всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Принципи на правото на Съюза

Принципи на правото на Съюза

Дело C-124/25: Jawowicz, Определение от 5 декември 2025 г.

Допустимо ли е отправянето на преюдициално запитване до Съда на ЕС при липса на висящ спор пред националната юрисдикция?
Необходимо ли е преюдициалното решение да бъде релевантно за разрешаването на конкретния спор, за да бъде допустимо запитването по член 267 ДФЕС?
Може ли съдът да се произнесе по преюдициално запитване, когато производството пред националната юрисдикция е окончателно прекратено вследствие на оттегляне на жалбата и споразумение между страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-124/25: Jawowicz, Определение от 5 декември 2025 г.

Прекратява ли се производството по преюдициално запитване, когато националното съдебно производство е прекратено и вече не съществува предмет на спора?
Съществува ли правен интерес за произнасяне по същество при прекратено национално производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-356/24: Kärntner Landesregierung (Promotion d’un fonctionnaire), Съдебно решение от 27 ноември 2025 г.

1) Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно член 45 ДФЕС и член 7, параграф 1 от Регламент № 492/2011, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която релевантният предходен трудов стаж, прослужен в друга държава членка на Съюза, не се зачита при определянето на референтната дата за повишаване, ако съществуващото положение на държавния служител с оглед на режима на възнагражденията е определено с дискреционен акт на работодателя (повишаване в длъжност), а не с повишаване въз основа на прослуженото време, и съгласно тази национална правна уредба референтната дата за следващото повишаване се определя само ако съществуващата степен на заплащане е определена въз основа на референтна дата?
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78/ЕО във връзка с член 21 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която релевантният предходен трудов стаж, прослужен в друга държава членка на Съюза, не се зачита при определянето на референтна дата за повишаване, ако съществуващото положение на държавния служител с оглед на режима на възнагражденията е определено с дискреционен акт на работодателя (повишаване в длъжност), а не с повишаване въз основа на прослужено време, и съгласно тази национална правна уредба референтната дата за следващото повишаване се определя само ако съществуващата степен на заплащане е определена въз основа на референтната дата, но съгласно съответните указания на работодателя повишаване по принцип се предвижда едва след 19 и 25 години служба (изчислени въз основа на референтната дата за повишаване) и се отнася следователно за по-възрастни държавни служители?
3) Допускат ли закрепените в член 45 ДФЕС и член 20 от Хартата принципи на свободно движение на работниците национална правна уредба, съгласно която при определяне на референтната дата за повишаване се зачитат всички периоди на равностойна професионална дейност, ако тази професионална дейност е упражнявана извън Австрия (на територията на държава — страна по Споразумението за [Европейското икономическо пространство], в държава членка на Съюза, в държава, чиито граждани се ползват със същите права на достъп до професия като австрийските граждани, в институция на Европейския съюз или в международна организация, на която Австрия е член), а упражнявани в страната равностойни професионални дейности в частния сектор не се зачитат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-713/23: Wojewoda Mazowiecki, Съдебно решение от 25 ноември 2025 г.

Трябва ли член 20 и член 21, параграф 1 ДФЕС, разгледани във връзка с член 7 и член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която — по съображението, че нейното законодателство не разрешава брака между лица от един и същ пол — не позволява да се признае бракът между двама гражданин на посочената държава членка от един и същ пол, законно сключен при упражняване на свободата им на движение и пребиваване в друга държава членка, в която са създали или укрепили семеен живот, нито да се пререгистрира за тази цел актът за брак в регистъра за гражданско състояние на първата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-522/24: Ministero della Difesa (Obligation vaccinale des militaires), Заключение от 20 ноември 2025 г.

