всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - голям състав

Съдебен състав – Съд – голям състав

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

Неправилна преценка относно допустимостта на жалбата срещу Регламент № 1972/2003
Нарушение на член 41 от Акта за присъединяване и на принципа на пропорционалност по отношение на член 4, параграф 3 от Регламент № 1972/2003
Нарушение на принципа на недопускане на дискриминация по отношение на член 4, параграф 3 от Регламент № 1972/2003
Нарушение на член 41 от Акта за присъединяване и на принципа на пропорционалност по отношение на член 4, параграф 5, осмо тире от Регламент № 1972/2003
Неправилно тълкуване на член 3 от Регламент № 1972/2003, включително излизане извън рамките на оправомощаването по член 41 от Акта за присъединяване и нарушаване на нормативната йерархия
Нарушение на член 253 ЕО поради липса или непълнота на мотивите относно член 3 от Регламент № 1972/2003
Нарушение на принципа на свободно движение на стоки (член 25 ЕО) по отношение на член 3 от Регламент № 1972/2003
Нарушение на принципа на недопускане на дискриминация по отношение на член 3 от Регламент № 1972/2003
Нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания по отношение на член 3 от Регламент № 1972/2003

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Може ли Conseil d’État, сезиран с жалба за отмяна на [обжалваното] постановление […], установявайки, че това постановление е прието, без да се спази процедурата, предвидена в Директива 2001/42 […], поради което то е в противоречие с правото на Европейския съюз и трябва да се отмени, но едновременно с това установявайки, че обжалваното постановление представлява подходяща мярка за изпълнение на Директива 91/676 […], да отложи във времето последиците от отмяната по съдебен ред за кратък период, необходим за заместването на обжалвания акт с нов акт, за да запази до известна степен конкретната мярка за изпълнение на правото на Съюза в областта на околната среда, без да се наруши приемствеността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

1) Следва ли член 14a, параграф 1, буква a) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че при всички обстоятелства държавата членка, която не е компетентна съгласно посочената разпоредба, се лишава от правомощието да предостави семейни обезщетения на временно зает на нейната територия работник, при положение че нито той, нито неговите деца не пребивават в компетентната държава и нямат обичайно местопребиваване в тази държава?
1) Следва ли член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че във всеки случай държава членка, в която работник е командирован и която съгласно посочената разпоредба не е компетентната държава членка, нито е държавата членка по местопребиваването на децата му, няма правомощие да предоставя семейни обезщетения на командирования работник, когато в резултат на командироването в тази държава членка за него не са настъпили неблагоприятни правни последици?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че във всеки случай държавата, в която работник е командирован, но която не е компетентната държава членка, има правомощие да предоставя семейни обезщетения само ако е установено, че в другата държава членка не съществува право на сходни семейни обезщетения?
3) Ако отговорът и на този въпрос е отрицателен, следва ли да се счита, че разпоредбите на общностното право, съответно правото на Съюза, не допускат национална разпоредба като тази на член 65, параграф 1, точка 2, първо изречение във връзка с член 65, параграф 2 от EStG, която изключва правото на семейни обезщетения, ако сходни обезщетения се изплащат в друга държава или би следвало да бъдат изплатени при подаване на съответно заявление?
4) Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, как следва да бъде решен въпросът с натрупването на правата в компетентната държава членка, която същевременно е и държава членка по местопребиваването на децата, и в държавата, която не е компетентната държава членка и също така не е държавата членка по местопребиваването на децата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Трябва ли разпоредбите на член 81 ЕО (понастоящем член 101 ДФЕС) и на Регламент [№ 1/2003] да се тълкуват в смисъл, че следва да се приложат (в рамките на производство, образувано след 1 май 2004 г.) за целия период на съществуване на картел, който е създаден на територията на Чешката република преди присъединяването ѝ към Европейския съюз (тоест преди 1 май 2004 г.) и който е продължил да съществува и е бил прекратен след присъединяването на Чешката република към Европейския съюз?
Трябва ли член 11, параграф 6 от Регламент [№ 1/2003] във връзка с член 3, параграф 1 и съображение 17 от този регламент, с точка 51 от Известието на Комисията […], с принципа nе bis in idem […], следващ от член 50 от Хартата […], и с общите принципи на общностното право да се тълкува в смисъл, че ако след 1 май 2004 г. Комисията образува производство във връзка с нарушение на член 81 ЕО и приеме решение по същество:
а) органите по конкуренция на държавите членки автоматично и окончателно се освобождават от своите правомощия да разглеждат същите факти?
б) органите по конкуренция на държавите членки се освобождават от своите правомощия да прилагат към същите факти разпоредбите на националното право, съдържащи уредба, подобна на тази в член 81 ЕО […]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Трябва ли член 2, точка 2, втора алинея, първо изречение от Директива 2003/4 да се тълкува в смисъл, че предоставената на държавите членки възможност да не считат за публични власти „органи или институции, когато са в качеството си на […] законодателни органи“, може да се прилага по отношение на министерствата, доколкото те участват в законодателната процедура, по-конкретно чрез внасяне на законопроекти или становища, както и дали тази възможност е поставена в зависимост от спазването на условията по член 2, точка 2, втора алинея, второ изречение от тази директива?
Изключени ли са органите или институциите, когато са в качеството си на законодателен орган, от обхвата на определението за „публична власт“ само до приключване на законодателната процедура?
Предвидена ли е по закон поверителността на дейностите по смисъла на член 4, параграф 2, първа алинея, буква а) от Директива 2003/4, когато в приетите с оглед на транспонирането на Директива 2003/4 разпоредби на националното право по общ начин е предвидено, че искането за достъп до информация за околната среда трябва да бъде отхвърлено, ако разкриването на информация би засегнало неблагоприятно поверителността на дейностите на властите, които имат задължение за уведомяване, или поверителността на тези дейности трябва да бъде предвидена със специална законова разпоредба
В последната хипотеза, предвидена ли е по закон поверителността на дейностите по смисъла на член 4, параграф 2, първа алинея, буква а) от Директива 2003/4, когато от общ неписан принцип на националното право следва, че административните процедури на публичните власти нямат публичен характер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

