Дело C-775/22: Banco Santander (Résolution bancaire Banco Popular II), Съдебно решение от 5 септември 2024 г.

Трябва ли разпоредбите на член 34, параграф 1, букви а) и б), във връзка с член 53, параграфи 1 и 3, и член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от Директива [2014/59] да се тълкуват в смисъл, че евентуалното задължение или вземане, което би могло да произтече от осъждането на институцията — правоприемник на Banco Popular, като последица от обявения за унищожен договор за придобиване на капиталов инструмент (привилегировани акции), преобразуван в акции преди приемане на схемата за преструктуриране на Banco Popular (7 юни 2017 г.), може да се счита за задължение, засегнато от предвиденото в член 53, параграф 3 от Директива 2014/59 обезценяване като задължение, „което не е натрупано“, поради което ще се третира като погасено и няма да може да бъде противопоставено на Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, когато искът, от който това задължение произтича, е предявен след приключването на процедурата за преструктуриране на банката?

Или напротив — посочените разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че описаното задължение или вземане представлява „натрупано“ задължение (член 53, параграф 3 от Директивата) или „вече натрупано задължение“ към момента на преструктуриране на банката [член 60, параграф 2, буква б)] и като такова не подлежи на погасяване или обезсилване, въпреки обезценяването и обезсилването на съответните акции, поради което може да бъде претендирано срещу Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, дори когато искът, по който е присъдено обезщетението, е предявен след приключването на процедурата за преструктуриране на банката?

Трябва ли разпоредбите на член 34, параграф 1, букви а) и б), във връзка с член 53, параграфи 1 и 3, и член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от Директива 2014/59/ЕС да се тълкуват в смисъл, че евентуалното задължение или вземане, което би могло да произтече от осъждането на институцията — правоприемник на Banco Popular, да плати обезщетение като последица от иск за отговорност във връзка с предлагането на финансови продукти (подчинени облигации, задължително конвертируеми в акции на същата банка), невключени сред инструментите на допълнителния капитал, за които се отнася схемата за преструктуриране на Banco Popular, и преобразувани в акции на тази банка преди приемане на схемата за нейното преструктуриране (7 юни 2017 г.), може да се счита за задължение, засегнато от предвиденото в член 53, параграф 3 от Директива 2014/59 обезценяване като задължение, „което не е натрупано“, поради което ще се третира като погасено и няма да може да бъде противопоставено на Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, когато искът, по който е присъдено обезщетението, е предявен след приключването на процедурата за преструктуриране на банката?

Или напротив — посочените разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че описаното задължение или вземане представлява „натрупано“ задължение (член 53, параграф 3 от Директивата) или „вече натрупано задължение“ към момента на преструктуриране на банката [член 60, параграф 2, буква б)] и като такова не подлежи на погасяване или обезсилване, въпреки обезценяването и обезсилването на съответните акции, поради което може да бъде претендирано срещу Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, дори когато искът, по който е присъдено обезщетението, е предявен след приключването на процедурата за преструктуриране на банката?

Трябва ли разпоредбите на член 34, параграф 1, букви а) и б), във връзка с член 53, параграфи 1 и 3, член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) и член 64, параграф 4, буква б) от Директива 2014/59/ЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат лицата, които преди започването на процедурата за преструктуриране на кредитната институция са придобили издадени от нея подчинени облигации (инструменти на капитала от втори ред), чийто падеж не е настъпил към момента на приемането на решението за преструктуриране, да предявяват, след преобразуването на тези подчинени облигации в акции и последващото прехвърляне на същите без реална насрещна престация, иск срещу тази институция или срещу нейния правоприемник за унищожаване на договора за записване на посочените подчинени облигации, с който иск да претендират връщане на платената за записването на подчинените облигации цена, ведно с дължимите лихви, считано от датата на сключване на този договор?