всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Принципи на правото на Съюза

Принципи на правото на Съюза

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Превишила ли е Комисията пределите на правомощието си за проверка по член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001, като е предоставила достъп до документи, произхождащи от държава членка, въпреки надлежно мотивираното противопоставяне на тази държава?
Правилно ли е Комисията да приеме, че не са налице основания за отказ на достъп до спорните документи въз основа на изключенията за защита на съдебните производства и за защита на целите на дейности по разследване по член 4, параграф 2, второ и трето тире от Регламент № 1049/2001?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1) Нарушават ли спорната законодателна мярка и последващите актове по прилагането ѝ правилата, съгласно които регулаторните функции на телевизионния пазар следва да се упражняват от независим административен орган (членове 3 и 8 от Директива 2002/21, изменена с Директива 2009/140)?
2) Нарушава ли спорната законодателна мярка и последващите актове по прилагането ѝ разпоредбите (член 7 от Директива 2002/20 и член 6 от Директива 2002/21), които предвиждат предварително провеждане на обществена консултация от страна на независимия национален орган, регулиращ сектора?
3) Допуска ли правото на Европейския съюз, по-специално член 56 ДФЕС, член 9 от Директива 2002/21, членове 3, 5 и 7 от Директива 2002/20 и членове 2 и 4 от Директива 2002/77, както и принципите за недопускане на дискриминация, прозрачност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, ефективност и многостранност на информацията, отмяна на процедурата на т.нар. конкурс за красота (beauty contest), която е била обявена, за да се отстранят последиците от незаконното изключване на оператори от пазара в рамките на системата за разпределение на телевизионни цифрови честоти и за да се позволи достъпът на по-малки оператори, и замяната на тази процедура с друга възмездна конкурсна процедура, предвиждаща за участниците изисквания и задължения, които преди това не са се прилагали по отношение на традиционните оператори (incumbents), вследствие на което конкурентното съревнование се утежнява и става икономически неефективно?
4) Допуска ли правото на Европейския съюз, по-специално член 56 ДФЕС, член 9 от Директива 2002/21, членове 3, 5 и 7 от Директива 2002/20, членове 2 и 4 от Директива 2002/77 и член 258 ДФЕС, както и принципите за недопускане на дискриминация, прозрачност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, ефективност и многостранност на информацията, преструктурирането на Плана за разпределение на честотите, с което се намаляват националните мрежи от 25 на 22 (като за традиционните оператори се запазва същата наличност от мултиплекси), намаляват се обособените позиции от поръчката на 3 мултиплекса, разпределят се честоти в лента VHF‑III с риск от силни интерференции?
5. Съвместима ли е защитата на разработения от Съда принцип на защита на оправданите правни очаквания с отмяната на процедурата, наричана „конкурс за красота“ (beauty contest), която не позволява на въззивниците, допуснати до безвъзмездната процедура, да спечелят някои от обособените позиции, предмет на поръчката?
6) Съвместима ли е правната уредба на Съюза в областта на разпределение на права за използване на честоти (членове 8 и 9 от Директива 2002/21, членове 5 и 7 от Директива 2002/20, членове 2 и 4 от Директива 2002/77) с приемането на разпоредба като съдържащата се в член 3 quinquies от Законодателен декрет № 16 от 2012 г., която не е в съответствие с присъщите на радио-телевизионния пазар характеристики?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1) Допуска ли правото на Европейския съюз, по-специално членове 56 ДФЕС, 101 ДФЕС, 102 ДФЕС и 106 ДФЕС, член 9 от Директива 2002/21/ЕО, членове 3, 5 и 7 от Директива 2002/20/ЕО и членове 2 и 4 от Директива 2002/77/ЕО, както и принципите за недопускане на дискриминация, за прозрачност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, ефективност и многостранност на информацията, национална правна уредба, която за определяне на броя на цифровите мрежи, които да бъдат предоставени на операторите при преобразуването на аналоговите мрежи, предвижда да се вземат предвид, наред с използваните напълно законосъобразно аналогови мрежи, и аналоговите мрежи, които са използвани в миналото в нарушение на ограниченията за концентрацията съгласно национална нормативна уредба, което вече е било предмет на критики от страна на Съда или на Европейската комисия, или при всички положения без разрешение?
