Свобода на установяване
Свобода на установяване
Дело C-691/22: RTL Belgium и RTL BELUX, Определение от 21 ноември 2023 г.
Следва ли делата да бъдат заличени от регистъра на Съда след оттеглянето на преюдициалните запитвания съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Коя юрисдикция следва да се произнесе относно съдебните разноски при прекратяване на производството вследствие на оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда от лица, различни от страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-427/22: BG (Octroi de prêts sans autorisation), Съдебно решение от 16 ноември 2023 г.
Следва ли определението за кредитна институция, дадено в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент № 575/2013, да се тълкува в смисъл, че предоставянето на кредити се осъществява единствено със средства, които са от публично привлечени влогове или други възстановими средства, или кредитната институция може да извършва кредитиране и със средства, получени от други източници?
Как следва да се тълкува съдържанието на „документ независимо от формата, с който се предоставя правото за извършване на дейността“ по член 4, параграф 1, точка 42 от Регламент № 575/2013 и включва ли то както разрешителния лицензионен, така и разрешителния регистрационен режим за дейността по кредитиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-472/22: Autoridade Tributária e Aduaneira (Plus-values sur cessions de parts), Съдебно решение от 16 ноември 2023 г.
Следва ли член 49 ДФЕС и/или член 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат практика на държава членка в областта на данъчното облагане на доходите на физическите лица, при която данъчно предимство, състоящо се в намаляване наполовина на данъка върху капиталовата печалба от прехвърляне на дружествени дялове, се прилага само за прехвърляния на дружествени дялове в дружества, установени в тази държава членка, но не и за прехвърляния на дружествени дялове в дружества, установени в други държави членки?
Как следва да се тълкува общият принцип на правото на Съюза за забрана на злоупотребите с оглед на твърдението, че жалбоподателят в главното производство се е опитал неправомерно да се позове на правото на Съюза, включително на основните свободи, предвидени в членове 49 и 63 ДФЕС, за да се възползва от третирането по член 43, параграф 3 от Кодекса за IRS?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-695/22: Fondee, Заключение от 14 ноември 2023 г.
1. Лицето, което съгласно член 3, параграф 1 от [Директива 2014/65] е изключено от обхвата на тази директива и съгласно член 3, параграф 3 не се ползва от свободата да предоставя услуги по смисъла на член 34, разполага ли с правото на свободно предоставяне на услуги по член 56 ДФЕС, ако самото то не предоставя инвестиционни услуги с единен европейски паспорт за клиенти със седалище в друга държава членка, но получава инвестиционна услуга от чуждестранен субект, използващ единен европейски паспорт, или евентуално по друг начин участва в доставката ѝ до крайния клиент (посредничи за доставката ѝ)?
2. При утвърдителен отговор на предходния въпрос трябва ли да се приеме, че правото на Съюза, и в частност член 56 ДФЕС, не допуска правни разпоредби, които забраняват на инвестиционните брокери да предават клиентски нареждания на чуждестранни търговци на ценни книжа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-387/22: Nord Vest Pro Sani Pro, Заключение от 9 ноември 2023 г.
Трябва ли членове 28 и 56 ДФЕС и член 20 от Директива 2006/123/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която румънският законодател третира по различен начин за данъчни цели румънските предприятия, които извършват стопанска дейност на територията на румънската държава, в сравнение с тези, които извършват такава дейност на територията на други държави членки на Съюза, в резултат на което дружеството жалбоподател, което е предоставяло услуги основно на територията на Австрия и Германия, не се ползва от данъчните освобождавания, с които се ползват други предприятия от строителния сектор, извършващи дейността си на територията на румънската държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/22: Google Ireland и др., Съдебно решение от 9 ноември 2023 г.
Трябва ли член 3, параграф 4, буква а), подточка ii) от Директива [2000/31] да се тълкува в смисъл, че под мярка, предприета срещу дадена „услуга на информационното общество“ може да се разбира и законова мярка, която се отнася до дадена общо определена категория услуги на информационното общество (като комуникационните платформи), или наличието на мярка по смисъла на тази разпоредба изисква да е взето решение по отношение на конкретен случай (например за поименно посочена комуникационна платформа)?
Трябва ли член 3, параграф 5 от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че ако не е съобщена на Комисията и на държавата членка по установяване, което съгласно тази разпоредба следва при спешност да се извърши „в най-кратък срок“ (впоследствие), предприетата мярка не може да се прилага по отношение на дадена услуга след изтичането на достатъчен за (последващото) съобщаване срок?
Допуска ли член 28а, параграф 1 от [Директива 2010/13] прилагането на мярка по смисъла на член 3, параграф 4 от Директива 2000/31, която не се отнася до предаванията и генерираните от потребители видеоклипове, предоставяни в платформа за споделяне на видеоклипове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-207/22: Lineas – Concessões de Transportes, Съдебно решение от 26 октомври 2023 г.
