всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Основни права

Основни права

Дело C-665/18: Pólus Vegas, Определение от 4 юни 2019 г.

Допустимо ли е да се приеме наличие на трансграничен елемент единствено въз основа на потенциалната възможност граждани на други държави членки да се възползват от определени услуги?
Какви конкретни данни следва да представи националният съд, за да установи, че дадени услуги действително се използват или са предназначени да бъдат използвани от клиенти от други държави членки, с оглед прилагането на правото на Съюза относно свободното предоставяне на услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-280/18: Flausch и др., Заключение от 23 май 2019 г.

1) Могат ли членове 6 и 11 от [Директивата за ОВОС], тълкувани във връзка с разпоредбите на член 47 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че са съвместими с тях разпоредбите от националното законодателство, както са изложени в точки 8, 9 и 10 от акта за преюдициално запитване (вж. т. 14—19 от настоящото заключение), в които се предвижда, че процедурите преди приемане на решението за одобряване на екологичните изисквания към строежите и дейностите, които имат съществени последици върху околната среда (публикуване на проучванията във връзка с въздействието върху околната среда, информиране и участие на обществеността в допитванията), се започват и контролират основно от по-голямата административна единица регион, а не от съответната община?
2) Могат ли членове 6 и 11 от [Директивата за ОВОС] във връзка с разпоредбите на член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че е съвместима с тях националната правна уредба, изложена в същите точки, която в крайна сметка предвижда, че публикуването на решенията за одобряване на екологичните изисквания към строежите и дейностите, които имат съществени последици върху околната среда, и публикуването им на съответния уебсайт съставлява презумпция за пълно запознаване от страна на всяко заинтересовано лице с цел прилагането на предвидената от действащото законодателство съдебна процедура в срок от шестдесет дни, като се вземат предвид законовите разпоредби за публикуването на проучванията във връзка с въздействието върху околната среда, информирането и участието на обществеността в процедурата за одобряване на екологичните изисквания към съответните строежи и дейности, които поставят в центъра на тези процедури по-голямата административна единица регион, а не съответната община?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-235/17: Комисия/Унгария (Права на ползване върху земеделски земи), Съдебно решение от 21 май 2019 г.

Допустимо ли е национално законодателство, което прекратява ex lege правата на ползване върху земеделски земи, притежавани от граждани на други държави членки, да ограничава свободното движение на капитали, гарантирано от член 63 ДФЕС?
Съвместимо ли е прекратяването на тези права на ползване без обезщетение с правото на собственост, гарантирано от член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Може ли подобно ограничение да бъде обосновано с цели от общ интерес, съображения за обществен ред или с необходимостта от предотвратяване на злоупотреби и нарушения на националното законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-396/17: Leitner, Съдебно решение от 8 май 2019 г.

Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78 във връзка с член 21 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, влязла в сила с обратно действие, която, за да премахне дискриминация въз основа на възрастта, предвижда прекласиране на заварените държавни служители по нов режим на възнагражденията и повишенията, при което първото класиране на тези служители се определя въз основа на последното възнаграждение, получено от тях по стария режим?
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 9 от Директива 2000/78 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която в положение като разглежданото в главното производство намалява обхвата на контрола, който националните юрисдикции могат да упражняват, като изключва от него въпросите, свързани с основанието на „референтната сума“, изчислена съгласно правилата на стария режим на възнагражденията и повишенията?
Изисква ли правото на Съюза, ако националните разпоредби не могат да се тълкуват в съответствие с Директива 2000/78, националната юрисдикция да осигури, в рамките на своята компетентност, съдебната защита, която произтича за правните субекти от тази директива, и да гарантира пълното ѝ действие, като при необходимост остави без приложение всяка национална разпоредба, която ѝ противоречи, и след като е била констатирана дискриминация, противоречаща на правото на Съюза, и докато не бъдат приети мерки за възстановяване на равното третиране, възстановяването на това третиране да означава на ощетените от стария режим на възнагражденията и повишенията държавни служители да се предоставят същите предимства като тези, от които са могли да се ползват облагодетелстваните от този режим държавни служители, що се отнася както до зачитането на прослужените периоди отпреди навършването на 18-годишна възраст, така и до повишаването в системата на възнагражденията, и следователно на дискриминираните държавни служители да се предостави финансова компенсация в размер на разликата между възнаграждението, което съответният държавен служител е трябвало да получи, ако не е бил третиран дискриминационно, и реално полученото от него възнаграждение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-9/19: Mitliv Exim, Определение от 8 май 2019 г.

