Съд - първи състав
Съдебен състав – Съд – първи състав
Дело C-67/23: W. GmbH, Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Следва ли член 2, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № 194/2008 във връзка с член 24 от Митническия кодекс на Общността да се тълкува в смисъл, че окастрянето, обелването, нарязването в квадратна или правоъгълна форма или преработката на тикови трупи в нарязан дървен материал представляват операции по обработка или преработка, определящи произхода на стоките, получени в резултат на тези операции?
Следва ли изразът „изнесени от Бирма/Мианмар“, съдържащ се в член 2, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 194/2008, да се тълкува в смисъл, че в обхвата на тази разпоредба попадат само стоките, които са били внесени в Съюза директно от Бирма/Мианмар?
Следва ли член 2, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № 194/2008 да се тълкува в смисъл, че когато проверяват дали тази разпоредба е била нарушена, митническите органи на държавите членки са обвързани от издадени от трета страна сертификати за произход, в които се посочва, че съответните стоки са с произход от тази страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-174/23: Twenty First Capital, Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
1. a) Трябва ли член 13 и член 61, параграф 1 от Директива 2011/61 да се тълкуват в смисъл, че ЛУАИФ, извършващи дейности съгласно тази директива преди 22 юли 2013 г., са длъжни да спазват задълженията относно политиките и практиките във връзка с възнагражденията:
i) от изтичането на срока за транспониране на посочена директива,
ii) от датата на влизане в сила на разпоредбите, транспониращи директивата в националното право,
iii) от изтичането на 21 юли 2014 г. на едногодишния срок, определен в член 61, параграф 1, или
iv) от получаването на разрешението като ЛУАИФ по тази директива?
б) Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали възнаграждението, изплащано на служител или дружествен ръководител от ЛУАИФ, е било договорено преди или след:
i) изтичане на срока за транспониране на Директива 2011/61;
ii) датата на влизане в сила на разпоредбите, транспониращи Директива 2011/61 в националното право;
iii) изтичането на 21 юли 2014 г. на срока, определен в член 61, параграф 1 от Директива 2011/61;
iv) датата на получаване на разрешението от ЛУАИФ?
2. Ако от отговора на първия въпрос следва, че след транспонирането на Директива 2011/61 в националното право ЛУАИФ е длъжно за определен период само да положи всички възможни усилия за спазване на националното право, основано на Директива 2011/61, изпълнява ли посоченото лице това задължение, ако през този период наеме служител или назначи дружествен ръководител при условия във връзка с възнаграждението, които не отговарят на изискванията на националната разпоредба, транспонираща член 13 от Директива 2011/61?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-39/23: Keva и др., Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Води ли облагането с данък при източника на дивидентите, изплатени от местни дружества на чуждестранни публични пенсионни институции, докато такива дивиденти не се облагат с данък, ако постъпват в собствената държава чрез нейните общи пенсионни фондове, до неблагоприятна разлика в третирането, представляваща ограничение на свободното движение на капитали, което е забранено по принцип от член 63 ДФЕС?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, какви критерии следва да се вземат предвид при преценката дали положението на чуждестранна публична пенсионна институция е обективно сходно с това на собствената държава и нейните общи пенсионни фондове?
Може ли да се счита, че евентуално ограничение е оправдано от императивни съображения от общ интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-436/22: ASCEL, Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Следва ли членове 2, 4, 11, 12, 14, 16 и 17 от Директива 92/43/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която вълкът е определен като вид, чиито екземпляри подлежат на лов в част от територията на тази държава членка, където вълкът не е обхванат от строгата защита, предвидена в член 12, параграф 1 от тази директива, въпреки че състоянието му на запазване е прието за неблагоприятно на цялата територия на посочената държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-235/24: Niesker, Определение от 17 юли 2024 г.
Отговаря ли специализираният състав на Gerechtshof Arnhem-Leeuwarden на критериите за „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС в рамките на производството по член 2:11 от WETS?
Може ли административен орган, който няма правораздавателна функция и чието становище не е обвързващо съдебно решение, да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз?
Налице ли е възможност за съдебен контрол върху действията на министъра чрез обжалване пред юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-161/23: Lireva Investments и др., Заключение от 11 юли 2024 г.
1) Попада ли в приложното поле на Директива 2014/42, по-специално на член 4 от нея, както и на Рамково решение 2005/212, по-специално на член 2 от същото, национална правна уредба, съгласно която националната юрисдикция, която се произнася по конфискацията на незаконно придобито имущество в самостоятелно производство относно това имущество, което се отделя от основното наказателно производство преди наличието на престъпление да бъде установено и съответното лице да бъде признато за виновно за това престъпление, и която предвижда също конфискацията въз основа на отделени от преписката по наказателното дело материали?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос следва ли правната уредба относно достъпа до преписката в производствата относно незаконно придобито имущество да се счита за съвместима с правото на справедлив съдебен процес, прогласено в член 47 от Хартата и в член 8, параграф 1 от Директива 2014/42?
