Свобода на установяване
Свобода на установяване
Дело C-290/20: Latvijas Gāze, Съдебно решение от 24 февруари 2022 г.
Трябва ли член 23 и член 32, параграф 1 от Директива 2009/73 да се тълкуват в смисъл, че държавите членки следва да приемат правна уредба, съгласно която, от една страна, всеки краен клиент може да избира към какъв вид система — преносна или разпределителна — да се свърже и от друга страна, операторът на системата е длъжен да му разреши да се свърже към съответната система?
Трябва ли член 23 от Директива 2009/73 да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да приемат правна уредба, съгласно която се разрешава свързване към газопреносната система единствено на небитов краен клиент (т.е. единствено на промишлен клиент)?
Трябва ли член 23 от Директива 2009/73, и по-специално понятието „нов […] промишлен клиент“, да се тълкува в смисъл, че този член установява задължение за държавите членки да приемат правна уредба, съгласно която се разрешава свързване към газопреносната система единствено на небитов краен клиент (т.е. единствено на промишлен клиент), който преди това не е бил свързан към разпределителната система?
Трябва ли член 2, [точка] 3 и член 23 от Директива 2009/73 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която преносът на природен газ включва транспортирането на природен газ директно към системата за доставка на природен газ на крайния клиент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-332/20: Roma Multiservizi и Rekeep, Заключение от 24 февруари 2022 г.
1) В съответствие ли е с правото [на Съюза] и с правилното тълкуване на съображения 14 и 32, както и на членове 12 и 18 от Директива 2014/24/ЕС и член 30 от Директива 2014/23/ЕС, също и във връзка с член 107 ДФЕС, за целите на определянето на минималния праг от 30 % за участието на частния съдружник в смесено публично-частно дружество с предстоящо учредяване, праг, счетен за подходящ от националния законодател при прилагането на принципите [на правото на Съюза], установени от съдебната практика на Съюза, да се вземе предвид единствено формалният състав на този съдружник или администрацията, която провежда обществената поръчка, може или дори трябва да вземе предвид собственото си непряко участие в частен съдружник оферент?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос съгласувано и съвместимо ли е с принципите [на правото на Съюза], и особено с принципите на конкуренция, на пропорционалност и на пригодност администрацията, която провежда процедурата за обществената поръчка, да може да изключи от участие в процедурата частен съдружник оферент, чието ефективно участие в смесеното публично-частно дружество с предстоящо учредяване, в резултат на установеното пряко или непряко публично участие фактически е по-малко от 30 %?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/20: A (Contrats d’assurance « unit-linked »), Съдебно решение от 24 февруари 2022 г.
Трябва ли член 36, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО да се тълкува в смисъл, че посочената в него информация следва да се съобщи на потребителя, който в качеството на застраховано лице се присъединява към договор за групова застраховка „Живот“, свързан с инвестиционен фонд, сключен между застрахователно предприятие и предприятие, което е титуляр на полици?
Трябва ли член 36, параграф 1 от Директива 2002/83 във връзка с част A, точка a)12 от приложение III към нея да се тълкува в смисъл, че указанията относно естеството на основните активи, които трябва да бъдат съобщени на потребителя, преди той да се присъедини към договор за групова застраховка „Живот“, свързан с инвестиционен фонд, трябва да съдържат указания относно съществените характеристики на тези основни активи и ако да — трябва ли тези указания да съдържат изчерпателна информация относно всички рискове и да повтарят информацията, която емитентът на финансовите инструменти е предоставил на застрахователното предприятие съгласно член 19, параграф 3 от Директива 2004/39?
Трябва ли член 36, параграф 1 от Директива 2002/83 да се тълкува в смисъл, че информацията по част A, точка a)12 от приложение III към нея трябва задължително да бъде съобщена на потребителя, който се присъединява като застраховано лице към договор за групова застраховка „Живот“, свързан с инвестиционен фонд, в рамките на отделна преддоговорна процедура и следователно не допуска национална разпоредба, по силата на която е достатъчно тази информация да бъде спомената в съответния договор?
