всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свобода на установяване

Свобода на установяване

Дело C-278/22: AUTOTECHNICA FLEET SERVICES, Съдебно решение от 21 декември 2023 г.

Попадат ли услугите по оперативен лизинг и/или услугите по отдаване под дългосрочен наем на автомобили в приложното поле на Директива 2006/123/ЕО?
Счита ли се за „финансова институция“ по смисъла на член 4, параграф 1, точка 26 от Регламент № 575/2013 субект, който извършва дейности по оперативен лизинг (а не извършва дейности по финансов лизинг) и/или дейности по отдаване под дългосрочен наем на автомобили?
Ако отговорът на първата част от първия въпрос е утвърдителен, а отговорът на втората част от първия въпрос е отрицателен, съответстват ли на член 49 ДФЕС във връзка с членове 9—13 от Директива 2006/123 оправомощаването на Агенцията да осъществява надзор върху предоставянето на услуги по оперативен лизинг и/или услуги по отдаване под дългосрочен наем на автомобили, който надзор тя упражнява на основание член 6, параграф 1 от Закона за лизинга, и оправомощаването да налага допълнителни изисквания и ограничения на предприятията, извършващи такива дейности?
Трябва ли при обстоятелства като тези в разглеждания спор — когато дружество майка от държава членка чрез дъщерно дружество в друга държава членка възнамерява да предоставя същия вид услуги като в държавата членка по произход — член 49 ДФЕС и разпоредбите на членове 9—13 от Директива 2006/123 да се тълкуват в смисъл, че позволяват чрез националния закон (Закон за лизинга) да се налагат допълнителни изисквания и ограничения на дъщерно дружество, като по този начин извършването на въпросните дейности се прави по-трудно и/или по-малко привлекателно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-488/21: Chief Appeals Officer и др., Съдебно решение от 21 декември 2023 г.

Обвързано ли е производното право на пребиваване на пряк роднина по възходяща линия на работник, гражданин на Съюза, съгласно член 7, параграф [буква г)] от Директива [2004/38] с условието този роднина да продължава да е зависим от работника?
Пречка ли е Директива [2004/38] приемаща държава членка да ограничи достъпа до социална помощ на лице, което е член на семейството на работник, гражданин на Съюза, и има производно право на пребиваване поради зависимостта си от този работник, когато достъпът до такава помощ би означавал, че лицето вече не зависи от работника?
Пречка ли е Директива [2004/38] приемащата държава членка да ограничи достъпа до социална помощ на лице, което е член на семейството на работник, гражданин на Съюза, и има производно право на пребиваване поради зависимостта си от този работник, с довода, че изплащането на помощта ще превърне въпросното лице в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на тази държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-687/22: Agencia Estatal de la Administración Tributaria (Exclusion des créances publiques de la remise de…, Заключение от 14 декември 2023 г.

1) Може ли принципът на съответстващо тълкуване да се приложи към член 23, параграф 4 от Директива [2019/1023], когато фактите (какъвто е разглежданият случай с оглед на датата на молбата за опрощаване на задължения) са настъпили в периода между влизането ѝ в сила и крайния срок за транспонирането ѝ, а приложимото национално законодателство [TRLC (в редакцията си съгласно Кралски законодателен декрет 1/2020)] не е законът за транспониране на Директивата (Закон 16/22)?
2) Съвместима ли е с член 23, параграф 4 от Директива [2019/1023] и стоящите в основата ѝ принципи относно опрощаването на задължения вътрешна правна уредба като испанската, а именно [TRLC] (в редакцията му съгласно Кралски законодателен декрет 1/2020), която не съдържа обосновка за изключването на публичните вземания от опрощаването на неизплатените задължения
Доколкото изключва публичните вземания от опрощаването и не съдържа надлежна обосновка, застрашава ли тази правна уредба постигането на предвидените в посочената директива цели?
3) Съдържа ли член 23, параграф 4 от Директива [2019/1023] изчерпателен и окончателен списък на категориите вземания, подлежащи на изключване от опрощаването, или обратно, този списък е само примерен и националният законодател разполага с пълна свобода да определи подлежащите на изключване категории вземания, които счита за уместни, при условие че те са надлежно обосновани съгласно националното му право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-441/22: Obshtina Razgrad, Съдебно решение от 7 декември 2023 г.

