всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Основни права

Основни права

Дело C-523/24: Sociedad Civil Catalana, Заключение от 13 ноември 2025 г.

1) Трябва ли Регламент № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, член 325 ДФЕС (принцип на ефективната и възпираща борба с измамата и с всяка незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Европейския Съюз) и член 4, параграф 3 ДЕС (принцип на лоялно сътрудничество) да се тълкуват в смисъл, че не допускат отпадането на отчетна отговорност, въведено в член 1, параграф 1, букви а)[—]c), параграфи 2[—]4, както и в член 2, буква е) от [LOA], като се има предвид, че евентуалната отчетна отговорност, която се търси в разглежданото производство за възстановяване на средства по акт за начет [reintegro por alcance] № B-180/21, предполага „засягане на финансовите интереси на Съюза“: както (i) ако Съдът на ЕС извърши „ограничително тълкуване“ на понятието „защита на финансовите интереси на ЕС“ (обхващащо само действията по неправомерно управление, извършени с публични средства на Съюза), така и (ii) ако се извърши „широко тълкуване“ на посоченото понятие (обхващащо и действията по неправомерно управление, които са извършени с публични средства на държава членка, но причиняват действителна или потенциална вреда на бюджета на Съюза)?
2) Ако Съдът извърши „ограничително тълкуване“ на понятието „защита на финансовите интереси на ЕС“, трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и член 47 от [Хартата], да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба като член 10 от [LOA] с оглед на евентуалното противоречие на установения в тази разпоредба двумесечен императивен срок за произнасяне на решение с правото на всяко лице на съдебен процес с полагащите се гаранции „в разумен срок“, поради евентуалното наличие на „външен натиск“ върху правораздавателния орган, ако преди произнасянето по прилагането на [LOA] в разглеждания случай за възстановяване на средства по акт за начет № B-180/21 трябва да се извършат определен вид заключителни действия по събиране на доказателства за установяване на произхода (национален бюджет или бюджет на ЕС) или предназначението (популяризиране извън Испания на независимостта на Каталуня през финансовите 2011 г.—2017 г.) на публичните средства, използвани за извършването на разходите, за които се отнасят изявленията на ищците?
3) Трябва ли член 325 ДФЕС и Регламент № 2988/95, разглеждани във връзка с член 47 от Хартата и член 6 от [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи], да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба, като съдържащата се в член 13, параграф 3 in fine от [LOA], като се има предвид, че в нея не се предвижда никаква възможност (процесуално действие, извънреден способ и т.н.) страните, които са предявили иска за търсене на отчетна отговорност (в разглежданото производство за възстановяване на средства по акт за начет № B-180/21 — субектът SCC и прокуратурата), да възразят срещу освобождаването от отчетната отговорност в съдебното производство, а се изисква единствено да не възразяват засегнатите публичноправни субекти (в настоящото производство за търсене на отчетна отговорност това е Generalitat de Catalunya (Управително тяло на Каталуня), което дори не е предявило такъв иск, поради което не е конституирано като страна)?
4) Трябва ли принципите на правна сигурност и на оправдани правни очаквания, разглеждани във връзка с член 325 ДФЕС и Регламент № 2988/95, да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби, като съдържащите се в член 1, параграф 1 букви а)[—]c) от [LOA], разглеждани във връзка с параграфи 2[—]4 от същия член, поради липсата на яснота и точност при определянето на обективното, субективното и времевото приложно поле на посочения закон, което в разглежданото производство за възстановяване на средства по акт за начет № B-180/21 би могло да доведе до обявяване от [запитващата юрисдикция] на отпадането на отчетна отговорност, произтичаща от действия, които засягат финансовите интереси на Съюза и на практика не са включени в приложното поле на [LOA]?
5) Трябва ли членове 20 и 21 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби, като съдържащите се в член 1, параграф 1 букви а)[—]c) от [LOA], разглеждани във връзка с разпоредбите на параграфи 2[—]4 от същия член и преамбюла на посочения закон, след като описаната по-горе липса на яснота и точност при определянето на приложното поле на този закон, която би могла да доведе до необосновано отпадане на отчетна отговорност, може да породи и дискриминация или неравенство спрямо лица, които са осъдени като носещи отчетна отговорност в други производства за възстановяване на средства по акт за начет, отнасящи се за деяния, извършени на същата територия (Автономна област Каталуня) и в периода, попадащ във времевото приложно поле на [LOA]?
6) Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба като съдържащата се в член 8, параграф 3 от [LOA], която предвижда еднопосочно и задължително вдигане на обезпечителните мерки, без да предоставя на правораздавателния орган каквото и да било право на преценка, за разлика от предвиденото за останалите производства по възстановяване на средства по акт за начет, в които по силата на препратка в [LFTCU], се прилага общата правна уредба по [LEC] относно обезпечителните мерки?
7) Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и член 47 от Хартата и член 6 от Европейската конвенция за правата на човека да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба като съдържащата се в член 13, параграф 3 от [LOA] (освобождаване от отчетна отговорност в съдебното производство), след като в нея не се предвижда действие по предварително изслушване на страната, предявила actio popularis (въпреки активна ѝ легитимация ex lege в производството за търсене на отчетна отговорност), нито се дава възможност на правораздавателния орган да се произнесе, когато ответник твърди, че не е участвал в извършването на вменените му деяния, като се има предвид, че в разглежданото производство за възстановяване на средства по акт за начет № B-180/21 като съищец е конституирана страна, предявила actio popularis, и че някои от ответниците твърдят, че не са участвали в извършването на деянията?
8) Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и член 47 от Хартата, разглеждани по-специално във връзка с член 267 ДФЕС и член 23, параграф 1 от Протокол № 3 относно статута на Съда [на Европейския съюз]), да се тълкува в смисъл, че суспензивното действие на отправянето на преюдициалното запитване и ефективността на окончателното решение на Съда на ЕС не допускат разпоредби като съдържащите се в член 8, параграф 3, член 10 и член 13, параграф 3 от [LOA], разглеждани във връзка с изложеното в преамбюла на този закон (вж. параграф V, точки 10 и 11), които налагат неговото абсолютно ефективно приложение, лишавайки от полезно действие решението по отправеното преюдициално запитване и нарушавайки принципите на предимство и на директен ефект на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-298/23: Inter IKEA Systems, Заключение от 13 ноември 2025 г.

Може ли свободата на изразяване на мнение, включително свободата на изразяване на политически мнения и на политическа пародия, гарантирана в член 10 от [ЕКПЧ] и в член 11 от [Хартата], да представлява „основание“ за използването на идентичен или сходен с ползваща се с известност марка знак по смисъла на член 9, параграф 2, буква в) от [Регламент 2017/1001] и член 10, параграф 2, буква в) и параграф 6 от [Директива 2015/2436]?
Какви критерии трябва да вземе предвид националният съд, ако е необходимо да направи преценка на баланса между тези основни права и какво значение трябва да се придава на всеки един критерий?
По-специално, може ли националният съд да вземе предвид следните критерии и/или има ли допълнителни критерии:
– степента, в която изразеното мнение е с търговски характер или с търговска цел,
– степента, в която между страните са от значение мотивите за конкуренцията,
– степента, в която изразеното мнение е от общ интерес, социално значимо или провокира дебат,
– връзката между горните критерии,
– степента на известност на марката — предмет на иска,
– обхвата на непозволеното използване, неговия интензитет и систематичност, както и какво е разпространението на това използване по отношение на място, време и обхват, като се отчита доколко то е свързано с посланието на изразеното мнение,
– степента, в която изразеното мнение и съпътстващите го обстоятелства, като например начинът, по който то е озаглавено, и рекламирането му, увреждат репутацията, отличителния характер и имиджа на марките — предмет на иска („рекламна функция“),
– степента, в която изразеното мнение представлява собствен оригинален принос и доколко е направен опит да се избегне объркване или асоцииране с марките — предмет на иска, или впечатлението, че съществува търговска или друга връзка между изразеното мнение и притежателя на марката („функция за указване на произхода“), като се има предвид и начинът, по който притежателят на марката е изградил специфичен имидж и репутация в областта на рекламата и комуникацията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-678/23: Spitalul Clinic de Pneumoftiziologie Iaşi, Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.

