Съд - първи състав
Съдебен състав – Съд – първи състав
Дело C-445/18: Vaselife International и Chrysal International, Съдебно решение от 14 ноември 2019 г.
Може ли, след като е издал ново разрешение за референтен продукт, компетентният орган […] да промени служебно или не срока на издадено преди това разрешително за паралелна търговия по смисъла на член 52 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, за да го съобрази с по-късната дата на изтичане на срока на новото разрешение за референтния продукт?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли от Регламент (ЕО) № 1107/2009, че новото разрешение за референтния продукт води автоматично до промяна на срока на разрешителното за паралелна търговия
Вписването на новата дата на изтичане на срока на разрешителното за паралелна търговия в базата данни на компетентния орган чисто административно действие ли, е или изисква този орган да е взел служебно или не решение за това?
Ако отговорът на втория въпрос е, че е необходимо да бъде взето решение, приложим ли е към него член 52 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, и по-специално параграф 3 от този член?
При отрицателен отговор на третия въпрос: коя разпоредба или кои разпоредби са приложими в такъв случай?
Може ли продукт за растителна защита да не се счита за идентичен по смисъла на член 52 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 само поради това че референтният продукт не се произвежда (вече) от същото предприятие
При отговора на този въпрос от Съда се иска да установи също дали под „асоциирано предприятие“ или „предприятие, произвеждащо „по лиценз“, може да се разбира и предприятие, което произвежда продукта по същата формула с разрешението на притежателя на правото върху нея. От значение ли е в това отношение дали активните съставки на референтния и на паралелно въведения продукт се произвеждат от едно и също предприятие?
От значение ли е за преценката на идентичността на продукта промяната в мястото на производство на референтния продукт?
При утвърдителен отговор на петия и/или шестия въпрос: може ли изводът от преценката („липса на идентичност“) да бъде поставен под съмнение, ако компетентният орган установи, че съставът на продукта не е променен или че промяната в него е незначителна?
Кой носи тежестта на доказване на обстоятелството, че условията по член 52, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 са изпълнени, когато притежателят на разрешителното за паралелния продукт и притежателят на разрешението за референтния продукт са на различно мнение по този въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-535/18: Land Nordrhein-Westfalen, Заключение от 12 ноември 2019 г.
1. Трябва ли член 11, параграф 1, буква б) от [Директивата за ОВОС] да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредба на националното право, според която жалбоподател, който не е признато сдружение за защита на околната среда, може да поиска да бъде отменено решение на основание на процесуално нарушение само когато процесуалното нарушение отнема на самия него предвидената със закон възможност за участие в процеса на вземане на решения?
2. a) Трябва ли член 4, параграф 1, буква а), подточки i—iii) от [Рамковата директива за водите] да се тълкува в смисъл, че съдържа не само материалноправен критерий за проверка, но също и изисквания за административната процедура за издаване на разрешения?
2. б) При утвърдителен отговор на втори въпрос, буква а), трябва ли участието на обществеността по член 6 от Директивата за ОВОС да се отнася винаги и задължително до документите относно оценяването според законодателството в областта на водите в посочения по-горе смисъл, или се допуска разграничение според момента на изготвяне на документа и на неговата сложност?
3. Трябва ли понятието за влошаване на състоянието на подземен воден обект в член 4, параграф 1, буква б), подточка i) от РДВ да се тълкува в смисъл, че влошаване на химическото състояние на подземен воден обект е налице, когато вследствие на проекта бъде превишена поне една норма за качество на околната среда за един параметър, и че независимо от това, когато за дадено вредно вещество вече е превишена релевантната прагова стойност, всяко следващо (измеримо) повишаване на концентрацията представлява влошаване?
4. a) Трябва ли член 4 от РДВ — като се вземат предвид неговото обвързващо действие (член 288 ДФЕС) и гаранцията за ефективна правна защита (член 19 ДЕС) — да се тълкува в смисъл, че всички членове на заинтересованата от даден проект общественост, които твърдят, че разрешението за проекта нарушава правата им, също имат право да се позоват пред съд на нарушения на установената в законодателството в областта на водите забрана за влошаване на състоянието на водите и на нарушения на задължението за подобряване на състоянието им?