1. Като се има предвид, че администрацията не е счела за необходимо да задължи военнослужещите да се ваксинират съгласно член 206bis от Законодателен декрет № 66/10 за конкретната служба, като поеме отговорност за последиците от ваксината, допуска ли Директива [2000/78] транспониране, което да позволява Декрет-закон № 172/21, в частта, с която изменя Декрет-закон № 44/21, като добавя [член 4ter, параграф 1, буква b)], който задължава военнослужещите да се ваксинират в противоречие с личното им мнение, доколкото ги задължава доброволно да се подложат на това все още експериментално медицинско лечение, на собствен риск, като допълнително условие, за да могат да работят в същата работна среда като цивилните служители, от които не се изисква да се ваксинират, макар да изпълняват функции, които с оглед на възможността да се заразяват и да заразяват други лица са сходни с функциите на военнослужещите?
2. Като се има предвид, че съгласно италианската правна уредба относно достъпа до работното място, включително в среда, в която е налице струпване на хора, като обществен транспорт, стадиони и ресторанти, за служителите, които не са посочени в Декрет-закон № 172/21, сертификатът за ваксинация или отрицателният PCR-тест, направен в рамките на 48 часа, се считат за еквивалентни, допуска ли член 2, [параграф 2, буква] б) от Директива [2000/78] мярка като Декрет-закон № 172/21, в частта, с която изменя Декрет-закон № 44/21, като добавя [член] 4ter, параграф 1, [буква] b), която задължава военнослужещите да се ваксинират, в противоречие с личните им убеждения, като необходимо условие, за да могат да работят в същата работна среда като военнослужещите, които в съответствие с личните си убеждения са сметнали за целесъобразно да се ваксинират, дори при липсата на подобно задължение, независимо от факта, че неваксинираните военнослужещи са готови и дори задължени да представят на интервали, по-малки от 48 часа, отрицателен резултат от тест за Covid?
3. Нарушава ли членове 1 и 24 от [Хартата] по смисъла на член 24 от Хартата мярката, предвидена в Декрет-закон № 172/21 за допълване на Декрет-закон № 44/21, която с член 4ter, параграф 3 води до това служителят, отстранен от работа поради неизпълнение на задължението за ваксиниране, да не може по никакъв законен начин да осигури средствата за издръжка на семейството, както и защитата и дължимите грижи, необходими за благосъстоянието на дъщерите си, ненавършили пълнолетие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-797/24: Čurilla, Определение от 18 ноември 2025 г.

Допустимо ли е Съдът да се произнася по преюдициално запитване, когато след промяна на обстоятелствата въпросите по запитването са станали ирелевантни за разрешаването на спора?
Компетентен ли е Съдът да тълкува националното право или да се произнася относно неговото съответствие с правото на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-797/24: Čurilla, Определение от 18 ноември 2025 г.

Обхваща ли се компетентността на Съда по член 267 ДФЕС от преюдициални въпроси, които са станали ирелевантни поради промяна в обстоятелствата по главното производство?
Може ли Съдът самостоятелно да откаже да се произнесе по преюдициално запитване, когато прецени, че условията по член 267 ДФЕС не са изпълнени, независимо от преценката на националния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-366/25: Jawowicz II, Определение от 14 ноември 2025 г.

Компетентна ли е националната юрисдикция да реши въпроса за съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-523/24: Sociedad Civil Catalana, Заключение от 13 ноември 2025 г.

