписана в Торино на 18 октомври 1961 г., и Харта на Общността за основните социални права на работниците от 1989 г. — с членове 152 ДФЕС, 153 ДФЕС и 156 ДФЕС, членове 2 ДЕС и 3 ДЕС, а и с член 28 от [Хартата])?
3) С оглед на изложеното по-горе в първия въпрос, съвместими ли са членове 115, 206 и 217 от Законодателен декрет 163/2006 — както са разтълкувани в административната съдебна практика, в смисъл че изключват преразглеждането на цените по договорите, свързани с т.нар. „специални сектори“, и по-специално договорите с различен предмет от тези, за които се отнася Директива 2004/17, но функционално свързани с последните — с правото на Съюза (и по-специално с член 28 от [Хартата], със залегналия в членове 26 ДФЕС и 34 ДФЕС принцип на равно третиране и с принципа на свобода на стопанската инициатива, признат от член 16 от [Хартата])?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-30/19: Braathens Regional Aviation, Съдебно решение от 15 април 2021 г.
За да се приеме, че е изпълнено изискването на член 15 от Директива [2000/43] за ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, по дело за нарушение на забрана, предвидена в същата директива, в което жертвата иска обезщетение за дискриминация, трябва ли държава членка, ако жертвата поиска това, винаги да проверява дали е имало дискриминация — и евентуално да установява наличието на такава — независимо дали лицето, обвинено в това, е признало, че е имало дискриминация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-487/19: W. Ż. () и des affaires publiques de la Cour suprême – Nomination), Заключение от 15 април 2021 г.
Трябва ли член 2 [ДЕС], член 6, параграфи 1 и 3 [ДЕС] и член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС] във връзка с член 47 [от Хартата] и с член 267 [ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че не е независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, по смисъла на правото на Европейския съюз съдът в състав от един съдия, когато последният е назначен на съдийска длъжност в грубо нарушение на правната уредба на държавата членка относно назначаването на съдии, изразяващо се по-специално в назначаването на съответното лице на съдийска длъжност въпреки предходното обжалване пред компетентния национален съд (Върховният административен съд) на решението на националния орган (KRS), съдържащо предложението за назначаването на лицето на съдийска длъжност, въпреки спирането на изпълнението на това решение в съответствие с националното право и въпреки че производството пред компетентния национален съд (Върховният административен съд) не е приключило преди връчването на акта за назначаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-490/20: Stolichna obshtina, rayon “Pancharevo”, Заключение от 15 април 2021 г.
1) Следва ли член 20 и член 21 ДФЕС, както и член 7, 24 и 45 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат българските административни органи, сезирани с искане за удостоверяване на раждане на дете, български гражданин, настъпило в друга държава членка на ЕС, и удостоверено с испански акт за раждане, в който са вписани две лица от женски пол като майки, без да се уточнява дали и коя от тях е биологичната майка на детето, да откажат да издадат български акт за раждане с мотива, че жалбоподателят отказва да посочи коя е биологичната майка на детето?
2) Следва ли член 4, параграф 2, ДЕС, както и член 9 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че зачитането на националната и конституционна идентичност на държавите членки на ЕС предполага, че последните разполагат с широко право на преценка по отношение на правилата за установяване на произход. По-конкретно:
– Следва ли чл. 4, параграф 2, ДЕС да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да изискат информация за биологичния произход на детето?
– Следва ли чл. 4, параграф 2, ДЕС, заедно с чл. 7 и член 24 § 2 от Хартата, да се тълкуват с смисъл, че е необходимо да се търси баланс между националната и конституционна идентичност на държава членка, като се има предвид, че към настоящия момент липсва консенсус както в ценностно така и в правно отношение досежно възможността да се впишат като родители в акт за раждане лица от един и същ пол, без да се уточнява дали и кой от тях е биологичен родител на детето, и висшият интерес на детето
При утвърдителен отговор, как конкретно би могъл да се постигне този баланс?
3) Имат ли значение за отговора на първия въпрос правните последици от Брекзит, доколкото едната майка, посочена в акта за раждане, издаден в друга държава членка, е гражданка на Обединеното кралство, а другата е гражданка на държава — членка на ЕС, като се има предвид по-специално фактът, че отказът за издаването на български акт за раждане на детето възпрепятства издаване на документ за самоличност на детето от държава членка на ЕС и оттук, евентуално, затруднява пълноценното упражняване на неговите права на европейски гражданин?
4) В случай на положителен отговор по първия въпрос, налага ли правото на ЕС, и по-специално принципът на ефективност, задължение за компетентните национални власти да се отклонят от образеца за съставяне на акт за раждане, който е част от действащото национално право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-911/19: FBF, Заключение от 15 април 2021 г.
1. Може ли жалбата за отмяна, предвидена в разпоредбите на член 263 [ДФЕС], да бъде подадена срещу насоките, издадени от европейски надзорен орган
Ако е така, допустимо ли е професионална федерация да оспори с жалба за отмяна валидността на насоки, адресирани до членовете, чиито интереси тя защитава, които насоки обаче не се отнасят до нея нито пряко, нито лично?
2. При отрицателен отговор на някой от двата въпроса по точка 1°, може ли преюдициалното запитване, предвидено в член 267 [ДФЕС], да бъде отправено относно насоките, издадени от европейски надзорен орган
Ако е така, допустимо ли е професионална федерация да оспори с възражение валидността на насоки, адресирани до членовете, чиито интереси тя защитава, които насоки обаче не се отнасят до нея нито пряко, нито лично?
3. В случай че е допустимо Fédération bancaire française да оспори с възражение насоките, приети от Европейския банков орган на 22 март 2016 г., превишил ли е той с издаването им правомощията, предоставени му с Регламент № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.