всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Основни права

Основни права

Дело C-617/17: Powszechny Zakład Ubezpieczeń na Życie, Съдебно решение от 3 април 2019 г.

Може ли член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че прилагането на принципа ne bis in idem предполага не само идентичност на извършителя на нарушението и идентичност на фактическите обстоятелства, но и идентичност на защитения правен интерес?
Трябва ли член 3 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че правото на Съюза в областта на конкуренцията и националното право в областта на конкуренцията, прилагани едновременно от органа за защита на конкуренцията на държава — членка на Съюза, защитават един и същ правен интерес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-118/19: PVA Landesstelle Salzburg, Определение от 22 март 2019 г.

Кога при оттегляне на преюдициалното запитване делото се заличава от регистъра на Съда съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе относно съдебните разноски при инцидентен спор в рамките на висящо производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-297/17: Ibrahim, Съдебно решение от 19 март 2019 г.

1) Допуска ли преходната разпоредба на член 52, първа алинея от Директивата [относно процедурите] прилагането на национална разпоредба, съгласно която в изпълнение на разширеното в сравнение с предходната разпоредба правомощие по член 33, параграф 2, буква а) от Директивата [относно процедурите] молба за международна закрила е недопустима, ако на кандидата е предоставена субсидиарна закрила в друга държава членка, доколкото при липса на национални преходни разпоредби националната разпоредба следва да се прилага и за молби, подадени преди 20 юли 2015 г.
По-специално, позволява ли преходната разпоредба на член 52, първа алинея от Директивата [относно процедурите] държавите членки да прилагат с обратна сила разширеното правомощие по член 33, параграф 2, буква а) от Директивата [относно процедурите], в резултат на което са недопустими и молби за убежище, подадени преди транспонирането във вътрешното право на това разширено правомощие, по които обаче не е взето окончателно решение към момента на транспонирането?
2) Предоставя ли член 33 от Директивата [относно процедурите] право на държавите членки да избират дали да отхвърлят като недопустима молба за убежище поради друга международна компетентност (Регламент „Дъблин“), или съгласно член 33, параграф 2, буква а) от Директивата [относно процедурите]?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: съдържа ли правото на Съюза пречка при изпълнение на правомощието, предоставено с член 33, параграф 2, буква а) от Директивата [относно процедурите], дадена държава членка да отхвърли молба за международна закрила като недопустима поради предоставянето на субсидиарна закрила в друга държава членка, ако:
а) кандидатът се стреми към разширяване на предоставената му в друга държава членка субсидиарна закрила (признаване на статут на бежанец) и процедурата за предоставяне на убежище в другата държава членка е страдала и продължава да страда от системни недостатъци, или
б) формите на международната закрила, по-конкретно условията на живот за лица, ползващи се от субсидиарна закрила, в другата държава членка, която вече е предоставила на кандидата субсидиарна закрила,
– противоречат на член 4 от [Хартата], респективно на член 3 от [ЕКПЧ], или
– не изпълняват изискванията на член 20 и сл. от Директива[та за определянето], без в същото време да нарушават член 4 от [Хартата], респективно член 3 от [ЕКПЧ]?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, буква б), това важи ли и в случаите, когато на лицата, ползващи се от субсидиарна закрила, не се предоставя социална закрила, гарантираща жизнения минимум, или им се предоставя такава социална закрила, която в сравнение с други държави членки е силно ограничена, без обаче тези лица да бъдат третирани по по-различен начин, отколкото гражданите на съответната държава членка?
5) При отрицателен отговор на втория въпрос:
а) Прилага ли се Регламент „Дъблин III“ към процедурата за предоставяне на международна закрила, ако молбата за убежище е подадена преди 1 януари 2014 г., но искането за обратно приемане e подадено след 1 януари 2014 г. и кандидатът преди това (през февруари 2013 г.) вече е получил субсидиарна закрила в замолената държава членка?
б) Може ли да се изведе от разпоредбите на регламентите „Дъблин“, имплицитно, преминаване на компетентността към държавата членка, която е подала искането за обратно приемане на кандидата, ако замолената компетентна държава членка е отхвърлила подаденото в срок искане за обратно приемане съгласно разпоредбите на „Дъблин“ и вместо това се е позовала на междудържавно споразумение за обратно приемане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-163/17: Jawo, Съдебно решение от 19 март 2019 г.