Трябва ли член 36, параграф 1 от Директива 2002/83 да се тълкува в смисъл, че неправилното изпълнение на задължението за предоставяне на информацията по част A, точка a)12 от приложение III към нея води до нищожност или недействителност на договор за групова застраховка „Живот“, свързан с инвестиционен фонд, или на декларацията за присъединяване към него, което да бъде основание за възстановяване на заплатените от потребителя застрахователни премии?
Трябва ли член 7 от Директива 2005/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че несъобщаването на потребителя, който се присъединява към договор за групова застраховка „Живот“, свързан с инвестиционен фонд, на информацията по член 36, параграф 1 от Директива 2002/83 във връзка с част А, точка а)12 от приложение III към нея, представлява заблуждаващо бездействие по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-452/20: Agenzia delle dogane e dei monopoli и Ministero dell’Economia e delle Finanze, Съдебно решение от 24 февруари 2022 г.
Допуска ли принципът на пропорционалност национална правна уредба, която при първо нарушение на забраната за продажба на тютюневи изделия на малолетни и непълнолетни лица предвижда, наред с налагането на административна санкция глоба, и спиране за петнадесет дни на разрешителното за продаване на такива изделия от икономическия оператор, нарушил забраната, ако тази правна уредба не надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигането на целта за защита на човешкото здраве, и по-конкретно за намаляване на широкото разпространение на тютюнопушенето сред младите хора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-160/20: Stichting Rookpreventie Jeugd и др., Съдебно решение от 22 февруари 2022 г.
Налице ли е съвместимост с член 297, параграф 1 ДФЕС и Регламент № 216/2013 и със залегналия в основата му принцип на прозрачност, при положение че методът за измерване по член 4, параграф 1 от Директива 2014/40 се основава на стандарти ISO, които не са свободно достъпни?
Трябва ли стандарти ISO 4387, 10315, 8454 и 8243, към които препраща член 4, параграф 1 от Директива 2014/40, да се тълкуват и прилагат в смисъл, че за целите на тълкуването и прилагането на член 4, параграф 1 от тази директива емисиите на катран, никотин и въглероден оксид не следва да бъдат измервани (и проверявани) само по предписания начин, но могат или трябва да бъдат измервани (и проверявани) и по друг начин и с различен интензитет?
В разрез ли е член 4, параграф 1 от Директива 2014/40 с основните постановки на тази директива, с член 4, параграф 2 от нея и с член 5, параграф 3 от РККТ, предвид обстоятелството, че тютюневата промишленост е участвала при създаването на стандартите ISO, посочени в член 4, параграф 1 от Директива 2014/40?
В разрез ли е член 4, параграф 1 от Директива 2014/40 с основните постановки на тази директива, с член 114, параграф 3 ДФЕС, с целта на РККТ и с членове 24 и 35 от Хартата, предвид обстоятелството, че с предвидения с тази разпоредба метод за измерване не се измерват емисиите от цигарите с филтър при употреба по предназначение, тъй като при прилагането на този метод не се отчита фактът, че малките дупчици за вентилация във филтрите в значителна степен се запушват с устните и пръстите на пушачите при употреба на цигарите по предназначение?
Какъв алтернативен метод за измерване (и за проверка) може или трябва да се прилага, в случай че Съдът:
– отговори отрицателно на въпрос 1,
– отговори утвърдително на въпрос 2,
– отговори утвърдително на въпрос 3а и/или на въпрос 3б?
Ако Съдът не може да отговори на въпрос 4а, при временната липса на метод за измерване налице ли е случай, който да бъде подведен под хипотезата на член 24, параграф 3 от Директива 2014/40?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-461/20: Advania Sverige и Kammarkollegiet, Съдебно решение от 3 февруари 2022 г.
Когато нов изпълнител е поел правата и задълженията на първоначалния изпълнител по дадено рамково споразумение, след като спрямо първоначалния изпълнител е било открито производство по несъстоятелност и синдикът е прехвърлил съответното рамково споразумение, предполага ли това обстоятелство да се приеме, че новият изпълнител е встъпил в положението на първоначалния изпълнител при условията по член 72, параграф 1, буква г), подточка ii) от Директива 2014/24?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-436/20: ASADE, Заключение от 3 февруари 2022 г.