2) Допуска ли правото на Европейския съюз, по-специално членове 56 ДФЕС, 101 ДФЕС, 102 ДФЕС и 106 ДФЕС, член 9 от Директива 2002/21/ЕО, членове 3, 5 и 7 от Директива 2002/20/ЕО и членове 2 и 4 от Директива 2002/77/ЕО, както и принципите за недопускане на дискриминация, за прозрачност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, ефективност и плурализъм на информацията, национална правна уредба, която за определяне на броя на цифровите мрежи, които да бъдат предоставени на операторите при преобразуването на аналоговите мрежи, предвиждайки да се вземат предвид всички аналогови мрежи, които са използвани до съответния момент дори и в нарушение на ограниченията за концентрация съгласно национална нормативна уредба, което вече е било предмет на критики от Съда или Европейската комисия, или при всички положения без разрешение, предвижда конкретно по отношение на оператор с множество мрежи да се намали броят на предоставените му цифрови мрежи и той да бъде по-малък от използваните от него мрежи при аналоговата система, като намалението е пропорционално по-голямо, отколкото това на конкурентите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1) Допуска ли член 47, първа алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз — съгласно който всеки, чиито права, следователно и правото на личен живот във връзка с обработването на лични данни, предвидено в член 1, параграф 1 и последващите разпоредби от Директивата относно защитата на данните, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в този член условия — национална правна уредба, която обвързва упражняването на правото на ефективна съдебна защита, и по-конкретно обжалването пред административен съд, с условието жалбоподателят, за да защити правата си, да изчерпи правните средства за защита, предоставени с разпоредбите на специален закон като словашкия закон за административните жалби, преди да обжалва по съдебен ред?
2) Възможно ли е правото на зачитане на личния и семейния живот, на жилището и тайната на съобщенията, предвидено в член 7, както и правото на защита на личните данни, предвидено в член 8 от Хартата, в случай на твърдяно нарушение на правото на защита на личните данни, предвидено по отношение на Европейския съюз, основно в посочената Директива относно защитата на данните, [и включващо] по-специално:
– задължението на държавите членки да гарантират правото на личен живот при обработването на лични данни (член 1, параграф 1), както и
– правомощието на държавите членки да предвиждат обработването на лични данни, ако е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес (член 7, буква д) или за целите на законните интереси, преследвани от администратора или от трето лице или лица, на които се разкриват данните,
– както и предвид изключителните правомощия на държава членка (за ограничаване на обхвата на правата и задълженията) (член 13, параграф 1, букви д) и е), ако подобно ограничаване представлява необходима мярка за гарантиране на важни икономически и финансови интереси на държавата членка или на Европейския съюз, включително валутни, бюджетни и данъчни въпроси,
да се тълкуват в смисъл, че дадена държава членка не може, без съгласието на заинтересованото лице, да съставя списъци с лични данни за целите на събирането на данъци, т.е. че само по себе си събирането на лични данни за ползване от публичен орган с цел борба с данъчните измами представлява риск?
3) Може ли списък на финансов орган на държава членка, съдържащ лични данни на жалбоподателя и чийто поверителен характер се гарантира с подходящи технически и организационни мерки за защита на личните данни срещу неразрешено разкриване или достъп съгласно член 17, параграф 1 от горепосочената Директива относно защитата на данните, с който жалбоподателят се е снабдил без законното съгласие на този финансов орган на държавата членка, да се счита поради това за незаконно доказателство, чието представяне трябва да се отхвърли от националния съд в съответствие с принципа на правото на Съюза за справедлив съдебен процес, закрепено в член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз?
4) В съответствие ли е с горепосоченото право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес (по-специално съгласно горепосочения член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз) практика на националния съд, при която, в случай че съществува практика на Европейския съд по правата на човека, която е различна от предоставения от Съда на Европейския съюз отговор, националният съд дава предимство на становището на Съда на Европейския съюз в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, установен в член 4, параграф 3 ДЕС и член 267 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Допустимо ли е Комисията да откаже достъп до всички документи в административната преписка по производство за злоупотреба с господстващо положение, без да извърши индивидуална преценка на всеки документ, като се позове на обща презумпция за защита на търговските интереси и целите на разследването?
