Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-387/22: Nord Vest Pro Sani Pro, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която запазва ползването на данъчни и социалноосигурителни предимства само за работниците в предприятията от строителния сектор, извършващи дейността си на територията на тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-160/22: Комисия/HB, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.
Компетентен ли е Общият съд на Европейския съюз да разгледа жалба за отмяна срещу решение на Европейската комисия за възстановяване на суми, прието след сключването на договор за обществена поръчка, когато това решение се основава на упражняване на публичноправни властнически правомощия и има административен характер?
Могат ли актове на Европейската комисия, с които се разпорежда възстановяване на недължимо платени суми поради нередности в процедурата за възлагане на обществена поръчка, да се разглеждат като актове, пораждащи последици единствено в рамките на договорното правоотношение, и поради това да не подлежат на съдебен контрол по член 263 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-550/23: Agentsia za darzhavna finansova inspektsia, Определение от 26 септември 2024 г.
Допустимо ли е националното законодателство да разшири приложното поле на правилата и определенията от Директива 2014/24/ЕС към обществени поръчки с прогнозна стойност под определените в член 4 прагове?
Съвместимо ли е такова национално разширяване с основните принципи на Договора за функционирането на ЕС и с целите на самата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-550/23: Agentsia za darzhavna finansova inspektsia, Определение от 26 септември 2024 г.
Може ли национална правна уредба да прилага определението за „публичноправна организация“ по член 2, параграф 1, точка 4 от Директива 2014/24/ЕС и спрямо обществени поръчки с прогнозна стойност под праговете, установени в член 4 от същата директива?
Разрешено ли е на националните законодателства да разширяват приложното поле на Директива 2014/24/ЕС, като включват и поръчки под определените прагове, при условие че не се нарушават целите и принципите на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-368/23: Fautromb, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.
Трябва ли член 25 от Директива [2006/123], по-специално с оглед на разпоредбите на Директива [2006/43] и на Регламент [№ 537/2014], да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което забранява на задължителните одитори и одиторските дружества да извършват каквато и да е търговска дейност, независимо дали пряко или чрез подставено лице?
При утвърдителен отговор, важи ли същото и когато посочената правна уредба изключва от приложното поле на тази забрана по изключение, от една страна, допълнителните търговски дейности за професията експерт-счетоводител, извършвани в съответствие с правилата за професионална етика и за независимост на одиторите, и при условията, предвидени в член 22, трета алинея от Наредба № 45‑2138 от 19 септември 1945 г. [за създаването на Сдружението на експерт-счетоводителите и за придобиването на правоспособност и упражняването на професията експерт-счетоводител) (JORF от 21 септември 1945 г., стр. 5938)], и от друга страна, допълнителните търговски дейности, извършвани от мултипрофесионално дружество за упражняване на дейност при условията, предвидени в член 31‑5 от loi no 90‑1258[,] du 31 décembre 1990 [, relative à l’exercice sous forme de sociétés des professions libérales soumises à un statut législatif ou réglementaire ou dont le titre est protégé et aux sociétés de participations financières de professions libérales] (Закон № 90‑1258 от 31 декември 1990 г. [относно упражняването под формата на дружества на свободни професии, за които се прилагат законови или подзаконови разпоредби или чието професионално звание е предмет на защита, и относно финансовите холдингови дружества на упражняващите свободни професии (JORF от 5 януари 1991 г., стр. 216)])?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-88/23: Parfümerie Akzente, Съдебно решение от 19 септември 2024 г.
Като се има предвид правото на Съюза като цяло и ефективното му прилагане, трябва ли член 3, параграф 2 от Директива [2000/31] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която националните правила в рамките на координираната област, включително националните правила за транспониране на Директива [2005/29], не се прилагат, ако доставчикът на услугата е установен и предоставя услуги на информационното общество от друга държава членка и няма основание за прилагане на изключение, произтичащо от националните разпоредби за транспониране на член 3, параграф 4 от Директива 2000/31?
