Социална политика
Социална политика
Дело C-312/24: Darashev, Заключение от 10 юли 2025 г.
Следва ли член 2, буква в), подточка ii) от Директива 2014/41/ЕС да се тълкува в смисъл, че като „издаващ орган“ по смисъла на тази разпоредба може да се квалифицира определен от издаващата държава административен орган, който в съответния случай действа в качеството на разследващ орган в наказателното производство и чиито процесуално-следствени действия, които предполагат намеса в основните права на съответното лице, трябва да бъдат разрешени преди това от съдебен орган в съответствие с националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-258/24: Katholische Schwangerschaftsberatung, Заключение от 10 юли 2025 г.
1) Съвместима ли е с правото на Съюза, и по-специално с [Директива 2000/78] в светлината на член 10, параграф 1 и член 21, параграф 1 от [Хартата], национална правна уредба, която предвижда, че частна организация, чийто характер е основан на религия, може да изисква от работещите за нея лица да не напускат определена църква по време на трудовото правоотношение или да обвързва продължаването на трудовото правоотношение с условието работещото за нея лице да се присъедини отново към църквата, която е напуснало по време на трудовото правоотношение, ако поначало организацията не изисква от работещите за нея лица да принадлежат към тази църква и работещото за нея лице няма явно противоцърковно поведение?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: евентуално какви допълнителни изисквания се прилагат съгласно [Директива 2000/78] в светлината на член 10, параграф 1 и член 21, параграф 1 от Хартата, за да е оправдана подобна разлика в третирането, основана на религията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-823/24: Centro Servizi Culturali Santa Chiara, Определение от 10 юли 2025 г.
Включват ли се премиите за гъвкавост и допълнителното фирмено възнаграждение в обхвата на „условията на труд“ по смисъла на клауза 4, точка 1 от рамковото споразумение относно срочната работа?
Позволява ли клауза 4, точка 1 от рамковото споразумение национална уредба, която предвижда изплащане на определени елементи на възнаграждението само на работници с безсрочни трудови договори, ако работниците със срочни трудови договори получават по-високо почасово възнаграждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-268/24: Lalfi, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.
Следва ли клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, така както е тълкувана от върховна национална юрисдикция, която запазва ползването на електронна карта с номинална стойност от 500 евро годишно, позволяваща закупуването на различни стоки и услуги, предназначени за подпомагане на продължаващото обучение на преподаватели, за щатните преподаватели, както и за нещатните преподаватели, които извършват замествания за цялата учебна година, с изключение на преподавателите, които извършват краткосрочни замествания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-419/24: Hôtel Plaza, Съдебно решение от 19 юни 2025 г.
Следва ли член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директива 98/59/ЕО да се тълкува в смисъл, че работниците и служителите, изпратени на предприятието от външно предприятие, които присъстват в помещенията и нормално работят в предприятието ползвател към момента на провеждане на процедурата за уволнение, трябва да се считат за работници при предвиденото в тази разпоредба изчисляване на списъчния състав?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-219/24: Tallinna linn, Съдебно решение от 12 юни 2025 г.
Следва ли член 6, параграфи 1 и 2 и член 9, параграф 1 от Директива 89/391, член 14, параграф 3 от Директива 2000/54 във връзка с точки 1 и 2 от приложение VII към нея и член 3, параграф 1 от същата директива, както и член 31, параграф 1 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която работодател може да задължи работниците, с които е сключил трудов договор, да се ваксинират, ако са изложени на биологичен риск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-543/23: Gnattai, Заключение от 5 юни 2025 г.
1. Трябва ли клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочните трудови договори, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., и установеният в правото на Съюза общ принцип за недопускане на дискриминация в условията на труд, разглеждани с оглед на член 21 от Хартата […], да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като съдържащата се в член 485 от Законодателен декрет № 297/94, която съгласно смисъла, в който е тълкувана от Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) (вж. Cass. S.L. решения № 32386/2019, № 33134/2019 и № 33137 от 2019 г.), предвижда, че срочно назначените служители в официално приравнените училища (scuole paritarie), посочени в Закон № 62/2000, се третират по-неблагоприятно в контекста на признаването на трудовия им стаж отколкото безсрочно назначените служители към Ministero dell’Istruzione e del Merito (Министерството на образованието и постиженията), само поради факта, че не са издържали конкурс на общо основание или са преподавали по трудови правоотношения в официално приравнени съобразно закона училища, въпреки че срочно наетите преподаватели в официално приравнените училища се намират в положение, сходно на положението на преподавателите на безсрочен трудов договор в държавните училища по отношение на вида работа и условията на обучение и заетост, изпълняват едни и същи задачи и притежават едни и същи дисциплинарни, педагогически, методическо-дидактически, организационно-междуличностни и изследователски умения, постигнати чрез придобиване на преподавателски опит, признат от същата вътрешна правна уредба за идентичен за целите на назначаването на безсрочен трудов договор въз основа на поредността им в постоянните списъци с резерви до изчерпване (вж. член 2, параграф 2 от Законодателен декрет № 255/2001)?
