всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - голям състав

Съдебен състав – Съд – голям състав

Дело C-408/03: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 23 март 2006 г.

Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз изискването гражданин на Съюза да разполага със собствени лични средства, като се изключва възможността да се вземат предвид доходите на партньор, с когото няма правно обвързваща връзка?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз автоматичното издаване на заповед за напускане на територията на държавата членка на граждани на Съюза, които не представят в предвидения срок необходимите документи за получаване на разрешение за пребиваване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-452/04: Fidium Finanz, Заключение от 16 март 2006 г.

1. Може ли предприятие, което има седалище в държава извън Европейския съюз, в случая Швейцария, да се позовава на свободното движение на капитали по член 56 ЕО по отношение на търговското предоставяне на кредити на жители на държава членка на Европейския съюз, в случая Федерална република Германия, спрямо тази държава членка и мерките, предприети от нейните органи или съдилища, или подготовката, предоставянето и изпълнението на такива финансови услуги се обхващат единствено от свободата на предоставяне на услуги по член 49 и сл. ЕО?
2. Може ли предприятие, което има седалище в държава извън Европейския съюз, да се позовава на свободното движение на капитали по член 56 ЕО, когато предоставя кредити търговски или предимно на жители, пребиваващи в Европейския съюз, и има седалище в държава, в която не подлежи, по отношение на започването и упражняването на тази стопанска дейност, на изискване за предварително разрешение от държавен орган на тази държава или на изискване за редовен надзор върху своята стопанска дейност по начин, който е обичаен по отношение на кредитните институции в Европейския съюз, и в конкретния случай във Федерална република Германия, или позоваването на свободното движение на капитали в такъв случай представлява злоупотреба с правото?
Може ли такова предприятие да бъде третирано, по отношение на правото на Европейския съюз, по същия начин като лица и предприятия, установени на територията на съответната държава членка, по отношение на задължението за получаване на разрешение, въпреки че няма седалище в тази държава членка и също така не поддържа клон там?
3. Представляват ли разпоредби, които обуславят търговското предоставяне на кредити от предприятие, което има седалище в държава извън Европейския съюз, на жители в Европейския съюз от предварително получаване на разрешение от орган на съответната държава членка на Европейския съюз, в която пребивава кредитополучателят, ограничение на свободното движение на капитали по член 56 ЕО?
В този смисъл има ли значение дали неразрешеното търговско предоставяне на кредити представлява престъпление или само административно нарушение?
4. Оправдано ли е изискването за предварително разрешение, посочено в въпрос 3, по член 58, буква б) ЕО, по-специално по отношение на:
– защита на кредитополучателите от договорни и финансови задължения към лица, чиято надеждност не е била предварително проверена,
– защита на тази категория лица от предприятия или лица, които действат неправомерно по отношение на счетоводството си и задължението си по общите правила да предоставят на клиентите си съвети и информация,
– защита на тази категория лица от неподходяща или неправомерна реклама,
– гарантиране, че кредитодателят разполага с адекватни финансови ресурси,
– защита на капиталовия пазар от неконтролирано предоставяне на големи кредити и
– защита на капиталовия пазар и обществото като цяло от престъпни практики, обхванати по-специално от разпоредбите за борба с изпирането на пари и тероризма?
5. Обхваща ли член 58, буква б) ЕО формулирането на изискване за разрешение, допустимо по принцип съгласно правото на Общността – в смисъла на въпрос 3 – за получаването на което е задължително предприятието да има централно управление или поне клон в съответната държава членка, по-специално с цел:
– да се даде възможност бизнес процесите и транзакциите да бъдат действително и ефективно контролирани, т.е. дори с малко или никакво предизвестие, от органите на съответната държава членка,
– да се направят бизнес процесите и транзакциите напълно разбираеми чрез наличните или предоставени документи в държавата членка,
– да се осигури достъп до лицата, носещи лична отговорност за предприятието на територията на държавата членка и
– да се гарантира или поне улесни изплащането на вземанията на клиентите на предприятието в рамките на държавата членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-13/05: Chacón Navas, Заключение от 16 март 2006 г.

