Съд - четвърти състав
Съдебен състав – Съд – четвърти състав
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 29 ноември 2018 година ( *1 ) „Обжалване — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран — Замразяване на финансови средства и икономически ресурси — Отмяна на вписване от Общия съд — Повторно вписване — Мотив за вписване, свързан с предоставяне на финансова подкрепа на правителството на Иран и с участие в снабдяването със забранени стоки и технологии — Обхват — Финансиране на проекти в петролния и газовия сектор — Доказателства, носещи датата преди първото вписване — Факти, които са известни преди първото вписване — Член 266 ДФЕС — Сила на пресъдено нещо — Обхват — Ефективна съдебна защита“ По дело C-248/17 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 11 май 2017 г., Bank Tejarat, установена в Техеран (Иран), за която се явяват S. Zaiwalla, P. Reddy и A. Meskarian, solicitors, M. Brindle, QC, T. Otty, QC, и R. Blakeley, barrister, жалбоподател, като другата страна в производството е Съвет на Европейския съюз, за който се явяват J. Kneale и M. Bishop, в качеството на представители, ответник в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: T. von Danwitz (докладчик), председател на седми състав, изпълняващ функцията на председател на четвърти състав, K. Jürimäe, C. Lycourgos, E. Juhász и C. Vajda, съдии, генерален адвокат: Е. Танчев, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.
Съответства ли на изискванията на правото на защита процедурата по възстановяване на неправомерно изплатени средства за парламентарна помощ, когато на депутата не са предоставени определени административни и разследващи досиета?
Може ли принципът на недискриминация да бъде нарушен, ако единствено срещу определени депутати се предприема възстановяване на средства при наличие на аналогични случаи с други депутати?
Как се разпределя тежестта на доказване в спорове относно възстановяване на неправомерно изплатени средства за парламентарна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.
Установява ли се нарушение на правото на защита и процесуалните гаранции при отказ за предоставяне на достъп до административното досие и досието на OLAF по време на съдебното производство?
Съответства ли разпределението на тежестта на доказване между Парламента и депутата на изискванията на член 33 от Мерките за прилагане и на принципите на правото на Съюза?
Допуска ли се нарушение на принципите на равно третиране и пропорционалност при възстановяване на неправомерно изплатени суми поради липса на възможност Парламентът да упражни преценка относно размера на възстановяваната сума?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Трябва ли член 7, параграф 1, първо изречение във връзка с член 8 от Директива 97/67/ЕО […] да се тълкува в смисъл, че национална процесуалноправна уредба като съдържащата се в член 165, параграф 2 от Ustawa z dnia 17 listopada 1964 г. — Kodeks postępowania cywilnego [Закон от 17 ноември 1964 г. — Граждански процесуален кодекс] (консолидиран текст: Dz.U., 2016 г., позиция 1822, изменен, наричан по-нататък „KPC“) — съгласно която само предаването на процесуален документ в национална пощенска станция на определения оператор, тоест отговарящия за извършването на универсална услуга оператор, е равносилно на подаване на този документ в съда и в която такива последици не се признават на предаването на процесуален документ в национална пощенска станция на друг пощенски оператор, извършващ универсална услуга, който обаче не е определеният оператор — е специално право?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 7, параграф 1, първо изречение от Директива 97/67/ЕО във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че предимствата, произтичащи от признаването на специално право на определения оператор в нарушение на член 7, параграф 1, първо изречение от Директива 97/67/ЕО, трябва да се предоставят и на останалите пощенски оператори — така че предаването на процесуален документ в национална пощенска станция на пощенски оператор, извършващ универсална услуга, който обаче не е определеният оператор, също да се счита за равносилно на подаване на този документ в съда — въз основа на принципи, аналогични на произтичащите от решение на Съда на Европейския съюз от 21 юни 2007 г. по съединени дела C‑231/06—C‑233/06, Jonkman (ECLI:EU:C:2007:373)?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, трябва ли член 7, параграф 1, първо изречение от Директива 97/67/ЕО във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че страна в производството, която е еманация на държава членка, може да се позове на несъответствието на разпоредба от националното право — каквато е член 165, параграф 2 от KPC — с член 7, параграф 1, [ориг. 3] първо изречение от Директива 97/67/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Има ли значение при тълкуването на условието за отличителен характер на марка съгласно член 2 и член 3, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (кодифицирана версия) обстоятелството дали е поискана регистрацията на марката като фигуративна или като цветна марка?
2) Ако квалификацията на марката като цветна или фигуративна марка има значение за преценката на нейния отличителен характер, трябва ли марката да бъде регистрирана в съответствие със заявката като цветна марка, независимо от нейното графично представяне като рисунка, или може да бъде регистрирана само като фигуративна марка?