Следва ли член 3, параграф 1, точка 22 от Директива 2013/36 и член 4, параграф 1, точка 26 от Регламент № 575/2013 да се тълкуват в смисъл, че предприятие, чиято дейност е да придобива дялови участия в дружества, които не извършват дейност във финансовия сектор, попада в обхвата на понятието „финансова институция“ по смисъла на тази директива и на този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-74/23: Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie – D.N.A. Serviciul Teritorial Braşov, Определение от 24 октомври 2023 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при уведомяване, че националната юрисдикция не желае да поддържа преюдициалното запитване?
Необходимо ли е произнасяне по искането за прилагане на ускорена процедура, когато делото се заличава поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Коя юрисдикция следва да се произнесе относно съдебните разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-503/23: Centro di Assistenza Doganale Mellano, Определение от 19 октомври 2023 г.
Може ли интересът от уеднаквяване на прилагането на правото на Съюза да се приеме като изключително обстоятелство, което да оправдае ускорена процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Явява ли се значимостта на преюдициалното решение за националното производство основание за необходимостта от ускорено разглеждане?
Представлява ли легитимният интерес на страните да узнаят бързо обхвата на правата си по правото на Съюза изключително обстоятелство съгласно член 105, параграф 1 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-186/22: Sad Trasporto Locale, Съдебно решение от 19 октомври 2023 г.
Трябва ли член 1, параграф 2 от Регламент № 1370/2007 да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на Регламент № 1370/2007 спрямо изпълнението на обществени услуги за мултимодален пътнически превоз на национално и международно равнище, когато, от една страна, обществените услуги за превоз имат единен характер с оглед на възлагането и се предоставят чрез трамвай, наземна и висяща въжена линия, и от друга страна, релсовият транспорт представлява повече от 50 % от общата и единна услуга, възложена на оператора?
Трябва ли член 5, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1370/2007 да се тълкува в смисъл, че изисква, с оглед и на прякото възлагане на вътрешен оператор на договор за обществена услуга, включваща пътнически превоз с трамвай, проверка на правната форма на акта за възлагане, което води до изключване от приложното поле на посочения член 5, параграф 2 на актовете, които не са под формата на договори за концесия за услуги?
Трябва ли член 5, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Директива 2014/23/ЕС да се тълкува в смисъл, че следва да се изключи прехвърлянето на оперативния риск във връзка с експлоатирането на услугите на изпълнителя, ако договорът за възлагане: а) се основава на брутните разходи, като собствеността върху приходите се предоставя на възложителя; б) предвижда в полза на оператора като приходи от дейността единствено насрещна престация, плащана от [възлагащия] орган и съответстваща на обема на предоставената дейност (с изключване следователно на риска, свързан с търсенето); в) оставя за възложителя оперативния риск, свързан с търсенето (поради намаляване на насрещните престации във връзка с намаляване на обема на дейността извън предварително определени граници), регулаторния риск (поради законови или подзаконови изменения, както и поради забавено издаване на разрешения и/или удостоверения от компетентни лица), финансовия риск (поради неплащането или забавеното плащане на насрещните престации, както и поради липсата на адаптиране на насрещните престации), както и риска, свързан с непреодолима сила (произтичащ от непредвидимото изменение на условията за извършване на услугата); както и г) прехвърля на правния субект — изпълнител, оперативния риск, свързан с предлагането (поради промени в разходите на неконтролируемите от оператора фактори — енергия, суровини, материали), риска за трудовите правоотношения (произтичащ от промените в разходите за персонала съгласно колективното договаряне), управленския риск (дължащ се на отрицателната динамика на оперативните разходи поради неправилни прогнозни оценки), както и социално-екологичния риск (произтичащ от случайни събития в хода на изпълнението върху активи, използвани за предоставянето на услугата)?
Трябва ли член 107, параграф 1 ДФЕС и член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че в рамките на пряко възлагане на договор за обществена услуга за пътнически превоз, разпоредено от компетентен местен орган в полза на вътрешен оператор, представлява държавна помощ, подлежаща на процедурата за предварителен контрол по член 108, параграф 3 ДФЕС, компенсацията за задължения за извършване на обществени услуги, изчислена въз основа на разходи за управление, които, макар и свързани с предвидимите изисквания за предоставяне на услугите, са формирани, от една страна, въз основа на историческите разходи за услугата, предоставяна от напускащия оператор — концесионер по договор за услуги, удължавана за повече от десет години, и от друга страна, са свързани с разходи или насрещни престации, които се отнасят до предишното възлагане или във всеки случай са свързани със стандартни пазарни параметри, приложими за всички оператори в сектора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.