Съд - четвърти състав
Съдебен състав – Съд – четвърти състав
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.
1. „Мястото, където освобождаването на генетично модифицираните организми ще се осъществи“, което не може съгласно член 19 от Директива 90/220/ЕИО на Съвета от 23 април 1990 година относно съзнателното въвеждане на генетично модифицирани организми в околната среда да остане поверително, трябва ли да се разбира като кадастралния парцел или като по-широка географска територия, отговаряща или на общината, на територията на която съзнателното освобождаване се осъществява, или на още по-широка територия (кантон, департамент)
2. В случай че мястото трябва да се разбира като означаващо кадастралния парцел, може ли резерва, основана на опазване на обществения ред или на други защитени от закона тайни, да бъде противопоставена на съобщаването на кадастралните данни за мястото на освобождаването въз основа на член 95 [ЕО] или на Директива 2003/4/ЕО от 28 януари 2003 година относно правото на достъп на обществеността до информация в областта на околната среда, или на общ принцип на общностното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.
Запазва ли длъжностно лице, което е пенсионирано поради трайна пълна инвалидност, правен интерес да обжалва доклада за развитие на кариерата си?
Явява ли се пенсионирането поради трайна пълна инвалидност окончателно прекратяване на служебното правоотношение, което изключва възможността за съдебна защита по отношение на доклада за развитие на кариерата?
Спазено ли е правото на защита и процедурните изисквания при вътрешното обжалване на доклада за развитие на кариерата, по-специално относно ролята на съвместната комисия по оценяване?
Допустимо ли е искане за обезщетение, когато не са уточнени естеството и размерът на претендираните вреди и не са посочени конкретни обстоятелства, които да обосновават изключение от това изискване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.
Следва ли член 31, параграф 1 от Директива 2002/22/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която от една страна задължава кабелния оператор да включи в своята аналогова кабелна мрежа телевизионни канали и услуги, които вече се разпространяват по наземен път, а това води до използването на повече от половината капацитет в тази мрежа, и от друга страна, при недостиг на канали налага на кандидатите ред на удовлетворяване, водещ до използването на всички канали, които са на разположение в тази мрежа?
Включва ли понятието „телевизионни услуги“ по смисъла на член 31, параграф 1 от Директива 2002/22/ЕО и доставчиците на медийни услуги или доставчиците на телемедии, например телешопинг?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.
Допуска ли член 17, параграфи 2 и 6 от Шеста директива […] възможността Република Полша изцяло да отмени, считано от 1 май 2004 г., действалите дотогава национални разпоредби относно ограниченията на правото на приспадане на платения по получени доставки [ДДС], с който са обложени покупките на моторно гориво за превозни средства, използвани за дейност, която подлежи на данъчно облагане, и на тяхно място да въведе също ограничения на правото на приспадане на платения по получени доставки [ДДС], с който са обложени покупките на моторно гориво за превозни средства, използвани за подлежаща на облагане с ДДС дейност, но които ограничения са определени от националното право чрез критерии, различни от съществувалите преди 1 май 2004 г., както и отново да измени посочените по-горе критерии, считано от 22 август 2005 г.?
При положителен отговор на първия въпрос, представлява ли нарушение на член 17, параграф 6 от Шеста директива обстоятелството, че [Република] Полша е изменила по такъв начин гореуказаните критерии, че да ограничи на практика приложното поле на правото на приспадане на платения по получени доставки [ДДС] в сравнение с действащите към 30 април 2004 г. национални разпоредби или с тези, които са в сила преди изменението от 22 август 2005 г.
Ако с това Република Полша е нарушила член 17, параграф 6 от Шеста директива, трябва ли да се приеме, че данъчнозадълженото лице е имало право да прави приспадане, но в границите, в които измененията на националните разпоредби биха излезли извън приложното поле на приспадането на платения по получени доставки [ДДС], определено от националните разпоредби в сила до 30 април 2004 г. и отменени на тази дата?
