Свобода на установяване
Свобода на установяване
Дело C-22/21: Minister for Justice and Equality (Ressortissant de pays tiers cousin d’un citoyen de l’Union), Заключение от 10 март 2022 г.
1) Може ли понятието „член на домакинството на гражданин на Съюза“, използвано в член 3 от Директива [2004/38], да бъде определено по такъв начин, че да има всеобщо приложение в целия Съюз, и ако е възможно, какво е това определение?
2) Ако не може да бъде дадено определение на това понятие, по какви критерии съдиите следва да разглеждат доказателствата, така че националните съдилища да могат да решат в съответствие с установен набор от фактори кой е или кой не е член на домакинството на гражданин на Съюза за целите на свободното движение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-538/20: W (Déductibilité des pertes définitives d’un établissement stable non-résident), Заключение от 10 март 2022 г.
1. Следва ли член 43 във връзка с член 48 от Договора за създаване на Европейската общност (понастоящем член 49 във връзка с член 54 [ДФЕС]) да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което забранява на местно дружество да приспада от облагаемата си печалба загуби, реализирани от негово място на стопанска дейност в друга държава членка, при положение че това дружество, от една страна, е изчерпало всички възможности за приспадане на тези загуби, предоставени му от правото на държавата членка, в която е мястото на стопанска дейност, и от друга страна, това дружество повече не реализира приходи чрез това място на стопанска дейност, поради което повече няма възможност да отчита загубите в тази държава членка („окончателни“ загуби), дори ако въпросното законодателство предвижда освобождаване на печалбите и загубите въз основа на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между двете държави членки?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли член 43 във връзка с член 48 от Договора за създаване на Европейската общност (понастоящем член 49 във връзка с член 54 [ДФЕС]) да се тълкуват в смисъл, че те не допускат и правните разпоредби на германския [Закон за данъка върху доходите от стопанска дейност], които забраняват на местно дружество да приспада от облагаемата си печалба от стопанска дейност „окончателни“ загуби от вида, описан в първия въпрос, реализирани от място на стопанска дейност в друга държава членка?
3. При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли в случай на закриване на място на стопанска дейност в друга държава членка да са налице „окончателни“ загуби от вида, описан в първия въпрос, при положение че съществува поне теоретичната възможност дружеството да открие във въпросната държава членка ново място на стопанска дейност, с чиито печалби евентуално да бъдат компенсирани предишните загуби?
4. При утвърдителни отговори на първия и третия въпрос: считат ли се за „окончателни“ загуби от вида, описан в първия въпрос, които трябва да бъдат отчетени от държавата по седалището на дружеството, и онези загуби на мястото на стопанска дейност, които съгласно законодателството на държавата, в която е мястото на стопанска дейност, е можело поне веднъж да бъдат пренесени в следващ данъчен период?
5. При утвърдителни отговори на първия и третия въпрос: ограничено ли е по размер задължението за отчитане на трансграничните „окончателни“ загуби до размера на онези загуби, които дружеството щеше да натрупа във въпросната държава, в която е мястото на стопанска дейност, ако отчитането на загуби там не беше изключено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-247/20: Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs (Assurance maladie complète), Съдебно решение от 10 март 2022 г.
Трябва ли дете, пребиваващо постоянно в Европейското икономическо пространство, да поддържа пълно здравно застрахователно покритие, за да запази правото си на пребиваване, както би следвало да прави в качеството на самоиздържащо се лице съгласно член 4, параграф 1 от Правилника за имиграцията от 2016 г.?
Неправомерно ли е изискването по член 4, параграф 3, буква b) от Правилника за имиграцията от 2016 г. — съгласно което условието за пълно здравно застрахователно покритие в Обединеното кралство за учащо се или самоиздържащо се лице е изпълнено по отношение на член 16, параграф 2, буква b), подточка ii) от Правилника за имиграцията от 2016 г. само ако въпросното покритие обхваща както това лице, така и всички съответни членове на неговото семейство — от гледна точка на правото на Съюза предвид член 7, параграф 1 от Директива 2004/38 и решение на Съда от 23 февруари 2010 г., Teixiera (C‑480/08, EU:C:2010:83, т. 70)?
Считат ли се вследствие на констатацията, съдържаща се в точка 53 от решение Ahmad/Secretary of State for the Home Department [2014] EWCA Civ 988, действащите реципрочни договорености между Обединеното кралство и Ирландия по отношение на здравното застрахователно покритие в рамките на общата зона за пътуване за „реципрочни договорености“, които съответно представляват пълно здравно застрахователно покритие за целите на член 4, параграф 1 от Правилника за имиграцията от 2016 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-391/20: Boriss Cilevičs и др., Заключение от 8 март 2022 г.
Представлява ли правна уредба като разглежданата в главното производство ограничение на свободата на установяване, закрепена в член 49 [ДФЕС], или при условията на евентуалност — на свободното предоставяне на услуги, гарантирано в член 56 [ДФЕС], както и на свободата на стопанска инициатива, призната в член 16 от [Хартата]?
Какви съображения трябва да се вземат предвид, за да се прецени дали подобна правна уредба е обоснована, подходяща и пропорционална във връзка с нейната легитимна цел за защита на официалния език като проява на националната идентичност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-205/20: Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (Effet direct), Съдебно решение от 8 март 2022 г.
Представлява ли изискването за пропорционалност на санкциите, установено в член 20 от Директива 2014/67 и тълкувано в определения от 19 декември 2019 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (C‑645/18, непубликувано, EU:C:2019:1108) и от 19 декември 2019 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (C‑140/19, C‑141/19 и C‑492/19—C‑494/19, непубликувано, EU:C:2019:1103), пряко приложима разпоредба на тази директива?