Попадат ли в обхвата на координираната област по Директива 2000/31 предлагането на уебсайта на продавача и онлайн продажбата на стока, за която се твърди, че е етикетирана в нарушение на изискванията, приложими към самата стока в държавата членка на потребителя, който извършва покупката?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, изключени ли са изискванията, които се отнасят до доставката и до самите стоки, от координираната област в съответствие с член 2, буква з), подточка ii) от Директива 2000/31 и когато доставката на самите стоки представлява необходим етап от предлагането на пазара и продажбата онлайн, или доставката на самите стоки трябва да се счита за елемент, който е акцесорен и неразделен от предлагането на пазара и продажбата онлайн?
Каква тежест има при разглеждането на втория и третия въпрос обстоятелството, че приложимите към самите стоки изисквания произтичат от национални разпоредби, които транспонират и допълват специфичното за сектора законодателство на Съюза, включително член 8, параграф 2 от Директива [75/324] и член 19, параграф 5 от Регламент № 1223/2009, и които предполагат приложимите към стоките изисквания да бъдат изпълнени, за да е възможно стоките да бъдат пуснати на пазара или доставени на крайни потребители в държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-607/21: Белгийска държава (Preuve du lien de dépendance), Заключение от 19 септември 2024 г.
1) Следва ли при преценката на понятието за лице на издръжка по смисъла на член 2, [точка] 2, буква г) от [Директивата за гражданството] да се вземе предвид положението на заявител, който вече се намира на територията на държавата по установяване на кандидата за събиране на семейството?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се установи разлика в третирането между заявител, който се намира на законно основание на територията на тази държава, и заявител, който се намира там без законно основание?
3) Трябва ли член 2, [точка] 2, буква г) от [Директивата за гражданството] да се тълкува в смисъл, че за да се счита за лице, което е на издръжка и което следователно попада в обхвата на дефинираното в тази разпоредба понятие „член на семейство“, пряк роднина по възходяща линия [може] да се позове на положение на действителна материална зависимост в страната по произход, установено с документи, издадени обаче доста години преди момента на подаване на заявлението за карта за пребиваване като член на семейството на европейски гражданин, с мотива че напускането на страната по произход и подаването на заявлението за карта за пребиваване в приемащата държава членка не съвпадат по време?
4) При отрицателен отговор на третия въпрос, какви са критериите, които позволяват да се прецени положението на материална зависимост на заявител, който иска да се присъедини към европейски гражданин или неговия партньор като роднина по възходяща линия, без да е получил разрешение за пребиваване въз основа на подадено незабавно след напускането на страната по произход заявление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-424/23: DYKA Plastics, Заключение от 12 септември 2024 г.
1) Трябва ли член 42, параграф 3 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него изброяване на начините за определяне на техническите спецификации е изчерпателно и че следователно възлагащият орган е длъжен да определя техническите спецификации за обществените си поръчки по един от посочените в тази разпоредба начини?
2) Трябва ли член 42, параграф 4 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че посочването в техническите спецификации на обществена поръчка на каменинови и бетонови канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система) следва да се счита за едно или повече от изброените в тази разпоредба посочвания, като например на определен тип тръби или начин на производството им?
3) Трябва ли член 42, параграф 4 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че посочването в техническите спецификации на обществена поръчка на определен продукт, като например на каменинови и бетонови канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система), представлява посочване на специфични технически решения, което води до предвидения в тази разпоредба резултат (а именно „до облагодетелстване или отстраняване на някои предприятия или някои продукти“), тъй като поради това посочване предприятията, които предлагат алтернативни на този продукт решения, са изначално изключени и съответно поставени в неизгодно положение, макар и различни конкурентни предприятия да предлагат този продукт, или че е необходимо да не съществува никаква конкуренция по отношение на този продукт, като например по отношение на камениновите и бетоновите канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система), и че следователно наличието на такъв резултат може да се твърди само ако продуктът е характерен за определено предприятие, което единствено го предлага на пазара?
