Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-652/22: Kolin Inşaat Turizm Sanayi ve Ticaret, Съдебно решение от 22 октомври 2024 г.
Допуска ли член 76 във връзка с член 36 от [Директива 2014/25] вземането предвид от възложител на документи, които са представени от оферент за пръв път след изтичането на срока за представяне на оферта, които не са били включени в първоначалната оферта и с които се доказват факти, които оферентът не е посочил в първоначалната оферта?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли член 76 във връзка с член 36 от [Директива 2014/25] да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност, след отмяна на първо решение за възлагане на обществена поръчка и връщане на преписката на възложителя за провеждане на нова процедура по разглеждане и оценяване на оферти, публичен възложител да поиска от икономически оператор да допълни документите, с които се доказва изпълнението на условията за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка и които не са били включени в първоначалната оферта, като например списък на извършените работи, допълнен със справка, която не е била включена в първоначалния списък на извършените работи и съответно не е била съставна част от първоначалната оферта?
Трябва ли член 76 във връзка с член 36 от [Директива 2014/25] да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност, след отмяна на първо решение за възлагане на обществена поръчка и връщане на преписката на възложителя за провеждане на нова процедура по разглеждане и оценяване на оферти, икономически оператор да предостави на публичен възложител документи, с които се доказва изпълнението на условията за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка и които не са били включени в първоначалната оферта, като например списък на извършените работи, допълнен със справка, която не е била включена в първоначалния списък на извършените работи и съответно не е била съставна част от първоначалната оферта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-28/23: NFŠ, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
Представлява ли „обществена поръчка за строителство“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 и член 2, параграф 1, точка 6, буква в) от Директива 2014/24 съвкупност от договори, обвързващи държава членка и икономически оператор, включваща договор за субсидия и предварителен договор за продажба, сключени с цел изграждането на футболен стадион, като тази договорна съвкупност поражда взаимни задължения между тази държава и този икономически оператор, включително задължението за изграждане на този стадион в съответствие с определените от държавата условия, както и едностранна опция в полза на посочения икономически оператор, съответстваща на задължение за същата държава да закупи посочения стадион, и предоставя на същия икономически оператор държавна помощ, призната от Комисията за съвместима с вътрешния пазар?
Допускат ли Директива 89/665 или Директива 2014/24 по възражение за недействителност, повдигнато от възлагащия орган, да се прилага национална правна уредба, която предвижда, че договор, сключен в нарушение на правната уредба в областта на възлагането на обществени поръчки, е нищожен ex tunc?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-452/23: Fastned Deutschland, Заключение от 17 октомври 2024 г.
Трябва ли член 72, параграф 1, буква в) от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попадат и обществени поръчки, които преди това са възложени извън обхвата на посочената директива на субект in house, но към датата на изменението на договора условията за пряко (in house) възлагане вече не са налице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-302/23: Jarocki, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
Трябва ли член 2, параграфи 1 и 3 във връзка с член 25, параграфи 1 и 2 във връзка със съображения 12, 13, 18, 21, 22 и 49 от Регламент [№ 910/2014] да се тълкува в смисъл, че съдът на държавата членка е длъжен да приеме подадения до него процесуален документ, подписан с електронен подпис по член 3, точка 10 от Регламента, при положение че националното право на държавата членка не предвижда друга възможност за подаване на процесуални документи до съда с използване на електронен подпис, освен чрез информационна система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-242/23: Tecno*37, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Следва ли член 258 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че приключването от Комисията на производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу държава членка води до съответствие с правото на Съюза на националната правна уредба, която е била предмет на това производство?
Следва ли член 25, параграф 1 от Директива 2006/123/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда общо несъвместимост между дейността по посредничество във връзка с недвижим имот и тази на управител на етажна собственост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-721/22: Комисия/PB, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Може ли Европейската комисия да приеме административна мярка за възстановяване на недължимо получени суми единствено въз основа на членове 4 и 7 от Регламент № 2988/95, без да е необходимо наличие на секторна правна уредба?
Позволяват ли член 103 от Финансовия регламент от 2002 г. и членове 4 и 7 от Регламент № 2988/95 да се търси възстановяване на недължимо платени суми от лица, които не са преки получатели на средствата, но са участвали в нередността или са били длъжни да предотвратят нейното извършване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-585/22: Staatssecretaris van Financiën (Intérêts relatifs à un emprunt intragroupe), Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Следва ли членове 49, 56 и/или 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за целите на определянето на печалбата на едно данъчнозадължено лице не се приспадат лихвите по паричен заем към свързано с него предприятие, сключен с цел придобиване или закупуване на дялови участия в капитала на предприятие, което след тази сделка по придобиване или закупуване става свързано предприятие, тъй като посоченото парично задължение трябва да се квалифицира като (част от) напълно изкуствена конструкция (изкуствени конструкции), независимо дали само по себе си това парично задължение е поето при справедливи пазарни условия?
При отрицателен отговор на първия въпрос: следва ли членове 49, 56 и/или 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която приспадането на лихвите по паричен заем към свързано с дадено данъчнозадължено лице предприятие, квалифициран като (част от) напълно изкуствена конструкция (изкуствени конструкции) и сключен с цел придобиване или закупуване на дялови участия в капитала на предприятие, което след сключването на сделката по придобиване или закупуване става свързано предприятие, се отказва изцяло за целите на определянето на печалбата на данъчнозадълженото лице дори когато размерът на тези лихви сам по себе си не надвишава размера на лихвите, който би бил договорен между независими предприятия?
