Свободно движение на хора
Свободно движение на хора
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Следва ли член 41, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2007/64 […] да се тълкува в смисъл, че информацията (в електронна форма), която банката изпраща на електронната пощенска кутия на клиента в рамките на онлайн банкиране (електронно банкиране), така че клиентът може да извлече тази информация чрез щракване след влизане като регистриран потребител в интернет страницата за електронно банкиране, е предоставена на клиента на траен носител?
2) При отрицателен отговор на въпрос 1:
Следва ли член 41, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от [Директива 2007/64] да се тълкува в смисъл, че в такъв случай:
а) информацията е предоставена на разположение от банката на траен носител, но не е предоставена на клиента, а само е осигурена на негово разположение, или
б) всъщност става въпрос само за осигуряване на информацията на разположение без използването на траен носител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1. Трябва ли член 7, първа алинея, първо тире от Решение № 1/80 [от 19 септември 1980 г. на Съвета за асоцииране ЕИО—Турция] да се тълкува в смисъл, че фактическият състав на тази разпоредба е осъществен и когато тригодишният период на съжителство на законно основание на член на семейството с турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда, е предшестван от период от време, в който лицето, притежаващо правото да бъде последвано от семейството си, е напуснало легалния пазар на труда на съответната държава членка след разрешеното по смисъла на тази разпоредба събиране с въпросния член на семейството?
2. Трябва ли член 7, първа алинея от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че продължаването на срока на разрешението за пребиваване може да се счита за предвиденото в тази разпоредба разрешение за събиране с турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда, когато въпросният член на семейството живее заедно с този работник без прекъсване от момента на разрешеното по смисъла на посочената разпоредба събиране на семейството, но турският работник, след като междувременно е напуснал легалния пазар на труда на съответната държава членка, отново се е завърнал на този пазар едва в момента на продължаването на срока на разрешението за пребиваване?
Може ли продължаването на срока на разрешението за пребиваване на член на семейството — постановено, след като на последния е било разрешено да се присъедини към лицата, притежаващи правото да бъдат последвани от семействата си, но които не са принадлежали към пазара на труда — към момент, когато лицето, притежаващо правото да бъде последвано от семейството си, при което членът на семейството пребивава на законно основание, е станало работник, да се счита за разрешение за събирането на семейство по смисъла на член 7 от Решение № 1/80?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Трябва ли Директивата за нелоялни търговски практики да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която забранява абсолютно на всички лица да рекламират в каквато и да било форма грижи за устната кухина или дентални услуги, както е предвидено в член 1 от Закона от 1958 г.
2) Следва ли забраната за рекламиране на грижи за устната кухина и на дентални услуги да се разглежда като „разпоредба относно здравеопазването и безопасността на продуктите“ по смисъла на член 3, параграф 3 от Директивата за нелоялни търговски практики
3) Трябва ли Директивата за нелоялни търговски практики да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като член 8d от Кралския указ от 1934 г., в който са описани подробно изискванията за дискретност, на които трябва да отговаря предназначена за обществеността табела пред кабинет по дентална медицина
4) Трябва ли Директивата за електронната търговия да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която забранява абсолютно на всички лица да рекламират в каквато и да било форма грижи за устната кухина или дентални услуги, както и търговска реклама в електронна форма (уебсайт), както е предвидено в член 1 от Закона от 1958 г.
5) Как следва да се тълкува понятието „услуги на информационното общество“, дефинирано в член 2, буква а) от Директивата за електронната търговия във връзка с член 1, параграф 2 от Директива 98/34/ЕО
6) Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази в главното производство, с която се налага пълна забрана на рекламирането на дентални услуги с цел закрила на общественото здраве?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Трябва ли принципът за съхраняване на личните данни във форма, която да позволява идентифицирането на съответните физически лица за срок не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни са събрани или обработени допълнително — предвиден в член 6, параграф 1, буква д) от Директива 95/46[…], транспонирана със Законодателен декрет № 196 […] — да има превес и следователно допуска ли той системата за оповестяване на информация, въведена с дружествения регистър, предвиден в […] Директива 68/151[…], както и в националното право, в член 2188 от Гражданския кодекс и член 8 от Закон № 580 от 29 декември 1993 г. [относно реорганизацията на търговските, промишлени, занаятчийски и земеделски палати], която изисква всяко лице да може да се запознае, без ограничения във времето, с вписаните в регистъра данни относно физическите лица?
2) Позволява ли следователно член 3 от […] Директива 68/151 […], в отклонение от неограничения във времето срок и от неопределените получатели на данните, публикувани в дружествения регистър, самите данни повече да не се „оповестяват“, без ограничения в тези две насоки, а да бъдат на разположение само за ограничен срок или само за определени получатели въз основа на преценка във всеки отделен случай, извършвана от администратора на данните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли член 49 ДФЕС и принципите на равно третиране и на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба относно хазартните игри, която за отдаването на концесии предвижда организиране на нова обществена поръчка (при условията на член 10, параграф 9 octies от Декрет-закона от 2012 г.) с клаузи, в които не са предвидени други критерии освен две банкови удостоверения, издадени от две различни финансови институции, и изключват от участие в търга предприятия поради неизпълнение на изискването за икономическо и финансово състояние?
