всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Социална политика

Социална политика

Дело C-322/23: Lufoni, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.

Допуска ли клауза 4 [от Рамковото споразумение] национална правна уредба като тази по членове 485 и 489 от Законодателен декрет № 297/1994, член 11, параграф 14 от Закон № 124/99 и член 4, параграф 3 от Президентски указ № 399/88, които предвиждат, че трудовият стаж, придобит на временна длъжност, се отчита — като се вземе предвид посочения по-горе член 11, параграф 14 — в пълен размер само за първите 4 години, а за следващите години се отчитат 2/3 от стажа за правни и икономически цели, а останалата една трета се отчита само за икономически цели и след достигането на определен трудов стаж, предвиден в член 4, параграф 3 от Президентски указ № 399/88?
Във всеки случай, за да прецени наличието на дискриминация съгласно клауза 4 [от Рамковото споразумение], трябва ли националният съд да вземе предвид само придобития на временна длъжност трудов стаж, който е признат към момента на назначаване на постоянна длъжност, или, напротив, той трябва да вземе предвид цялата правна уредба на третирането на този стаж, включително разпоредбите, които предвиждат в определен момент след назначаването на постоянна длъжност да се вземе предвид отново изцяло стажът само за икономически цели?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-314/23: Air Nostrum, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.

Трябва ли член 2, параграф 1, буква д) и член 4 от Директива 2006/54 да се тълкуват в смисъл, че от една страна, дневните надбавки с фиксиран размер, компенсиращи някои разходи, направени от работниците поради техните служебни пътувания, са част от възнаграждението им или, напротив, от условията им на труд, и от друга страна, дали разлика в третирането между размера на такива надбавки в зависимост от това дали се предоставят на група работници, съставена предимно от мъже, или на група работници, съставена предимно от жени, представлява забранена от тази директива непряка дискриминация, основана на пола?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-332/22: Generalitat de Catalunya, Определение от 4 октомври 2024 г.

Прилага ли се член 158 от Процедурния правилник на Съда спрямо решения, постановени по преюдициални запитвания?
Могат ли страните по главното производство да поискат тълкуване на решение по преюдициално запитване на основание член 43 от Статута на Съда и член 158 от Процедурния правилник?
Има ли възможност националният съд да отправи ново преюдициално запитване относно тълкуването на вече постановено решение по преюдициално производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-164/23: VOLÁNBUSZ, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.

Следва ли член 9, параграф 3 от Регламент № 561/2006 да се тълкува в смисъл, че понятието „оперативна централа на работодателя, където водачът нормално е базиран“, съдържащо се в тази разпоредба, обхваща място като външно депо на превозни средства, попадащо в приложното поле на този регламент, от което водачът редовно изпълнява дежурството си и към което се връща след приключването му в рамките на нормалното изпълнение на служебните си задължения и без да следва особени инструкции от своя работодател в това отношение, и дали за целта са релевантни, от една страна, наличието в такова място на санитарни възли, битови помещения или зони за почивка, и от друга страна, географската близост на това място до мястото на пребиваване на съответния водач?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-792/22: Energotehnica, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.

Допускат ли принципът за защита на работниците и принципът за отговорност на работодателя, залегнали в член 1, параграфи 1 и 2 и член 5, параграф 1 от Директива 89/391, транспонирана в националния правен ред със Закона за безопасността и здравето при работа, във връзка с член 31, параграф 1 от Хартата, правна уредба като приложимата в главното производство, както е тълкувана с решение на националния конституционен съд, по силата на която административен съд може по искане на работодателя и в състезателно производство единствено с държавния административен орган да реши окончателно, че дадено събитие не може да бъде квалифицирано като трудова злополука по смисъла на посочената директива и по този начин да попречи на наказателния съд — сезиран както от прокуратурата с наказателно производство срещу отговорния работник, така и от гражданския ищец с граждански иск срещу посочения работодател, като граждански ответник в наказателното производство, и срещу негов отговорен служител — да постанови различно решение относно квалифицирането на същото събитие като трудова злополука, квалификация, която е елемент от състава на престъпленията, предмет на наказателното производство (при липсата на който не може да се установи нито наказателна отговорност, нито гражданска отговорност наред с наказателната), като се има предвид силата на пресъдено нещо на окончателното решение по делото пред административния съд?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба или практика, съгласно която националните общи съдилища са обвързани от решенията на националния конституционен съд и поради това не могат, освен ако не извършат дисциплинарно нарушение, служебно да оставят без приложение произтичащата от тези решения съдебна практика, дори ако в светлината на решение на Съда те считат, че тази съдебна практика противоречи на член 1, параграфи 1 и 2 и член 5, параграф 1 от Директива 89/391, транспонирана в националния правен ред със Закона за безопасността и здравето при работа, във връзка с член 31, параграф 1 от Хартата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-439/23: Consiglio nazionale delle Ricerche, Съдебно решение от 19 септември 2024 г.

Следва ли клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска времето, прослужено от даден работник в рамките на срочни трудови договори, изцяло или частично изпълнени преди датата, на която изтича срокът за транспониране на Директива 1999/70, да не бъде взето под внимание при определянето на възнаграждението на този работник, когато той е назначен на постоянен трудов договор след тази дата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-548/22: Presidenza del Consiglio dei ministri и др. (Rétribution des magistrats honoraires), Съдебно решение от 12 септември 2024 г.

