всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Свободно предоставяне на услуги

Свободно предоставяне на услуги

Дело C-775/22: Banco Santander (Résolution bancaire Banco Popular II), Съдебно решение от 5 септември 2024 г.

Трябва ли разпоредбите на член 34, параграф 1, букви а) и б), във връзка с член 53, параграфи 1 и 3, и член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от Директива [2014/59] да се тълкуват в смисъл, че евентуалното задължение или вземане, което би могло да произтече от осъждането на институцията — правоприемник на Banco Popular, като последица от обявения за унищожен договор за придобиване на капиталов инструмент (привилегировани акции), преобразуван в акции преди приемане на схемата за преструктуриране на Banco Popular (7 юни 2017 г.), може да се счита за задължение, засегнато от предвиденото в член 53, параграф 3 от Директива 2014/59 обезценяване като задължение, „което не е натрупано“, поради което ще се третира като погасено и няма да може да бъде противопоставено на Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, когато искът, от който това задължение произтича, е предявен след приключването на процедурата за преструктуриране на банката?
Или напротив — посочените разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че описаното задължение или вземане представлява „натрупано“ задължение (член 53, параграф 3 от Директивата) или „вече натрупано задължение“ към момента на преструктуриране на банката [член 60, параграф 2, буква б)] и като такова не подлежи на погасяване или обезсилване, въпреки обезценяването и обезсилването на съответните акции, поради което може да бъде претендирано срещу Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, дори когато искът, по който е присъдено обезщетението, е предявен след приключването на процедурата за преструктуриране на банката?
Трябва ли разпоредбите на член 34, параграф 1, букви а) и б), във връзка с член 53, параграфи 1 и 3, и член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от Директива 2014/59/ЕС да се тълкуват в смисъл, че евентуалното задължение или вземане, което би могло да произтече от осъждането на институцията — правоприемник на Banco Popular, да плати обезщетение като последица от иск за отговорност във връзка с предлагането на финансови продукти (подчинени облигации, задължително конвертируеми в акции на същата банка), невключени сред инструментите на допълнителния капитал, за които се отнася схемата за преструктуриране на Banco Popular, и преобразувани в акции на тази банка преди приемане на схемата за нейното преструктуриране (7 юни 2017 г.), може да се счита за задължение, засегнато от предвиденото в член 53, параграф 3 от Директива 2014/59 обезценяване като задължение, „което не е натрупано“, поради което ще се третира като погасено и няма да може да бъде противопоставено на Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, когато искът, по който е присъдено обезщетението, е предявен след приключването на процедурата за преструктуриране на банката?
Или напротив — посочените разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че описаното задължение или вземане представлява „натрупано“ задължение (член 53, параграф 3 от Директивата) или „вече натрупано задължение“ към момента на преструктуриране на банката [член 60, параграф 2, буква б)] и като такова не подлежи на погасяване или обезсилване, въпреки обезценяването и обезсилването на съответните акции, поради което може да бъде претендирано срещу Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, дори когато искът, по който е присъдено обезщетението, е предявен след приключването на процедурата за преструктуриране на банката?
Трябва ли разпоредбите на член 34, параграф 1, букви а) и б), във връзка с член 53, параграфи 1 и 3, член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) и член 64, параграф 4, буква б) от Директива 2014/59/ЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат лицата, които преди започването на процедурата за преструктуриране на кредитната институция са придобили издадени от нея подчинени облигации (инструменти на капитала от втори ред), чийто падеж не е настъпил към момента на приемането на решението за преструктуриране, да предявяват, след преобразуването на тези подчинени облигации в акции и последващото прехвърляне на същите без реална насрещна престация, иск срещу тази институция или срещу нейния правоприемник за унищожаване на договора за записване на посочените подчинени облигации, с който иск да претендират връщане на платената за записването на подчинените облигации цена, ведно с дължимите лихви, считано от датата на сключване на този договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-391/23: Braila Winds, Съдебно решение от 11 юли 2024 г.