Трябва ли член 47 от Директива 2004/18/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба относно хазартните игри, която за отдаването на концесии предвижда организиране на нова обществена поръчка (при условията на член 10, параграф 9 octies от Декрет-закона от 2012 г.) с клаузи, в които не са предвидени други документи и алтернативни възможности като в наднационалната нормативна уредба и изключват от участие в търга предприятия поради неизпълнение на изискването за икономическо и финансово състояние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли член 2 от Директива 2004/18 във връзка с постановените от Съда решения от 19 юни 2008 г., pressetext Nachrichtenagentur (C‑454/06, EU:C:2008:351), и от 13 април 2010 г., Wall (C‑91/08, EU:C:2010:182), да се тълкува в смисъл, че споразумение за уреждане на спор — което въвежда ограничения и изменения в първоначално договорените услуги по сключен между страните след процедура за възлагане договор за поръчка и предвижда отказ по взаимно съгласие от използването на средства за правна защита в случай на нарушение с цел да се избегне воденето на съдебни дела — представлява договор за поръчка, който сам по себе си налага провеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка, в случаите, когато във връзка с изпълнението на първоначалния договор за поръчка са възникнали трудности?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Трябва ли разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която живеещият в Испания гражданин на Съюза, около 60 % от трудовите доходи на когото се облагат с данък в Нидерландия и около 40 % — в Швейцария, не може да приспадне своите отрицателни доходи от собственото си и лично ползвано жилище в Испания от обложените си в Нидерландия трудови доходи, дори ако получава в държавата по пребиваването си [а именно Испания] толкова нисък доход, че гореспоменатите отрицателни доходи да не могат да доведат до намаляване на дължимия от него данък за съответната година в държавата по пребиваване?
2) a)
При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли всяка държава членка, в която съответният гражданин на Съюза получава част от своите доходи, да отчита в този случай пълния размер на гореспоменатите отрицателни доходи
Или това задължение важи само за една от съответните държави по заетостта, и ако да, за коя от тях
Или пък всяка от държавите по заетостта (различни от държавата по пребиваване) трябва да позволи приспадането на част от тези отрицателни доходи
В последния случай, как следва да се определи тази подлежаща на приспадане част?
б) Във връзка с това държавата членка, в която фактически се полага трудът, ли е от определящо значение, или държавата членка, която има правомощието да обложи с данък доходите, получени от посочения труд?
3) Различен ли ще е отговорът на двете части от втория въпрос, ако едната от държавите, в които съответният гражданин на Съюза получава доходите си, е [Конфедерация] Швейцария, която не е държава — членка на Европейския съюз, и също така не е част от Европейското икономическо пространство (ЕИП)?
4) Доколко в това отношение е релевантен въпросът дали правната уредба на държавата по пребиваване на данъчнозадълженото лице (в случая Кралство Испания) предвижда възможност за приспадане на лихвата по ипотечен кредит за собственото жилище на това лице, както и възможност за прихващане на произтичащите от това данъчни загуби през съответната година от евентуалните доходи от тази държава през следващи години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Когато работник, работил по-рано в Германия, който пребивава в друга държава членка, не е данъчнозадължено лице в Германия за доходите си и обезщетението му при неплатежоспособност на работодателя съгласно приложимите за него разпоредби не е облагаемо с данък, съвместимо ли е с разпоредбите на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз [по-специално с член 45 ДФЕС и с член 7 от Регламент (ЕС) № 492/2011] в случай на неплатежоспособност на неговия работодател трудовото му възнаграждение — въз основа на което се определя полагащото му се обезщетение при неплатежоспособност на работодателя — да бъде фиктивно обложено с данъците, които, ако работникът беше данъчнозадължен в Германия за доходите си, щяха да бъдат удържани от това възнаграждение, при положение че той вече не може да иска от работодателя си плащане на остатъка от брутното си трудово възнаграждение?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, спазени ли са разпоредбите на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, при положение че в посочената хипотеза работникът запазва правото да иска от работодателя си плащане на остатъка от брутното трудово възнаграждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
В случаите, когато кандидат за предоставяне или подновяване на лиценз за секскино или сексмагазин трябва да заплати такса, съставена от две части: едната, свързана с администрирането на молбата и неподлежаща на възстановяване, а другата — за управление на лицензионния режим и подлежаща на възстановяване при отхвърляне на молбата:
1) изискването за заплащане на такса, включваща втората, подлежаща на възстановяване част, достатъчно ли е с оглед на правото на Съюза, за да се приеме, че ответниците са заплатили разноски във връзка със своето участие, които противоречат на член 13, параграф 2 от Директива[та за услугите], тъй като размерът на тази такса надхвърля разходите на Westminster City Council за разглеждане на молбата?
2) заключението, че изискването за плащане на такава такса би следвало да се разглежда като включващо разноски — или евентуално разноски, надхвърлящи разходите на Westminster City Council за разглеждане на молбата — зависи ли от други обстоятелства (и ако да, от какви), като например:
a) доказателства, че заплащането на втората, подлежаща на възстановяване част, води или има вероятност да доведе до разноски или загуби за кандидата,
б) размера на втората, подлежаща на възстановяване част, и периода на задържането ѝ, преди да бъде възстановена, или
в) всяко намаляване на разходите на Westminster City Council за разглеждане на молбите (и следователно на неподлежащата на възстановяване част) в резултат на изискване за предварително заплащане от всички кандидати на такса, съставена от двете части?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Допустимо ли е преюдициално запитване, когато липсва уточняване на фактическата и правна рамка на спора, както и на основанията за необходимостта от тълкуване на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.