Съд - четвърти състав
Съдебен състав – Съд – четвърти състав
Дело C-668/17: Viridis Pharmaceutical/EUIPO, Съдебно решение от 3 юли 2019 г.
Явява ли се използването на марка в рамките на клинично изпитване преди издаване на разрешение за търговия реално използване по смисъла на член 51, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009?
Може ли провеждането на клинично изпитване да представлява основателна причина за неизползването на марка по смисъла на член 51, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-379/18: Deutsche Lufthansa, Заключение от 27 юни 2019 г.
1) Съвместима ли е с Директива 2009/12/ЕО […], и по-специално с член 3, член 6, параграфи 3—5 и член 11, параграфи 1 и 7 от тази директива, национална разпоредба, съгласно която системата за летищни такси, определена от управляващия летището орган, трябва да се представи на независимия надзорен орган за одобрение, без на управляващия летището орган и на ползвателя на летището да се забранява да установяват такси, различни от одобрените от надзорния орган?
2) Съвместимо ли е с посочената директива тълкуване на националното право, съгласно което е изключена възможността ползвателят на летище да оспори одобрението от независимия надзорен орган на системата за летищни такси, но този ползвател може да предяви иск срещу управляващия летището орган и да твърди в иска, че таксата, установена в системата на таксите, не е справедлива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-729/17: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 26 юни 2019 г.
Съвместими ли са ограниченията относно правната форма и състава на организациите за обучение на медиатори в Гърция с изискванията на член 15, параграф 2, букви б) и в) и параграф 3 от Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар?
Съвместими ли са допълнителните изисквания към съдържанието на удостоверенията за професионални квалификации и компенсационните мерки при признаване на квалификации на медиатори, придобити в други държави членки, с разпоредбите на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации, включително по отношение на недопускането на дискриминация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-155/18: Tulliallan Burlington/EUIPO, Заключение от 26 юни 2019 г.
Нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009
Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-159/18: Moens, Съдебно решение от 26 юни 2019 г.
Следва ли член 5, параграф 3 във връзка със съображения 14 и 15 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че наличието на гориво върху писта на летище, станало причина за затварянето ѝ, и като следствие от това — за голямото закъснение на полет от или към това летище, спада към понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба, когато това гориво не е от въздухоплавателно средство на превозвача, осъществил този полет?
Следва ли член 5, параграф 3 във връзка със съображения 14 и 15 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че наличието на гориво на писта на летище, станало причина за затварянето ѝ, за което е установено, че има характер на „извънредно обстоятелство“, трябва да се счита за обстоятелство, което не би могло да бъде избегнато, дори да са били взети всички необходими мерки по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-41/18: Meca, Съдебно решение от 19 юни 2019 г.
Следва ли член 57, параграф 4, букви в) и ж) от Директива 2014/24/ЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която оспорването по съдебен ред на решението за предсрочно прекратяване на договор за обществена поръчка, взето от възлагащ орган поради допуснати значителни недостатъци при неговото изпълнение, пречи на възлагащия орган, който открива нова процедура за възлагане на обществена поръчка, да направи на етапа на подбора на оферентите каквато и да било преценка на надеждността на засегнатия от това прекратяване оператор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-193/18: Google, Съдебно решение от 13 юни 2019 г.
Следва ли понятието „услуга […], която се състои изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи“, съдържащо се в член 2, буква в) от [Рамковата директива], да се тълкува в смисъл, че обхваща или може да обхваща услуга за електронна поща по интернет, която се предоставя чрез общодостъпното интернет пространство, без обаче предоставянето ѝ да включва достъп до интернет?
а) Следва ли това понятие да се тълкува по-специално в смисъл, че услугата по компютърна обработка, която доставчикът на такава услуга за електронна поща извършва чрез своя сървър за електронна поща, като разпределя IP адресите на физически участващите крайни устройства към адресите за електронна поща и с помощта на различни протоколи от вида на интернет протоколите въвежда или съответно получава в общодостъпното интернет пространство електронни писма, разделени на пакети данни, се състои в „пренасяне на сигнали“, или последното се осъществява едва с изпращането на тези пакети данни от [ДИУ]?
б) Следва ли това понятие да се тълкува по-специално в смисъл, че за пренасянето чрез общодостъпното интернет пространство на електронни писма, разделени на пакети данни, което се извършва от [ДИУ], може да носи отговорност доставчикът на такава услуга за електронна поща, така че да се приеме, че той предоставя услуга, която се състои в „пренасяне на сигнали“
Евентуално при какви условия последният може да носи такава отговорност?