1. Попада ли в обхвата на защитата, предоставяна от Директива 2000/78, служител, който е уволнен от работодателя си единствено поради това, че е болен, доколкото член 1 от нея установява обща рамка за борба с дискриминацията на основание увреждане?
2. В случай че се приеме, че болестта не попада в рамката на защита, която Директива 2000/78 предоставя срещу дискриминация на основание увреждане, и на първия въпрос се отговори отрицателно, може ли болестта да се счита за отличителен признак в допълнение към тези, по отношение на които Директива 2000/78 забранява дискриминация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-422/04: Arcor, Заключение от 16 март 2006 г.

Нарушение на член 11, параграф 1 от Директива 97/13/ЕО, доколкото се допуска налагане на такса за индивидуални лицензи, изчислена въз основа на прогнозни общи административни разходи на националния регулаторен орган за период от 30 години
Нарушение на принципа на лоялно сътрудничество по член 10 ЕО и на член 11 от Директива 97/13/ЕО, доколкото не се допуска ново разглеждане на административни актове, с които са наложени такива такси и които са влезли в сила, тъй като не са били обжалвани в предвидения срок, въпреки че националното право допуска, но не изисква такъв преглед

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-392/04: i-21 Germany, Заключение от 16 март 2006 г.

Следва ли член 11, параграф 1 от Директива 97/13/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска определянето на такса за лиценз въз основа на прогнозата за общите административни разходи, които ще бъдат направени от националния регулаторен орган за период от 30 години, като тази такса се събира предварително?
Ако отговорът е положителен:
Следва ли член 10 ЕО и член 11 от лицензионната директива да се тълкуват в смисъл, че акт за определяне на такса по смисъла на първия въпрос, който не е бил оспорен, макар че е могъл да бъде, трябва да бъде отменен, когато това е допустимо по националното право, но не е задължително?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-177/04: Комисия/Франция, Съдебно решение от 14 март 2006 г.

Допустимо ли е Комисията да ограничи предмета на иска си по член 228 ЕО, за да отчете частичните мерки за изпълнение на предходното решение на Съда, приети по време на съдебното производство?
Изпълнила ли е Френската република изцяло задълженията си по член 228 ЕО, като е транспонирала правилно член 3, параграф 3 от Директива 85/374/ЕИО относно освобождаването на доставчика от отговорност, когато той информира пострадалото лице за самоличността на своя доставчик в разумен срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-475/03: Banca popolare di Cremona, Заключение от 14 март 2006 г.

Следва ли член 33 от Директива 77/388/ЕИО (както е изменена с Директива 91/680/ЕИО) да се тълкува в смисъл, че забранява облагането с IRAP на нетната стойност на производството, произтичаща от редовното упражняване на самостоятелно управлявана дейност, чийто предмет е производството или търговията със стоки или предоставянето на услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-372/05: Комисия/Германия, Определение от 23 февруари 2006 г.

Съответстват ли заявленията за встъпване на процесуалните изисквания, предвидени в статута и процедурния правилник на Съда за допускане на трети държави членки като встъпващи страни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-374/04: Test Claimants in Class IV of the ACT Group Litigation, Заключение от 23 февруари 2006 г.