Трябва ли член 288 ДФЕС, членове 17, 31, 34 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 7 от Директива 2003/88/ЕО, клауза 4 от Рамковото споразумение за работа на непълно работно време и клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като предвидената в член 29 от Законодателен декрет № 116, който предвижда автоматичен отказ ex lege от всякакви претенции, свързани с прилагането на Директиви 1999/70, 97/81 и 2003/88, с изгубване на всички други видове защита във връзка с възнагражденията, трудовоправната и социалната закрила, гарантирани от правото на Съюза:
a) в случай на подаване само на заявление за участие на непрофесионален магистрат, в качеството на европейски работник на срочен договор и при непълно работно време, сравним с професионалния магистрат като европейски работник за неопределено време и при пълно работно време, в процедури за стабилизиране, които само формално прилагат клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа,
б) или в случай на неуспешно представяне в тези процедури или неподаване на заявлението, с получаването на обезщетение в размер, който е явно неадекватен и непропорционален на вредите, претърпени в резултат на липсата на транспониране на тези директиви?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-418/24: Obadal, Определение от 4 септември 2024 г.

Съставляват ли различията в тълкуването на разпоредба от правото на Съюза между националните юрисдикции основание за прилагане на ускорено производство по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Явява ли се големият брой лица или правни ситуации, които потенциално могат да бъдат засегнати от поставения въпрос, изключително обстоятелство, оправдаващо използването на ускорено производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-184/22: KfH Kuratorium für Dialyse und Nierentransplantation, Съдебно решение от 29 юли 2024 г.

Трябва ли член 157 ДФЕС и член 2, параграф 1, буква б) и член 4, [първа алинея] от [Директива 2006/54] да се тълкуват в смисъл, че разпоредба от национален колективен трудов договор, съгласно която допълнителното трудово възнаграждение за извънреден труд се изплаща само за извънреден труд, чиято продължителност надвишава месечната продължителност на работната заетост на работник на пълно работно време, води до разлика в третирането между работниците на пълно работно време и работниците на непълно работно време?
В случай че Съдът отговори утвърдително на първия въпрос:
а) Трябва ли член 157 ДФЕС и член 2, параграф 1, буква б) и член 4, [първа алинея] от [Директива 2006/54] да се тълкуват в смисъл, че в такъв случай, за да се установи, че разликата в третирането засяга много повече жени, отколкото мъже, не е достатъчно сред работниците на непълно работно време жените да са много повече от мъжете, а е необходимо също сред работниците на пълно работно време да има много повече мъже и съответно делът им да е значително по-висок?
б) Следва ли различно тълкуване на член 157 ДФЕС и на [Директива 2006/54] от съображенията на Съда, изложени в точки 25—36 от решение от 26 януари 2021 г., Szpital Kliniczny im. dra J. Babińskiego Samodzielny Publiczny Zakład Opieki Zdrowotnej w Krakowie (C‑16/19, EU:C:2021:64), съгласно които разлика в третирането в рамките на група засегнати от увреждане лица може да попадне в обхвата на понятието за дискриминация по член 2 от [Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7)]?
Ако на първия въпрос Съдът отговори утвърдително, а на [втория въпрос, букви а) и б)] отговори, че в случай като разглеждания в главното производство би могло да се установи, че разликата в третирането по отношение на заплащането засяга много повече жени, отколкото мъже, трябва ли член 157 ДФЕС и член 2, параграф 1, буква б) и член 4, [първа алинея] от [Директива 2006/54] да се тълкуват в смисъл, че страните по колективен трудов договор преследват легитимна цел, когато с правна уредба като посочената в първия въпрос, от една страна, целят да възпират работодателя да разпорежда полагането на извънреден труд, като предоставя на работниците право да им бъде изплащано допълнително трудово възнаграждение, когато полагат труд с продължителност над договорената, а от друга страна, целят също така да възпрепятстват по-неблагоприятното третиране на работниците на пълно работно време спрямо работниците на непълно работно време, като поради това предвиждат това допълнително трудово възнаграждение да се дължи само за извънреден труд, чиято продължителност надвишава месечната продължителност на работното време на работник на пълно работно време?
Трябва ли клауза 4, точка 1 от [Рамковото споразумение], което се съдържа в приложението към [Директива 97/81/ЕО] да се тълкува в смисъл, че разпоредба в национален колективен трудов договор, която предвижда изплащане на допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд само за положения труд с продължителност над нормалната продължителност на работното време на работник на пълно работно време, води до разлика в третирането между работниците на пълно работно време и работниците на непълно работно време?
Ако Съдът отговори утвърдително на четвъртия въпрос, трябва ли клауза 4, точка 1 от [Рамковото споразумение], което се съдържа в приложението към [Директива 97/81], да се тълкува в смисъл, че може да е налице обективна причина, когато с правна уредба като посочената в [четвъртия въпрос], страните по колективен трудов договор, от една страна, целят да възпират работодателя да разпорежда полагането на извънреден труд, като предоставят на работниците право да им бъде изплащано допълнително трудово възнаграждение, когато полагат труд с продължителност над договорената, а от друга страна, целят също така да възпрепятстват по-неблагоприятното третиране на работниците на пълно работно време спрямо работниците на непълно работно време, като поради това предвиждат това допълнително трудово възнаграждение да се изплащат само за извънреден труд, чиято продължителност надвишава месечната продължителност на работното време на работник на пълно работно време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-435/23: Glavna direktsia Granichna politsia, Определение от 29 юли 2024 г.

Разрешава ли правото на Съюза национална правна уредба, която предвижда различна нормална продължителност на нощния труд за работници от публичния и частния сектор, включително полицаи и пожарникари, при условие че разликата в третирането е основана на обективен и разумен критерий и е съразмерна на допустима от закона цел?
Задължава ли принципът на предимство на правото на Съюза и принципът за съответстващо тълкуване националните съдилища да не прилагат национална съдебна практика, която води до резултат, несъвместим с правото на Съюза, и да тълкуват националното право съобразно правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 156789183 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form