в) В случай че самият доставчик на такава услуга за електронна поща пренася сигналите или може във всички случаи да носи отговорност за тази услуга по пренасяне на сигнали, осъществявана от [ДИУ], може ли това понятие да се тълкува по-специално в смисъл, че независимо от евентуални допълнителни функции, каквито са редактирането, регистрирането и сортирането на електронни писма или управлението на данни за контакт, и независимо от положените от доставчика усилия за технологичното разработване на отделните функции, услугата за електронна поща се състои също „изцяло или главно“ в пренасянето на сигнали, тъй като при функционален подход от гледна точка на ползвателите на преден план е изведена комуникационната функция на услугата?
В случай че понятието, посочено в първия въпрос, [трябва] да се тълкува в смисъл, че по принцип не обхваща услугата за електронна поща по интернет, която се предоставя чрез общодостъпното интернет пространство, без обаче предоставянето ѝ да включва достъп до интернет, може ли въпреки това по изключение това понятие да отговаря на условието, при което доставчикът на такава услуга управлява едновременно свои собствени електронни съобщителни мрежи, които са свързани с интернет и могат най-малкото да бъдат използвани за целите на имейл услугата
Евентуално при какви условия е възможно това?
Как следва да се тълкува критерият „обикновено срещу заплащане“, съдържащ се в член 2, буква в) от [Рамковата директива]?
а) Посоченият критерий изисква ли по-специално заплащането на такса от ползвателите или възнаграждението може да се състои в предоставянето на друга насрещна престация от тях, от която доставчикът на услугата има икономически интерес, например когато ползвателите активно предоставят на негово разположение лични или други данни или когато тези данни се събират по друг начин от доставчика на услугата при нейното използване?
б) Този критерий изисква ли по-специално заплащането да бъде извършвано непременно от ползвателя на услугата, или е достатъчно услугата да бъде финансирана отчасти или изцяло от трето лице, например чрез реклами, публикувани на уебсайта на доставчика на услугата?
в) В този контекст отнася ли се терминът „обикновено“ по-специално до обстоятелствата, при които конкретна услуга се извършва от доставчика ѝ, или този термин се отнася до обстоятелствата, при които обикновено се предоставят идентични или сравними услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-160/18: X (Събиране на допълнителни вносни мита), Заключение от 13 юни 2019 г.
1) Трябва ли член 3, параграфи 2, 4 и 5 от [Регламент № 1484/95] във връзка с член 141 от [Регламент № 1234/2007] да се тълкува в смисъл, че предвиденият в тези разпоредби механизъм за контрол, включително в случаите на последваща проверка, има единствено за цел да се гарантира, че компетентните органи ще имат възможност да установят своевременно факти или обстоятелства във връзка с поредица от сделки, които факти или обстоятелства могат да породят съмнения относно верността на декларираните вносни цени CIF и да наложат извършването на по-задълбочена проверка
Или е вярно обратното, а именно че механизмът за контрол по член 3, параграфи 2, 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 1484/95, включително в случаите на последваща проверка, следва да се тълкува в смисъл, че когато препродажба или препродажби са осъществени от вносителя на пазара на Общността на цена, по-ниска от декларираната вносна цена CIF за въпросната пратка с включени дължими вносни мита, тези препродажби не съответстват на предписаните условия (за пласиране) на пазара на Общността, така че дори само поради този факт се дължат допълнителни мита
Има ли значение за отговора на последния въпрос обстоятелството дали вносителят е препродал продуктите на цена, по-ниска от приложимата представителна цена
В това отношение има ли значение фактът, че представителната цена е изчислявана различно в периода преди 11 септември 2009 г. и в периода след тази дата
Има ли значение за отговора на тези въпроси обстоятелството дали купувачите в Съюза и вносителят са свързани лица
2) Ако от отговора на изложените в точка 1 въпроси следва, че препродажбата на загуба е достатъчна индикация за това, че декларираната вносна цена CIF трябва да бъде отхвърлена, как в такъв случай следва да се определи размерът на дължимите допълнителни мита
Трябва ли основата за това да се установи в съответствие с методите за определяне на митническата стойност в членове 29—31 от [Регламент № 2913/92]
Или тази основа следва да се установи единствено според приложимата представителна цена
Що се отнася до периода преди 11 септември 2009 г., допуска ли член 141, параграф 3 от [Регламент № 1234/2007] използването на приложимата в този период представителна цена
3) Ако от отговора на първия и втория преюдициален въпрос следва, че за възникването на задължението за заплащане на допълнителни мита е решаващо обстоятелството, че внесените продукти са препродадени на загуба на пазара на Общността, и че размерът на дължимите допълнителни мита трябва да се изчислява въз основа на представителната цена, то в такъв случай, като се има предвид [решение от 13 декември 2001 г., Kloosterboer Rotterdam, C‑317/99, EU:C:2001:681], съвместим ли е член 3, параграфи 2, 4 и 5 от [Регламент № 1484/95] с член 141 от Регламент (ЕО) № 1234/2007?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.