2. Трябва ли, в контекста на прилагането на Директива 1999/70, общите принципи на действащото право на Съюза на равенство, равно третиране и недопускане на дискриминация в областта на заетостта, които са залегнали и в членове 20 и 21 от Хартата, член 14 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (от значение съгласно член 52 от Хартата), Европейската социална харта, подписана на 18 юни 1961 г., в член 157 ДФЕС и в директиви 2000/43/ЕО и 2000/78/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба като съдържащата се в член 485 от Законодателен декрет № 297/94, която изисква за целите на определянето на възнаграждението в контекста на признаването на трудовия стаж да се взема предвид само преподавателският стаж, придобит на длъжности в самото министерство, или в приравнени на държавните училища (scuole parificate), акредитирани училища (scuole pareggiate), субсидирани (scuole sussidiate) или помощни училища (scuole sussidiarie), народни училища (scuole popolari) и девически интернати (educandati femminili), като за целите на признаването на трудовия стаж (извършено след назначаването на постоянна длъжност от Министерството), преподавателите на срочен договор в официално приравнените училища, на които не се предоставя допълнително възнаграждение за прослужено време, което обаче се предоставя на преподавателите на срочен договор в държавни и общински училища, приравнени на държавните училища, акредитирани училища, субсидирани или помощни училища, народни училища и девически интернати, които по отношение на естеството на работата, функциите, услугите и професионалните задължения, както и на условията за обучение и наемане на работа, са в положение, сходно на положението на преподавателите в официално приравнените училища, посочени в Закон № 62/2000 г., тъй като изпълняват едни и същи задачи и придобиват, чрез натрупване на преподавателски опит, едни и същи дисциплинарни, педагогически, методическо-дидактически, организационно-междуличностни и научноизследователски умения като преподавателите в официално приравнени училища?
3. Трябва ли понятието „работници на постоянен трудов договор [в сходно положение]“, посочено в клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., приложено към Директива 1999/70, и общите принципи на действащото право на Съюза на равенство, равно третиране и недопускане на дискриминация в областта на заетостта, залегнали в членове 20 и 21 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че в контекста на признаването на прослуженото време, работата на срочен трудов договор в официално приравнени училища трябва да се счита за еквивалентна на извършваната в държавни училища, приравнени на държавните училища, акредитирани училища, народни, субсидирани или помощни училища, както и в девически интернати, тъй като тези преподаватели изпълняват едни и същи задачи, имат едни и същи професионални задължения и притежават едни и същи дисциплинарни, педагогически, методическо-дидактически, организационно-междуличностни и изследователски умения?
4. В случай на установено противоречие на член 485 от Законодателен декрет № 297/94 със законодателството на Съюза, длъжен ли е националният съд съобразно Хартата да не прилага несъвместимият вътрешен източник на правото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-293/24: Ferreira da Silva e Brito и др., Заключение от 4 юни 2025 г.
1) Като се има предвид гореизложената установена фактическа обстановка и практиката на Съда към 25 февруари 2009 г., трябвало ли е към тази дата [Директива 77/187 и Директива 2001/23], и по-специално член 1, параграф 1 от [Директива 2001/23], който е уточнил понятието „прехвърляне“, да се тълкуват в смисъл, че понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ е обхващало положение, при което дружество, действащо на пазара на чартърните полети, е прекратено по решение на мажоритарния си акционер, който от своя страна също бил дружество, действащо в авиационния сектор, и който в рамките на ликвидацията е извършило действията, описани по-подробно в изложената по-горе установена фактическа обстановка?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос и като се има предвид гореизложената установена фактическа обстановка и практиката на Съда към 25 февруари 2009 г., съставлява ли достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза решението, съдържащо се в постановеното на същата дата решение на Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд), който, произнасяйки се като последна инстанция и с оглед на фактите, с които е разполагал, постановява, че горепосочените директиви, и по-специално член 1, параграф 1 от [Директива 2001/23] трябва да се тълкуват в смисъл, че понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ не обхваща описаното в предходния въпрос положение?
