Съд - първи състав
Съдебен състав – Съд – първи състав
Дело C-741/22: Casino de Spa и др., Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Трябва ли член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112/ЕО, разглеждан във връзка с принципа на данъчна неутралност, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която установява разлика в третирането между, от една страна, онлайн закупуването на лотарийни билети и, от друга страна, участието в други онлайн форми на хазарт, като изключва последното от приложимото за първото освобождаване от ДДС?
Задължават ли принципът на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, и принципът на предимство на правото на Съюза националния съд да остави без приложение национални разпоредби, за които е установено, че са несъвместими с член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, разглеждан във връзка с принципа на данъчна неутралност, независимо че националният конституционен съд е постановил решение, съгласно което действието на тези национални разпоредби се запазва?
Предоставят ли нормите на правото на Съюза относно връщането на недължимо платеното на данъчнозадължено лице правото да му бъде възстановен данъкът върху добавената стойност, който държава членка му е събрала в нарушение на член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, ако това възстановяване не води до неоснователното му обогатяване?
Трябва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че когато освобождаването от данък върху добавената стойност (ДДС), от което са се ползвали някои оператори, представлява незаконосъобразна държавна помощ, данъчнозадължено лице, което не е ползвало това освобождаване, може да получи под формата на обезщетение сума, равняваща се на платения от него ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-73/23: Chaudfontaine Loisirs, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Допуска ли член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, разглеждан във връзка с принципа на данъчна неутралност, национална правна уредба, която установява разлика в третирането между, от една страна, офлайн закупуването на лотарийни билети и участието в други офлайн форми на хазарт, и от друга страна, участието в онлайн форми на хазарт, различни от онлайн лотариите, като изключва последното от приложимото за първите две освобождаване от ДДС?
Задължават ли принципът на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, и принципът на предимство на правото на Съюза националния съд да остави без приложение национални разпоредби, за които е установено, че са несъвместими с член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, разглеждан във връзка с принципа на данъчна неутралност, като в това отношение е без значение обстоятелството, че националният конституционен съд е решил да запази действието на тези национални разпоредби?
Трябва ли нормите на правото на Съюза относно връщането на недължимо платеното да се тълкуват в смисъл, че предоставят на данъчнозадължено лице правото да му бъде възстановен данъкът върху добавената стойност — който държава членка му е събрала в нарушение на член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112 — ако това възстановяване не води до неоснователното му обогатяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-579/22: Anglo Austrian AAB/ЕЦБ и Far East, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Компетентен ли е Общият съд да тълкува и прилага националното право в областта на борбата с изпирането на пари при контрол върху решения на ЕЦБ?
Разполага ли Европейската централна банка с правомощия да отнема лиценз на кредитна институция въз основа на нарушения на националното законодателство за борба с изпирането на пари?
Правилно ли е Общият съд да тълкува и прилага австрийското национално право и съответните директиви на Съюза при преценка на основанията за отнемане на лиценз?
Изисква ли се нарушенията, които обосновават отнемане на лиценз, да са сериозни и да са налице към момента на решението на ЕЦБ?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при отнемането на лиценза и правилно ли е приложен член 70, параграф 4 от BWG?
Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателя в производството пред ЕЦБ и Общия съд?
Допуснати ли са процесуални нарушения от Общия съд, които да накърняват правата на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/23: Elliniki Ornithologiki Etaireia и др., Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Следва ли член 4, параграфи 1 и 2 от [Директивата за птиците], във връзка с член 6, параграфи 2—4 от [Директивата за местообитанията] да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби […], съгласно които специалните мерки за запазване, поддържане и възстановяване на видовете и местообитанията на дивите птици в [СЗЗ] се прилагат само за „обосноваващите класифицирането видове“, т.е. само за видовете диви птици, изброени в приложение I към [Директивата за птиците], и за редовно срещащите се във всяка СЗЗ мигриращи птици, които заедно с критериите за класифициране на СЗЗ, съдържащи се в националното законодателство, се използват като ключови показатели за класифицирането на дадена територия като СЗЗ?
От значение ли е за отговора на първия въпрос фактът, че горепосочените специални мерки за запазване, поддържане и възстановяване на видовете и местообитанията на дивите птици в [СЗЗ] са по същество основни превантивни защитни мерки за СЗЗ („предпазни мерки“) с хоризонтално приложение, т.е. за всички СЗЗ, и че до момента в гръцката правна система не са приети планове за управление за всяка отделна СЗЗ, определящи целите и мерките, необходими за постигане или осигуряване на задоволително опазване на всяка СЗЗ и на живеещите в нея видове?