1) Трябва ли член 49 ДФЕС и членове 76 и 77 (във връзка с член 74 и приложение XIV) [от Директива 2014/24/ЕС] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява на възлагащите органи да сключват споразумения с частноправни субекти с нестопанска цел — а не само с доброволчески сдружения — за предоставянето на всякакъв вид социални услуги за личността срещу възстановяване на разходите, без да се провеждат процедурите, предвидени в [Директива 2014/24] за обществените поръчки, и независимо от прогнозната стойност, а само при предварителното квалифициране на посочените фигури като извъндоговорни?
2) При отрицателен отговор в този случай: трябва ли член 49 ДФЕС и членове 76 и 77 (във връзка с член 74 и приложение XIV) [от Директива 2014/24] да се тълкуват в смисъл, че допускат възможността възлагащите органи да сключват споразумения с частноправни субекти с нестопанска цел (а не само с доброволчески сдружения) за предоставянето на всякакъв вид социални услуги за личността срещу възстановяване на разходите, без да се провеждат процедурите, предвидени в тази директива, и независимо от прогнозната стойност, а само при предварителното квалифициране на посочените фигури като извъндоговорни, когато освен това посочената национална правна уредба не възпроизвежда изрично изискванията, предвидени в член 77 от същата директива, а само препраща към последващ подзаконов акт за прилагане, без да предвижда изрично сред правилата, че трябва да се следва този подзаконов акт и че последният възпроизвежда изрично изискванията по член 77 от посочената директива?
3) При отрицателен отговор и в този случай: трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, членове 76 и 77 (във връзка с член 74 и приложение XIV) [от Директива 2014/24] и член 15, параграф 2 от [Директивата за услугите] да се тълкуват в смисъл, че допускат възможността възлагащите органи да подбират частноправни субекти с нестопанска цел (а не само доброволчески сдружения), с които да се споразумяват за предоставянето на всякакъв вид социални услуги за личността — което надхвърля предвиденото в член 2, параграф 2, буква й) от последната посочена директива — като сред критериите за подбор да се включва установяването по местоизвършване на услугата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-179/20: Fondul Proprietatea, Съдебно решение от 27 януари 2022 г.
1) Представлява ли приемането на законодателство от румънската държава, което предвижда в полза на две дружества, чийто капитал е мажоритарна собственост на държавата:
a) предоставяне на приоритетен достъп до диспечирането и задължение на оператора на преносна система да закупува спомагателни услуги от тези дружества, и
б) предоставяне на гарантиран достъп до електроенергийните мрежи за произведената от тези две дружества електроенергия, което да осигури непрекъснатото функциониране на последните,
държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС, т.е. мярка, финансирана от държавата или чрез ресурси на държавата; има ли то селективен характер и може ли да засегне търговията между държавите членки
При утвърдителен отговор, тази държавна помощ предмет ли е на уведомяване съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС?
2) Съответства ли на разпоредбите на член 15, параграф 4 от Директива 2009/72 предоставянето от румънската държава на правото на гарантиран достъп до електроенергийната мрежа на две дружества, чийто капитал е мажоритарна собственост на държавата, което осигурява непрекъснатото функциониране на последните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-261/20: Thelen Technopark Berlin, Съдебно решение от 18 януари 2022 г.
Следва ли от правото на Съюза, и в частност от член 4, параграф 3 ДЕС, член 288, трета алинея ДФЕС и член 260, параграф 1 ДФЕС, че в рамките на текущо съдебно производство между частноправни субекти разпоредбите на член 15, параграф 1, параграф 2, буква ж) и параграф 3 от Директива 2006/123 […] пораждат директен ефект по такъв начин, че вече не трябва да се прилагат противоречащите на Директивата национални разпоредби на член 7 от HOAI, според които с някои изключения [минималните ставки, определени в предвидената в този член таблица,] за проектантските и надзорните услуги на архитекти и инженери са задължителни, а уговорките в договори с архитекти и инженери за плащане на хонорар под минималните ставки са недействителни?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) Приетата от Федерална република Германия уредба по член 7 от HOAI, която предвижда задължителни минимални ставки за проектантските и надзорните услуги на архитекти и инженери, води ли до нарушение на свободата на установяване по член 49 ДФЕС или на други общи принципи на правото на Съюза?