Член 17, параграф 6 от Шеста директива допуска ли Република Полша — като се позовава на предвиденото в същия член правомощие на държавите членки да ограничават приспадането на платения по получени доставки [ДДС], отнасящ се до разходи, които нямат строго стопански характер, каквито са разходите за луксозни стоки, за развлекателни или представителни цели — да ограничи възможността за приспадане на платения по получени доставки [ДДС] в сравнение с режима в сила към 30 април 2004 г., така че да изключи правото на приспадане на платения по получени доставки [ДДС] при закупуване на моторно гориво за леки автомобили или други превозни средства, чиято максимално допустима маса не надвишава 3,5 т, с изключение на превозните средства, посочени в член 86, параграф 4 от Закона [за ДДС] в редакцията му в сила от 22 август 2005 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.
Следва ли член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 във връзка с четиринадесетото съображение от този регламент да се тълкува в смисъл, че произтекъл с летателен апарат технически проблем, довел до отмяната на полет, спада към понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба или, напротив, това понятие включва ситуации от друго естество, които не се състоят в технически проблеми
Следва ли посочените в тази разпоредба причини за освобождаване да се тълкуват в съответствие с разпоредбите на Конвенцията от Монреал, по-специално с член 19 от нея?
Изключва ли самата честота на техническите проблеми възможността последните да спадат към „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, когато при въздушните превозвачи процентът на отмяна на полети поради посочените проблеми е по-висок от средния?
Следва ли да се счита, че въздушен превозвач е взел „всички разумни мерки“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, ако докаже, че са извършени определените от закона минимум дейности по поддръжка на летателния апарат, чийто полет е отменен, и достатъчни ли са тези доказателства, за да бъде освободен посоченият превозвач от задължението си за обезщетение, предвидено в член 5, параграф 1, буква в) и член 7, параграф 1 от този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.
Изисква ли член 15, параграф 1 от приложение I към Споразумението […] що се отнася до достъпа до дейност като самостоятелно заето лице и нейното упражняване, единствено на самостоятелно заети лица по смисъла на член 12, параграф 1 от приложение I към Споразумението в приемащата страна да се предостави третиране, не по-малко благоприятно от това, което е предоставено на собствените ѝ граждани, или това важи и за самостоятелно заетите погранични работници по смисъла на член 13, параграф 1 от приложение I към Споразумението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.
Включва ли понятието „дял от капитала“ на дружество от друга държава членка по смисъла на член 3 от Директива 90/435/ЕИО притежаването на плодоползване върху дялове от капитала на дружество от друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.
Допускат ли член 73 б и член 73 г от Договора за ЕО правна уредба на държава членка, която предвижда удържане при източника на данъка върху лихвите, изплащани от местно за тази държава дружество на местно за друга държава членка дружество бенефициер, като същевременно освобождава от това удържане лихвите, изплащани на местно за първата държава членка дружество бенефициер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.
1) Трябва ли член 6, параграф 2 и член 17, параграфи 2 и 6 от Шеста директива […] да се тълкуват в смисъл, че на данъчнозадължено лице е позволено да включи в своите стопански активи не само дълготрайни активи, но и всички стоки и услуги, които се използват както за нуждите на икономическата дейност, така и за други цели, и да приспада изцяло и незабавно [ДДС], дължим за придобиването на тези стоки и услуги?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос прилагането на член 6, параграф 2 от Шеста директива […] води ли по отношение на стоки и услуги, различни от дълготрайните активи, до еднократно облагане с ДДС за периода, през който е осъществено приспадането във връзка с тези стоки и услуги, или ДДС трябва да се събере през няколко периода; и при утвърдителен отговор, как трябва да се определи данъчната основа за тези стоки и услуги, които не подлежат на амортизация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.
