Данъчни въпроси

Следва ли съчетаната услуга по паркиране на автомобили и превоз на пътници между паркинга и летището да се третира като една комплексна обща доставка или като две отделни доставки за целите на данъка върху добавената стойност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Определения

Mengozzi

Английски

Дело C-*/: *************, Определение от ..2012 г.

Трябва ли за целите на облагането с ДДС услугите по паркиране на МПС в „извънлетищен“ паркинг и транспорт на пътниците между този паркинг и летищния терминал да се разглеждат като единна комплексна услуга или като две отделни и независими облагаеми доставки?
Какви са критериите за определяне на това дали две предоставяни услуги представляват една сложна доставка или две отделни доставки, включително ролята на ценообразуването и възприемането на услугата от средния потребител?
Какво е значението на принципа на данъчната неутралност при определяне на данъчния режим на комплексни услуги, съставени от няколко елемента?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Определения

Mengozzi

Английски

Дело C-*/: *************, Определение от ..2012 г.

Прилагат ли се условията за съединяване на дела съгласно член 43 от Процедурния правилник на Съда поради свързаност на техния предмет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Определения

Cruz Villalon

Данъчни въпроси | Косвени данъци

Португалски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2012 г.

1) Противоречат ли критериите за определяне на годишния данък, уредени в член 18, буква b) от италианския закон № 580 от 29 декември 1993 г. и определени в параграфи 3, 4, 5 и 6 от същия член, на Директива 2008/7/EО на Съвета от 12 февруари 2008 година относно косвените данъци върху набирането на капитал, доколкото посоченият данък не може да попадне в приложното поле на дерогацията по член 6, буква д) от същата директива?
2) По-специално:
a) Годишният данък, чийто размер се определя въз основа на ресурсите, необходими за осъществяването на услугите, които търговските камари са длъжни да предоставят на цялата национална територия, има ли характера на „данък под формата на такса или дължимо вземане“?
б) Предвиждането на „фонд за равномерно разпределение на данъка“, който има за цел да уеднакви на цялата национална територия осъществяването на всички „административни функции“, предоставени по закон на търговските камари, изключва ли характера на годишния данък на данък под формата на такса или дължимо вземане?
в) Съвместима ли е предоставената на отделните търговски камари възможност да увеличават ставката на годишния данък с до 20 % с оглед на съвместно финансиране на инициативите, имащи за цел увеличаване на производството и подобряване на икономическите условия в техния район на действие, с характера на данък под формата на такса или дължимо вземане?
г) Липсата на обяснение относно способите за определяне на ресурсите, необходими за извършването и актуализирането на вписвания и отбелязвания в регистъра на предприятията от страна на търговските камари, възпрепятства ли установяването на характера на годишния данък като данък под формата на такса или дължимо вземане?
д) Съвместимо ли е определянето на годишния данък като фиксирана сума с характера на годишния данък на данък под формата на такса или дължимо вземане в отсъствие на разпоредби относно проверката в „редовни интервали“ на неговото съответствие на средната стойност на услугата?
1) Противоречи ли на Директива 2008/7/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година задължението на капиталово дружество, което не извършва стопанска дейност — и никога не е извършвало такава — тоест не функционира, да заплаща [годишен] данък на камарата?
2) Противоречи ли на Директивата конститутивният характер на вписването в регистъра на учредяващите се предприятия, което съгласно италианската национална правна уредба е задължителна предпоставка за придобиване на правосубектност от капиталовите дружества, а следователно и заплащането на свързания с него годишен данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Заключения

Kokott

Италиански

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2012 г.

1. При надвнасяне от данъчнозадълженото лице на ДДС, събран от държавата членка в противоречие с изискванията на правото на Съюза относно ДДС, съобразено ли е с правото на Съюза предоставеното от тази държава членка правно средство за защита, ако това средство позволява на посоченото лице да бъдат възстановени единствено а) надвнесената главница и б) простата лихва върху тази главница съгласно националното законодателство, подобно на член 78 от VATA 1994?
2. При отрицателен отговор: съществува ли изискване в правото на Съюза предоставеното от държавата членка правно средство за защита да предвижда а) възстановяване на надвнесената главница и б) изплащане на сложна лихва, отразяваща получената от държавата членка полезна стойност на надвнесените суми и/или претърпяната от данъчнозадълженото лице загуба на полезната стойност на паричните средства?
3. При отрицателен отговор на първия и на втория въпрос: освен възстановяването на надвнесената главница, какво трябва да включва правното средство за защита, което държавата членка е длъжна да предостави съгласно правото на Съюза, по отношение на полезната стойност на надвнесената сума и/или лихвата върху нея?
4. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: дали установеният в правото на Съюза принцип на ефективност изисква държавата членка да не прилага предвидени в националната правна уредба ограничения (като тези в членове 78 и 80 от VATA 1994) спрямо всички искове или средства за защита съгласно вътрешното право, от които иначе данъчнозадълженото лице би могло да се ползва, за да защити предоставеното от правния ред на Съюза право, изведено от отговора на Съда на първите три преюдициални въпроса, или е достатъчно националната юрисдикция да не приложи тези ограничения само по отношение на един от тези искове или средства за защита съгласно вътрешното право?
От какви други принципи трябва да се ръководи националната юрисдикция в изпълнение на това предоставено от правния ред на Съюза право, за да се съобрази с принципа на ефективност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - голям състав