4) Трябва ли член 42, параграф 2 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че установено нарушение на член 42, параграф 3 от Директива [2014/24] и/или на член 42, параграф 4 от Директива [2014/24] поради съдържащи се в техническите спецификации на обществените поръчки незаконосъобразни посочвания, например посочване на каменинови и бетонови канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система), предполага също и нарушение на член 42, параграф 2 от Директива [2014/24] и на свързания с него член 18, параграф 1 от Директива [2014/24]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-337/23: APS Beta Bulgaria и Agentsia za kontrol na prosrocheni zadalzhenia, Заключение от 12 септември 2024 г.
Следва ли чл. 15, пар. 2 от Директива [2008/48] да се тълкува в смисъл, че посочената разпоредба се прилага в случаите, когато договорът за кредит е свързан с допълнителна услуга — осигуряване на платено поръчителство от трето лице, и дава възможност на потребителя да предяви не само свои притежателни права поради неправомерно поведение на поръчителя като плащане след изтичане на законов срок, а и процесуални възражения, които изключват задължението към поръчителя?
Допуска ли чл. 15, пар. 2 от Директива [2008/48] във връзка с принципа за ефективност, или евентуално, ако се приеме, че договорът за кредит и за поръчителство са свързани сделки — чл. 5 и чл. 7 от [Директива 93/13] във връзка с т. 1, б. „б“ и „в“ от Приложението към същата директива, национална съдебна практика, според която, когато поръчителят по свързан с договор за потребителски кредит, който е получил възнаграждение от потребителя, за да гарантира по договора за кредит, е заплатил на основния кредитор въз основа на клауза в договора въпреки изтичането на законов срок като този по чл. 147 ЗЗД, който според съдебната практика погасява напълно поръчителството, поръчителят въпреки това може да се позове на встъпване в правата на първоначалния кредитор и да иска плащане от главния длъжник, позовавайки се на неяснота в съдебните актове по прилагане на закона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-227/23: Kwantum Nederland и Kwantum België, Заключение от 5 септември 2024 г.
1) Попада ли разглежданото в главното производство положение в материалното приложно поле на правото на Съюза?
При утвърдителен отговор на този въпрос, се поставят и следните въпроси:
2) Обстоятелството, че авторското право върху произведение на приложното изкуство е неразделна част от правото на защита на интелектуалната собственост, закрепено в член 17, параграф 2 от Хартата [на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)], означава ли, че правото на Съюза, и по-специално член 52, параграф 1 от Хартата, изисква, при ограничаване на упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) върху произведение на приложното изкуство чрез извършване на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, това ограничение да е предвидено в закон?
3) Следва ли членове 2—4 от Директива [2001/29], както и член 17, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата във връзка с член 2, параграф 7 от Бернската конвенция да се тълкуват в смисъл, че единствено законодателят на Съюза (а не националните законодатели) може да определи дали упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) може да бъде ограничено в ЕС след извършване на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, когато става въпрос за произведение на приложното изкуство със страна на произход по смисъла на тази конвенция — трета страна, чийто автор не е гражданин на държава [членка], и ако това е така, да определи това ограничение ясно и точно [вж. решение от 8 септември 2020 г., Recorded Artists Actors Performers (C‑265/19, наричано по-нататък „решението RAAP“, EU:C:2020:677)]?
4) Следва ли членове 2—4 от Директива [2001/29] във връзка с член 17, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че докато законодателят на Съюза не предвиди ограничение на упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) върху произведение на приложното изкуство вследствие на провеждане на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, държавите [членки] не могат да приложат тази проверка по отношение на произведение на приложното изкуство, чиято страна на произход по смисъла на тази конвенция е трета страна и чийто автор не е гражданин на държава [членка]?
5) При разглежданите в главното производство обстоятелства и с оглед на датата на приемане на (разпоредбата, предшестваща) член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, изпълнени ли са условията на член 351, първа алинея ДФЕС по отношение на Белгия, в резултат на което тя да може да проведе проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, като се вземе предвид обстоятелството, че в настоящия случай страната на произход се е присъединила към посочената конвенция на 1 май 1989 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.