3) Следва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска конституционният съд на дадена държава членка, който разглежда жалба за противоконституционност, подадена срещу национална правна уредба, която е обявена за несъвместима с правото на Съюза, да приеме за приложим принципа на правна сигурност и да запази произтичащите от тази правна уредба правни последици за периода, през който същата е била в сила?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос може ли правна уредба, като установената в спорните разпоредби, относно доказването на престъпния произход на имуществото в производствата относно незаконно придобито имущество да се счита за съвместима с правото на справедлив съдебен процес, прогласено в членове 47 и 48 от Хартата и в член 8, параграф 1 от Директива 2014/42?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли да се счита, че понятието „решение за конфискация“ по смисъла на Директива 2014/42, и по-специално на член 8, параграф 6, второ изречение от тази директива, обхваща не само съдебните решения, с които дадено имущество се обявява за незаконно придобито и се постановява неговата конфискация, но и съдебните решения, с които производството относно незаконно придобито имущество се прекратява?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, съвместима ли е с член 47 от Хартата и с член 8, параграф 6, второ изречение от Директива 2014/42 правна уредба, която не предвижда право на лицата, свързани със съответното имущество, да обжалват решенията за конфискация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-601/22: WWF Österreich и др., Съдебно решение от 11 юли 2024 г.
1. Нарушава ли член 12, параграф 1 във връзка с приложение IV към Директивата за местообитанията, който изисква вълкът да подлежи на строгата система за защита, но изключва популации в няколко държави от това изискване, като за Република Австрия не е предвидена аналогична дерогация, закрепения в член 4, параграф 2 ДЕС „принцип на равно третиране на държавите членки“?
2. Член 16, параграф 1 от Директивата за местообитанията, който разрешава дерогация от строгата система за защита на вълка само в случаите, когато по-специално дерогацията няма вредно въздействие върху запазването на популациите от засегнатия вид в „областта на естественото им разпространение“ „на задоволително равнище“, трябва ли да се тълкува в смисъл, че изисква запазване или възстановяване на благоприятното състояние на запазване не на национално ниво, а в областта на естествено разпространение на дадена популация, която в трансграничен план може да обхваща значително по-голям биографски район?
3. Трябва ли член 16, параграф 1, буква б) от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че наред с пряката увреждане, причинено от даден вълк, като „сериозно увреждане“ следва да се квалифицира и (бъдещото) косвено увреждане на „националното стопанство“, което не може да се смята за причинено от даден вълк?
4. Трябва ли член 16, параграф 1 от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че поради преобладаващите топографски структури, структурите на стопанствата във високопланинските пасища и на земеделските стопанства в провинция Тирол наличието на „други задоволителни решения“ следва да се преценява единствено с оглед на реалната възможност за осъществяване или и въз основа на икономически критерии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-49/23: 1Dream и др., Заключение от 11 юли 2024 г.
1) Попада ли в приложното поле на Директива 2014/42, по-специално на член 4 от нея, както и на Рамково решение 2005/212, по-специално на член 2 от същото, национална правна уредба, съгласно която националната юрисдикция, която се произнася по конфискацията на незаконно придобито имущество в самостоятелно производство относно това имущество, което се отделя от основното наказателно производство преди наличието на престъпление да бъде установено и съответното лице да бъде признато за виновно за това престъпление, и която предвижда също конфискацията въз основа на отделени от преписката по наказателното дело материали?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос следва ли правната уредба относно достъпа до преписката в производствата относно незаконно придобито имущество да се счита за съвместима с правото на справедлив съдебен процес, прогласено в член 47 от Хартата и в член 8, параграф 1 от Директива 2014/42?
3) Следва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска конституционният съд на дадена държава членка, който разглежда жалба за противоконституционност, подадена срещу национална правна уредба, която е обявена за несъвместима с правото на Съюза, да приеме за приложим принципа на правна сигурност и да запази произтичащите от тази правна уредба правни последици за периода, през който същата е била в сила?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос може ли правна уредба, като установената в спорните разпоредби, относно доказването на престъпния произход на имуществото в производствата относно незаконно придобито имущество да се счита за съвместима с правото на справедлив съдебен процес, прогласено в членове 47 и 48 от Хартата и в член 8, параграф 1 от Директива 2014/42?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли да се счита, че понятието „решение за конфискация“ по смисъла на Директива 2014/42, и по-специално на член 8, параграф 6, второ изречение от тази директива, обхваща не само съдебните решения, с които дадено имущество се обявява за незаконно придобито и се постановява неговата конфискация, но и съдебните решения, с които производството относно незаконно придобито имущество се прекратява?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, съвместима ли е с член 47 от Хартата и с член 8, параграф 6, второ изречение от Директива 2014/42 правна уредба, която не предвижда право на лицата, свързани със съответното имущество, да обжалват решенията за конфискация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-394/23: Mousse, Заключение от 11 юли 2024 г.
1) За да се прецени доколко събирането на данни е подходящо, свързано със и ограничено до необходимото по смисъла на разпоредбите на член 5, параграф 1, буква в) от ОРЗД и необходимостта от обработването на тези данни по смисъла на член 6, параграф 1, букви б) и е) от ОРЗД, могат ли да се вземат предвид общоприетите практики в областта на гражданските, търговските и административните комуникации, така че събирането на данни относно формата на обръщение на клиентите, ограничено до обозначенията „господин“ или „госпожа“, може да се счита за необходимо, без това да се изключва от принципа на свеждане на данните до минимум?
2) За да се прецени необходимостта от задължителното събиране и обработване на данни относно формата на обръщение на клиентите — и при положение че някои клиенти считат, че не попадат в нито една от двете форми на обръщение и че събирането на тези данни не е релевантно по отношение на тях — следва ли да се вземе предвид, че тези клиенти биха могли, след като предоставят тези данни на администратора, за да се ползват от предлаганата услуга, да упражнят правото си на възражение срещу тяхното използване и съхраняване като се позоват на конкретната си ситуация в съответствие с член 21 от ОРЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.