Допуска ли Директива (ЕС) 2019/944 национална правна уредба като въведената със Закон № 259/2021, която може да е равнозначна на фиксиране на продажната цена/ограничаване на свободата за определяне на продажната цена?
Допускат ли разпоредбите на член 191, параграф 2 ДФЕС и Регламент (ЕС) 2021/1119 национална правна уредба, която облага производителите на електроенергия от възобновяеми източници с данък върху приходите от продажбата на тяхната електроенергия над определена в тази правна уредба цена, но освобождава от този данък производителите на електроенергия от изкопаеми горива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-205/23: Engie Romania, Заключение от 11 юли 2024 г.

1) Може ли твърдяно нарушение на транспонираното в националното законодателство задължение за прозрачност на доставчиците на природен газ спрямо битовите клиенти, считано в посоченото законодателство за административно нарушение, да доведе и до задължаването от страна на компетентния национален орган на доставчик на природен газ да прилага в отношенията си с потребителите наложена по административен ред цена, която не отчита принципа на свободно формиране на цените на пазара на природен газ — принцип, установен с разпоредбите на член 3, параграф 1 от Директива [2009/73]?
2) Може ли фактът, че доставчик на природен газ е санкциониран както от органа за защита на потребителите, така и от органа за енергийно регулиране чрез издаването на два отделни акта за административно нарушение, с които на доставчика се налагат едни и същи мерки (дублиране на административни актове за налагане на мерки), да се счита за обосновано ограничение на принципа ne bis in idem по смисъла на разпоредбите на член 52 от [Хартата], или това нарушава посочения принцип?
В съответствие ли е с принципа на пропорционалност такова кумулиране на актове на различни органи, с които се налагат едни и същи мерки за едни и същи деяния?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-598/22: Società Italiana Imprese Balneari, Съдебно решение от 11 юли 2024 г.

Допускат ли членове 49 и 56 ДФЕС и принципите, изведени в решение от 28 януари 2016 г., Laezza (C‑375/14, EU:C:2016:60), доколкото се считат за приложими, тълкуване на национална разпоредба като член 49 [от Кодекса за корабоплаването и въздухоплаването] в смисъл, че налага безвъзмездното прехвърляне от концесионера и без обезщетение — след изтичане на срока на концесията, когато тя се подновява без прекъсване, макар и по силата на ново решение — на обектите, изградени върху имоти, публична собственост, които са част от комплекса от обекти, използвани за дейността на предприятието, експлоатиращо плажа, като се има предвид, че незабавното отчуждаване може да доведе до ограничение, което надхвърля необходимото за постигане на действително преследваната от националния законодател цел и което следователно е непропорционално по отношение на тази цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-788/23: EUROCASH1, Определение от 5 юли 2024 г.

Следва ли Директива 2014/24/ЕС да се прилага към обществени поръчки с стойност под определения в нея праг?
Съществува ли трансграничен интерес при обществена поръчка с ниска стойност, когато услугите се предоставят само на територията на една държава членка и участниците са само местни дружества?
Може ли да бъде даден полезен отговор на преюдициалните въпроси при липса на приложимост на правото на Съюза и на трансграничен интерес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-788/23: EUROCASH1, Определение от 5 юли 2024 г.

Какви са обективните критерии за установяване на сигурен трансграничен интерес при обществени поръчки под праговите стойности по чл. 4, буква г) от Директива 2014/24?
Какви изисквания трябва да изпълни националната юрисдикция, за да бъде преюдициалното ѝ запитване допустимо, особено по отношение на доказването на потенциален трансграничен интерес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-295/23: Halmer Rechtsanwaltsgesellschaft, Заключение от 4 юли 2024 г.

