Социална политика

1) Допускат ли член 9 и член 11, параграф 6 от Директива [89/391] императивна национална правна уредба и практика, по силата на които работниците нямат право да подават жалби пряко до компетентния орган по опазване на безопасността и здравето на работното място, ако считат, че предприетите мерки и използваните от работодателя средства са недостатъчни за целите на осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, и не могат да предявяват искове пред съда, ако считат, че работодателите не са изпълнили задълженията си по отношение на категоризирането на труда като работа при специфични условия нито за вече отработеното време, нито за бъдещ период по трудовото правоотношение?
2) Има ли член 11, параграф 6 от Директива 89/391 вертикален директен ефект, и във връзка с член 31, параграф 1 и член 47 от [Хартата] дава ли право на работниците на съдебна защита при неизпълнение на установените от правната уредба задължения от страна на законовите носители на тези задължения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Rantos

Румънски

Дело C-374/24: UNMLibres – II, Определение от 24 април 2025 г.

Допустимо ли е преюдициалното запитване при положение, че поставените въпроси се основават на хипотетични предпоставки, които не съответстват на установените по делото факти?
Следва ли националната юрисдикция да изложи с необходимата яснота причините за необходимостта от тълкуване на правото на Съюза и връзката между съответните разпоредби и националното законодателство, за да бъде допустимо преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Определения

Emiliou

Френски

Дело C-374/24: UNMLibres – II, Определение от 24 април 2025 г.

Допустимо ли е преюдициално запитване, когато националната юрисдикция не е предоставила достатъчно точни сведения относно фактическата и правната рамка на спора?
Следва ли в преюдициалното запитване да бъдат посочени конкретните причини, поради които е необходим отговор на поставените въпроси за решаването на спора в главното производство?
Води ли липсата на достатъчно сведения до явна недопустимост на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Определения

Emiliou

Френски

Дело C-584/23: Alcampo и др., Съдебно решение от 10 април 2025 г.

Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която предвижда, че пенсията за трайна неработоспособност вследствие на трудова злополука се изчислява въз основа на действително получаваното от работника възнаграждение към датата на злополуката, включително що се отнася до работник, който към тази дата се ползва от схема за намаляване на работното време за отглеждане на дете, в положение, при което групата на работниците, които се ползват от такава схема, се състои предимно от жени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Съдебни решения

Norkus

Принципи на правото на Съюза |

Испански

Дело C-5/24: Pauni, Заключение от 3 април 2025 г.

1) Допуска ли Директива 2000/78 национална правна уредба, която в случай на заболяване предвижда правото на запазване на работното място в продължение на 180 платени дни в периода от 1 януари до 31 декември всяка година, както и допълнителни 120 дни неплатен отпуск, които могат да се ползват (само веднъж) по искане на работника, но не предвижда различни правила за работниците, които са признати за лица с увреждания, и за работниците, които не са такива?
2) В случай че описаната в мотивите национална правна уредба трябва да се разглежда абстрактно като представляваща непряка дискриминация, дали тази уредба все пак е обективно оправдана от легитимна цел и дали средствата, използвани за нейното постигане, са подходящи и необходими?
3) Може ли предоставянето — по молба на работника и след 180-те дни отпуск по болест — на неплатен отпуск, който да предотврати уволнение до изтичането му, да представлява разумна мярка, подходяща и достатъчна за избягване на дискриминация?
4) Може ли улесняване, състоящо се в задължение на работодателя да предостави, в края на периода от 180 дни платен отпуск по болест, допълнителен платен отпуск, изцяло за негова сметка, без да получава насрещен труд за това, да се счита за разумно?
5) При преценката на дискриминационното поведение на работодателя (за да се установи дали уволнението е законно) може ли да се вземе предвид обстоятелството, че дори евентуален допълнителен период на стабилност на трудовото правоотношение, заплатен от работодателя, не би позволил на лицето с увреждания да се върне на работа, тъй като болестното му състояние продължава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Rantos

Сближаване на законодателствата |

Дело C-249/24: Ineo Infracom, Заключение от 20 март 2025 г.

1) Трябва ли член 1, параграф 1, втора алинея от Директива [98/59] да се тълкува в смисъл, че уволненията по икономическа причина, обосновани с отказа на наетите лица към трудовия им договор да се приложат клаузите от колективно споразумение за [вътрешна] мобилност, трябва да се считат за съставляващи прекратяване на трудовия договор, извършено по инициатива на работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници, поради което трябва да се вземат предвид при изчисляването на общия брой на извършените уволнения?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, когато броят на планираните уволнения надхвърля броя на уволненията, предвидени в член 1, [параграф 1, първа алинея], буква a) от Директива [98/59], трябва ли член 2, параграфи 2—4 от [нея] да се тълкува в смисъл, че информирането на работническия съвет и консултирането с него преди сключването на колективно споразумение за вътрешната мобилност с представителни синдикални организации в приложение на членове L. 2242‑21 и сл. от Кодекса на труда освобождават работодателя от задължението да информира представителите на персонала и да се консултира с тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Norkus

Френски

Дело C-728/22: Anib и Play Game, Съдебно решение от 20 март 2025 г.