От значение ли е за отговора на първия и втория въпрос фактът, че въз основа на задължението за извършване на екологична оценка на проекти и дейности съгласно [Директива 2011/92/ЕС] и на „подходяща оценка“ по член 6, параграфи 2—4 от [Директивата за местообитанията] в контекста на оценката на въздействието върху околната среда на всеки конкретен план за обществено или частно строителство се вземат предвид всички изброени в приложение I към [Директивата за птиците] видове или редовно срещащите се във всяка СЗЗ мигриращи птици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-248/23: Novo Nordisk (TVA – Contributions payées en vertu d’une obligation légale), Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Трябва ли член 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска разглежданата в главното производство национална правна уредба, съгласно която фармацевтично предприятие, което извършва ex lege плащания към държавната здравноосигурителна каса в зависимост от оборота си от продажбата на фармацевтични продукти, финансирани с публични средства, няма право на последващо намаляване на данъчната основа, поради това че плащанията се извършват ex lege, че от основата на задължителната вноска може да се приспаднат както платените суми по договор за поемане на разходи, така и извършените от предприятието инвестиции за проучвания и разработки в областта на здравеопазването, както и че дължимата вноска се събира от държавния данъчен орган, който веднага я прехвърля на държавната здравноосигурителна каса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-447/22: Словения/Flašker и Комисия, Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието „сериозни затруднения“ при преценката дали Комисията е била длъжна да започне официална процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС по отношение на предоставянето на управлявани активи след 1979 г.?
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието „сериозни затруднения“ във връзка с квалификацията като „съществуваща помощ“ на активите, предоставени през 1979 г. и прехвърлени през 1997 г.?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Нарушено ли е правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз от страна на Общия съд при постановяване на обжалваното съдебно решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-387/24: Bouskoura, Заключение от 5 септември 2024 г.
Незаконосъобразността на първото задържане поради неспазване на предвидения в националното право срок за освобождаване следва да води до незабавно освобождаване на лицето, дори ако към момента на съдебния контрол условията за втората мярка за задържане са изпълнени.
Задължението за незабавно освобождаване на основание член 15, параграф 2 от Директива 2008/115/ЕО, член 9, параграф 3 от Директива 2013/33/ЕС и член 28, параграф 4 от Регламент № 604/2013 във връзка с членове 6 и 47 от Хартата се прилага във всички случаи на непрекъснато изпълнение на последователни мерки за задържане, когато някоя от тях е била или е станала незаконосъобразна.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-227/23: Kwantum Nederland и Kwantum België, Заключение от 5 септември 2024 г.
1) Попада ли разглежданото в главното производство положение в материалното приложно поле на правото на Съюза?
При утвърдителен отговор на този въпрос, се поставят и следните въпроси:
2) Обстоятелството, че авторското право върху произведение на приложното изкуство е неразделна част от правото на защита на интелектуалната собственост, закрепено в член 17, параграф 2 от Хартата [на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)], означава ли, че правото на Съюза, и по-специално член 52, параграф 1 от Хартата, изисква, при ограничаване на упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) върху произведение на приложното изкуство чрез извършване на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, това ограничение да е предвидено в закон?
3) Следва ли членове 2—4 от Директива [2001/29], както и член 17, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата във връзка с член 2, параграф 7 от Бернската конвенция да се тълкуват в смисъл, че единствено законодателят на Съюза (а не националните законодатели) може да определи дали упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) може да бъде ограничено в ЕС след извършване на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, когато става въпрос за произведение на приложното изкуство със страна на произход по смисъла на тази конвенция — трета страна, чийто автор не е гражданин на държава [членка], и ако това е така, да определи това ограничение ясно и точно [вж. решение от 8 септември 2020 г., Recorded Artists Actors Performers (C‑265/19, наричано по-нататък „решението RAAP“, EU:C:2020:677)]?
4) Следва ли членове 2—4 от Директива [2001/29] във връзка с член 17, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че докато законодателят на Съюза не предвиди ограничение на упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) върху произведение на приложното изкуство вследствие на провеждане на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, държавите [членки] не могат да приложат тази проверка по отношение на произведение на приложното изкуство, чиято страна на произход по смисъла на тази конвенция е трета страна и чийто автор не е гражданин на държава [членка]?
