Дело C-293/24: Ferreira da Silva e Brito и др., Заключение от 4 юни 2025 г.

1) Като се има предвид гореизложената установена фактическа обстановка и практиката на Съда към 25 февруари 2009 г., трябвало ли е към тази дата [Директива 77/187 и Директива 2001/23], и по-специално член 1, параграф 1 от [Директива 2001/23], който е уточнил понятието „прехвърляне“, да се тълкуват в смисъл, че понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ е обхващало положение, при което дружество, действащо на пазара на чартърните полети, е прекратено по решение на мажоритарния си акционер, който от своя страна също бил дружество, действащо в авиационния сектор, и който в рамките на ликвидацията е извършило действията, описани по-подробно в изложената по-горе установена фактическа обстановка?

2) При утвърдителен отговор на първия въпрос и като се има предвид гореизложената установена фактическа обстановка и практиката на Съда към 25 февруари 2009 г., съставлява ли достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза решението, съдържащо се в постановеното на същата дата решение на Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд), който, произнасяйки се като последна инстанция и с оглед на фактите, с които е разполагал, постановява, че горепосочените директиви, и по-специално член 1, параграф 1 от [Директива 2001/23] трябва да се тълкуват в смисъл, че понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ не обхваща описаното в предходния въпрос положение?

3) Като се има предвид гореизложената установена фактическа обстановка и практиката на Съда към 25 февруари 2009 г., съставлява ли достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз решението, съдържащо се в постановеното на същата дата решение на Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд), който, произнасяйки се като последна инстанция и с оглед на фактите, с които е разполагал, постановява, че член 234 ДЕО (понастоящем член 267 ДФЕС) трябва да се тълкува в смисъл, че предвид посочената в първия въпрос фактическа обстановка и обстоятелството, че долустоящите национални юрисдикции, разгледали делото, са приели противоречиви решения, Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд) не е бил длъжен да отправи преюдициално запитване до Съда относно правилното тълкуване на понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ по смисъла на член 1, параграф 1 от [Директива 2001/23]?

4) При утвърдителен отговор на първия въпрос и при утвърдителен отговор на някой от двата предходни въпроса или на и на двата предходни въпроса в смисъл, че е налице достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз — в случай като разглеждания по настоящото дело, в който е доказано, че работниците са се съгласили да получат обезщетението за колективно уволнение, тъй като са били убедени, че прекратяването на техния работодател Air Atlantis е било неизбежно, но не са знаели, че след прекратяването на трудовите им договори TAP ще извършва поне част от чартърните полети, извършвани до този момент от Air Atlantis, както и че част от оборудването на Air Atlantis, включително самолетите, ще се прехвърли на TAP — трябва ли член 3, параграф 1 от [Директива 77/187] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като член 23, параграф 3 от Декрет-закон № 64-A/89 от 27 февруари 1989 г., междувременно отменен, но който е бил приложим към фактите по главното производство, съгласно който „получаването на обезщетението по настоящия член от работника се счита за приемане на уволнението“?