Допускат ли член 9 и член 11, параграф 6 от Директива 89/391 императивна национална правна уредба и практика, по силата на които работниците нямат право да подават жалби пряко до компетентния орган по опазване на безопасността и здравето на работното място, ако считат, че предприетите мерки и използваните от работодателя средства са недостатъчни за целите на осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, и не могат да предявяват искове пред съда, ако считат, че работодателите не са изпълнили задълженията си по отношение на категоризирането на труда на работниците като работа при специфични условия нито за вече отработеното време, нито за бъдещ период по трудовото правоотношение?
Има ли член 11, параграф 6 от Директива 89/391 вертикален директен ефект и във връзка с член 31, параграф 1 и член 47 от Хартата дава ли право на работниците на съдебна защита при неизпълнение на установените от правната уредба задължения от страна на лицата, на които са наложени тези задължения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-544/24: Nekilnojamojo turto valdymas, Заключение от 13 ноември 2025 г.

Трябва ли член 325 ДФЕС, член 273 от Директивата за ДДС и член 49, параграф 3 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат процедура за начисляване на лихви за забава върху данъци, в която, независимо от естеството и тежестта на нарушенията, се установява фиксирана санкционна част на лихвата за забава върху данъци, без да се дава възможност за намаляване на тази санкционна част, тоест за налагане на по-нисък от предвидения в закона размер на лихвата за забава или за освобождаване от санкционната част на лихвата за забава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-563/24: PB Vi Goods, Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.

Невалиден ли е член 10, параграф 7 от [Регламент 2019/787], поради това че нарушава член 16 от [Хартата], доколкото забранява представянето или етикетирането на безалкохолни напитки като „безалкохолен gin“?
При условията на евентуалност: трябва ли член 10, параграф 7 или член 12, параграф 1 от [Регламент 2019/787] да се тълкуват в смисъл, че представянето или етикетирането на безалкохолна напитка като „безалкохолен gin“ не е забранено само защото напитката не достига необходимото за наименованието „gin“ минимално обемно алкохолно съдържание и не е произведена чрез ароматизиране на етилов алкохол от земеделски произход (а на вода) с плодове от хвойна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-475/24: Fashion TV RO и Maestro, Определение от 12 ноември 2025 г.

Какви са условията и доказателствените изисквания, които данъчнозадълженото лице трябва да изпълни, за да упражни правото си на приспадане на ДДС съгласно Директива 2006/112/ЕО?
При какви обстоятелства данъчната администрация и националният съд могат да използват доказателства, събрани в свързани наказателни производства, за да откажат правото на приспадане на ДДС, и какви процесуални гаранции трябва да бъдат спазени в този контекст?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-373/24: Ramavić, Съдебно решение от 30 октомври 2025 г.