Заключения

Trstenjak

Данъчни въпроси | Енергетика

Английски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2011 г.

Следва ли член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96/ЕО да се тълкува в смисъл, че освобождаването от данъчно облагане на енергийните продукти, доставяни за гориво за целите на въздухоплаването, е приложимо и когато горивото е доставено от наемодателя по договор за наем или чартиране на самолет, който не е въздухоплавателно дружество, и е използвано от чартьорите на самолета за техните полети с търговска цел, различна от предоставянето на въздухоплавателна услуга срещу заплащане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Sharpston

Данъчни въпроси | Енергетика

Немски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2011 г.

Предоставя ли се – при условие че на първия въпрос, поставен с определението на Bundesfinanzhof от 1 декември 2009 г. по вече висящото пред Съда на Европейския съюз дело C‑79/10, бъде даден утвърдителен отговор – освобождаване от данък по член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96 и на наемодател или лизингодател, който отдава под наем или на лизинг въздухоплавателно средство, включително необходимото за него авиационно гориво, което той предоставя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Sharpston

Немски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2011 г.

Следва ли разпоредбата на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2003/30 да се тълкува в смисъл, че определението за биоетанол се отнася за продукти (включва продукти) като процесния, който притежава следните характеристики и обективни свойства:
– произведен е от биомаса,
– производството е осъществено по специална технология, описана в техническа спецификация за производство на биоетанол, издадена от [Евроетил], и тази технология се различава от технологията за производство на етилов алкохол от земеделски произход, съгласно техническа спецификация, издадена от същия производител,
– съдържа над 98,5 % алкохол, както и следните вещества, които го правят негоден за консумация: висши алкохоли, от 714,49 до 8 311 [mg/dm3]; алдехиди, от 238,16 до 411 [mg/dm3]; естери (етилов ацетат), от 1 014 до 8 929 [mg/dm3],
– отговаря на изискванията на европейски предстандарт Рr ЕN 15376 за биоетанол като гориво,
– предназначен е за използване като гориво и обективно е използван като биогориво чрез прибавянето му към бензин А95 и продаден в бензиностанция,
– продуктът не е денатуриран по нарочна процедура за денатуриране?
Следва ли разпоредбата на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2003/30 да се тълкува в смисъл, че за да бъде определен процесният продукт като биоетанол, е необходимо същият обективно да е използван като биогориво, или е достатъчно само да е предназначен за използване като биогориво и/или обективно да е годен за използване като биогориво?
По същество целта е да се установи дали правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че по отношение на продукт като разглеждания по делото в главното производство, който евентуално отговаря на съдържащото се в член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2003/30 определение за биоетанол, който е получен от биомаса по технология, различна от използваната за производството на етилов алкохол от земеделски произход, който има по-високо от 98,5 % съдържание на етилов алкохол, който съдържа вещества, които го правят негоден за консумация от човека, който отговаря на изискванията, предвидени в европейски предстандарт pr EN 15376 за биоетанол, използван е като гориво и не е бил денатуриран по нарочна процедура за денатуриране, с оглед на приложимия акциз, се прилагат разпоредбите на Директива 92/83 или тези на Директива 2003/96.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Mazak

Български

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2011 г.

Допуска ли член 21, параграф 3 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2001/115/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 г., държавите членки да предвидят, че държателят на склад, различен от митнически склад, е солидарно отговорен за заплащането на данъка върху добавената стойност, дължим във връзка с възмездна доставка на стоки, която техният собственик, задължено по ДДС лице, е извършил от този склад, когато държателят на посочения склад е добросъвестен или не е налице нито умисъл, нито небрежност от негова страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Trstenjak

Нидерландски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2011 г.

Съвместимо ли е с Директива 2006/112/ЕО изискването установените извън националната територия продавачи или доставчици на услуги да посочват данъчен представител и да се регистрират по ДДС в държавата членка?
Допустимо ли е националното законодателство да допуска компенсация между подлежащия на приспадане ДДС, платен от установения извън националната територия продавач или доставчик на услуги, и ДДС, събран от него от името и за сметка на неговите клиенти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав