всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на работници

Свободно движение на работници

Дело C-784/19: TEAM POWER EUROPE, Заключение от 10 декември 2020 г.

Следва ли разпоредбата на член 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 […] да се тълкува в смисъл, че за да се счита, че [ПОВР] обичайно осъществява дейността си в държавата членка, в която е установено, следва значителна част от дейността по предоставяне на персонал да се извършва в полза на дружества ползватели, установени в същата държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-620/18: Унгария/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 8 декември 2020 г.

Правилно ли е избрано правното основание за приемането на Директива (ЕС) 2018/957?
Съвместимо ли е приемането на Директива (ЕС) 2018/957 с ограниченията по член 153, параграф 5 ДФЕС и налице ли е злоупотреба с власт от страна на законодателя на Съюза?
Съвместима ли е Директива (ЕС) 2018/957 с принципа на свободното предоставяне на услуги, включително принципите на равно третиране и пропорционалност, и с член 58 ДФЕС относно транспорта?
Изключва ли Директива (ЕС) 2018/957 ефективното осъществяване на свободното предоставяне на услуги чрез предоставяне на възможност за колективни действия, които могат да възпрепятстват тази свобода?
Съвместима ли е Директива (ЕС) 2018/957 с Регламент „Рим I“ и спазени ли са принципите на правна сигурност и законодателна яснота при определяне на приложимото право и понятието „възнаграждение“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-626/18: Полша/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 8 декември 2020 г.

Допустимо ли е Директива (ЕС) 2018/957 да бъде приета на основание член 53, параграф 1 ДФЕС и член 62 ДФЕС, или следва да се използват разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС в областта на социалната политика?
Създават ли член 1, точка 2, букви а) и б) от Директива (ЕС) 2018/957 необосновани или дискриминационни ограничения на свободното предоставяне на услуги, противоречащи на член 56 ДФЕС?
Съвместимо ли е включването на сектора на автомобилния транспорт в приложното поле на Директива (ЕС) 2018/957 с член 58 ДФЕС, който урежда свободното предоставяне на услуги в областта на транспорта чрез специални разпоредби на Договора за функционирането на ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-191/20: Vizzone/Комисия, Определение от 25 ноември 2020 г.

Допустимо ли е процесуално представителство пред Съда на Европейския съюз от лице, което не притежава качеството адвокат според националното право на държавата членка?
Може ли представител, който е член на професионална организация, която не е сред законово признатите адвокатски сдружения, да изпълни изискванията за допустимост на жалбата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-191/20: Vizzone/Комисия, Определение от 25 ноември 2020 г.

Какви са кумулативните изисквания към лицата, които могат валидно да представляват страни пред юрисдикциите на Съда на Европейския съюз съгласно член 19 от Статута?
Може ли членството в организация, която не е призната като професионална организация по националното законодателство и не е упълномощена да издава звание „адвокат“, да се приеме за достатъчно за изпълнение на изискванията на член 19 от Статута?
Какви са последиците при неспазване на съществените процесуални правила за представителство от адвокат пред Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-302/19: Istituto Nazionale della Previdenza Sociale (Prestations familiales pour les titulaires d’un perm…, Съдебно решение от 25 ноември 2020 г.

Трябва ли член 12, параграф 1, буква д) от Директива 2011/98, както и принципът за равно третиране между притежателите на единно разрешение за пребиваване и работа и гражданите на държава членка да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, обратно на предвиденото за граждани на държавата членка, при преброяване на членовете на семейното ядро за изчисляване на семейните добавки се изключват членовете на семейството на притежаващ единно разрешение работник с произход от трета страна, когато те пребивават в третата страна на произхода си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-454/19: ZW, Съдебно решение от 19 ноември 2020 г.

Трябва ли първичното и/или вторично право на Съюза, и по-специално Директива 2004/38, разбирана в смисъл, че предоставя всеобхватни права на гражданите на Съюза да се движат и пребивават свободно на територията на държавите членки, да се тълкуват в смисъл, че обхващат и национални наказателноправни норми?
Ако отговорът на въпроса е утвърдителен: следва ли първичното и/или вторичното право на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на национална наказателноправна норма, която санкционира задържането на дете в чужбина без съгласието на неговия попечител, ако в тази разпоредба не се прави разграничение дали става въпрос за държави — членки на Европейския съюз, или за трети държави?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-585/19: Academia de Studii Economice din Bucureşti, Заключение от 11 ноември 2020 г.

Как следва да се разбира определението за работно време в член 2, точка 1 от Директива 2003/88/ЕО, а именно „всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения“ — в смисъл, че се отнася само до един договор (на пълен работен ден), или в смисъл, че се отнася до всички (трудови) договори, сключени от работника?
Как трябва да се тълкуват задълженията на държавите членки, предвидени в член 3 от Директива 2003/88 (задължение да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на почивка с минимална продължителност от 11 последователни часа за всеки период от 24 часа) и в член 6, буква б) от Директива 2003/88/ЕО (определяне на максимална продължителност на седмичното работно време средно от 48 часа, включително извънредния труд) — в смисъл, че установените в тях ограничения се отнасят само за един договор, или в смисъл, че установяват ограничения по отношение на всички договори, сключени с един и същ работодател или с различни работодатели?
В случай че в отговорите на първия и втория въпрос има тълкуване, което изключва възможността държавите членки да уреждат на национално равнище прилагането на член 3 и член 6, буква б) от Директива 2003/88/ЕО по отношение на [всеки] договор, при липсата на национални разпоредби, които предвиждат, че минималната междудневна почивка и максималното седмично работно време трябва да се спазват по отношение на работника (независимо от това колко трудови договора сключва с един и същ работодател или с различни работодатели), може ли публична институция на държава членка, която действа от името на държавата, да се позове на прякото прилагане на разпоредбите на член 3 и член 6, буква б) от Директива 2003/88/ЕО и да санкционира работодателя за неспазване на ограниченията, предвидени в Директивата за междудневната почивка и/или максималното седмично работно време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-243/19: Veselības ministrija, Съдебно решение от 29 октомври 2020 г.

Трябва ли член 20, параграф 2 от Регламент № 883/2004 във връзка с член 21, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че държава членка може да откаже да издаде разрешението по член 20, параграф 1 от посочения регламент, ако в държавата по пребиваване на лицето е налично болнично лечение, чиято медицинска ефикасност не се поставя под съмнение, но използваният метод на лечение не е съвместим с религиозните убеждения на лицето?
Трябва ли член 56 ДФЕС и член 8, параграф 5 от Директива 2011/24 — във връзка с член 21, параграф 1 от Хартата — да се тълкуват в смисъл, че държава членка може да откаже да издаде разрешението по член 8, параграф 1 от посочената директива, ако в държавата по осигуряване на лицето е налично болнично лечение, чиято медицинска ефикасност не се поставя под съмнение, но използваният метод на лечение не е съвместим с религиозните убеждения на лицето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-720/19: Stadt Duisburg (Maintien des droits acquis après naturalisation), Съдебно решение от 21 октомври 2020 г.

Трябва ли член 7, първа алинея, от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че член на семейството на турски работник, който е придобил правата, предвидени в тази разпоредба, губи ползата от тези права, когато придобие гражданството на приемащата държава членка, като същевременно загуби предишното си гражданство?
В случай че на първия въпрос следва да се отговори утвърдително, може ли членът на семейството на турския работник при описаната ситуация да продължи да се позовава на правата по член 7 от Решение № 1/80, когато е загубил гражданството на приемащата държава членка, като е възстановил предишното си гражданство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12122232425225 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form