Съд - четвърти състав

Следва ли понятието „услуга […], която се състои изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи“, съдържащо се в член 2, буква в) от [Рамковата директива], да се тълкува в смисъл, че обхваща или може да обхваща услуга за електронна поща по интернет, която се предоставя чрез общодостъпното интернет пространство, без обаче предоставянето ѝ да включва достъп до интернет?
а) Следва ли това понятие да се тълкува по-специално в смисъл, че услугата по компютърна обработка, която доставчикът на такава услуга за електронна поща извършва чрез своя сървър за електронна поща, като разпределя IP адресите на физически участващите крайни устройства към адресите за електронна поща и с помощта на различни протоколи от вида на интернет протоколите въвежда или съответно получава в общодостъпното интернет пространство електронни писма, разделени на пакети данни, се състои в „пренасяне на сигнали“, или последното се осъществява едва с изпращането на тези пакети данни от [ДИУ]?
б) Следва ли това понятие да се тълкува по-специално в смисъл, че за пренасянето чрез общодостъпното интернет пространство на електронни писма, разделени на пакети данни, което се извършва от [ДИУ], може да носи отговорност доставчикът на такава услуга за електронна поща, така че да се приеме, че той предоставя услуга, която се състои в „пренасяне на сигнали“
Евентуално при какви условия последният може да носи такава отговорност?
в) В случай че самият доставчик на такава услуга за електронна поща пренася сигналите или може във всички случаи да носи отговорност за тази услуга по пренасяне на сигнали, осъществявана от [ДИУ], може ли това понятие да се тълкува по-специално в смисъл, че независимо от евентуални допълнителни функции, каквито са редактирането, регистрирането и сортирането на електронни писма или управлението на данни за контакт, и независимо от положените от доставчика усилия за технологичното разработване на отделните функции, услугата за електронна поща се състои също „изцяло или главно“ в пренасянето на сигнали, тъй като при функционален подход от гледна точка на ползвателите на преден план е изведена комуникационната функция на услугата?
В случай че понятието, посочено в първия въпрос, [трябва] да се тълкува в смисъл, че по принцип не обхваща услугата за електронна поща по интернет, която се предоставя чрез общодостъпното интернет пространство, без обаче предоставянето ѝ да включва достъп до интернет, може ли въпреки това по изключение това понятие да отговаря на условието, при което доставчикът на такава услуга управлява едновременно свои собствени електронни съобщителни мрежи, които са свързани с интернет и могат най-малкото да бъдат използвани за целите на имейл услугата
Евентуално при какви условия е възможно това?
Как следва да се тълкува критерият „обикновено срещу заплащане“, съдържащ се в член 2, буква в) от [Рамковата директива]?
а) Посоченият критерий изисква ли по-специално заплащането на такса от ползвателите или възнаграждението може да се състои в предоставянето на друга насрещна престация от тях, от която доставчикът на услугата има икономически интерес, например когато ползвателите активно предоставят на негово разположение лични или други данни или когато тези данни се събират по друг начин от доставчика на услугата при нейното използване?
б) Този критерий изисква ли по-специално заплащането да бъде извършвано непременно от ползвателя на услугата, или е достатъчно услугата да бъде финансирана отчасти или изцяло от трето лице, например чрез реклами, публикувани на уебсайта на доставчика на услугата?
в) В този контекст отнася ли се терминът „обикновено“ по-специално до обстоятелствата, при които конкретна услуга се извършва от доставчика ѝ, или този термин се отнася до обстоятелствата, при които обикновено се предоставят идентични или сравними услуги?