Съществува ли по-висш обществен интерес, който да обосновава оповестяването на исканите документи въпреки приложимите изключения по Регламент № 1049/2001?
Спазено ли е задължението за мотивиране и правилно ли е приложен член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 при отказа за достъп до документи?
Длъжна ли е Комисията да консултира трети лица преди да откаже достъп до документи, когато се позовава на обща презумпция за отказ?
Длъжна ли е Комисията да предостави частичен достъп до документи, когато се позовава на обща презумпция за отказ?
Нарушени ли са основните права на жалбоподателя на достъп до документи и принципът на прозрачност, предвидени в Хартата на основните права на ЕС и член 15, параграф 3 ДФЕС?
Води ли неспазването на сроковете по член 8 от Регламент № 1049/2001 до незаконосъобразност на решението за отказ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

Противоречи ли националната правна уредба по член 34 от Законодателен декрет № 276 от 2003 г. — според която трудов договор за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности може във всеки случай да се сключи за изпълнение на работи, извършвани от лица под 25‑годишна възраст — на принципа за недопускане на дискриминация, основана на възрастта, отразен в Директива 2000/78 и в член 21, параграф 1 от [Хартата]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.

Наличие на техническа грешка в езиковите версии на съдебното решение и правомощия на Съда за нейната поправка по реда на член 103, параграф 1 от Процедурния правилник.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Трябва ли член 4, параграф 3 ДЕС и членове 2 и 22 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането в областта на данъка върху добавената стойност на национална разпоредба, която предвижда погасяване на задължения по ДДС в полза на лица, които отговарят на условията за достъп до освобождаване от задължения, уредено в членове 142 и 143 от [Закона за несъстоятелността]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Следва ли с оглед на прилагането на съдебната практика, развита от Съда по делата Köbler (решение от 30 септември 2003 г., С‑224/01, EU:C:2003:513) и Traghetti del Mediterraneo (решение от 13 юни 2006 г., С‑173/03, EU:C:2006:391), относно отговорността на държавата за опорочени от грешки действия на юрисдикции, свързани с нарушение на правото на Съюза, за действаща като последна инстанция юрисдикция да се счита юрисдикция, чието решение не е било проверено в рамките на касационно обжалване, тъй като в приложение на разпоредба на националното процесуално право е налице необорима презумпция, че касаторът, който е подал писмено становище в рамките на производството по касационно обжалване, е оттеглил касационната жалба?
Съвместимо ли е с член 267, трета алинея ДФЕС, включително и в светлината на член 47, втора алинея и член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, отхвърлянето от страна на национална юрисдикция, която по силата на тази разпоредба от Договора е задължена да отправи преюдициално запитване до Съда, на искане за отправяне на преюдициално запитване единствено поради това че искането е било формулирано в писмено становище, което съгласно приложимото процесуално право не следва да бъде взето предвид поради несвоевременното му подаване?
Следва ли в хипотезата, при която най-висшестоящата юрисдикция за разглеждане на спорове по общия ред не разгледа искане за отправяне на преюдициално запитване, да се приеме, че е налице нарушение на член 267, трета алинея ДФЕС, включително и в светлината на член 47, втора алинея и член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, когато тази юрисдикция отхвърля искането единствено с мотива, че въпросът няма да бъде отправен, „[т]ъй като доводите са недопустими на основание, присъщо на производството пред Hof?“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Трябва ли член 25, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга да се тълкува в смисъл, че под молби следва да се разбира и молбата на предприятие със седалище в друга държава членка, което иска информация с оглед осигуряването на общодостъпни справочни услуги и указатели, които се предлагат в тази държава членка и/или в други държави членки?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли доставчик, който предоставя телефонни номера и който по силата на национална правна уредба е задължен да иска съгласието на абонатите за включването [на тези данни] в стандартни указатели и стандартни справочни услуги, да прави съгласно принципа за недопускане на дискриминация разграничение при молбата за искане на съгласие в коя държава членка предприятието, което иска информация по смисъла на член 25, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга, предлага указател и справочни услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form