3) В случай че е възможно марката, която е представена в заявката като рисунка, да бъде регистрирана като цветна марка, необходимо ли е за регистрацията на марка, която е представена в заявката с необходимата за регистрацията на цветна марка точност (и не става въпрос за регистрация като марка на цвят сам по себе си, който е определен абстрактно, без форма или очертания), представянето на убедително доказателство за използване, както изисква Националната патентна и регистрационна служба, или представянето на каквото и да е доказателство за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Съвместима ли е с членове 113 ДФЕС и 114 ДФЕС, както и с [Директивата за ДДС], италианската правна уредба, която включва член 62 sexies, параграф 3 и член 62 bis от Декрет-закон № 331/93, [преобразуван в Закон] № 427 от 29 октомври 1993 г., в частта ѝ, в която допуска прилагането на ДДС към индуктивно установен общ оборот, с оглед на зачитането на правото на приспадане и на задължението за отразяване на данъка в цената, и по-общо, във връзка с принципа на неутралитет и прехвърляне на данъка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли Директива 2006/112/ЕО като цяло, и по-конкретно разпоредбите на членове 167, 168, 178, 179 и 273, както и принципът на пропорционалност и принципът на неутралитет, да се тълкуват в смисъл, че допускат данъчнозадължено лице, което отговаря на материалноправните условия за приспадане на ДДС, да упражни правото си на приспадане, в случай че в конкретен контекст като този в главното производство то не е в състояние да докаже сумите, заплатени по получени доставки на стоки и услуги, като представи данъчни фактури?
При положителен отговор на първия въпрос, следва ли Директива 2006/112/ЕО, както и принципът на пропорционалност и принципът на неутралитет, да се тълкуват в смисъл, че като допустима и адекватна мярка за определяне на обхвата на правото на приспадане може да се възприеме способ за косвена оценка (чрез съдебна експертиза), изготвена от независим оценител въз основа на обема на строителните работи/труда, произтичащ от експертизата в строителството, доколкото доставките на стоки (строителните материали) и на услуги (разходите за труд за съответните строителни работи) са извършени от регистрирани за целите на ДДС лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли член 1, параграф 2 от Директива 86/653 да се тълкува в смисъл, че изисква търговският представител да намира и да се среща с клиенти или доставчици извън предприятието на принципала?
Следва ли член 1, параграф 2 от Директива 86/653 да се тълкува в смисъл, че изисква търговският представител да не изпълнява други задачи освен свързаните с договарянето на продажбата или покупката на стоки за принципала и с договарянето и сключването на такива сделки от името и за сметка на принципала?
Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, следва ли член 1, параграф 2 от Директива 86/653 да се тълкува в смисъл, че изисква търговският представител да изпълнява други задачи, различни от свързаните с договарянето на продажбата или покупката на стоки за принципала и с договарянето и сключването на такива сделки от името и за сметка на принципала, единствено като вторични?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли разпоредбата на член 3, параграф 1 от [Регламент № 1346/2000] да се тълкува в смисъл, че компетентността на съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, да се произнесат по отменителен иск, основан на несъстоятелност и насочен срещу ответник, който има седалище или местоживеене в друга държава членка, е изключителна, или синдикът може да предяви отменителен иск пред съд в държава членка, на територията на която е седалището или местоживеенето на ответника в хипотезата по член 18, параграф 2 от Регламента, когато отменителният иск на синдика е основан на разпореждане с движимо имущество, извършено на територията на тази друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли член 1, параграф 2, буква в), трето тире от Директива 2003/98/ЕО, с оглед на подхода за минимална хармонизация, да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба може да създаде възможност за неограничен (безусловен) достъп до цялата информация, съдържаща се в договори за авторски права и консултантски договори, дори когато те са определени като търговска тайна, и тази правна уредба да предвижда това само по отношение на субекти, намиращи се под доминиращото влияние на държавата, но не и за другите задължени субекти, и дали върху тълкуването оказва влияние и Регламент (ЕС) № 575/2013, по-специално в смисъл, че достъпът до обществена информация съгласно Директива 2003/98/ЕО не може да бъде по-широк от предоставяния съгласно единните правила за оповестяване на данни, предвидени в посочения регламент?
Следва ли Регламент (ЕС) № 575/2013, и по-точно член 446 и член 432, параграф 2 в осма част от този регламент, да се тълкуват в смисъл, че тези правила не допускат правна уредба на държава членка, която задължава банка, намирала се или намираща се под доминиращото влияние на публичноправен субект, да оповестява информация за сключени договори за извършване на консултантски, адвокатски, авторски и други интелектуални услуги, и по-точно информация за вида сключена сделка, договорния партньор (за юридическите лица — наименование или фирма, седалище и адрес на управление), стойността на договора, размера на отделните плащания за горепосочените услуги, датата на сключване на договора, продължителността на търговското правоотношение и сходни данни, съдържащи се в приложенията към договорите — цялата информация от периода на доминиращо влияние — без да предвижда каквото и да е изключение от това задължение и без възможност за сравнително претегляне на обществения интерес от получаване на достъп до данните и интереса на банката от запазване на търговската тайна, ако не става въпрос за случай, съдържащ трансграничен елемент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.