1. Представлява ли недопустимо ограничение на правото на свободно движение на капитали, предвидено в член 63, параграф 1 ДФЕС, законово изискване на държава членка, съгласно което разрешението за упражняване на дейност като адвокатско дружество се отнема в случаите, когато: 1.1 дял от адвокатското дружество бъде прехвърлен на лице, което не отговаря на специалните професионални изисквания по правото на тази държава членка за придобиване на такъв дял
Съгласно посочените изисквания дял от адвокатско дружество може да се придобие само от адвокат или друг член на адвокатска колегия, представител по индустриална собственост, данъчен съветник, данъчен представител, одитор или експерт-счетоводител, член на адвокатска колегия на друга държава, лице, което има право да предоставя правна помощ в Германия, респ. представител по индустриална собственост, данъчен съветник, данъчен представител, одитор или експерт-счетоводител от друга страна, който има право да упражнява дейност в Германия, или от лекар или фармацевт, 1.2 съдружник отговаря на специалните изисквания по точка 1.1, но не упражнява професионалната си дейност в адвокатското дружество
1.3 поради прехвърляне на един или повече дружествени дяла или права на глас по-голямата им част вече не се притежава от адвокати
2. Представлява ли недопустимо ограничение на правото на свободно движение на капитали, предвидено в член 63, параграф 1 ДФЕС, изискване, съгласно което съдружник без право да упражнява някоя от посочените в точка 1.1 от първия въпрос професии няма право на глас, въпреки че уставът на дружеството съдържа клаузи, които защитават независимостта на дейността на адвокатите и на дружеството, като гарантират, че дружеството се представлява само от адвокати като управители или прокуристи, че на съдружниците и на общото събрание на съдружниците е забранено да оказват влияние върху управлението на дружеството чрез даване на указания или косвено чрез заплахи за неблагоприятни последици, че решения на съдружниците, които нарушават тази разпоредба, са недействителни, и че задължението на адвокатите за поверителност важи също и за съдружниците и за упълномощените от тях лица
3. Отговарят ли ограниченията, посочени в първия и втория въпрос, на условията, които член 15, параграф 3, букви а)—в) от Директива 2006/123 […] предвижда за допустимо засягане на свободното предоставяне на услуги
4. Ако Съдът установи, че правото на жалбоподателя на свободно движение на капитали (първи и втори въпрос) и Директивата за услугите [2006/123] (трети въпрос) не са нарушени: ограниченията, посочени в първи и втори въпрос, нарушават ли правото на SIVE, конституирано като заинтересована страна по делото, на свобода на установяване по член 49 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-728/22: Anib и Play Game, Заключение от 4 юли 2024 г.

