Харта на основните права
Харта на основните права
Дело C-94/20: Land Oberösterreich (Aide au logement), Съдебно решение от 10 юни 2021 г.
Трябва ли член 11 от Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба като тази в член 6, параграфи 9 и 11 от oöWFG, която предвижда право на гражданите на Съюза и на гражданите на държава — членка на ЕИП, и членовете на техните семейства по смисъла на Директива 2004/38 на социална помощ за жилище, без да изисква от тях да докажат владеене на език, а същевременно изисква от дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни по смисъла на Директива 2003/109 да докажат по определен начин притежаването на базови знания по немски език като условие за получаването на тази помощ за жилище, чието предназначение е да смекчи прекомерна финансова тежест, като се има предвид обаче, че националното право предвижда и друга, допълнителна социална помощ (за жизнен минимум в зависимост от нуждите на конкретното лице съгласно oöBMSG), предназначена да осигури минималните основни жизнени потребности (включително потребността от жилище) за лица в тежко социално положение?
Трябва ли забраната за „пряка или непряка дискриминация“, основана на „расов признак или етнически произход“ по член 2 от Директива 2000/43 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба като тази в член 6, параграфи 9 и 11 от oöWFG, която предвижда право на гражданите на Съюза и на гражданите на държава — членка на ЕИП, и членовете на техните семейства по смисъла на Директива 2004/38 на социално подпомагане (помощ за жилище съгласно oöWFG), без да изисква от тях да докажат владеене на език, а същевременно изисква от гражданите на трети държави (включително дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни по смисъла на Директива 2003/109) да докажат по определен начин притежаването на базови знания по немски език?
При отрицателен отговор на втория въпрос:
Трябва ли забраната за дискриминация, основана на етнически произход, съгласно член 21 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба като тази в член 6, параграфи 9 и 11 от oöWFG, която предвижда право на гражданите на Съюза и на гражданите на държава — членка на ЕИП, и членовете на техните семейства по смисъла на Директива 2004/38 на социална помощ (помощ за жилище съгласно oöWFG), без да изисква от тях да докажат владеене на език, а същевременно изисква от гражданите на трети държави (включително дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни по смисъла на Директива 2003/109) да докажат по определен начин притежаването на базови знания по немски език?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-901/19: Bundesrepublik Deutschland () и individuelles”), Съдебно решение от 10 юни 2021 г.
Допускат ли член 15, буква в) и член 2, буква е) от Директива 2011/95 тълкуването и прилагането на разпоредба на националното право, съгласно която тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт (в смисъл че цивилно лице поради самия факт на присъствието си на съответната територия би било изложено на реална опасност да претърпи посочените заплахи), когато това лице не е конкретно засегнато поради присъщи на личното му положение обстоятелства, могат да са налице само ако е определен минимален брой на цивилните жертви (убити или ранени)?
Трябва ли, за да се определи дали съществуват „тежки и лични заплахи“ по смисъла на член 15, буква в) от Директива 2011/95, да се извършва цялостна преценка на всички обстоятелства в конкретния случай и, ако не е така, какви други изисквания трябва да бъдат изпълнени за тази цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-699/20: Centraal Justitieel Incassobureau, Определение от 8 юни 2021 г.
Предпоставка ли е наличието на висящ спор пред националния съд за допустимостта на преюдициалното запитване по член 267 ДФЕС?
Може ли потенциалната полезност на преюдициалното решение за други производства да обоснове допустимостта на преюдициалното запитване при липса на висящ спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-699/20: Centraal Justitieel Incassobureau, Определение от 8 юни 2021 г.
Недопустимо ли е преюдициалното запитване по член 267 ДФЕС при липса на висящ спор пред националната юрисдикция, която го отправя?
Може ли наличието на аналогични висящи спорове пред същата юрисдикция да обоснове допустимостта на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-88/20: ENR Grenelle Habitat и др., Определение от 20 май 2021 г.
Какви са изискванията за достатъчна фактическа и правна обосновка на преюдициално запитване, за да бъде то допустимо съгласно член 94 от Процедурния правилник?
В каква степен следва да бъде установена връзката между член 50 и член 49 от Хартата на основните права на ЕС и националните разпоредби, за да е допустимо преюдициалното запитване?
Необходимо ли е административната санкция да е окончателна, за да бъде релевантен въпросът за приложимостта на принципа ne bis in idem по член 50 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-88/20: ENR Grenelle Habitat и др., Определение от 20 май 2021 г.
Допускат ли се преюдициални запитвания, които не съдържат достатъчно сведения относно фактическите и правните обстоятелства, както и относно причините за необходимостта от отговор?
Може ли липсата на необходима информация в преюдициалното запитване да изключи възможността за ефективно упражняване на правомощията на Съда по член 267 ДФЕС?
Следва ли преюдициалното запитване да се обяви за явно недопустимо при липса на достатъчна информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-124/20: Bank Melli Iran, Заключение от 12 май 2021 г.
