Съд - четвърти състав
Съдебен състав – Съд – четвърти състав
Дело C-142/18: Skype Communications, Съдебно решение от 5 юни 2019 г.
Следва ли член 2, буква в) от Рамковата директива да се тълкува в смисъл, че предоставянето от разработчика на софтуер на функция, предлагаща услуга VoIP, която позволява на ползвателя да прави повикване от терминал до фиксиран или мобилен номер от национален номерационен план чрез обществена комутируема телефонна мрежа на държава членка, трябва да бъде квалифицирано като „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на тази разпоредба, при положение че за предоставянето на посочената услуга, от една страна, разработчикът получава възнаграждение и от друга страна, предоставянето на услугата предполага последният да сключи споразумения с доставчиците на далекосъобщителни услуги, които са получили надлежно разрешение да пренасят и терминират повиквания към обществена комутируема телефонна мрежа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-226/18: Krohn & Schröder, Съдебно решение от 22 май 2019 г.
Обхваща ли член 212a от [Митническия кодекс] освобождаването от антидъмпингово и изравнително мито съгласно член 3, параграф 1 от Регламент [за изпълнение] № 1238/2013, съответно член 2, параграф 1 от Регламент [за изпълнение] № 1239/2013?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, ще бъде ли изпълнено условието по член 3, параграф 1, буква а) от Регламент [за изпълнение] № 1238/2013 и член 2, параграф 1, буква а) от Регламент [за изпълнение] № 1239/2013 в хипотезата на прилагане на член 212а от Митническия кодекс спрямо случаите на възникване на митническо задължение съгласно член 204, параграф 1 от този кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от него, когато съответното дружество е свързано лице с предприятие от посочените в приложението към Решение за изпълнение 2013/707/ЕС, т.е. с предприятие, което е произвело, изпратило и фактурирало въпросната стока, макар дружеството да не е действало като вносител на тази стока, нито е заявило допускането ѝ до свободно обращение, но е имало такова намерение и действително е получило доставката на стоката?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли в хипотезата на прилагане на член 212а от Митническия кодекс спрямо случаите на възникване на митническо задължение съгласно член 204, параграф 1 от този кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от него да бъдат представени фактура във връзка с ангажимент за спазване на минимален ценови праг и сертификат за поет ангажимент при износ съответно по смисъла на член 3, параграф 1, букви б) и в) от Регламент [за изпълнение] № 1238/2013 и на член 2, параграф 1, букви б) и в) от Регламент [за изпълнение] № 1239/2013 и в рамките на срок, определен от митническите органи съгласно член 53, параграф 1 от Митническия кодекс?
При утвърдителен отговор на третия въпрос, означава ли представянето на фактура във връзка с ангажимент за спазване на минимален ценови праг съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Регламент [за изпълнение] № 1238/2013 и член 2, параграф 1, буква б) от Регламент [за изпълнение] № 1239/2013, в която като основание за освобождаване вместо Решение за изпълнение 2013/707/ЕС е посочено Решение 2013/423/ЕС, че при обстоятелствата в главното производство и като се вземат предвид общите принципи на правото, са изпълнени условията по точка 9 от приложение III към Регламент [за изпълнение] № 1238/2013 и по точка 9 от приложение 2 към Регламент [за изпълнение] № 1239/2013?
При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, може ли в хипотезата на прилагане на член 212а от Митническия кодекс спрямо случаите на възникване на митническо задължение по силата на член 204, параграф 1 от този кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от него да се представи фактура във връзка с ангажимент за спазване на минимален ценови праг по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент [за изпълнение] № 1238/2013 и на член 2, параграф 1, буква б) от Регламент [за изпълнение] № 1239/2013 и в процедура по обжалване на акта за установяване на митническото задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-525/18: Le Pen/Парламент, Определение от 21 май 2019 г.
Следва ли депутатът да представи всички доказателства за разходите за парламентарна помощ още в административната процедура и при подаване на жалбата, или може да ги представи и по-късно при определени обстоятелства?