Дава ли възможност и изисква ли тълкуването на законодателството на държавата членка в съответствие с правото на Съюза юрисдикциите и административните органи на държавата членка да допълнят — без да е въведена нова национална правна норма — приложимите в настоящия случай национални санкционни разпоредби с критериите за пропорционалност, установени в определения на Съда на Европейския съюз от 19 декември 2019 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (C‑645/18, непубликувано, EU:C:2019:1108) и от 19 декември 2019 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (C‑140/19, C‑141/19 и C‑492/19—C‑494/19, непубликувано, EU:C:2019:1103)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-590/20: Presidenza del Consiglio dei Ministri и др. (Médecins spécialistes en formation), Съдебно решение от 3 март 2022 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), член 3, параграфи 1 и 2, както и приложението към изменената Директива 75/363 да се тълкуват в смисъл, че от една страна, за всяко обучение за лекар специалист в редовна или задочна форма на обучение, започнало преди влизането в сила на Директива 82/76 на 29 януари 1982 г. и продължило след изтичането на срока за транспониране на тази директива на 1 януари 1983 г., трябва да се заплати подходящо възнаграждение по смисъла на това приложение и от друга страна, дали в този случай такова подходящо възнаграждение трябва да се заплати за целия период на обучение, или само считано от посочената дата на изтичане на срока за транспониране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-634/20: Sosiaali- ja terveysalan lupa- ja valvontavirasto (Formation médicale de base), Съдебно решение от 3 март 2022 г.
Трябва ли член 45 ДФЕС или 49 ДФЕС, при спазване на принципа на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат компетентният орган на приемащата държава членка, основавайки се на националното законодателство, да предостави на дадено лице правото да упражнява професията лекар за срок от три години, като му поставя условие да я упражнява само под ръководството и надзора на правоспособен лекар и през същия период да премине през специализирано тригодишно обучение по обща медицина, за да получи в приемащата държава членка разрешение за самостоятелно упражняване на професията лекар, като се има предвид, че:
а) лицето е преминало базово обучение по медицина в държавата членка по произход, но при подаването на молбата за признаване на професионалната квалификация в приемащата държава членка не е могло да представи свидетелство за едногодишен стаж за усвояване на професията, изисквано в държавата членка по произход като допълнително условие за професионалната квалификация,
б) с оглед на член 55а от Директива 2005/36 в приемащата държава членка като препоръчителен вариант, който лицето отхвърля, му е предложена възможността за период от три години то да премине стаж за усвояване на професията в приемащата държава членка в съответствие с насоките на държавата членка по произход и да поиска признаването му от компетентните органи на държавата членка по произход, за да може след това отново да поиска в приемащата държава членка да му бъде предоставено правото да упражнява професията лекар по силата на предвидената в Директивата система за автоматично признаване,
в) националните разпоредби на приемащата държава членка целят повишаване на безопасността на пациентите и качеството на здравните услуги, като се гарантира, че здравните специалисти имат необходимото за тяхната професионална дейност образование, друга достатъчна професионална квалификация и останалите изисквани за професионалната дейност умения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-493/21: K. M. (Sanctions infligées au capitaine de navire – II), Определение от 1 март 2022 г.
Следва ли задължителната конфискация на всички улови и риболовни уреди на борда на съответния кораб, наред с глобата, да се счита за пропорционална мярка спрямо целта на забраната, установена в член 32, параграф 1 от Регламент № 850/98, относно оборудването за сортиране?
Съвместимо ли е националното законодателство, предвиждащо такава санкция, с изискванията на членове 89 и 90 от Регламент № 1224/2009, тълкувани в светлината на принципа на пропорционалност, закрепен в член 49, параграф 3 от Хартата?
Следва ли при определяне на санкцията да се вземе предвид въздействието ѝ върху правото на нарушителя да упражнява професията си и правото му на препитание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-493/21: K. M. (Sanctions infligées au capitaine de navire – II), Определение от 1 март 2022 г.
Съответства ли националното законодателство относно определянето на санкциите за нарушения на правилата на общата политика в областта на рибарството на принципа на пропорционалност, изискван от правото на Европейския съюз?
Допустимо ли е налагането едновременно на глоба и задължителна конфискация на улова и риболовните съоръжения при нарушения, свързани със забраната за автоматични устройства за сортиране, ако се спазва принципът на пропорционалност?
В чия компетентност е преценката на конкретните обстоятелства по делото и прилагането на разпоредбите на правото на Европейския съюз в националното наказателно производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-332/20: Roma Multiservizi и Rekeep, Заключение от 24 февруари 2022 г.
1) В съответствие ли е с правото [на Съюза] и с правилното тълкуване на съображения 14 и 32, както и на членове 12 и 18 от Директива 2014/24/ЕС и член 30 от Директива 2014/23/ЕС, също и във връзка с член 107 ДФЕС, за целите на определянето на минималния праг от 30 % за участието на частния съдружник в смесено публично-частно дружество с предстоящо учредяване, праг, счетен за подходящ от националния законодател при прилагането на принципите [на правото на Съюза], установени от съдебната практика на Съюза, да се вземе предвид единствено формалният състав на този съдружник или администрацията, която провежда обществената поръчка, може или дори трябва да вземе предвид собственото си непряко участие в частен съдружник оферент?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос съгласувано и съвместимо ли е с принципите [на правото на Съюза], и особено с принципите на конкуренция, на пропорционалност и на пригодност администрацията, която провежда процедурата за обществената поръчка, да може да изключи от участие в процедурата частен съдружник оферент, чието ефективно участие в смесеното публично-частно дружество с предстоящо учредяване, в резултат на установеното пряко или непряко публично участие фактически е по-малко от 30 %?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.