Трябва ли Директива 2014/23/ЕС, както и членове 49 и 56 ДФЕС, да се тълкуват в смисъл, че са приложими ratione temporis към договори за концесия по смисъла на член 5, параграф 1, буква б) от тази директива, които са били възложени преди влизането ѝ в сила, но са били удължени със законови разпоредби, които в замяна на удължаването въвеждат в тежест на съответните концесионери, първо, задължение да заплащат месечна такса, чийто размер впоследствие е увеличен, второ, забрана да прехвърлят помещенията си, и трето, задължение да приемат удължаването на срока, за да могат да участват във всяка бъдеща процедура за ново възлагане на концесиите, стига самите тези законови разпоредби да са влезли в сила след крайния срок за транспониране на Директива 2014/23?
Трябва ли член 43 от Директива 2014/23/ЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска националният законодател да може да удължава едностранно срока на концесия за услуги със законови разпоредби, влезли в сила след крайния срок за транспониране на тази директива, и в замяна на това удължаване, първо, да увеличава размера на фиксирана такса, която се дължи от всички съответни концесионери, независимо от техния оборот, второ, да запазва забрана за прехвърляне на помещенията им и трето, да запазва задължението да се приемат тези удължавания, за да могат тези концесионери да участват във всяка бъдеща процедура за ново възлагане на концесиите, щом тези изменения, взети заедно, не отговарят на условията за прилагане на член 43, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/23?
Трябва ли членове 5 и 43 от Директива 2014/23/ЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване или прилагане на вътрешни законови разпоредби или практики, основани на тези разпоредби, които лишават възлагащия орган от дискреционното правомощие да започне по искане на концесионер административна процедура за промяна на условията за експлоатация на съответната концесия, когато непредвидени, непредвидими и независещи от волята на страните обстоятелства значително засягат оперативния риск, докато са налице тези обстоятелства и за времето, необходимо за евентуално възстановяване на първоначалните условия на експлоатация на тази концесия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Съдебни решения

Medina

Принципи на правото на Съюза |

Дело C-38/24: Bervidi, Заключение от 13 март 2025 г.

1) Трябва ли правото на Съюза да се тълкува, евентуално и с оглед на [Конвенцията на ООН], в смисъл, че лице, полагащо грижи в семейството за ненавършило пълнолетие лице с тежко увреждане, което твърди, че е подложено на непряка дискриминация в работата си като следствие от полагането на грижи за него, има право да поиска по съдебен ред антидискриминационна защита, която се предоставя на същото лице с увреждания, ако това лице е работник, с Директива [2000/78]?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос трябва ли правото на Съюза да се тълкува, евентуално и с оглед на [Конвенцията на ООН], в смисъл, че работодателят на посоченото по-горе лице, полагащо грижи, е длъжен да приеме разумни решения, за да гарантира и в полза на това лице спазването на принципа на равно третиране по отношение на останалите работници, подобно на предвиденото за хората с увреждания в член 5 от Директива [2000/78]?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос и/или втория въпрос трябва ли правото на Съюза да се тълкува, евентуално и с оглед на [Конвенцията на ООН], в смисъл, че понятието „лице, полагащо грижи“, релевантно за прилагането на Директива [2000/78], трябва да означава всяко лице, принадлежащо към семейния кръг или във фактическо съжителство, което полага в домашна среда, дори неформално, безвъзмездни, значителни в количествено отношение, изключителни, непрекъснати и дълготрайни грижи за лице, което поради тежкото си увреждане не е самостоятелно при извършването на ежедневните си дейности, или правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че разглежданото определение за „лице, полагащо грижи“ е по-широко или още по-тясно от посоченото по-горе?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Rantos

Дело C-418/24: Obadal, Заключение от 11 март 2025 г.

1) Основен въпрос. Допуска ли клауза 5 от Рамковото споразумение съдебна практика, която — защитавайки принципите на равенство, заслуги и способности, както и на недискриминация при свободното движение на работници — отказва да признае на работниците на трудов договор за неопределено време без постоянно назначение качеството на постоянно назначени работници в публичния сектор?
2) При условията на евентуалност. При утвърдителен отговор на предходния въпрос: може ли признаването на правото на обезщетение с възпиращ характер при прекратяването на трудовото правоотношение на работника на трудов договор за неопределено време без постоянно назначение да се счита за подходяща мярка за предотвратяване и евентуално за санкциониране на злоупотребата с последователното използване на срочни трудови договори в публичния сектор съгласно клауза 5 от Рамковото споразумение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Norkus

Сближаване на законодателствата | Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Испански

Дело C-163/23: Palognali, Определение от 6 март 2025 г.

Задължението на националната юрисдикция да изложи ясно фактическата и правната рамка на спора, както и връзката между националното законодателство и приложимите разпоредби на правото на Съюза, при отправяне на преюдициално запитване.
Достатъчността на предоставените фактически и правни данни от националния съд за преценка дали конкретни лица (напр. съдия-миротворец спрямо обикновен магистрат) са в сравнима ситуация и дали има обективни причини за различно третиране във връзка с правото на платен годишен отпуск.
Определянето на релевантността и допустимостта на поставените преюдициални въпроси, включително връзката им с предмета на спора и необходимостта от тълкуване на конкретни разпоредби от правото на Съюза.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Определения

Kokott