4. б) При отрицателен отговорът на четвъртия въпрос, буква а), трябва ли член 4 от РДВ — като се има предвид неговата цел — да се тълкува в смисъл, че във всеки случай жалбоподатели, които поддържат домашен кладенец за лично водоснабдяване в близост до планирано шосе, имат право да се позоват пред съд на нарушения на установената в законодателството в областта на водите забрана за влошаване на състоянието на водите и на нарушения на задължението за подобряване на състоянието им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-183/18: Bank BGŻ BNP Paribas, Заключение от 12 ноември 2019 г.
1) Трябва ли разпоредбите на член 1, буква а), член 9, параграф 3 и член 20, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Рамково решение [2005/214] да се тълкуват в смисъл, че предаденото за изпълнение решение, с което е наложена финансова санкция на юридическо лице, трябва да бъде изпълнено в изпълняващата държава, въпреки че националните разпоредби, с които е транспонирано Рамковото решение, не предвиждат възможност за изпълнение на решения, налагащи такава санкция на юридическо лице?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли понятието „юридическо лице“, използвано в разпоредбите на член 1, буква а) и член 9, параграф 3 от Рамково решение [2005/214], да се тълкува в съответствие с:
а) правните разпоредби на решаващата държава (член 1, буква в);
б) правните разпоредби на изпълняващата държава (член 1, буква г),
в) като автономно понятие на правото на Съюза,
и съответно обхваща ли това понятие и клона на юридическо лице, въпреки че в изпълняващата държава клонът на юридическо лице не притежава самостоятелна правосубектност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/18: Primera Air Scandinavia, Заключение от 7 ноември 2019 г.
1) Съществувало ли е договорно правоотношение между ищеца [в главното производство] и ответника [в главното производство] за целите на член 5, точка 1 от Регламент [№ 44/2001], въпреки че между тях не е бил сключен договор, а полетът е бил част от пакет от услуги, предоставяни въз основа на договор между ищеца и трета страна (туристическа агенция)?
2) Може ли това правоотношение да се квалифицира като потребителски договор съгласно [глава II], раздел 4, [в който се съдържат членове] 15—17 от Регламент [№ 44/2001]?
3) Процесуално легитимиран ли е ответникът [в главното производство] да отговаря по иск за обезщетение по претенции, произтичащи от Регламент [№ 261/2004]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/18: Guaitoli и др., Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.
Когато лице, претърпяло закъснение или отмяна на полет, поиска наред с общите обезщетения с предварително определен размер, посочени в членове 5, 7 и 9 от Регламент № 261/2004, също и обезщетение за вреди по член 12 от същия регламент, следва ли да се приложи член 33 от Конвенцията от Монреал, или „компетентната юрисдикция“ (както на международно, така и на вътрешно равнище) във всички случаи се определя по член 5 от Регламент № 44/2001?
В първата хипотеза, посочена в първия въпрос, трябва ли член 33 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че урежда само разпределението на компетентността между държавите или в смисъл, че урежда и вътрешната териториална компетентност в отделната държава?
В първата хипотеза, посочена във втория въпрос, „изключително“ ли е приложението на член 33 от Конвенцията от Монреал и изключва ли то приложението на член 5 от Регламент № 44/2001, или двете разпоредби могат да се прилагат съвместно при преценката както на компетентността на държавата, така и на вътрешната териториална компетентност на нейните юрисдикции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-280/18: Flausch и др., Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.
Могат ли членове 6 и 11 от Директива 2011/92, тълкувани във връзка с разпоредбите на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че са съвместими с тях разпоредби от националното законодателство, като изложените в точки 8, 9 и 10 от акта за преюдициално запитване, в които се предвижда, че процедурите преди приемане на решението за одобряване на екологичните изисквания към строежите и дейностите, които имат съществени последици върху околната среда (публикуване на проучванията във връзка с въздействието върху околната среда, информиране и участие на обществеността в допитванията), се започват и прилагат основно от по-голямата административна единица регион, а не от съответната община?
Могат ли членове 6 и 11 от Директива 2011/92 във връзка с разпоредбите на член 47 от Хартата на основните права да се тълкуват в смисъл, че е съвместима с тях националната правна уредба, изложена в същите точки, която в крайна сметка предвижда, че публикуването на решенията за одобряване на екологичните изисквания към строежите и дейностите, които имат съществени последици върху околната среда, и публикуването им на съответния уебсайт съставлява презумпция за пълно запознаване от страна на всяко заинтересовано лице с цел прилагането на предвидената от действащото законодателство съдебна процедура жалба за отмяна пред Symvoulio tis Epikrateias (Държавен съвет) в срок от шестдесет дни, като се вземат предвид законовите разпоредби за публикуването на проучванията във връзка с въздействието върху околната среда, информирането и участието на обществеността в процедурата за одобряване на екологичните изисквания към съответните строежи и дейности, които поставят в центъра на тези процедури по-голямата административна единица регион, а не съответната община?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-419/18: Profi Credit Polska, Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.