Изисква ли правото да бъдеш изслушан задължително провеждане на устно изслушване, или е достатъчно предоставянето на възможност за писмени становища и доказателства?
Разполага ли генералният секретар на Европейския парламент с дискреционна преценка при възстановяване на неправомерно изплатени суми при липса на доказателства за действителна дейност на парламентарния асистент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-525/18: Le Pen/Парламент, Определение от 21 май 2019 г.
Какви са изискванията за доказване на действителното извършване, необходимостта и пряката връзка на разходите за парламентарна помощ с упражняването на мандата на депутат от Европейския парламент, и кой носи тежестта за доказване?
Допустимо ли е представяне на нови доказателства във фазата на съдебното производство и при какви условия това би било възможно съгласно член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд?
Може ли да се иска отмяна на решение за възстановяване на неправомерно изплатени суми въз основа на евентуално дискриминационно третиране или неправомерни действия спрямо други лица, с оглед на принципа на равно третиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-314/18: SF (Mandat d’arrêt européen – Garantie de renvoi dans l’État d’exécution), Заключение от 16 май 2019 г.
1) Следва ли член 1, параграф 3 и член 5, точка 3 от Рамково решение [2002/584], както и член 1, букви а) и б), член 3, параграфи 3 и 4 и член 25 от Рамково решение [2008/909] да се тълкуват в смисъл, че когато изпълняващата държава членка постави предаването на свой гражданин с цел наказателно преследване под условието да бъде предоставена гаранцията по член 5, точка 3 от Рамково решение [2002/584], че съответното лице, след като бъде изслушано, ще бъде върнато в изпълняващата държава членка, за да изтърпи там евентуално наложено му в издаващата държава членка наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, издаващата държава членка в качеството си на издаваща държава трябва действително да върне съответното лице — след присъдата за налагане на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане е станала окончателна — едва след като са окончателно приключени и „всички други производства по отношение на деянието, във връзка с което е било поискано предаването“, като например производство по конфискация?
2) Следва ли член 25 от Рамково решение [2008/909] да се тълкува в смисъл, че когато държава членка е предала свой гражданин въз основа на предоставена гаранция по член 5, точка 3 от Рамково решение [2002/584], тя може в качеството си на изпълняваща държава в рамките на производството по признаване и изпълнение на съдебно решение, постановено спрямо това лице, да провери по изключение от член 8, параграф 2 от Рамково решение [2008/909] дали наложеното на това лице наказание лишаване от свобода съответства на наказанието, което би било наложено в изпълняващата държава за съответното престъпление, и при необходимост може съответно да адаптира наложеното наказание лишаване от свобода?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-706/17: Achema и др., Съдебно решение от 15 май 2019 г.
Следва ли действащата през 2014 г. правна уредба за предоставянето и финансирането (компенсиране) на [УОИЕ] (схемата за УОИЕ) — установена със Закона за електроенергията, Закона за енергията от възобновяеми източници, Закона за интегрирането на литовската електроенергийна система в европейските електроенергийни системи, Закона за изменение и допълнение на членове 2, 11, 13, 14, 16, 20 и 21 от Закона за енергията от възобновяеми източници, както и със съответните подзаконови актове, в частност Правилник за [УОИЕ], приет с Постановление № 916 […], Правилник за управлението на средствата за [УОИЕ], приет с Постановление № 1157 […] — или част от нея да се счита за държавна помощ (схема за държавна помощ) по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС], като това включва следните въпроси:
1) При обстоятелства като тези по настоящото дело следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че средствата за УОИЕ сa държавни ресурси?
2) Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в случаите, когато на оператори на мрежи (предприятия) е наложено задължение за закупуване на електроенергия от производители на електроенергия на фиксирана цена (тарифа) и/или за балансиране на електроенергията и понасяните в резултат на това задължение загуби за операторите на мрежи се компенсират със средства, които евентуално могат да произтичат от държавни ресурси, не е налице помощ, предоставена на производителите на електроенергия чрез държавни ресурси?
3) Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело следното подпомагане е селективно и/или може да засегне търговията между държавите членки: подпомагане на предприятие, което изпълнява проект от стратегическо значение като проектът „NordBalt“; подпомагане на предприятия, на които е възложено да гарантират сигурността на електроснабдяването за определен период; подпомагане с цел компенсиране на загубите, които отразяват пазарните условия и които лица като тези в разглеждания случай, които стопанисват слънчеви електроцентрали, действително са понесли поради отказа на държавата да изпълни поетите от нея задължения (в резултат от промени в националната регулация); подпомагане на предприятия (оператори на мрежи) с цел компенсиране на действително понесените от тях загуби при изпълнението на задължението за закупуване на електроенергия на фиксирана цена от предоставящи УОИЕ производители на електроенергия и за балансиране на електроенергията?
4) Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 106, параграф 2 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело разглежданата схема за УОИЕ (или част от нея) се счита за отговаряща на критериите, посочени в точки 88—93 от решение […] от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, [C‑280/00, EU:C:2003:415]?
5) Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело схемата за УОИЕ (или част от нея) нарушава или заплашва да наруши конкуренцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-267/18: Delta Antrepriză de Construcţii şi Montaj 93, Заключение от 8 май 2019 г.
Следва ли член 57, параграф 4, буква ж) от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО да се тълкува в смисъл, че развалянето на договор за възлагане на обществена поръчка с мотива, че част от строителните работи е била възложена на подизпълнител без разрешението на възлагащия орган, представлява значителен или траен недостатък при изпълнението на съществено изискване в предходен договор за обществена поръчка, недостатък, водещ до изключването на икономически оператор от участие в процедурата по възлагане на обществената поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-285/18: Irgita, Заключение от 7 май 2019 г.
1) Предвид обстоятелствата по разглежданото дело, в приложното поле на коя от двете директиви, 2004/18 или 2014/24, попада вътрешната сделка, при положение че процедурите за сключването на спорната вътрешна сделка, по-специално административните процедури, са започнали, когато Директива 2004/18 все още е била в сила, но самият договор за поръчка е сключен на 19 май 2016 г., когато тя вече не е била в сила?
3. Ако се приеме, че вътрешната сделка попада в приложното поле на Директива 2014/24:
a) Като се имат предвид решения на Съда Teckal (C‑107/98), Auroux и др. (C‑220/05), ANAV (C‑410/04) и други, трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 4 и член 12 от Директивата и тези на член 36 от Хартата, заедно или поотделно (но не само те), да се разбират и тълкуват в смисъл, че понятието „вътрешна сделка“ попада в обхвата на правото на ЕС и че съдържанието и приложението на това понятие не са засегнати от националното право на държавите членки, по-специално посредством ограничения за сключването на такива сделки, като например условието, че договорите за възлагане на обществена поръчка не могат да осигурят качеството, наличността и непрекъснатостта на услугите, които ще бъдат предоставяни?
б) При отрицателен отговор на предходния въпрос, тоест че понятието „вътрешна сделка“ частично или изцяло попада в обхвата на правото на държавите членки, следва ли разпоредбите на член 12 от Директива 2014/24 да се тълкуват в смисъл, че държавите членки разполагат с право на преценка да определят ограничения или допълнителни условия за сключването на вътрешни сделки (в сравнение с правото на ЕС и практиката на Съда, тълкуваща това право), но могат да упражняват това право на преценка само посредством конкретни и ясни позитивни законови разпоредби, уреждащи възлагането на обществени поръчки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-233/17: GX/Комисия, Определение от 2 май 2019 г.
Налице ли е непроизнасяне по всички искания на страните, включително относно разноските, съгласно член 155, параграф 1 от Процедурния правилник?
Следва ли загубилата страна да понесе разноските, когато другата страна е поискала присъждането им съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-233/17: GX/Комисия, Определение от 2 май 2019 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да разглежда нови доводи, които не са били повдигнати пред Общия съд?
Допустимо ли е оспорване на фактически преценки на Общия съд в касационното производство, извън случаите на явна изопаченост на доказателствата?
Могат ли да бъдат събирани нови доказателства или разпореждани процесуални мерки в рамките на касационното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.