Допуска ли чл. 72, пар. 1, б. „д“ във връзка с пар. 4, б. „а“ и „б“ от Директива 2014/24 национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, която приема, че нарушение на правилата за съществено изменение на договора за възлагане на обществена поръчка може да се търси само и единствено при подписано между страните писмено споразумение/анекс за изменение на договора?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, допуска ли чл. 72, пар. 1, б. „д“ във връзка с [член 72,] пар. 4, б. „а“ и б. „б“ от Директива 2014/24 национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, която приема, че незаконосъобразното изменение на договорите за обществени поръчки може да бъде извършено освен при подписано между страните писмено споразумение и чрез общи действия на същите в нарушение на разпоредбите относно изменението на договорите, изразени чрез комуникация и съставени в хода на същата писмени следи (като тези в главното производство), от които може да се обоснове извод за съгласуване на воля в насока соченото изменение?
Понятието „надлежната подготовка на поръчката“ по смисъла на съображение [109] на Директива 2014/24 в частта за срока за изпълнение на дейностите включва ли и оценката на рисковете от обичайни метеорологични условия, които биха могли да повлияят негативно върху изпълнението на поръчката в срок, както и оценка на нормативни забрани за извършване на дейностите в определен времеви период, включен в периода на изпълнение на поръчката?
Понятието „непредвидени обстоятелства“ по смисъла на Директива 2014/24 включва ли единствено обстоятелства, които са възникнали след сключването на договора (в каквато насока е националният пар. 2, т. 27 от ДР на Закона за обществените поръчки) и не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа, не са резултат от действие или бездействие на страните, но правят невъзможно изпълнението при договорените условия
Или Директива [2014/24] не поставя изискване тези обстоятелства да са възникнали след сключването на договора?
Обичайните метеорологични условия, които не представляват „непредвидени обстоятелства“ по смисъла на съображение [109] на Директива 2014/24 и нормативната забрана за строеж в определен времеви период, обявена преди поръчката, представляват ли обективно основание за изпълнение на поръчката извън срока по договора
В този смисъл, при изчисляване на оферирания срок, участникът има ли задължение (при полагане на дължимата грижа и добросъвестност) да включва в предложението си обичайните рискове от значение за изпълнение на поръчката в срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-128/23: Müller Reisen, Определение от 6 декември 2023 г.

Компетентен ли е националният съд да се произнесе по въпроса за съдебните разноски след оттегляне на иска пред него?
Подлежат ли на възстановяване разходите на другите участници за представяне на становища пред Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-128/22: NORDIC INFO, Съдебно решение от 5 декември 2023 г.

Трябва ли членове 27 и 29 във връзка с членове 4 и 5 от Директива 2004/38 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба с общо приложение на държава членка, която от съображения, свързани с общественото здраве, насочени към борбата с пандемията от COVID‑19, от една страна, забранява на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, независимо от тяхното гражданство, да извършват неналожителни пътувания от тази държава членка до други държави членки, класифицирани от нея като зони с висок риск въз основа на ограничителните санитарни мерки или епидемиологичната обстановка в тези други държави членки, и от друга страна, налага на гражданите на Съюза, които не са граждани на посочената държава членка, задължението да се подложат на скринингови тестове и да спазват карантина, когато влизат на територията на същата държава членка от една от посочените други държави членки?
Трябва ли членове 22, 23 и 25 от Кодекса на шенгенските граници да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която от съображения, свързани с общественото здраве, насочени към борбата с пандемията от COVID‑19, забранява под контрола на компетентните органи и под заплахата от налагане на санкция преминаването на вътрешните граници на тази държава членка за извършването на неналожителни пътувания от или до държави от Шенгенското пространство, класифицирани като зони с висок риск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-409/22: Eurobank Bulgaria, Заключение от 30 ноември 2023 г.

1) Дали пълномощното, с което от името на платеца пълномощникът извършва акт на имуществено разпореждане чрез платежно нареждане, представлява платежен инструмент по смисъла на член 4, точка 23 от Директива [2007/64/EO]?
2) Дали положеният апостил от компетентен чуждестранен държавен орган по Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове от 1961 г. е част от процедурата по установяване [на] автентичността както на платежния инструмент, така и на платежната транзакция по смисъла на член 4, точка 19 във връзка с член 59, алинея 1 от Директивата?
3) Когато платежният инструмент (включително такъв, който овластява трето лице да извърши разпоредителните действия от името на платеца) е редовен от формална (външна) страна, може ли националният съд да приеме, че платежната транзакция е разрешена, а именно че платецът е дал съгласие за нейното извършване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-260/22: Seven.One Entertainment Group, Съдебно решение от 23 ноември 2023 г.