Допускат ли член 3, параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и член 10 от Директива 2008/48 национална правна уредба като разглежданата в главните производства, която позволява погасяването на вземане, произтичащо от сключен между продавач или доставчик и потребител договор за потребителски кредит, да се обезпечи чрез бланков запис на заповед?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и член 10 от Директива 2008/48 да се тълкуват в смисъл, че ако при обстоятелства като разглежданите в главните производства национална юрисдикция изпитва сериозни съмнения в основателността на искане, обосновано със запис на заповед, който е предназначен за обезпечаване на произтичащото от договор за потребителски кредит вземане, и ако този запис първоначално е издаден бланково от издателя и впоследствие е попълнен от поемателя, националната юрисдикцията трябва служебно да провери дали направените между страните уговорки са неравноправни, и в това отношение може да изиска от продавача или доставчика да представи документа, в който са записани тези уговорки, така че посочената юрисдикция да може да се увери, че правата, които потребителите черпят от тези директиви, са спазени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-453/18: Bondora, Заключение от 31 октомври 2019 г.
1) Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива [93/13] и съдебната практика, в която тя е тълкувана, да се разбират в смисъл, че този член от Директивата не допуска национална правна норма като двадесет и третата заключителна разпоредба [точка 2] от [LEC], съгласно която в рамките на молба за издаване на европейска заповед за плащане не е задължително да се представят документи, а ако такива бъдат представени, те ще са недопустими?
2) Трябва ли член 7, параграф 2, буква д) от Регламент [№ 1896/2006] да се тълкува в смисъл, че този член не забранява [на съда да поиска] от дружеството кредитор да представи документите, на които основава своето искане, произтичащо от потребителски заем, сключен между продавач или доставчик и потребител, ако съдът счете, че е необходимо да разгледа тези документи, за да прецени дали евентуално са налице неравноправни клаузи в сключения между страните договор и по този начин да се съобрази с разпоредбите на Директива [93/13] и със съдебната практика, в която тя е тълкувана?
1) Съвместима ли е с член 38 от Хартата, член 6, параграф 1 [ДЕС] и член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 национална правна норма като двадесет и третата заключителна разпоредба, точка 4 от LEC, която при предявено срещу потребител вземане и при наличие на данни за предявяване на суми, основаващи се на неравноправни клаузи, не допуска нито да се представят, нито да се изискват договорът или разбивката на вземането?
2) Съвместимо ли е с член 7, параграф 2, буква г) от Регламент [№ 1896/2006] да се изисква от заявителя да представи в точка 11 от формуляр A разбивка на предявеното срещу потребител вземане
Също така съвместимо ли е с посочената разпоредба да се иска възпроизвеждане в посочената точка 11 от този формуляр на съдържанието на клаузите от договора, на които се основава предявеното срещу потребител вземане, а не само на основния предмет на договора, за да се направи преценка за неравноправност?
3) Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, възможно ли е в съответствие с настоящия текст на Регламент № 1896/2006, преди да бъде издадена европейската заповед за плащане, да се провери служебно дали в потребителски договор се съдържат неравноправни клаузи и ако това е възможно — на основание на коя разпоредба?
4) В случай че в съответствие с настоящия текст на Регламент 1896/2006 не е възможно, преди да бъде издадена европейската заповед, да се упражни служебен контрол за наличие на неравноправни клаузи, от Съда на Европейския съюз се иска да се произнесе по валидността на посочения регламент от гледна точка на това дали той противоречи на член 38 от Хартата и на член 6, параграф 1 [ДЕС]
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-211/17: Topaz, Определение от 24 октомври 2019 г.
Явява ли се подписването на договор от страна на потребителя, включително когато е нотариално заверен, доказателство за индивидуално договаряне на предварително формулираните от професионалиста клаузи?
Могат ли клаузи за автоматично прекратяване и наказателни клаузи, формулирани изключително в полза на професионалиста, да бъдат квалифицирани като неравноправни по смисъла на Директива 93/13 и при какви условия това следва да се преценява от националния съд?
Допустимо ли е националният съд да замени или измени неравноправни договорни клаузи в полза на потребителя, и при какви обстоятелства това е възможно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.