5) При разглежданите в главното производство обстоятелства и с оглед на датата на приемане на (разпоредбата, предшестваща) член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, изпълнени ли са условията на член 351, първа алинея ДФЕС по отношение на Белгия, в резултат на което тя да може да проведе проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, като се вземе предвид обстоятелството, че в настоящия случай страната на произход се е присъединила към посочената конвенция на 1 май 1989 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-775/22: Banco Santander (Résolution bancaire Banco Popular II), Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Трябва ли разпоредбите на член 34, параграф 1, букви а) и б), във връзка с член 53, параграфи 1 и 3, и член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от Директива [2014/59] да се тълкуват в смисъл, че евентуалното задължение или вземане, което би могло да произтече от осъждането на институцията — правоприемник на Banco Popular, като последица от обявения за унищожен договор за придобиване на капиталов инструмент (привилегировани акции), преобразуван в акции преди приемане на схемата за преструктуриране на Banco Popular (7 юни 2017 г.), може да се счита за задължение, засегнато от предвиденото в член 53, параграф 3 от Директива 2014/59 обезценяване като задължение, „което не е натрупано“, поради което ще се третира като погасено и няма да може да бъде противопоставено на Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, когато искът, от който това задължение произтича, е предявен след приключването на процедурата за преструктуриране на банката?
Или напротив — посочените разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че описаното задължение или вземане представлява „натрупано“ задължение (член 53, параграф 3 от Директивата) или „вече натрупано задължение“ към момента на преструктуриране на банката [член 60, параграф 2, буква б)] и като такова не подлежи на погасяване или обезсилване, въпреки обезценяването и обезсилването на съответните акции, поради което може да бъде претендирано срещу Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, дори когато искът, по който е присъдено обезщетението, е предявен след приключването на процедурата за преструктуриране на банката?
Трябва ли разпоредбите на член 34, параграф 1, букви а) и б), във връзка с член 53, параграфи 1 и 3, и член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от Директива 2014/59/ЕС да се тълкуват в смисъл, че евентуалното задължение или вземане, което би могло да произтече от осъждането на институцията — правоприемник на Banco Popular, да плати обезщетение като последица от иск за отговорност във връзка с предлагането на финансови продукти (подчинени облигации, задължително конвертируеми в акции на същата банка), невключени сред инструментите на допълнителния капитал, за които се отнася схемата за преструктуриране на Banco Popular, и преобразувани в акции на тази банка преди приемане на схемата за нейното преструктуриране (7 юни 2017 г.), може да се счита за задължение, засегнато от предвиденото в член 53, параграф 3 от Директива 2014/59 обезценяване като задължение, „което не е натрупано“, поради което ще се третира като погасено и няма да може да бъде противопоставено на Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, когато искът, по който е присъдено обезщетението, е предявен след приключването на процедурата за преструктуриране на банката?
Или напротив — посочените разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че описаното задължение или вземане представлява „натрупано“ задължение (член 53, параграф 3 от Директивата) или „вече натрупано задължение“ към момента на преструктуриране на банката [член 60, параграф 2, буква б)] и като такова не подлежи на погасяване или обезсилване, въпреки обезценяването и обезсилването на съответните акции, поради което може да бъде претендирано срещу Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, дори когато искът, по който е присъдено обезщетението, е предявен след приключването на процедурата за преструктуриране на банката?
Трябва ли разпоредбите на член 34, параграф 1, букви а) и б), във връзка с член 53, параграфи 1 и 3, член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) и член 64, параграф 4, буква б) от Директива 2014/59/ЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат лицата, които преди започването на процедурата за преструктуриране на кредитната институция са придобили издадени от нея подчинени облигации (инструменти на капитала от втори ред), чийто падеж не е настъпил към момента на приемането на решението за преструктуриране, да предявяват, след преобразуването на тези подчинени облигации в акции и последващото прехвърляне на същите без реална насрещна престация, иск срещу тази институция или срещу нейния правоприемник за унищожаване на договора за записване на посочените подчинени облигации, с който иск да претендират връщане на платената за записването на подчинените облигации цена, ведно с дължимите лихви, считано от датата на сключване на този договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.