Трябва ли да се счита, че лице, търсещо убежище, се е укрило по смисъла на член 29, параграф 2, второ изречение от Регламент [„Дъблин III“] само ако целенасочено и умишлено е избягвало националните органи, които са компетентни за извършване на прехвърлянето му, за да осуети или затрудни прехвърлянето, или е достатъчно, ако за относително дълъг период той вече не живее в отреденото му жилище и органът не е информиран за местонахождението му, поради което не може да се извърши планирано прехвърляне?
Може ли заинтересованото лице да се позове на правилното прилагане на посочената разпоредба и в рамките на производство по обжалване на решението за прехвърляне да възрази, че шестмесечният срок за прехвърляне е изтекъл, тъй като то не се е укривало?
Настъпва ли удължаване на срока по член 29, параграф 1, първа алинея от Регламент [„Дъблин III“] само поради обстоятелството, че още преди изтичане на срока извършващата прехвърлянето държава членка информира компетентната държава членка, че заинтересованото лице се укрива, и същевременно посочи конкретен срок, в който ще се извърши прехвърлянето и който не може да е по-дълъг от осемнадесет месеца, или срокът може да бъде удължен само по взаимно съгласие на заинтересованите държави членки?
Недопустимо ли е прехвърляне на търсещо убежище лице в компетентната държава членка, когато в случая на предоставяне на международна закрила в тази държава членка, с оглед на очакваните впоследствие условия на живот, може да има сериозна опасност там то да бъде подложено на отношение като посоченото в член 4 от [Хартата]?
Попада ли и този въпрос в приложното поле на правото на Съюза?
Съгласно кои критерии на правото на Съюза следва да бъдат преценени условията на живот на лицето, на което е признато правото да се ползва от международна закрила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-221/17: Tjebbes и др., Съдебно решение от 12 март 2019 г.

Трябва ли членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС, по-специално в светлината на член 7 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че поради липсата на конкретна преценка от гледна точка на принципа на пропорционалност — що се отнася до последиците от загубването на гражданството за правното положение на заинтересованото лице от гледна точка на правото на Съюза — тези норми не допускат законови разпоредби като разглежданите в главното производство, съгласно които:
а) пълнолетно лице, което притежава и гражданство на трета държава, загубва по силата на закона гражданството на своята държава членка и следователно гражданството на Съюза, когато в продължение на непрекъснат период от десет години то е имало основно местопребиваване в чужбина и извън [Съюза], при положение че съществуват възможности за прекъсване на този срок от десет години;
б) при определени обстоятелства малолетно или непълнолетно лице загубва по силата на закона гражданството на своята държава членка и следователно гражданството на Съюза, когато негов родител загуби гражданството си в хипотезата по буква а)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-704/17: D. H., Определение от 8 март 2019 г.

При какви условия делото следва да бъде заличено от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой орган е компетентен да се произнесе по съдебните разноски между страните по главното производство в случай на инцидентно производство пред Съда?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени във връзка с представянето на становища пред Съда от лица, различни от страните по главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-644/17: Eurobolt, Заключение от 28 февруари 2019 г.