Налице ли са достатъчно фактически и правни данни в преюдициалното запитване, които да позволяват на Съда да даде полезен отговор за разрешаването на спора?
Съответства ли съдържанието на решението за отправяне на изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда по отношение на релевантните факти, приложимите национални разпоредби и връзката им с правото на Съюза?
Допустимо ли е преюдициалното запитване при липса на конкретни данни относно периода на извършените нарушения, характера и окончателността на предприетите мерки, както и условията за изплащане на лихви по националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-80/18: UNESA, Заключение от 8 май 2019 г.

1. Допуска ли принципът „замърсителят плаща“, закрепен в член 191, параграф 2 [ДФЕС], във връзка с членове 20 и 21 от [Хартата], които прогласяват като основни принципи равенството и недопускането на дискриминация, отразени в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/72/ЕО — доколкото с него се цели по-специално постигането на конкурентен и недискриминационен пазар на електроенергия, който може да бъде изменен само от съображения от общ икономически интерес, включващи опазването на околната среда — въвеждането на данъци, с които се облагат единствено производителите на електроенергия, използващи ядрена енергия, когато основната цел на тези данъци не е свързана с околната среда, а с увеличаването на приходите на финансовата система за електроенергията, поради което тези предприятия поемат по-голяма тежест за финансирането на тарифния дефицит в сравнение с други предприятия, извършващи същата дейност?
2) Допуска ли европейската правна уредба на конкурентен и недискриминационен пазар облагането с данъци за околната среда, чието въвеждане е обосновано с присъщия за ядрената дейност приток на замърсяване, без обаче да е нормативно конкретизирано — обосновката е предвидена в преамбюла на закона, поради което по отношение на данъка върху генерирането на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, получени при производството на електроенергия от ядрени източници, в текста с правно обвързващо действие на закона не е отразено интернализирането на разходите, които се покриват с него, и по отношение на съхраняването на радиоактивните отпадъци също липсва конкретизация, тъй като разходите за тяхното управление и съхраняване се покриват от други данъци — когато освен това предназначението на постъпленията не е ясно определено и посочените предприятия са длъжни да поемат произтичащата от това гражданска отговорност до 1200 милиона [евро]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-723/18: IGPR – Brigada Autostrăzi şi misiuni speciale, Определение от 8 май 2019 г.

Приложимо ли е правото на Европейския съюз, и по-конкретно разпоредбите на Хартата на основните права, към националното законодателство относно нарушенията на правилата за движение по пътищата?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да отговаря на преюдициалните въпроси в случай, когато националното законодателство не прилага правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-723/18: IGPR – Brigada Autostrăzi şi misiuni speciale, Определение от 8 май 2019 г.

Прилага ли се Хартата на основните права на Европейския съюз в случаи, когато националната процедура не засяга прилагането или тълкуването на разпоредба от правото на Съюза извън самата Харта?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнася по преюдициални въпроси, когато не е налице прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-161/18: Villar Láiz, Съдебно решение от 8 май 2019 г.

Трябва ли да се счита, че национална разпоредба като член 247, буква а) и член 248, параграф 3 от [LGSS], която при периоди на работа на непълно работно време намалява броя на годините, които се вземат предвид за прилагането на процента, противоречи на член 4, параграф 1 от Директива [79/7]
Изисква ли член 4, параграф 1 от Директива [79/7] броят на годините на осигуряване, които се вземат предвид при определянето на процента, прилаган за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст, да се определя по един и същ начин за работниците на пълно и на непълно работно време?
Трябва ли да се приеме, че национална правна уредба като оспорената по настоящото дело противоречи и на член 21 от [Хартата], поради което националната юрисдикция е длъжна да осигури пълното действие на Хартата и да не прилага оспорените национални законови разпоредби, които ѝ противоречат, без да е необходимо да изисква или да изчаква предварителното им премахване по законодателен или друг конституционен ред?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-230/18: PI, Съдебно решение от 8 май 2019 г.

Следва ли член 49 ДФЕС, член 15, параграф 2 и членове 16, 47 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и общият принцип на правото на добра администрация да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в спора по главното производство не допускат национална правна уредба, която предвижда, че административен орган може да реши да затвори с незабавно действие търговски обект, на основание че подозира, че в него се извършва проституция без изискваното съгласно посочената национална правна уредба разрешение, доколкото съгласно тази уредба, първо, не се изисква това решение да е мотивирано писмено от фактическа и правна страна и да бъде съобщено на неговия адресат, второ, се изисква искането на посочения адресат за отмяна на решението да е от своя страна мотивирано и трето, се ограничават основанията, на които компетентният административен орган може да отмени това решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 18485868788137 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form