Съд - първи състав
Съдебен състав – Съд – първи състав
Дело C-211/17: Topaz, Определение от 24 октомври 2019 г.
Подписването на договор от потребител с професионалист, включително и когато подписът е нотариално заверен, достатъчно ли е, за да се приеме, че договорните клаузи са индивидуално договорени и отпада ли презумпцията за тяхната неиндивидуалност?
Клаузи за автоматично прекратяване и наказателни клаузи, предварително формулирани изключително в полза на професионалиста, представляват ли неравноправни клаузи по смисъла на Директива 93/13 и как следва да ги прецени националният съд?
Допустимо ли е националният съд да замества или изменя неравноправни клаузи в договор между потребител и професионалист и при какви условия може това да се направи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-324/17: Gavanozov, Съдебно решение от 24 октомври 2019 г.
Следва ли член 5, параграф 1 от Директива 2014/41 във връзка с раздел Й от формуляра в приложение А към нея да се тълкува в смисъл, че при издаването на европейска заповед за разследване съдебният орган на държава членка трябва да описва в този раздел правните средства за защита срещу издаването на такава заповед, които евентуално са предвидени в неговата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-174/19: Scandlines Danmark и Scandlines Deutschland/Комисия, Определение от 22 октомври 2019 г.
Какво е съдържанието и тълкуването на понятието „интерес от изхода на делото“ по смисъла на член 40, ал. 2 от Статута на Съда на Европейския съюз и как се определя неговата пряка и съществуваща връзка с правното положение на кандидата за встъпване?
При какви обстоятелства лица или организации, засегнати от схема за държавна помощ, могат да бъдат квалифицирани като „заинтересовани страни“ по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС и да имат право да участват в официалната процедура по разследване?
Може ли правото на встъпване да бъде отказано единствено на основание, че кандидатите за встъпване са представлявани от същия адвокат като жалбоподателите, когато имат общ интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-173/19: Scandlines Danmark и Scandlines Deutschland/Комисия, Определение от 22 октомври 2019 г.
Как се тълкува и прилага изискването за „интерес от изхода на делото“ по член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз при молби за встъпване в съдебно производство?
Достатъчно пряк ли е интересът на кандидатите за встъпване, когато той се отнася до евентуално бъдещо производство, а не до настоящото производство по обжалване?
Какви са последиците относно съдебните разноски за страните по молбите за встъпване при отхвърлянето им съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-175/19: Stena Line Scandinavia/Комисия, Определение от 22 октомври 2019 г.
Как се определя „интересът от изхода на делото“ по смисъла на член 40, ал. 2 от Статута на Съда на ЕС и член 108, параграф 2 ДФЕС, и какви са критериите за признаване на този интерес на заинтересовани лица, включително екологични организации?
Могат ли оператори и пристанища, засегнати от проект, който представлява алтернатива на съществуващи транспортни връзки, да бъдат квалифицирани като „заинтересовани страни“, имащи право да встъпят в производство по държавна помощ?
Явява ли се представителството на кандидати за встъпване от един и същ адвокат като жалбоподателите основание за отхвърляне на искане за встъпване в производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-447/17: Европейски съюз/Guardian Europe, Определение от 15 октомври 2019 г.
Представлява ли искът за обезщетение срещу държавата единственото средство за защита при съдебно решение на последна инстанция, когато няма вътрешноправно средство за защита?
Прилага ли се този иск и спрямо съдебни решения на първа инстанция, за които е налично вътрешноправно средство за защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/19: Région de Bruxelles-Capitale/Комисия, Определение от 9 октомври 2019 г.
Какви са изискванията за наличие на пряк и актуален интерес към изхода на спора по смисъла на член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде допуснато встъпване в производството?
Достатъчен ли е общ или косвен интерес, произтичащ от сходство на правното положение с това на една от страните, за да се приеме, че е налице интерес към изхода на спора?
