всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Съд - осми състав

Съдебен състав – Съд – осми състав

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.

Какъв е обхватът на понятието „наем на недвижим имот“ по смисъла на Директива 2006/112/ЕО и включва ли то отдаването под наем на земя по силата на законово задължение?
Как следва да се тълкуват освобождаванията и изключенията от облагане с ДДС по член 135, параграф 1 и 2 от Директивата за ДДС, и допуска ли същата национално законодателство, което изключва задължителния наем на земя от освобождаването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Следва ли член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че в неговия обхват попада положението на работничка, гражданка на държава членка, в която тя и децата ѝ пребивават, при положение че е наета по трудово правоотношение като сътрудник по програма за помощ за развитие от работодател със седалище в друга държава членка, и към трудовото правоотношение се прилага системата за задължително социално осигуряване на държавата по местоседалището на работодателя, при положение че работничката е командирована от работодателя в трета държава, макар и не веднага след назначаването ѝ, а след приключване на подготвителен период и след връщането ѝ за период на реинтеграция в държавата по местоседалището на работодателя?
Нарушава ли национална разпоредба като член 53, параграф 1 от [FLAG], който по-специално съдържа самостоятелна повеля за равно третиране с австрийските граждани, забраната за транспониране на регламенти по смисъла на член 288, параграф 2 от ДФЕС?
Следва ли член 68, параграф 3 от Регламент № 883/2004 и член 60, параграфи 2 и 3 от Регламент [№ 987/2009] да се тълкуват в смисъл, че институцията на държавата членка по осъществяване на заетостта, за която лицето, подало заявлението, предполага, че е с основна компетентност, и до която е подадено заявлението за семейни обезщетения, но чието законодателство не се прилага нито с приоритет, нито субсидиарно, но в която държава членка е налице право на семейни обезщетения съгласно алтернативна разпоредба от националното ѝ законодателство, е длъжна да приложи по аналогия разпоредбите относно задължението за препращане на заявлението, за предоставяне на информация, за издаване на предварително решение относно приложимите правила за предимство и за временното парично обезщетение?
Следва ли изразът „тази институция […] препраща заявлението“ в член 68, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004 и изразът „същата институция препраща […] искането“ в член 60 от Регламент № 987/2009 да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби обвързват институцията на държавата членка с основна компетентност и институцията на държавата членка с вторична компетентност по такъв начин, че двете държави членки трябва съвместно да обработят ЕДНО (едно, в единствено число) заявление за семейни обезщетения, или евентуалното доплащане от страна на институцията на държавата членка, чието законодателство следва да се прилага субсидиарно, следва да се заяви отделно от лицето, така че то трябва да подаде две физически отделни заявления (два отделни формуляра) до две институции на две държави членки, при което съответно започват да текат различни срокове?
Следва ли член 4, параграф 4 и членове 45 и 208 ДФЕС, член 4, параграф 3 ДЕС, членове 2, 3, 7 и дял II от Регламент № 883/2004 да се тълкуват в смисъл, че въвеждат обща забрана за държава членка да премахва семейните обезщетения за сътрудници по програми за помощ за развитие, които взимат членове на семейството си със себе си в третата държава, в която са изпратени на работа?
Следва ли член 4, параграф 4 и членове 45 ДФЕС и 208 ДФЕС, член 4, параграф 3 ДЕС, членове 2, 3, 7 и дял II от Регламент № 883/2004 да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби гарантират в случай като разглеждания в главното производство, че сътрудник по програма за помощ за развитие, който вече е придобил право на семейни обезщетения за предходни периоди, ще продължи да се ползва от това конкретно право занапред във времето, въпреки че държавата членка е отменила правото на семейни обезщетения за сътрудници по програми за помощ за развитие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Допускат ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО и принципът на данъчна неутралност национални разпоредби, съгласно които държавата членка задължава за неопределено време местно лице да събира и заплаща ДДС на държавата, без обаче съответно да му признава правото на приспадане на ДДС, тъй като номерът му по ДДС е служебно заличен, след като в декларациите по ДДС, подадени за шест последователни месеца/две последователни календарни тримесечия, не са посочени сделки, подлежащи на облагане с ДДС?
Съвместими ли са предвид обстоятелствата по главния спор принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания, на пропорционалност и на лоялно сътрудничество, произтичащи от Директива 2006/112/ЕО, с национална разпоредба или практика на данъчната администрация, според която, въпреки че държавата членка обикновено допуска юридическо лице при поискване отново да бъде регистрирано за целите на ДДС след служебното заличаване на номера по ДДС, при определени конкретни обстоятелства данъчнозадълженото лице поради чисто формални причини не може да поиска нова регистрация за целите на ДДС, като е длъжно да събира и заплаща ДДС на държавата за неопределено време, без обаче да му бъде съответно признато правото на приспадане на ДДС?
Трябва ли предвид обстоятелствата по главния спор принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания, на пропорционалност и на лоялно сътрудничество, произтичащи от Директива 2006/112/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат установяването на задължение за данъчнозадълженото лице да събира и плаща ДДС за неопределено време и без да се признава правото на приспадане на ДДС, без данъчният орган да провери в този случай спазването на съществените изисквания, свързани с правото на приспадане на ДДС, и без да е налице измама от страна на данъчнозадълженото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.

