всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Принципи на правото на Съюза

Принципи на правото на Съюза

Дело C-526/24: Brillen Rottler, Заключение от 18 септември 2025 г.

1) Трябва ли член 12, параграф 5, второ изречение от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че при първото подаване от субекта на данни на искане до администратора за достъп не може да е налице прекомерно искане?
2) Трябва ли член 12, параграф 5, второ изречение от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че администраторът може да отхвърли искане за достъп от страна на субекта на данни, ако с искането за достъп субектът на данни възнамерява да предизвика предявяването на претенции за обезщетение за вреди срещу администратора?
3) Трябва ли член 12, параграф 5, второ изречение от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че публично достъпна информация за субекта на данните, от която може да се заключи, че в много от случаите на нарушения срещу защитата на данните същият предявява претенции за обезщетение за вреди срещу администратора, може да обоснове отказа за достъп?
4) Трябва ли член 4, точка 2 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че искането за достъп, отправено от субект на данни до администратора в съответствие с член 15, параграф 1 от ОРЗД, и/или отговорът на това искане представляват „обработване“ по смисъла на член 4, точка 2 от [посочения регламент]?
5) Трябва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД, в светлината на съображение 146, първо изречение от ОРЗД, да се тълкува в смисъл, че на обезщетение подлежат само вредите, които субектът на данните претърпява, респ. е претърпял в резултат на обработване
Означава ли това, че правото на обезщетение за вреди по член 82, параграф 1 от [посочения регламент] — обусловено от съществуването на причинени вреди за субекта на данни — задължително изисква да е налице обработване на личните данни на субекта на данни?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос: означава ли това, че субектът на данни няма право на обезщетение за вреди по член 82, параграф 1 от ОРЗД — обусловено от съществуването на причинени вреди — само на основание нарушаването на правото му на достъп съгласно член 15, параграф 1 от ОРЗД?
7) Трябва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че с оглед на правото на Съюза възражението на администратора за злоупотреба с право във връзка с искане за достъп от страна на субекта на данни не може да се състои в това, че субектът на данните предизвиква обработването на личните си данни само или в частност за да предяви претенции за обезщетение за вреди?
8) При отрицателен отговор на пети и шести въпрос: представляват ли сами по себе си загубата на контрол и/или несигурността относно обработването на личните данни на субекта на данните, свързани с нарушение на член 15, параграф 1 от ОРЗД, нематериални вреди за субекта на данните по смисъла на член 82, параграф 1 от ОРЗД или наред с това е необходимо да е налице допълнително (обективно или субективно) ограничаване и/или (съществено) засягане на субекта на данните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-406/24: VertretungsNetz, Определение от 11 септември 2025 г.

Съществува ли достатъчна връзка между разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и правото на Европейския съюз, която да обоснове компетентността на Съда да тълкува тези разпоредби?
Обосновани ли са поставените въпроси като попадащи в обхвата на специфична разпоредба на правото на Европейския съюз или област, която е във възможностите на правото на Съюза?
Налице ли е връзка между националното законодателство, приложимо по главното производство, и норма от правото на Съюза, различна от Хартата или общите принципи, която да оправдае прилагането на Хартата на основните права?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-38/24: Bervidi, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.

Трябва ли правото на Съюза да се тълкува, евентуално и с оглед на Конвенцията на ООН, в смисъл, че лице, полагащо грижи в семейството за ненавършило пълнолетие лице с тежко увреждане, което твърди, че е подложено на непряка дискриминация в работата си като следствие от полагането на грижи за него, има право да поиска по съдебен ред антидискриминационна защита, която се предоставя на същото лице с увреждания, ако това лице е работник, с Директива 2000/78?
При утвърдителен отговор на първия въпрос трябва ли правото на Съюза да се тълкува, евентуално и с оглед на Конвенцията на ООН, в смисъл, че работодателят на посоченото по-горе лице, полагащо грижи, е длъжен да приеме разумни улеснения, за да гарантира и в полза на това лице спазването на принципа на равно третиране по отношение на останалите работници, подобно на предвиденото за хората с увреждания в член 5 от Директива 2000/78?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и/или втория въпрос трябва ли правото на Съюза да се тълкува, евентуално и с оглед на Конвенцията на ООН, в смисъл, че понятието „лице, полагащо грижи“, релевантно за прилагането на Директива 2000/78, трябва да означава всяко лице, принадлежащо към семейния кръг или във фактическо съжителство, което полага в домашна среда, дори неформално, безвъзмездни, значителни в количествено отношение, изключителни, непрекъснати и дълготрайни грижи за лице, което поради тежкото си увреждане не е самостоятелно при извършването на ежедневните си дейности, или правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че разглежданото определение за „лице, полагащо грижи“ е по-широко или още по-тясно от посоченото по-горе?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-802/23: MSIG, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.

Следва ли понятието „същите деяния“ по смисъла на член 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген във връзка с член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че обхваща деянията, в които е обвинено дадено лице в рамките на наказателно производство, образувано в една държава членка за терористични актове, когато това лице вече е било осъдено в друга държава членка за същите актове за участие в терористична организация с цел подготовката на терористичен акт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-646/23: Lita, Определение от 11 септември 2025 г.

Могат ли националните процесуални правила да ограничават достъпа до паралелни административни и съдебни средства за защита, предвидени в ОРЗД, чрез въвеждане на правила за приоритет или изключване между тях?
Съвместимо ли е с принципа на ефективна защита по ОРЗД надзорният орган да отхвърли жалба единствено поради висящо съдебно производство със същия предмет, преди съдебното решение да е влязло в сила?
Какво е дължимото поведение на надзорния орган при наличие на висящо съдебно производство със същия предмет като подадената жалба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-5/24: Pauni, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.

Допускат ли член 2, параграф 2 и член 5 от Директива 2000/78 национална правна уредба, която предоставя на работник в отпуск по болест право на запазване на заетостта му за платен и подлежащ на подновяване период от 180 дни за календарна година, към който в някои случаи и по искане на този работник може да се добави неплатен и неподлежащ на подновяване период от 120 дни, без да установява специален режим за работниците с увреждания?
Трябва ли член 5 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че национална разпоредба, която предвижда в полза на работник в отпуск по болест, но без оглед на евентуалното му увреждане, неплатен период на запазване на заетостта от 120 дни, който се добавя към платен период на запазване на заетостта от 180 дни, представлява „подходящо настаняване“ по смисъла на този член?
Четвъртият и петият въпрос са недопустими, тъй като са хипотетични и не са релевантни за разрешаването на спора в главното производство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-655/23: Quirin Privatbank, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.

Следва ли разпоредбите на ОРЗД да се тълкуват в смисъл, че предвиждат в полза на субекта на данни, лични данни на когото са били обработени незаконосъобразно, в случай че той не иска данните му да бъдат изтрити, средство за съдебна защита, което му дава възможност превантивно да поиска на администратора да бъде разпоредено занапред да се въздържа от повторно незаконосъобразно обработване, и дали — при отрицателен отговор — тези разпоредби са пречка държавите членки да предвидят такова средство за защита в съответните си правни системи?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че понятието „нематериални вреди“ в тази разпоредба обхваща отрицателни емоции, които са изпитани от субекта на данни вследствие от неразрешено изпращане на личните му данни на трето лице, като опасения или недоволство, и са породени от загуба на контрол върху тези данни, евентуално злоумишлено използване на тези данни или накърняване на репутацията му?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че допуска за целите на изчисляването на размера на обезщетението за нематериални вреди, дължимо на основание член 82, параграф 1 от ОРЗД, да бъде взета предвид степента на вина на администратора?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че фактът, че субектът на данни е успял съгласно приложимото национално право да осъди администратора да се въздържа от извършването на повторно нарушение на този регламент, може да бъде взет предвид, за да се намали размерът на паричното обезщетение за нематериални вреди, дължимо съгласно член 82, параграф 1, или дори да се замести това обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-543/23: Gnattai, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.