1) Прилага ли се член 5, първа алинея от [Блокиращия регламент на ЕС] само когато на предприемащия съответните действия икономически оператор от ЕС по смисъла на член 11 от този [регламент] пряко или косвено са дадени указания от административни или съдебни органи на Съединените американски щати, или за приложимостта на посочената разпоредба е достатъчно въпросните действия на икономическия оператор от ЕС да имат за цел спазването на вторични санкции и без да са налице такива указания?
2) Ако Съдът отговори на първия въпрос в смисъла на втората алтернатива:
недопустимо ли е съгласно член 5, първа алинея от [Блокиращия регламент на ЕС] националното право да се тълкува в смисъл, че прекратяващата договора страна може във всички случаи да прекрати с едностранно изявление договор с продължително изпълнение с насрещната страна, която е включена във водения от [OFAC] списък [SDN], включително и по съображението да спази наложени от САЩ санкции, без да е необходимо да посочи основание за прекратяването и съответно без да е необходимо да посочи и докаже в гражданско дело, че във всеки случай основанието за едностранното прекратяване на договора не е свързано със спазване на санкциите на САЩ?
3) Ако Съдът отговори утвърдително на втория въпрос:
следва ли едностранно прекратяване на договор по общия ред, извършено в нарушение на член 5, първа алинея от [Блокиращия регламент на ЕС], задължително да се смята за недействително, или за постигането на целта на този регламент са достатъчни и други санкции, като например налагането на имуществена санкция?
4) Ако Съдът отговори на третия въпрос в смисъла на първата алтернатива:
като се имат предвид, от една страна, членове 16 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и от друга страна, възможността по член 5, втора алинея от [Блокиращия регламент на ЕС] да се предостави разрешение по изключение, важи ли посоченото и в случаите, когато запазването на търговското отношение с насрещната страна по договора, която е включена в посочения по-горе списък, би създало опасност за икономическия оператор от ЕС да претърпи значителни икономически загуби на пазара в САЩ (в случая 50 % от оборота на групата предприятия)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-505/19: Bundesrepublik Deutschland (Notice rouge d’Interpol), Съдебно решение от 12 май 2021 г.
Следва ли член 54 от [КПСШ] във връзка с член 50 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че се забранява въобще образуването на наказателно производство за същото деяние във всички [договарящи страни], когато германската прокуратура е прекратила образувано от нея наказателно производство, след като обвиняемият е изпълнил определени наложени му задължения, и по-специално е превел определена от прокуратурата парична сума?
Произтича ли от член 21, параграф 1 [ДФЕС] забрана за държавите членки да изпълняват искания за задържане, отправени от трети държави в рамките на международна организация като [Интерпол], когато искането е за задържане на лице — гражданин на Съюза, и държавата членка, чийто гражданин е то, е изразила съмнение пред международната организация, а с това и пред останалите държави членки, дали искането за задържане е съвместимо със забраната за повторно наказване за същото престъпление?
Допуска ли член 21, параграф 1 ДФЕС въобще образуване на наказателно производство и временно задържане на засегнатото лице в държавите членки, на които то не е гражданин, когато тези действия противоречат на забраната за повторно наказване за същото престъпление?
Следва ли член 4, параграф 1, буква a) и член 8, параграф 1 от [Директива 2016/680] във връзка с член 54 от КПСШ и член 50 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че държавите членки са длъжни да приемат разпоредби, които гарантират, че когато наказателно производство в една от договарящите страни е довело до погасяване на възможността за наказателно преследване, то във всички договарящи страни […] се забранява по-нататъшно обработване на червени бюлетини на [Интерпол], които биха могли да доведат до последващо наказателно производство?
Могат ли държавите членки, които са посочени в циркулярно съобщение за издирване („червена бюлетина“) от трети държави пред [Интерпол], да предприемат по-нататъшно обработване на данни само когато със съобщението за издирване трета държава отправя искане за задържане и екстрадиция и иска задържане, което не е в нарушение на правото на Европейския съюз, и по-специално на забраната за повторно наказване за същото престъпление?
Има ли международна организация като [Интерпол] адекватно ниво на защита на данните в случаите, когато липсва решение по оценяване на това ниво по член 36 от [Директива 2016/680] и/или не са налице подходящи гаранции по член 37 от [Директива 2016/680]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-580/20: XXX и YYY, Определение от 11 май 2021 г.
Какви са изискванията към съдържанието и обосновката на преюдициалното запитване, които националната юрисдикция трябва да изпълни съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
При какви обстоятелства Съдът може да откаже да се произнесе по преюдициално запитване поради липса на релевантност, хипотетичност или недостатъчна фактическа и правна обосновка?
Как се определя връзката между националната правна норма и правото на Европейския съюз при отправяне на преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-580/20: XXX и YYY, Определение от 11 май 2021 г.
Налице ли е достатъчна обосновка за необходимостта от преюдициално тълкуване в отправеното запитване?
Съществува ли връзка между предмета на главното производство и разпоредбите от правото на Европейския съюз, посочени в запитването?
Изпълнени ли са изискванията на член 94, буква в) от Процедурния правилник на Съда и член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз относно допустимостта на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.