Спазени ли са изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда при формулиране на преюдициалното запитване?
Посочени ли са конкретните разпоредби на правото на Съюза, които са били нарушени при събирането на осигурителните вноски, както и тяхната връзка с националното законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.

Допустимо ли е преюдициалното запитване при липса на достатъчно точни сведения относно фактическия и правен контекст на спора?
Следва ли да се посочват причините, поради които е необходимо да се отговори на преюдициалните въпроси, за да бъде едно запитване допустимо?
Изисква ли се обяснение за връзката между разпоредбите и принципите на правото на Съюза и приложимото национално законодателство в главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Може ли компетентният орган по изпращането на основание Регламент № 1013/2006 и Директива 2008/98 да се противопостави на превоза на смесени битови отпадъци, предназначени за оползотворяване, които след механично третиране с оглед на енергийното им оползотворяване — без обаче това третиране да е променило съществено първоначалните им свойства — са били класирани в позиция 19 12 12 от Европейския каталог на отпадъците (ЕКО)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Трябва ли член 31, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1169/2011 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага само към храните, за които е необходимо приготвяне и начинът на приготвяне е предварително зададен?
При отрицателен отговор на първия въпрос: с формулировката „на 100 g“, използвана в член 33, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1169/2011, единствено 100 g продукт във вида, в който се продава, ли се има предвид, или — най-малкото и —100 g от храната след приготвянето ѝ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.

a) Трябва ли член 4, параграф 1 от [Регламент № 864/2007] да се тълкува в смисъл, че „държавата, в която е настъпила вредата“, е държавата, където е седалището на дружеството, което не може да възстанови вредите, претърпени от кредиторите на това дружество в резултат от нарушението на посоченото по-горе задължение за полагане на дължимата грижа?
б) Има ли значение за определянето на тази държава обстоятелството, че исковете са предявени от синдик в рамките на законоустановената му функция за осребряване на масата на несъстоятелността и от образувание за защита на колективни интереси („collectieve belangenbehartiger“) в полза (но не от името) на всички кредитори?
в) Има ли значение за определянето на тази държава обстоятелството, че местоживеенето на част от кредиторите не е на територията на Европейския съюз?
г) От обстоятелството, че между нидерландското дружество в несъстоятелност и неговото главно дружество майка са били налице финансови споразумения, в които с клауза за предоставяне на компетентност за компетентни са определени германските съдилища, а за приложимо — германското право, следва ли, че съгласно член 4, параграф 3 от Регламент „Рим II“ твърдяното непозволено увреждане на BMA AG е очевидно по-тясно свързано с друга държава, различна от Нидерландия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Член 13, параграф 2 от Регламент № 1215/2012, тълкуван във връзка с член 11, параграф 1, буква б) от този регламент, следва ли да се тълкува в смисъл, че може да бъде позован от лице, което, в замяна на услуги, предоставени на пряката жертва на пътнотранспортно произшествие във връзка с причинените ѝ вреди, е придобило вземане за обезщетение, но не упражнява професионална дейност в областта на събирането на вземания за застрахователни обезщетения и предявява иск срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на произшествието пред съда по седалището си, когато седалището на застрахователя се намира на територията на друга държава членка?
Следва ли член 7, точка 2 или член 12 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че може да бъде позован от лице, което е придобило, въз основа на договор за цесия, вземането на жертвата на пътнотранспортно произшествие с цел да предяви пред съдилищата на държавата членка по мястото на настъпване на вредоносното събитие иск за гражданска отговорност срещу застрахователя на причинителя на произшествието, чието седалище се намира на територията на държава членка, различна от тази по мястото на настъпване на вредоносното събитие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Член 13, параграф 2 от Регламент № 1215/2012, тълкуван във връзка с член 11, параграф 1, буква б) от този регламент, следва ли да се тълкува в смисъл, че може да бъде позован от лице, което, в замяна на услуги, предоставени на пряката жертва на пътнотранспортно произшествие във връзка с причинената ѝ вреда, е придобило вземане за обезщетение, но не упражнява професионална дейност в областта на събирането на вземания за застрахователни обезщетения и предявява иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на причинителя на произшествието пред съда по седалището си, когато седалището на застрахователя се намира на територията на друга държава членка?
Следва ли член 7, точка 2 или член 12 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че може да бъде позован от лице, което е придобило, въз основа на договор за цесия, вземането на жертвата на пътнотранспортно произшествие с цел да предяви пред съдилищата на държавата членка по мястото на настъпване на вредоносното събитие иск за гражданска отговорност срещу застрахователя на причинителя на произшествието, чието седалище се намира на територията на държава членка, различна от тази по мястото на настъпване на вредоносното събитие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14041424344149 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form