Следва ли клауза 4 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която не предвижда при определянето на трудовия стаж и възнаграждението на преподаватели при назначаването им на постоянен договор в държавно учебно заведение да се вземат предвид периодите на заетост, прослужени преди това от тези преподаватели на срочен договор в някои учебни заведения, чието функциониране и организация не са от компетенциите на държавата, но които по силата на тази правна уредба са официално приравнени на държавни учебни заведения, макар посочената правна уредба да предвижда, че трудовият стаж на преподаватели, наети в държавни учебни заведения, по-специално на постоянен договор, се взема предвид при определянето на трудовия стаж и на възнаграждението им?
Следва ли принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, закрепени в членове 20 и 21 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не предвижда при определянето на трудовия стаж и възнаграждението на преподавателите при назначаването им на постоянен договор в държавно учебно заведение да се вземат предвид периодите на заетост, прослужени преди това от тези преподаватели на срочен договор в някои учебни заведения, чието функциониране и организация не са от компетенциите на държавата, но които по силата на тази правна уредба са официално приравнени на държавни учебни заведения, макар посочената правна уредба да предвижда, че за същите цели се взема предвид трудовият стаж, придобит от посочените преподаватели на срочен договор в други, по-специално държавни, учебни заведения?
Следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че задължава националната юрисдикция да остави без приложение член 485 от Законодателен декрет № 297/1994, ако се приеме, че тази национална разпоредба е несъвместима с това право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-480/24: Čiekuri-Shishki, Заключение от 4 септември 2025 г.

1) Какви обстоятелства сочат, че дадено лице е свързано лице по смисъла на член 2 от [Регламент № 269/2014]
Трябва ли юридическо лице, 50 % от дяловете на което се притежават от юридическо лице, чийто действителен собственик е физическо лице, включено в списъка от приложението към Регламент за изпълнение [2022/336], да се счита за свързано юридическо лице […]?
2) При утвърдителен отговор на втората част от първия преюдициален въпрос трябва ли юридическо лице, което притежава 50 % от дяловете на юридическото лице, описано във втората част на първия преюдициален въпрос, също да се счита за свързано юридическо лице по смисъла на член 2 от Регламент № 269/2014?
3) Включват ли лицата, образуванията или органите, посочени в член 11, параграф 1, буква б) от Регламент № 269/2014, и свързаните юридически лица по смисъла на член 2 от същия регламент?
4) Длъжни ли са съдилищата при разглеждане на всички искове да извършват служебна проверка дали някоя от страните по делото е лице от посочените в член 2 или член 11, параграф 1, буква а) или буква б) от Регламент № 269/2014?
5) Какви правни последици произтичат от разпоредбата на член 11, параграф 1 от Регламент № 269/2014, която предвижда, че исковете, предявени от лицата, посочени в букви а) и б) на същата разпоредба, „не се удовлетворяват“
Или възможно ли е да се приеме, че съдът може да се произнесе по същество по тези искове, когато в диспозитива на решението си постанови, че същото не може да бъде изпълнено, докато тези лица са включени в съответния списък?
6) Член 11, параграф 1 от Регламент № 269/2014 има ли правно действие, когато не ищецът, а ответникът е лице от посочените в буква а) или буква б) на този параграф?
7) Трябва ли в мотивите на решението на съда да се оповестяват данните (име и фамилия) за физическото лице, на което са наложени санкции
Трябва ли при публикуване на решението на съда тези лични данни да бъдат псевдонимизирани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-225/22: AW “T”, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, както и практика на конституционния съд на същата държава членка, според които национален съд е длъжен да се съобрази със съдебен акт, постановен от съдебен състав на по-висшестояща юрисдикция, когато въз основа на акт на Съда този национален съд констатира, че един или повече съдии, които са част от този съдебен състав, не отговарят на изискванията за независим, безпристрастен и предварително създаден със закон съд по смисъла на тази разпоредба, и освен това по силата на националното право този съд е възпрепятстван да провери редовността на формирането на споменатия съдебен състав въз основа на същите обстоятелства като възприетите в посочения акт на Съда?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че когато въз основа на акт на Съда се установи, че съдебен орган от последна инстанция не отговаря на изискванията за независим, безпристрастен и предварително създаден със закон съд по смисъла на тази разпоредба, постановеният от такъв орган акт, с който съответното дело се връща на низшестоящ съд за ново разглеждане, трябва да се счита за нищожен, когато с оглед на разглежданото процесуално положение такава последица е наложителна, за да се гарантира предимството на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 145678165 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form