б) При утвърдителен отговор на буква а) от втория въпрос: наличието на такова нарушение означава ли, че в рамките на текущо съдебно производство между частноправни субекти вече не следва да се прилагат националните разпоредби относно задължителните минимални ставки (в случая — член 7 от HOAI)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-363/20: MARCAS MC, Съдебно решение от 13 януари 2022 г.
1) Съответстват ли на правото на справедлив процес, признато като общ принцип на правото в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и общите принципи на правна сигурност, пропорционалност и защита на оправданите правни очаквания, практика на данъчния орган на държава членка, съгласно която в контекста на последващ контрол на декларацията на данъчнозадълженото лице — без да е установено нарушение от негова страна на конкретна счетоводна разпоредба или на материалноправна разпоредба относно данъка, предмет на ревизията, и без да е изменен размерът на дължимия данък спрямо посоченото в декларациите за годините, за които се отнася икономическата дейност — данъчният орган установява, без да изложи мотиви, данъчна разлика в тежест на данъчнозадълженото лице само защото същото е изготвило декларацията си, без да се съобрази наред със счетоводните принципи по Закона за счетоводството на въпросната държава членка с два данъчни принципа, чието спазване се изисква от данъчния орган, а вместо това се е възползвало от свободата си на преценка и е изготвило декларацията въз основа на други принципи, които според него уреждат счетоводното отчитане на икономическата му дейност?
2) Могат ли член 2, параграф 3 и член 31 от Четвърта директива — във връзка с правото на справедлив процес по член 47 от Хартата и с предвидените като общи принципи на правото на Съюза принципи на правна сигурност, пропорционалност и защита на оправданите правни очаквания — да се тълкуват в смисъл, че в случай на икономическа дейност, която се отнася до няколко финансови години, ако данъчният орган замени избраните от данъчнозадълженото лице счетоводни принципи с други счетоводни принципи и вследствие на това извърши промяна на счетоводното отчитане, която засяга и данъчните декларации за съседните години, е задължително ревизията да обхване и тези финансови години, до които се отнася икономическата дейност и които следователно са засегнати от изводите на данъчния орган за периода, предмет на ревизията
При последващия контрол на декларацията на данъчнозадълженото лице трябва ли данъчният орган да вземе предвид — във връзка с разглежданата финансова година — счетоводните позиции, изменени с допълнителна декларация за предходната година, свидетелстваща за надплатени от данъчнозадълженото лице суми поради плащане на данъка, преди да е станал изискуем, или е съобразено с посочените принципи и със забраната на злоупотребата с право по член 54 от Хартата поведение, при което данъчният орган установява данъчни задължения в тежест на данъчнозадълженото лице въпреки наличието на надплатени суми?
3) Пропорционално ли е да се санкционира изборът на евентуално неправилен счетоводен метод чрез установяването на данъчна разлика, квалифицирана като задължение, имайки предвид, че освен това се налага и плащането на глоба — макар и само в размер на 10 % от данъчното задължение — и на лихва за забава, ако спорният данък е платен, преди да е станал изискуем, и в хода на цялото производство е отчитан като надплатена сума по текущата данъчна сметка на жалбоподателя, поради което няма загуба на приходи за държавния бюджет, нито данни за злоупотреба?
4) Може ли принципът на (защита на) оправданите правни очаквания да се тълкува в смисъл, че очакванията на данъчнозадълженото лице във връзка със счетоводното третиране са основателни (тоест имат обективна основа), ако данъчният орган преди това е извършил друга ревизия в седалището на данъчнозадълженото лице, в хода на която е преценил (макар да няма конкретно негово установяване или макар тази негова преценка да се извежда само имплицитно от поведението му), че представянето на удостоверителните документи и воденето на счетоводните книги и регистри са законосъобразни, или данъчнозадълженото лице може да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания само ако данъчният орган осъществи последващ контрол на данъчните декларации, който води до приключен с данъчна ревизия период и който се отнася до всякакъв вид данъци, и изрично се произнесе благоприятно за счетоводната практика на данъчнозадълженото лице
Действа ли данъчният орган в съответствие с принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, ако в последващи свои решения изведе данъчноправни последици от счетоводните нередности и изтъквайки формалния или непълен характер на предходната ревизия, или пък липсата на изрично произнасяне в полза на данъчнозадълженото лице не признае, че жалбоподателят с основание е вярвал, че предходната му счетоводна практика е била правилна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.