1. Трябва ли [Директива 2014/23] за възлагането на договори за концесия, както и общите принципи, произтичащи от Договора, и по-специално членове 15, 16, 20 и 21 от [Хартата], член 3 [ДЕС] и членове 8, 49, 56, 12, 145 и 151 [ДФЕС], да се тълкуват в смисъл, че се прилагат по отношение на концесиите за управление на играта „Бинго“, които са били възложени чрез тръжна процедура през 2000 г., изтекли са, а след това многократно са били удължавани със законодателни разпоредби, които са влезли в сила след влизането в сила на Директивата и изтичането на крайния срок за нейното транспониране?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли [Директива 2014/23] тълкуване или прилагане на вътрешни законови разпоредби или практики за прилагане на тези разпоредби, които лишават администрацията от дискреционното правомощие да започне, по искане на заинтересованите страни, административна процедура за промяна на условията за експлоатация на концесиите, със или без провеждане на нова процедура за възлагане в зависимост от това дали предоговарянето на обичайния баланс се квалифицира като съществена или несъществена промяна, в случаите на възникване на непредвидени, непредвидими и независещи от страните обстоятелства, които значително засягат нормалните условия на оперативен риск, докато са налице тези обстоятелства и за времето, необходимо за евентуално възстановяване на първоначалните условия на експлоатация на концесиите?
3. Допуска ли [Директива 89/665], изменена с [Директива 2014/23], тълкуване или прилагане на вътрешни национални разпоредби или практики за прилагане на тези разпоредби, според които законодателят или публичната администрация могат да обвържат участието в процедурата за ново възлагане на концесии за хазартни игри с условието концесионерът да се присъедини към режима на техническо удължаване, включително в случаите, в които е изключена възможността за предоговаряне на условията за експлоатация на концесията с цел възстановяване на баланса вследствие на настъпване на непредвидени, непредвидими и независещи от страните обстоятелства, които значително засягат нормалните условия на оперативен риск, докато са налице тези обстоятелства и за времето, необходимо за евентуално възстановяване на първоначалните условия на експлоатация на концесиите?
4. Допускат ли, във всички случаи, членове 49 и 56 ДФЕС и принципите на правна сигурност и на ефективност на правната защита, както и принципът на оправданите правни очаквания, тълкуване или прилагане на вътрешни законодателни разпоредби или практики за прилагане на тези разпоредби, които лишават администрацията от дискреционното правомощие да започне, по искане на заинтересованите страни, административна процедура, насочена към промяна на условията за експлоатация на концесиите, със или без провеждане на нова процедура за възлагане в зависимост от това дали предоговарянето на обичайния баланс се квалифицира като съществена или несъществена промяна, в случаите на възникване на непредвидими, непредвидими и независещи от страните обстоятелства, които значително засягат нормалните условия на оперативен риск, докато са налице тези обстоятелства и за времето, необходимо за евентуално възстановяване на първоначалните условия на експлоатация на концесиите?
5. Допускат ли членове 49 и 56 ДФЕС и принципите на правна сигурност и на ефективност на правната защита, както и принципът на оправданите правни очаквания, изключват тълкуване или прилагане на вътрешни национални разпоредби или практики за прилагане на тези разпоредби, според които законодателят или публичната администрация могат да обвържат участието в процедурата за ново възлагане на концесии за хазартни игри с условието концесионерът да се присъедини към режима на техническо удължаване, включително в случаите, в които е изключена възможността за предоговаряне на условията за експлоатация на концесията с цел възстановяване на баланса вследствие на настъпване на непредвидени, непредвидими и независещи от страните обстоятелства, които значително засягат нормалните условия на оперативен риск, докато са налице тези обстоятелства и за времето, необходимо за евентуално възстановяване на първоначалните условия на експлоатация на концесиите?
6. По-общо, допускат ли членове 49 и 56 ДФЕС и принципите на правна сигурност и на ефективност на правната защита, както и принципът на оправданите правни очаквания, национално законодателство като относимото към основния спор, което задължава операторите на бинго зали да заплащат значителна месечна такса за техническо удължаване, която не е предвидена в първоначалните концесионни договори, чиито размер е еднакъв за всички видове оператори и която се променя периодично от законодателя без каквато и да било явна връзка с характеристиките и развитието на конкретното концесионно правоотношение?"
– В допълнение, само по дело C‑730/22:
"Допускат ли Директива [2014/23], ако бъде счетена за приложима и, във всички случаи, общите принципи, произтичащи от членове 26, 49, 56 и 63 ДФЕС, както се тълкуват и прилагат в практиката на Съда, и по-специално забраната за дискриминация, принципа на пропорционалност и защитата на конкуренцията и свободното движение на услуги и капитали, прилагането на национални разпоредби, съгласно които националният законодател или публичната администрация може по време на така нареченото „техническо удължаване“, подновявано няколко пъти през последното десетилетие в сектора на концесиите за хазартни игри, едностранно да повлияе на текущите отношения, като въведе задължение за плащане на първоначално недължими концесионни такси, като впоследствие увеличи неколкократно тези такси, които винаги се определят като фиксирана сума за всички концесионери, независимо от оборота, и като постави допълнителни ограничения върху дейността на концесионерите, като забраната за прехвърляне на обекти и обвързването на участието в бъдещата процедура за [ново] възлагане на концесии със участието в посоченото удължаване от страна на операторите?"

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-693/22: I. (Vente d’une base de données), Определение от 1 юли 2024 г.

В кой момент следва да се прекрати делото пред съда в случай на прекратяване на главното производство пред националния съд съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Кой съд е компетентен да се произнесе по въпроса за разноските след заличаване на делото от регистъра на Съда?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на страните по главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-401/23: CARCDSF, Определение от 25 юни 2024 г.

Допустимо ли е преюдициално запитване, когато националната юрисдикция не е посочила достатъчно точни сведения относно фактическия и правния контекст на спора?
Необходимо ли е наличие на фактор на привързване към правото на Съюза за допустимостта на преюдициално запитване при изцяло вътрешен спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 11415161718295 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form