3) Като се има предвид гореизложената установена фактическа обстановка и практиката на Съда към 25 февруари 2009 г., съставлява ли достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз решението, съдържащо се в постановеното на същата дата решение на Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд), който, произнасяйки се като последна инстанция и с оглед на фактите, с които е разполагал, постановява, че член 234 ДЕО (понастоящем член 267 ДФЕС) трябва да се тълкува в смисъл, че предвид посочената в първия въпрос фактическа обстановка и обстоятелството, че долустоящите национални юрисдикции, разгледали делото, са приели противоречиви решения, Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд) не е бил длъжен да отправи преюдициално запитване до Съда относно правилното тълкуване на понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ по смисъла на член 1, параграф 1 от [Директива 2001/23]?
4) При утвърдителен отговор на първия въпрос и при утвърдителен отговор на някой от двата предходни въпроса или на и на двата предходни въпроса в смисъл, че е налице достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз — в случай като разглеждания по настоящото дело, в който е доказано, че работниците са се съгласили да получат обезщетението за колективно уволнение, тъй като са били убедени, че прекратяването на техния работодател Air Atlantis е било неизбежно, но не са знаели, че след прекратяването на трудовите им договори TAP ще извършва поне част от чартърните полети, извършвани до този момент от Air Atlantis, както и че част от оборудването на Air Atlantis, включително самолетите, ще се прехвърли на TAP — трябва ли член 3, параграф 1 от [Директива 77/187] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като член 23, параграф 3 от Декрет-закон № 64-A/89 от 27 февруари 1989 г., междувременно отменен, но който е бил приложим към фактите по главното производство, съгласно който „получаването на обезщетението по настоящия член от работника се счита за приемане на уволнението“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-623/23: Melbán, Съдебно решение от 15 май 2025 г.
Трябва ли Директива 79/7/ЕИО, и по-специално член 4 и член 7, параграф 1, буква б) от нея, във връзка с член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която с цел да се намали дължащото се на отглеждането на деца неравенство между половете по отношение на социалноосигурителните обезщетения, се предвижда отпускането на пенсионна добавка на жени, които получават пенсия за осигурителен стаж и възраст и са имали едно или повече деца, докато отпускането на тази добавка на намиращите се в същото положение мъже е обвързано с допълнителни условия, свързани с това професионалната им кариера да е била прекъсната или засегната поради това, че са им се родили или са осиновили деца?
Трябва ли Директива 79/7/ЕИО да се тълкува в смисъл, че допуска, в случай че е отхвърлено заявление за пенсионна добавка, подадено от баща по силата на национална правна уредба, за която е прието, че представлява основана на пола пряка дискриминация по смисъла на тази директива, и на бащата съответно тази добавка се отпуска при условията, приложими за майките, това да води до прекратяване на вече отпуснатата на майката пенсионна добавка, доколкото съгласно тази правна уредба въпросната добавка може да се отпусне само на този от родителите, който получава по-ниската пенсия за осигурителен стаж и възраст, и този родител е бащата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-212/24: L.T. (Allocations sociales pour travailleurs agricoles à durée déterminée), Съдебно решение от 8 май 2025 г.
Трябва ли клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска клауза от национален колективен трудов договор като съдържащата се в член 40 от CCNT, както е тълкувана от Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) по обвързващ за запитващата юрисдикция начин, като по отношение на селскостопанските работници на срочен трудов договор признава правото на заплащане за действително отработените часове през работния ден, за разлика от член 30 от CCNT, който за селскостопанските работници на постоянен договор признава правото на възнаграждение въз основа на работен ден от шест часа и половина?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че определянето на размера на задължителните социалноосигурителни вноски, дължими за селскостопанските работници на срочен трудов договор в рамките на професионална социалноосигурителна схема, също попада в обхвата на условията за наемане на работа, поради което този размер трябва да се определя въз основа на същия критерий като предвидения за селскостопанските работници на постоянен трудов договор и следователно в зависимост от дневното работно време, определено в CCNT, а не от действително отработените часове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.