Основни права

На първо място, следва ли разпоредби, попадащи в обхвата на наказателното право, по-специално общи и абстрактни разпоредби, които определят определено поведение като престъпление, подлежащо на наказателно преследване, да се считат за попадащи в обхвата на „координираното поле“ по смисъла на Директива 2000/31, когато те са приложими както към поведението на доставчик на услуга на информационното общество, така и към всяко друго физическо или юридическо лице
Или следва да се приеме, че тъй като единствената цел на директивата е да хармонизира определени правни аспекти на такива услуги, без да хармонизира наказателното право като такова, и тъй като тя предвижда само изисквания, приложими към услугите, такива наказателни разпоредби не могат да се считат за изисквания, приложими към започването и осъществяването на дейността на услугите на информационното общество, попадащи в „координираното поле“ на тази директива
По-специално, попадат ли наказателните разпоредби, предназначени да гарантират защитата на непълнолетните, в обхвата на това „координирано поле“?
Следва ли изискването издателите на онлайн комуникационни услуги да въведат мерки за предотвратяване на достъпа на непълнолетни до порнографско съдържание, което те разпространяват, да се счита за попадащо в обхвата на „координираното поле“ на Директива 2000/31, която хармонизира само определени правни аспекти на съответните услуги, доколкото това задължение се отнася до осъществяването на дейността на услуга на информационното общество, тъй като се отнася до поведението на доставчика на услугата и качеството или съдържанието на услугата, но не засяга обаче установяването на доставчиците на услуги, търговските съобщения, електронните договори, правилата за отговорността на посредниците, кодексите за поведение, извънсъдебното разрешаване на спорове, съдебните действия или сътрудничеството между държавите членки и следователно не се отнася до някой от предметите, уредени от хармонизиращите разпоредби на глава II от тази директива?
Ако отговорът на предходните въпроси е положителен, как следва да се съгласуват изискванията на Директива 2000/31 с тези, произтичащи от защитата на правата на човека и основните свободи в Европейския съюз, по-специално защитата на човешкото достойнство и най-добрия интерес на детето, гарантирани от членове 1 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз и от член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, когато самото приемане на индивидуални мерки, взети по отношение на дадена услуга, не изглежда да осигурява ефективна защита на тези права
Съществува ли общ принцип на правото на ЕС, който позволява на държавите членки да предприемат, по-специално в случай на спешност, мерки – включително когато те са общи и абстрактни по отношение на категория доставчици на услуги – които са необходими за защита на непълнолетните срещу нарушения на тяхното достойнство и интегритет, чрез дерогация, когато е необходимо, по отношение на доставчиците, регулирани от Директива 2000/31, от принципа на регулиране на тези доставчици от държавата им по произход, установен в тази директива?
Следва ли забраната, наложена на операторите на електронна услуга за подпомагане на водачите или услуга за навигация, основана на геолокация, за разпространение на съобщения и индикации, публикувани от потребителите на тази услуга и които могат да позволят на други потребители да избегнат определени пътни проверки, да се счита за попадаща в „координираното поле“ по смисъла на Директива 2000/31, доколкото, въпреки че се отнася до осъществяването на дейността на услуга на информационното общество, тъй като се отнася до поведението на доставчика на услугата, качеството или съдържанието на услугата, не засяга обаче установяването на доставчика на услуги, търговските съобщения, електронните договори, отговорността на посредниците, кодексите за поведение, извънсъдебното разрешаване на спорове, съдебните действия или сътрудничеството между държавите членки и следователно не се отнася до някой от предметите, уредени от хармонизиращите разпоредби, предвидени в глава II на тази директива?
Следва ли забрана за излъчване, която има за цел по-специално да предотврати лица, издирвани за престъпления или нарушения, или които представляват заплаха за обществения ред или сигурност, да могат да избегнат пътни проверки, да попада в обхвата на изискванията, свързани с осъществяването на дейността на услуга на информационното общество, които държава членка не може да наложи на доставчик на услуги на информационното общество, установен в друга държава членка, доколкото съображение 26 от Директива 2000/31 гласи, че директивата не може да попречи на държавите членки да прилагат своите национални правила по наказателното право и наказателното производство с оглед предприемане на всички разследващи и други мерки, необходими за откриването и преследването на престъпления?
Следва ли член 15 от Директива 2000/31, който забранява налагането на доставчиците на услуги на общо задължение за наблюдение – с изключение на задълженията, приложими към конкретен случай – да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на разпоредба, която просто постановява, че операторите на електронна услуга за подпомагане на водачите или услуга за навигация, основана на геолокация, не трябва да разпространяват, в конкретни случаи и в рамките на тази услуга, определени категории съобщения и индикации, без операторът да трябва да е наясно със съдържанието им?