За отговора на въпроси 1 и/или 2 от значение ли е обстоятелството дали сделката по придобиване или закупуване се отнася до дялови участия в капитала на: а) предприятие, което вече е било свързано предприятие на данъчнозадълженото лице преди сключването на тази сделка по придобиване или закупуване, или б) предприятие, което става свързано предприятие с данъчнозадълженото лице едва след сключването на тази сделка по придобиване или закупуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-578/23: Česká republika – Generální finanční ředitelství, Заключение от 26 септември 2024 г.
При преценката дали е изпълнена материалната предпоставка за използване на процедурата на договаряне без публикуване на обявление за поръчка, а именно дали възлагащият орган не е причинил виновно със свои действия състоянието на изключителност по смисъла на член 31, параграф 1, буква б) [от Директива 2004/18], трябва ли да се вземат предвид правните и фактическите обстоятелства, при които е сключен договорът за първоначалната услуга, от който произтичат последващите обществени поръчки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-254/23: INTERZERO и др., Заключение от 26 септември 2024 г.
1) Може ли юридическо лице, което има изключителното право да упражнява дейност по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителите за продукти от същия вид на територията на Република Словения, да се счита за предприятие, на което е възложено извършването на услуги от общ икономически интерес по смисъла на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (в светлината на член 14 ДФЕС, Протокол № 26 относно услугите от общ интерес и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98]), като тази дейност включва:
– сключване на договори с производителите на определени продукти, по силата на които те възлагат на юридическото лице да осигури от тяхно име подходящо управление на отпадъците, получени от тези продукти,
– организиране на система за събиране и третиране на отпадъците (сключване на договори с търговски дружества, които от името на организацията събират и третират по подходящ начин всички събрани отпадъци от продукти, за които се прилага разширената отговорност на производителя), и
– воденето на регистър на продуктите, за които производителят носи разширена отговорност и които са пуснати на пазара в Република Словения, както и воденето на регистър на събраните и третирани отпадъци от продукти, за които се прилага разширената отговорност на производителя, както и предаването на тези данни на министерството,
и при упражняването на тази дейност юридическото лице е длъжно да сключва договори с производителите, които носят задължението за разширена отговорност на производителя, и с търговските дружества, които ще извършват събирането и третирането на отпадъците?
2) Трябва ли членове 16 и 17 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя за стоки от същия вид, може законосъобразно да се упражнява само от едно юридическо лице на територията на държавата членка по начин, който няма стопанска цел, което означава, че приходите не надвишават действителните разходи за колективно изпълнение на задълженията за разширена отговорност на производителя и че това юридическо лице трябва да използва печалбата единствено и само за извършване на дейностите и за прилагане на мерките за колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя?
3) При отрицателен отговор на въпрос 2), трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, както и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98], да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която държавата членка изменя дейността по колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя за продукти от същия вид, като я преобразува от регламентирана пазарно ориентирана дейност със стопанска цел, осъществявана от множество икономически оператори, в дейност, която само една организация има право да упражнява и която трябва да се упражнява от нея с нестопанска цел по смисъла на въпрос 2)?
4) Трябва ли разпоредбите на правото на Съюза, посочени във въпрос 3), да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в резултат на влизането в сила на нова правна уредба относно колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, по силата на закона (ex lege) се приема, че е налице намеса в индивидуалните отношения, така че се прекратяват всички договори, сключени между икономическите оператори, които са упражнявали дейността по колективно изпълнение на разширената отговорност на производителя в съответствие с предходната правна уредба, и производителите, които имат задължение за разширена отговорност на производителя, както и между икономическите оператори, които са участвали в дейността по колективно изпълнение на разширената отговорност на производителя в съответствие с предходната правна уредба, и икономическите оператори, които извършват дейност по събиране и третиране на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията по разширената отговорност на производителя?
5) При обстоятелствата по приемането на новата правна уредба, описана във въпроси 3) и 4), трябва ли принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че законодателят трябва да предвиди преходен период и/или да въведе схема за обезщетение
В случай на положителен отговор, какви са критериите, които трябва да бъдат изпълнени, за да се определи разумният характер на преходния период или системата за обезщетение?
6) Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която производителите, които имат задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя и които пускат на пазара 51 % от продуктите от същия вид, за които се прилага задължението за разширена отговорност на производителя, са длъжни да учредят юридическо лице с цел колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, и по силата на която производителите на продукти от същия вид трябва при евентуално отнемане на разрешението да учредят отново такова юридическо лице, или посочените разпоредби на правото на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която само производителите могат да притежават дялово участие в това юридическо лице?
7) Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която производителите, които притежават дялово участие в юридическото лице, осигуряващо колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, не могат да бъдат лица, извършващи събиране или третиране на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя в това юридическо лице?
8) Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която производителят, притежаващ дялово участие в юридическото лице, което осигурява колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, и юридическото лице, което упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителите, не могат:
– да имат, пряко или непряко, капиталови връзки с лицето, което осигурява събирането или третирането на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията в юридическото лице, което осигурява колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, или да имат права на управление или контрол на това юридическо лице;
– да имат капиталови връзки или родствени връзки с лице, което притежава или контролира правата на глас в управителния или надзорния орган на лицето, посочено в предходното тире, или го представлява?
9) Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която ограниченията, посочени във въпроси 7) и 8), се прилагат и по отношение на член на управителния орган на юридическото лице, което упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, по отношение на член на надзорния орган на това юридическо лице или негов представител?
10) Трябва ли член 16 от [Хартата] и членове 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която производителите, които имат задължението за разширена отговорност на производителя и които пускат на пазара стоки за домашна употреба, трябва задължително да сключат договор, с който възлагат на юридическото лице, притежател на разрешението да упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, да изпълнява задълженията на тези производители, произтичащи от разширената отговорност на производителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-387/22: Nord Vest Pro Sani Pro, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която запазва ползването на данъчни и социалноосигурителни предимства само за работниците в предприятията от строителния сектор, извършващи дейността си на територията на тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.