Какъв е редът за присъждане на съдебните разноски при отхвърляне на искане за встъпване според член 138, параграф 1 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-548/18: BGL BNP Paribas, Съдебно решение от 9 октомври 2019 г.
Следва ли член 14 от Регламент „Рим I“ да се тълкува в смисъл, че определя пряко или по аналогия приложимото право относно противопоставимостта на трети лица на прехвърляне на вземане в случай на многократни прехвърляния на вземания от един и същ кредитор на последващи приобретатели?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-70/18: A и др., Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.
Следва ли член 7 от [Решение № 2/76] и съответно член 13 от [Решение № 1/80] да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби допускат национална правна уредба, в която се предвижда общото обработване и съхранение на биометрични данни на граждани на трети държави, включително и на турски граждани, във файл по смисъла на [член 2, буква в)] от [Директива 95/46], тъй като тази правна уредба не надхвърля необходимото за постигане на [преследваната] от нея законна цел, [а именно] предотвратяването и борбата с използването на фалшива самоличност и с документните измами?
От значение ли е за това обстоятелството, че срокът на съхранение на биометричните данни зависи от срока на законното и/или незаконното пребиваване на граждани на трети държави, включително и на турски граждани?
Следва ли член 7 от [Решение № 2/76] и съответно член 13 от [Решение № 1/80] да се тълкуват в смисъл, че национална правна уредба не представлява ограничение по смисъла на тези разпоредби, ако последиците от националната правна уредба за достъпа до трудовия пазар са твърде несигурни и непреки съгласно тези разпоредби, за да може да се приеме, че се възпрепятства този достъп?
Ако отговорът на [втория] въпрос е, че национална правна уредба, която с цел предотвратяването, разкриването и разследването на терористични или нетерористични престъпни деяния позволява от база данни да се предоставят на трети лица биометричните данни на граждани на трети държави, включително и на турски граждани, представлява ново ограничение, следва ли член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с членове 7 и 8 от [нея] да се тълкува в смисъл, че не допуска такава национална правна уредба?
От значение ли е за това обстоятелството, че в момента на задържането на гражданин на трета държава поради подозрение, че е извършил престъпление, той носи в себе си документа за пребиваване, в който се съхраняват биометричните му данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-272/18: Verein für Konsumenteninformation, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.
Обхваща ли изключението от приложното поле по член 1, параграф 2, буква д) от [Римската конвенция] и по член 1, параграф 2, буква е) от [Регламента „Рим I“] и споразуменията между фидуциант и фидуциар, който държи за фидуцианта дялово участие в командитно дружество, особено ако е налице преплитане на дружествените и фидуциарните договори?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че клауза в сключен между търговец и потребител фидуциарен договор за управление на дялово участие в командитно дружество, която не е индивидуално договорена и съгласно която е приложимо правото на държавата по седалището на командитното дружество, е неравноправна, когато единствената цел на фидуциарния договор е управлението на дяловото участие в командитното дружество и фидуциантът има правата и задълженията на пряк съдружник?
При утвърдителен отговор на първия или на втория въпрос:
Променя ли се отговорът, ако за предоставянето на дължимите от него услуги търговецът не трябва да отива в държавата на потребителя, но е задължен да предоставя на потребителя дял при разпределението на печалбата, други финансови придобивки, произтичащи от дяловото участие, и информация относно извършените стопански операции [на дружеството, в което има дялово] участие
Има ли значение в това отношение дали се прилага Регламент „Рим I“, или Римската конвенция?
При утвърдителен отговор на третия въпрос:
Остава ли този отговор непроменен, ако освен това заявлението за приемането на потребителя в дружеството е подписано в държавата по неговото местопребиваване, търговецът предоставя и в интернет информация относно дяловото участие и е създаден механизъм за извършване на разплащанията в държавата на потребителя, чрез който потребителят следва да внесе размера на участието, независимо че търговецът няма право да се разпорежда с тази банкова сметка
Има ли значение в това отношение дали се прилага Регламент „Рим I“, или Римската конвенция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.