1. Противоречи ли на член 43 ЕО или 56 ЕО (с оглед на членове 57 ЕО и 58 ЕО) (или на техните предходни разпоредби):
(а) За държава членка А (като Обединеното кралство)
i. да приеме и поддържа в сила законодателство, което предоставя право на пълен данъчен кредит по отношение на дивиденти, изплащани от дружества, установени в държава членка А („релевантни дивиденти“), на индивидуални акционери, установени в държава членка А;
ii. да прилага разпоредба в спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, сключени с определени други държави членки и трети държави, която предоставя право на пълен данъчен кредит (намален с данъка, предвиден в тези спогодби) по отношение на релевантни дивиденти на индивидуални акционери, установени в тези други държави членки и трети държави;
но да не предоставя право на какъвто и да е данъчен кредит (нито пълен, нито частичен) по отношение на релевантни дивиденти, когато те се изплащат от дъщерно дружество, установено в държава членка А (като Обединеното кралство), на дружество майка, установено в държава членка Б (като Германия), нито по вътрешното законодателство, нито по условията на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между тези държави;
(б) За държава членка А (като Обединеното кралство) да прилага разпоредба в приложимата спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, която предоставя право на частичен данъчен кредит по отношение на релевантни дивиденти на дружество майка, установено в държава членка В (като Нидерландия), но да не предоставя такова право на дружество майка, установено в държава членка Б (като Германия), когато няма разпоредба за частичен данъчен кредит в спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между държава членка А и държава членка Б;
(в) За държава членка А (като Обединеното кралство) да не предоставя право на частичен данъчен кредит по отношение на релевантни дивиденти на дружество, установено в държава членка В (като Нидерландия), което се контролира от дружество, установено в държава членка Б (като Германия), когато държава членка А прилага разпоредби в спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, които предоставят такова право:
1) на дружества, установени в държава членка В, които се контролират от лица, установени в държава членка В;
2) на дружества, установени в държава членка В, които се контролират от лица, установени в държава членка Г (като Италия), когато има разпоредба, предоставяща право на частичен данъчен кредит по отношение на релевантни дивиденти в спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между държава членка А и държава членка Г;
3) на дружества, установени в държава членка Г, независимо от това кой ги контролира?
(г) Има ли значение за отговора на въпрос 1(в), ако дружеството, установено в държава членка В, се контролира не от дружество, установено в държава членка Б, а от дружество, установено в трета държава?
2. Ако отговорът на всички или на някоя част от въпроси 1(а) до (в) е положителен, какви принципи установява правото на Общността по отношение на правата и средствата за защита, с които разполагат засегнатите лица при обстоятелствата, изложени в тези въпроси
По-специално:
(а) Задължена ли е държава членка А да изплати:
i. Пълния данъчен кредит или сума, равностойна на него; или
ii. Частичния данъчен кредит или сума, равностойна на него; или
iii. Пълния или частичния данъчен кредит, или сума, равностойна на тях:
1. след приспадане на всеки допълнителен подоходен данък, платим или който би бил платим, ако дивидентът, изплатен на съответния ищец, беше обложен с данъчен кредит;
2. след приспадане на такъв данък, изчислен на друга основа?
(б) На кого следва да бъде извършено такова плащане:
i. На съответното дружество майка в държава членка Б или държава членка В; или
ii. На съответното дъщерно дружество в държава членка А?
(в) Правото на такова плащане представлява ли:
i. Право на възстановяване на неправомерно събрани суми, така че възстановяването е последица и допълнение към правото, предоставено от членове 43 и/или 56; и/или
ii. Право на обезщетение или вреди, така че трябва да бъдат изпълнени условията за възстановяване, установени в съединени дела C‑46/93 и C‑48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame; и/или
iii. Право да се възстанови неправомерно отказана облага и, ако е така:
1. такова право последица и допълнение ли е към правото, предоставено от членове 43 и/или 56; или
2. трябва ли да бъдат изпълнени условията за възстановяване, установени в съединени дела C‑46/93 и C‑48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame; или
3. трябва ли да бъдат изпълнени други условия?
(г) Има ли значение за целите на въпрос 2(в) по-горе дали съгласно вътрешното право на държава А исковете са предявени като реституционни искове или са предявени или трябва да бъдат предявени като искове за вреди?
(д) Необходимо ли е, за да се възстанови, дружеството, което предявява иска, да докаже, че то или неговото дружество майка биха заявили данъчен кредит (пълен или частичен, според случая), ако са знаели, че съгласно правото на Общността имат право на това?
(е) Има ли значение за отговора на въпрос 2(а), че съгласно решението на Съда на Европейските общности в съединени дела C‑397/98 и C‑410/98 Hoechst и Metallgesellschaft съответното дъщерно дружество в държава членка А може да е било възстановено или може по принцип да има право на възстановяване на или във връзка с авансовия корпоративен данък във връзка с дивидента, изплатен на съответното дружество майка в държава членка Б или държава членка В?
(ж) Какви указания, ако има такива, счита за уместно да даде Съдът на Европейските общности в настоящите дела относно обстоятелствата, които националният съд следва да вземе предвид, когато трябва да определи дали има достатъчно сериозно нарушение по смисъла на решението в съединени дела C‑46/93 и C‑48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame, по-специално дали, предвид състоянието на съдебната практика относно тълкуването на съответните разпоредби на правото на Общността, нарушението е било извиняемо?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-223/03: University of Huddersfield, Съдебно решение от 21 февруари 2006 г.

Сделки от вида на разглежданите в главното производство представляват ли доставки на стоки или услуги и икономическа дейност по смисъла на член 2, параграф 1, член 4, параграфи 1 и 2, член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО, когато са извършени с единствената цел да се получи данъчно предимство, без каквато и да е друга икономическа цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form