Попада ли прокурорската длъжност на ищцата (заместник общински прокурор/общински прокурор) в обхвата на понятието „работник“ по член 1, параграф 3 от Директива 2003/88 във връзка с член 31 от Хартата, тоест може ли магистрат в прокуратурата да се счита за работник за целите на прилагането на еднакви условия на труд за всички заети лица в прокуратурата?
Във връзка с първия въпрос, трябва ли член 2 от Директива 89/391, към който препраща член 1, параграф 3 от Директива 2003/88, да се тълкува в смисъл, че на държавите членки е позволено да изключват магистратите в прокуратурата (заместник общински прокурор/общински прокурор) от прилагането на разпоредбите, с които се осигурява транспонирането на тази директива, включително разпоредбите на член 2, точки 1 и 2 от Директива 2003/88, в които се дава определение на [понятията] „работно време“ и „почивка“?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос се поставя въпросът дали по смисъла на разпоредбите от Директива 2003/88 (по-специално член 2, точка 1 и др.) пасивното дежурство на магистратите в прокуратурата трябва да се счита за работно време с оглед на ограниченията, които търпи магистратът в прокуратурата в хода на пасивното дежурство, предвид изпълняваните от него работни задачи и дейности по време на пасивно дежурство в съответствие с [Обща инструкция на Прокуратурата на Република Хърватия за носенето на дежурства) № О‑8/11‑1 от 13 октомври 2011 г., изменена на 12 октомври 2012 г., и с разпоредбите от Zakon o kaznenom postupku (Наказателно-процесуален кодекс)], с които значително се ограничава възможността магистратът в прокуратурата, в качеството си на работник, да извършва други дейности, въпреки че трябва да носи пасивното дежурство в дома си съгласно посочената Обща инструкция […]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос се поставя въпросът дали по смисъла на разпоредбите от Директива 2003/88 (по-специално член 2, точка 1 и др.) активното дежурство [(носено на работното място)] от магистратите в прокуратурата трябва да се счита за работно време с оглед на работните задачи и дейности, изпълнявани от магистрата в прокуратурата в хода на активното дежурство в съответствие с Обща инструкция на Прокуратурата на Република Хърватия за носене на дежурства и с разпоредбите от [(Наказателно-процесуалния кодекс)], съгласно които магистратът в прокуратурата извършва дейностите, свързани с активното дежурство, на обичайното си работно място или на друго място, което работодателят определи (при оглед на място и др.)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-97/24: The Minister for Children, Equality, Disability, Integration and Youth, Определение от 27 октомври 2025 г.

Какви са условията за поправяне на явна грешка в съдебното решение съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Следва ли при констатирана явна грешка да се извърши корекция в уводната част на съдебното решение, касаеща процесуалните представители?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-221/24: Naturvårdsverket (Traitement des déchets après reprise), Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.

Включва ли обратното вземане съгласно член 24, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1013/2006 задължение или право за органа по изпращането да оползотвори или обезвреди отпадъците след обратното вземане, когато за обратния превоз са изготвени документ за нотификация и документ за превоз, в които се посочва как ще се третират отпадъците в страната по местоназначение?
При какви обстоятелства член 24, параграф 2, първа алинея, буква г) от Регламент № 1013/2006 може да бъде приложен от органа по изпращането за оползотворяване или обезвреждане на отпадъци при незаконен превоз на отпадъци в страната изпращач
Как се отнася член 24, параграф 2, първа алинея, буква г) към член 24, параграф 2, първа алинея, буква в) от този регламент
Например могат ли обратното вземане и оползотворяването/обезвреждането да се извършат съгласно букви в) и г) заедно, или за да се приложи едната буква, е необходимо да не е било възможно до се проведе процедурата по непосредствено предходната буква?
Ако член 24, параграф 2 от Регламент № 1013/2006 може да се тълкува в смисъл, че след обратното вземане на отпадъците органът по изпращането има право окончателно да се разпореди с тях дори когато първоначалният изпращач желае да ги получи обратно, съвместимо ли е това тълкуване със защитата на правото на собственост съгласно член 17 от Хартата и член 1 от Допълнителния протокол към ЕКПЧ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-258/23: Imagens Médicas Integradas, Заключение от 23 октомври 2025 г.

1. Представляват ли „кореспонденция“ по смисъла на член 7 от [Хартата] професионалните документи, предмет на настоящото дело, предадени по електронна поща?
2. Допуска ли член 7 от [Хартата] изземването на служебни документи, които са резултат от съобщения, разменени между управители и служители на дружества по електронна поща, когато се води разследване на споразумения и практики, забранени съгласно член 101 ДФЕС (предишен член 81 ДЕО) [или, по дело C-260/23, член 102 ДФЕС (предишен член 82 ДЕО)]?
3. Допуска ли член 7 от [Хартата] изземването на такива служебни документи с разрешението на съдебен орган, в настоящия случай прокуратурата, на която е възложено да представлява държавата, да защитава определените от закона интереси, да образува наказателни производства въз основа на принципа на законността и да защитава демократичната законност в съответствие с разпоредбите на Конституцията и която действа независимо от другите органи на централната, регионалната и местната власт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 156789137 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form