Неправилен избор на правно основание на спорния регламент
Неспазване на условията за прилагане на член 215 ДФЕС

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 […] да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби или практики, които предвиждат, че правото на платен годишен отпуск е обусловено от действително полагане на труд не по-малко от десет дни (или от един месец) през референтния период?
При утвърдителен отговор трябва ли по силата на член 7 от Директива 2003/88 […], който урежда специфично задължение на работодателя, доколкото предвижда право на платен отпуск в полза на работника, отсъстващ по здравословни причини за период, равен или по-голям от една година, сезираният със спор между частноправни субекти национален съд да не приложи национална разпоредба, която противоречи на този член, тъй като в случая тя обуславя възникването на правото на платен годишен отпуск от действително полагане на труд не по-малко от десет дни през референтната година?
Доколкото член 7 от Директива 2003/88 […] не прави никакво разграничение между работниците според това дали отсъствието им от работа през референтния период се дължи на трудова злополука, професионална болест, злополука по пътя към или от работното място или общо заболяване, имат ли работниците право по силата на този текст на платен отпуск с една и съща продължителност независимо от основанието за отсъствието им по здравословни причини, или този текст трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможност продължителността на платения отпуск да е различна в зависимост от основанието за отсъствието на работника, когато националният закон предвижда при определени условия по-голяма продължителност на платения годишен отпуск от предвидената в Директива [2003/88] минимална продължителност от четири седмици?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

В противоречие ли е с разпоредбите на правото на Европейската общност, чиято цел е да способстват за свободното движение на работници, и по-специално разпоредбите на дялове I и II от Регламент № 1408/71, както и на членове 39 ЕО и 299 ЕО, ситуация, в която работник, предоставящ работна сила извън територията на Нидерландия — на неподвижно съоръжение, разположено в нидерландската зона на континенталния шелф — в полза на работодател, установен в Нидерландия, не е задължително осигуряван в съответствие с националното законодателство относно осигуряването на работници единствено поради факта че не живее в Нидерландия, а в друга държава членка (в конкретния случай Испания), независимо че има нидерландско гражданство и разполага с възможност да се осигурява доброволно при условия, които са по същество идентични с приложимите при задължителното осигуряване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

Нарушение на принципа на равно третиране при определяне на отговорността на дружествата майки за нарушения на правилата относно картелите
Неправилно прилагане на критериите за подвеждане под отговорност на дружествата майки, включително презумпцията за упражняване на решаващо влияние и съвместния контрол
Нарушение на изискванията за мотивиране на решенията на Комисията и съдебните решения, включително забрана за замяна на мотиви в съдебното производство
Нарушение на основни права, включително презумпцията за невиновност и принципа на законоустановеност на наказанията
Нарушение на процесуалните правила относно допустимостта на доводи и защитата на страните в съдебното производство

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

1. При надвнасяне от данъчнозадълженото лице на ДДС, събран от държавата членка в противоречие с изискванията на правото на Съюза относно ДДС, съобразено ли е с правото на Съюза предоставеното от тази държава членка правно средство за защита, ако това средство позволява на посоченото лице да бъдат възстановени единствено а) надвнесената главница и б) простата лихва върху тази главница съгласно националното законодателство, подобно на член 78 от VATA 1994?
2. При отрицателен отговор: съществува ли изискване в правото на Съюза предоставеното от държавата членка правно средство за защита да предвижда а) възстановяване на надвнесената главница и б) изплащане на сложна лихва, отразяваща получената от държавата членка полезна стойност на надвнесените суми и/или претърпяната от данъчнозадълженото лице загуба на полезната стойност на паричните средства?
3. При отрицателен отговор на първия и на втория въпрос: освен възстановяването на надвнесената главница, какво трябва да включва правното средство за защита, което държавата членка е длъжна да предостави съгласно правото на Съюза, по отношение на полезната стойност на надвнесената сума и/или лихвата върху нея?
4. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: дали установеният в правото на Съюза принцип на ефективност изисква държавата членка да не прилага предвидени в националната правна уредба ограничения (като тези в членове 78 и 80 от VATA 1994) спрямо всички искове или средства за защита съгласно вътрешното право, от които иначе данъчнозадълженото лице би могло да се ползва, за да защити предоставеното от правния ред на Съюза право, изведено от отговора на Съда на първите три преюдициални въпроса, или е достатъчно националната юрисдикция да не приложи тези ограничения само по отношение на един от тези искове или средства за защита съгласно вътрешното право?
От какви други принципи трябва да се ръководи националната юрисдикция в изпълнение на това предоставено от правния ред на Съюза право, за да се съобрази с принципа на ефективност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form