1) Трябва ли Регламент № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, член 325 ДФЕС (принцип на ефективната и възпираща борба с измамата и с всяка незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Европейския Съюз) и член 4, параграф 3 ДЕС (принцип на лоялно сътрудничество) да се тълкуват в смисъл, че не допускат отпадането на отчетна отговорност, въведено в член 1, параграф 1, букви а)[—]c), параграфи 2[—]4, както и в член 2, буква е) от [LOA], като се има предвид, че евентуалната отчетна отговорност, която се търси в разглежданото производство за възстановяване на средства по акт за начет [reintegro por alcance] № B-180/21, предполага „засягане на финансовите интереси на Съюза“: както (i) ако Съдът на ЕС извърши „ограничително тълкуване“ на понятието „защита на финансовите интереси на ЕС“ (обхващащо само действията по неправомерно управление, извършени с публични средства на Съюза), така и (ii) ако се извърши „широко тълкуване“ на посоченото понятие (обхващащо и действията по неправомерно управление, които са извършени с публични средства на държава членка, но причиняват действителна или потенциална вреда на бюджета на Съюза)?
2) Ако Съдът извърши „ограничително тълкуване“ на понятието „защита на финансовите интереси на ЕС“, трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и член 47 от [Хартата], да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба като член 10 от [LOA] с оглед на евентуалното противоречие на установения в тази разпоредба двумесечен императивен срок за произнасяне на решение с правото на всяко лице на съдебен процес с полагащите се гаранции „в разумен срок“, поради евентуалното наличие на „външен натиск“ върху правораздавателния орган, ако преди произнасянето по прилагането на [LOA] в разглеждания случай за възстановяване на средства по акт за начет № B-180/21 трябва да се извършат определен вид заключителни действия по събиране на доказателства за установяване на произхода (национален бюджет или бюджет на ЕС) или предназначението (популяризиране извън Испания на независимостта на Каталуня през финансовите 2011 г.—2017 г.) на публичните средства, използвани за извършването на разходите, за които се отнасят изявленията на ищците?
3) Трябва ли член 325 ДФЕС и Регламент № 2988/95, разглеждани във връзка с член 47 от Хартата и член 6 от [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи], да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба, като съдържащата се в член 13, параграф 3 in fine от [LOA], като се има предвид, че в нея не се предвижда никаква възможност (процесуално действие, извънреден способ и т.н.) страните, които са предявили иска за търсене на отчетна отговорност (в разглежданото производство за възстановяване на средства по акт за начет № B-180/21 — субектът SCC и прокуратурата), да възразят срещу освобождаването от отчетната отговорност в съдебното производство, а се изисква единствено да не възразяват засегнатите публичноправни субекти (в настоящото производство за търсене на отчетна отговорност това е Generalitat de Catalunya (Управително тяло на Каталуня), което дори не е предявило такъв иск, поради което не е конституирано като страна)?
4) Трябва ли принципите на правна сигурност и на оправдани правни очаквания, разглеждани във връзка с член 325 ДФЕС и Регламент № 2988/95, да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби, като съдържащите се в член 1, параграф 1 букви а)[—]c) от [LOA], разглеждани във връзка с параграфи 2[—]4 от същия член, поради липсата на яснота и точност при определянето на обективното, субективното и времевото приложно поле на посочения закон, което в разглежданото производство за възстановяване на средства по акт за начет № B-180/21 би могло да доведе до обявяване от [запитващата юрисдикция] на отпадането на отчетна отговорност, произтичаща от действия, които засягат финансовите интереси на Съюза и на практика не са включени в приложното поле на [LOA]?
5) Трябва ли членове 20 и 21 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби, като съдържащите се в член 1, параграф 1 букви а)[—]c) от [LOA], разглеждани във връзка с разпоредбите на параграфи 2[—]4 от същия член и преамбюла на посочения закон, след като описаната по-горе липса на яснота и точност при определянето на приложното поле на този закон, която би могла да доведе до необосновано отпадане на отчетна отговорност, може да породи и дискриминация или неравенство спрямо лица, които са осъдени като носещи отчетна отговорност в други производства за възстановяване на средства по акт за начет, отнасящи се за деяния, извършени на същата територия (Автономна област Каталуня) и в периода, попадащ във времевото приложно поле на [LOA]?
6) Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба като съдържащата се в член 8, параграф 3 от [LOA], която предвижда еднопосочно и задължително вдигане на обезпечителните мерки, без да предоставя на правораздавателния орган каквото и да било право на преценка, за разлика от предвиденото за останалите производства по възстановяване на средства по акт за начет, в които по силата на препратка в [LFTCU], се прилага общата правна уредба по [LEC] относно обезпечителните мерки?
7) Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и член 47 от Хартата и член 6 от Европейската конвенция за правата на човека да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба като съдържащата се в член 13, параграф 3 от [LOA] (освобождаване от отчетна отговорност в съдебното производство), след като в нея не се предвижда действие по предварително изслушване на страната, предявила actio popularis (въпреки активна ѝ легитимация ex lege в производството за търсене на отчетна отговорност), нито се дава възможност на правораздавателния орган да се произнесе, когато ответник твърди, че не е участвал в извършването на вменените му деяния, като се има предвид, че в разглежданото производство за възстановяване на средства по акт за начет № B-180/21 като съищец е конституирана страна, предявила actio popularis, и че някои от ответниците твърдят, че не са участвали в извършването на деянията?
8) Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и член 47 от Хартата, разглеждани по-специално във връзка с член 267 ДФЕС и член 23, параграф 1 от Протокол № 3 относно статута на Съда [на Европейския съюз]), да се тълкува в смисъл, че суспензивното действие на отправянето на преюдициалното запитване и ефективността на окончателното решение на Съда на ЕС не допускат разпоредби като съдържащите се в член 8, параграф 3, член 10 и член 13, параграф 3 от [LOA], разглеждани във връзка с изложеното в преамбюла на този закон (вж. параграф V, точки 10 и 11), които налагат неговото абсолютно ефективно приложение, лишавайки от полезно действие решението по отправеното преюдициално запитване и нарушавайки принципите на предимство и на директен ефект на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-654/23: Inteligo Media, Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.

