Съд - първи състав

Изисква ли първото изречение на член 1 от Директива 89/665/ЕИО държавите членки да гарантират, че решението на възлагащ орган да не възложи обществена поръчка в процедура, която съответства на директивите относно възлагането на обществени поръчки, може да бъде предмет на ефективен и възможно най-бърз контрол?
Изисква ли първото изречение на член 1 от Директива 89/665/ЕИО държавите членки да гарантират, че решенията на възлагащите органи, взети преди издаването на официална покана за участие в търг, по-специално решението по предварителните въпроси дали даден процес на възлагане на поръчка попада в личния или материалния обхват на директивите относно възлагането на обществени поръчки или изключително е извън обхвата на правото в областта на обществените поръчки, могат да бъдат предмет на ефективен и възможно най-бърз контрол?
Ако на първия въпрос се отговори положително, а на втория — отрицателно: Изпълнено ли е задължението на държавата членка да гарантира, че решението на възлагащ орган да не възложи обществена поръчка в процедура, която съответства на директивите относно възлагането на обществени поръчки, може да бъде предмет на ефективен и възможно най-бърз контрол, ако възможността за контрол зависи от достигането на определен, формален етап в процедурата по възлагане на поръчката, например започване на устни или писмени договорни преговори с трето лице?
Когато възлагащ орган като регионален или местен орган възнамерява да сключи писмено с юридическо лице, формално различно от него („договорен партньор“), договор за услуги срещу възнаграждение, който би попаднал в обхвата на Директива 92/50/ЕИО, и този договор изключително не би бил обществен договор за услуги по смисъла на член 1, буква а) от Директива 92/50/ЕИО, ако договорният партньор се счита за част от публичната администрация или, съответно, от предприятието на възлагащия орган („самообслужване, освободено от възлагане“), изключва ли самият факт, че частно предприятие е акционер в договорния партньор, винаги квалифицирането на такъв договор като самообслужване, освободено от възлагане?
Ако на четвъртия въпрос се отговори отрицателно: При какви обстоятелства договорен партньор, в чийто капитал участват частни лица („смесено публично-частно дружество“), може да се счита за част от публичната администрация или, съответно, от предприятието на възлагащия орган
По-специално:
а) Достатъчен ли е „контролът“ от страна на възлагащия орган, например по смисъла на членове 1 и 13 от Директива 93/38/ЕИО, от гледна точка на структурата и степента на контрол, за да се счита смесено публично-частно дружество за част от предприятието на възлагащия орган?
б) Изключва ли всяко влияние, което частният съдружник в смесеното публично-частно дружество може законно да има върху стратегическите цели и/или отделни решения, свързани с управлението на предприятието, възможността смесеното публично-частно дружество да се счита за част от предприятието на възлагащия орган?
в) Достатъчно ли е всеобхватно право на даване на указания, отнасящо се само до решенията за сключване на договора и предоставяне на услугите по конкретната процедура по възлагане, от гледна точка на структурата и степента на контрол, за да се счита смесено публично-частно дружество за част от предприятието на възлагащия орган?
г) Достатъчно ли е, от гледна точка на изпълнението на съществената част от дейността за възлагащия орган, че поне 80% от средния оборот на предприятието в сектора на услугите в рамките на Общността през последните три години произтича от предоставянето на тези услуги на възлагащия орган или на предприятия, свързани с него или считани за част от него, или, ако смесеното предприятие все още не е осъществявало дейност три години, може да се очаква по прогноза, че ще бъде изпълнено правилото за 80%?