1(a)
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че заинтересовано лице може да оспорва законосъобразността на подлежащ на изпълнение от националните органи акт на институция на Съюза на основание съществено процесуално нарушение, нарушение на Договорите или на някои правни норми, които следва да се прилагат при тяхното изпълнение, или злоупотреба с власт?
1(б)
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че институциите на Съюза, участвали в приемането на акт, чиято валидност се оспорва пред национален съд, са длъжни по негово искане да му предоставят цялата информация, с която разполагат и която са взели предвид или е трябвало да вземат предвид при приемането на съответния акт?
1(в)
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че правото на ефективни правни средства за защита изисква съдът да извърши пълна проверка дали са изпълнени условията за прилагане на член 13 от Регламент (ЕО) № 1225/2009
От член 47 от Хартата следва ли по-специално че съдът може в пълна степен да преценява дали фактите са били установени изцяло и дали съответната правна последица може да бъде надлежно обоснована с тях
По-специално от член 47 от Хартата следва ли също, че съдът може в пълна степен да преценява дали е трябвало да бъде взето предвид дадено фактическо обстоятелство, за което се твърди, че не е било отчетено при вземането на решението, но което може да повлияе върху свързаната с установените факти правна последица?
2(a)
Трябва ли понятието „относима информация“ в член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 да се тълкува в смисъл, че обхваща и становището относно констатациите на Комисията, представено от установен в Европейския съюз независим вносител на стоки, за които се извършва разследването по смисъла на тази разпоредба, като този вносител е бил информиран от Комисията за разследването, предоставил е на Комисията изисканата информация и след като му е била предоставена възможност за това, своевременно е изразил становището си относно констатациите на Комисията?
2(б)
При утвърдителен отговор на въпрос 2(а), може ли при това положение този вносител да се позове на нарушение на член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, в случай че становището му не бъде предоставено на посочения в тази разпоредба консултативен комитет в срок от най-малко 10 работни дни преди неговото заседание?
2(в)
При утвърдителен отговор на въпрос 2(б), следва ли при това положение от посоченото нарушение на член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, че този акт е незаконосъобразен и не следва да се прилага?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-54/18: Cooperativa Animazione Valdocco, Определение от 14 февруари 2019 г.

Позволява ли правото на Европейския съюз въвеждането на преклузивен срок за обжалване на решения на възлагащите органи, който започва да тече от момента, в който заинтересованото лице е узнало или е трябвало да узнае за твърдяното нарушение, и какви са изискванията към мотивирането на тези решения?
Допустимо ли е националното право да постанови, че ако не бъде подадена жалба срещу решение за допускане в преклузивния срок, по-късно не може да се повдига възражение за незаконосъобразност на това решение при обжалване на последващи актове?
Задължена ли е националната юрисдикция да провери при конкретните обстоятелства дали заинтересованото лице е имало реална възможност да се запознае с мотивите за решението и да подаде жалба в предвидения срок, и какви са последиците, ако такава възможност не е била предоставена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-49/18: Escribano Vindel, Съдебно решение от 7 февруари 2019 г.

Следва ли член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 2, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като спорната в главното производство, която в рамките на общите мерки за намаляване на заплащането, свързани с коригиращи прекомерния бюджетен дефицит ограничения, определя различни проценти за намаляване на основните и на допълнителните възнаграждения на съдиите, което според запитващата юрисдикция е свързано с процентно по-големи намаления на заплатите за съдиите, принадлежащи към две от групите на заплащане при по-ниските съдийски категории, отколкото за съдиите, принадлежащи към група на заплащане при по-висока съдийска категория, въпреки че първите получават по-ниско възнаграждение, обикновено са по-млади и поначало имат по-малко прослужено време от вторите?
Следва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че принципът за независимост на съдебната власт не допуска спрямо жалбоподателя в главното производство да се приложи национална правна уредба като спорната в главното производство, която без оглед на естеството на изпълняваните функции, прослуженото време или значимостта на извършваните задачи определя — в рамките на общите мерки за намаляване на заплащането, свързани с коригиращи прекомерния бюджетен дефицит ограничения — различни проценти за намаляване на основните и на допълнителните възнаграждения на съдиите, което според запитващата юрисдикция е свързано с процентно по-големи намаления на заплатите за съдиите, принадлежащи към две от групите на заплащане при по-ниските съдийски категории, отколкото за съдиите, принадлежащи към група на заплащане при по-висока съдийска категория, въпреки че първите получават по-ниско възнаграждение от вторите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-646/17: Moro, Заключение от 5 февруари 2019 г.

Трябва ли член 2, параграф 1, член 3, параграф 1, буква в) и член 6, параграфи 1, 2 и 3 от Директива 2012/13, както и член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат наказателно-процесуални разпоредби на държава членка, съгласно които в случай на изменение на обвинението за правото на защита сe предвиждат различни в качествено и в количествено отношение гаранции в зависимост от това дали изменението се отнася до фактическата част на обвинението или до правната квалификация на деянието, като позволяват по-конкретно на подсъдимия да поиска само в първата хипотеза прилагане на алтернативното [и по-благоприятно] производство по налагане на наказание, [определено в споразумение] (т.нар. решаване на делото със споразумение)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 18687888990137 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form