Следва ли Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че радио- и телевизионните организации имат пряко и самостоятелно право на справедливо обезщетение при т.нар. изключение за копиране за лично ползване по член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО?
Могат ли, ако имат право на справедливо обезщетение по член 2, буква д) от Директива 2001/29/ЕО, радио- и телевизионните организации да бъдат изключени от правото на справедливо обезщетение по член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО в качеството им на филмови продуценти?
При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Могат ли радио- и телевизионните организации да бъдат общо изключени от посоченото право, въпреки че в зависимост от спецификата на предаванията си някои от тях (по-специално телевизионните програми, чиито предавания в голямата си част са лицензирани от трети страни) придобиват само в много малка степен права на филмови продуценти, а други (по-специално радиооператорите) изобщо не придобиват такива права?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-480/22: EVN Business Service и др., Съдебно решение от 23 ноември 2023 г.

Трябва ли член 57, параграф 3 от Директива 2014/25 да се тълкува в смисъл, че централизирана дейност по закупуване в рамките на съвместно възлагане на поръчки от възложители от различни държави членки се извършва от централен орган за покупки, „установен в друга държава членка“, когато седалището на възложителя е в държава членка, различна от държавата членка, в която е седалището на централния орган за покупки, независимо от мястото на седалището на трето образувание, което притежава контрола върху единия или другия от тях?
Трябва ли член 57, параграф 3 от Директива 2014/25 да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба стълкновителна норма, съгласно която предоставянето на централизираните дейности по закупуване от централен орган за покупки се извършва в съответствие с националните разпоредби на държавата членка, в която е установен този централен орган за покупки, обхваща и свързаните с тези дейности процедури за преразглеждане по смисъла на Директива 92/13, доколкото посоченият централен орган за покупки отговаря за провеждането на процедурата за възлагане на поръчка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-201/22: Telia Finland, Съдебно решение от 23 ноември 2023 г.

Трябва ли по отношение на организациите, на които е възложено предоставянето на договорни лицензи и които колективно управляват права върху интелектуалната собственост, способността на дадено лице да бъде страна в съдебното производство за защита на тези права, която е предварително условие за процесуалната легитимация по член 4, буква в) от Директива 2004/48, да се разбира изключително като общата способност на дадено лице съгласно националното законодателство да бъде страна в съдебното производство, или така, че в националното законодателство се изисква изрично да е признато право на такава организация да предявява от свое име искове за защита на въпросните права?
Трябва ли при тълкуването на член 4, буква в) от Директива 2004/48, изразът „пряк интерес от защита на авторското право на представляваните носители на права“ да се тълкува еднакво във всички държави членки, ако става въпрос за правото на организация за колективно управление на авторски права по смисъла на член 3, буква а) от Директива 2014/26 да предявява от свое име искове за нарушение, в случай че:
а) става въпрос за използване на произведения, за които тази организация, в качеството си на организация, на която е възложено издаването на договорни лицензи, по смисъла на Закона за авторското право, има право да предоставя разширени колективни лицензи, позволяващи на лицензополучателя да използва и произведения на автори от този отрасъл, които не са предоставили пълномощие на организацията да управлява техните права,
б) става въпрос за използване на произведения, за които авторите са упълномощили организацията да управлява техните права по силата на договор или пълномощие, без авторските права да са прехвърлени на организацията?
Ако се приеме, че организацията, в качеството си на организация, на която е възложено издаването на договорни лицензи, има пряк интерес и процесуална легитимация да предявява от свое име искове, от какво значение е при преценката на процесуалната легитимация, евентуално в светлината на членове 17 и 47 от [Хартата], обстоятелството, че тази организация, в качеството си на организация, на която е възложено издаването на договорни лицензи, представлява и автори, които не са я упълномощили да управлява техните права, и че правото ѝ да предявява искове за защита на правата на тези автори не е предвидено в закона?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12324252627328 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form