1) Недействителен ли е или не Регламент № 1347/2001 […], евентуално и като последица от недействителността на други актове, от гледна точка на следното: Нарушаване на основни принципи — с довода че комбинираните разпоредби на член 1, параграф 1 от [Регламент № 2081/92] и на приложение I към него са недействителни, доколкото допускат регистрация на географски указания за „бира“, която представлява алкохолна напитка, включена (неправилно) в горепосоченото приложение I в категорията „хранителни продукти“, упоменати в член 1, параграф 1, и която не е включена в категорията „селскостопански продукти“, посочени в приложение I към Договора за ЕО и в списъка, посочен в членове 32 ЕО (предишен член 38) и 37 ЕО (предишен член 43), изтъкнати от Съвета като правно основание за приемане на [Регламент № 2081/1992], — с довода че член 17 от [Регламент № 2081/92] е недействителен, доколкото предвижда ускорена процедура за регистрация, която може да ограничи и да накърни в съществена степен правата на засегнатите оператори, поради факта че не предвижда каквото и да било право на възражение и съдържайки очевидно нарушение на принципите на прозрачността и на правната сигурност, като това е видно по-конкретно както в светлината на комплексния характер на продължилата повече от седем години (1994—2001) процедура по регистрация на самото ЗГУ „Bayerisches Bier“, така и на изричното признаване, съдържащо се в съображение 13 от [Регламент № 692/2003], с член 15 от който се отменя член 17 от [Регламент № 2081/92] по посочените съображения, Неспазване на някои формални изисквания — с довода че означението „Bayerisches Bier“ не отговаря на изискваните според член 17 от [Регламент № 2081/92] условия, за да може да бъде регистрирано съгласно предвидената в тази разпоредба опростена процедура, доколкото при представяне на заявката за регистрация това означение не е било „законно защитено“, нито „установено чрез употребата му“ в Германия, — с довода, че нито германското правителство, преди да представи пред Комисията заявката за регистрация, нито самата Комисия, след получаването на заявката, са разгледали надлежно изпълнението на условията за регистрация на указанието „Bayerisches Bier“, което е в противоречие с практиката на Съда (Решение от 6 декември 2001 г. по дело Carl Kühne и др., C-269/99, Recueil, стр. I-9517), — с довода, че заявката за регистрация на означението „Bayerisches Bier“ не е представена своевременно от германското правителство съгласно предвиденото в член 17, параграф 1 от [Регламент № 2081/92] (в срок от шест месеца след влизане в сила на Регламента, което става на 24 юли 1993 г.), след като първоначално представената от заявителя заявка е предвиждала осем различни означения, с възможността за възможни допълнителни и неопределени вариации, които впоследствие са обединени в настоящото единствено означение „Bayerisches Bier“, въпреки че крайният срок отдавна е бил изтекъл, Неспазване на съществени условия — с довода, че означението „Bayerisches Bier“ не изпълнява съществените изисквания, определени в член 2, параграф 2, буква б) от [Регламент № 2081/92], за целите на неговата регистрация като [ЗГУ], като се има пред вид родовият характер на това означение, което исторически обозначава бирата, произвеждана по специфичен производствен метод, произхождащ от Бавария и датиращ от ХIХ век, а след това разпространен в останалата част на Европа и в целия свят (т.нар. „баварски метод“ с долна ферментация), който и до днес в някои европейски езици (датски, шведски, фински) се употребява като родовото название за бира и който във всеки случай може да означава единствено и родово „бирата, произвеждана в германска Бавария“, независимо от вида ѝ сред съществуващите многобройни и разнообразни варианти, без от това да може да бъде установена каквато и да било „пряка връзка“ (Решение на Съда от 7 ноември 2000 г. по дело Warsteiner Braurei, С–312/98, Recueil, стр. I-9187) между специфично качество, репутация или друга характеристика на продукта (бира) и неговия конкретен географски произход (Бавария) и без да са налице „изключителни случаи“, изисквани от посочената норма за допускане на регистрация на географско указание, съдържащо името на страна, — с довода, че предвид посочените в предходния параграф съображения означението „Bayerisches Bier“ е „родово“ наименование, което в качеството му на такова не може да бъде предмет на регистрация по смисъла на член 3, параграф 1 и на член 17, параграф 2 от [Регламент № 2081/92], — с довода, че означението „Bayerisches Bier“ не би трябвало да бъде регистрирано на основание член 14, параграф 3 от [Регламент № 2081/92], доколкото предвид „репутацията и известността“ на баварските марки и „продължителността на използването им“ регистрацията „може да заблуди потребителя по отношение на истинската идентичност на продукта“
2) При условията на евентуалност, в случай че първият въпрос бъде обявен за недопустим или неоснователен, трябва ли [Регламент № 1347/2001] да се тълкува в смисъл, че признаването на ЗГУ „Bayerisches Bier“, което се съдържа в този регламент, не накърнява валидността и възможността за използване на съществуващи преди това марки, принадлежащи на трети лица, в които се съдържа думата „Bavaria“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.