Следва ли член 13, параграфи 1 и 2 от Директива 2002/58 да се тълкува в смисъл, че електронният адрес на потребител е получен от издателя на онлайн издание „в контекста на продажбата на продукт или услуга“ по смисъла на този член 13, параграф 2, когато този потребител създава безплатен профил на неговата онлайн платформа, който му дава право на безплатен достъп до определен брой статии от това издание, право да получава безплатно по електронна поща ежедневен информационен бюлетин, съдържащ резюме на законодателните новости, разгледани в статии в изданието, включително хипервръзки към статиите, както и правото на достъп срещу заплащане до допълнителни статии и анализи от изданието, и че изпращането на такъв информационен бюлетин представлява използване на електронна поща „за целите на директен маркетинг“ на „подобни продукти или услуги“ по смисъла на последната разпоредба?
Следва ли член 13, параграф 2 от Директива 2002/58 във връзка с член 95 от Регламент (ЕС) 2016/679 да се тълкува в смисъл, че когато администраторът използва електронния адрес на потребител, за да му изпраща непоискано съобщение в съответствие с този член 13, параграф 2, се прилагат ли условията за законосъобразност на обработването, предвидени в член 6, параграф 1 от този регламент?
Следва ли член 13, параграфи 1 и 2 от Директива 2002/58 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която използва понятието „търговски съобщения“, съдържащо се в член 2, буква е) от Директива 2000/31, вместо понятието „директен маркетинг“, предвидено в Директива 2002/58
При отрицателен отговор, представлява ли бюлетин като описания във въпрос 1, подточка ii) „търговско съобщение“ по смисъла на член 2, буква е) от Директива 2000/31?
Следва ли член 13, параграф 1 от Директива 2002/58 да се тълкува в смисъл, че изпращането по електронна поща на ежедневен бюлетин като описания във въпрос 1, подточка ii) представлява „използване на електронна поща за целите на директен маркетинг“ по смисъла на тази разпоредба?
Следва ли член 95 от Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка с член 15, параграф 2 от Директива 2002/58 да се тълкува в смисъл, че неспазването на условията за получаване на валидно съгласие от потребителя по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива 2002/58 ще бъде санкционирано съгласно член 83 от Регламент (ЕС) 2016/679 или съгласно разпоредбите на националното право, съдържащи се в акта за транспониране на Директива 2002/58, който от своя страна съдържа конкретни приложими санкции?
Следва ли член 83, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 да се тълкува в смисъл, че надзорният орган, който взема решение за налагане на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ и който определя размера на това административно наказание във всеки отделен случай, е длъжен да анализира и да обясни в административния акт за налагане на наказанието отражението на всеки от критериите, посочени в букви а)—к), върху решението за налагане на административно наказание и съответно върху решението за размера на наложеното административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form