Свобода на установяване
Свобода на установяване
Дело C-665/22: Amazon Services Europe, Заключение от 11 януари 2024 г.
1) Следва ли член 2, параграф 1, член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба или практика, съгласно която работник, който е бил неправомерно уволнен и впоследствие възстановен на работа с обратно действие, няма право на платен годишен отпуск или на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода между уволнението и възстановяването му на работа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-594/21: Sixt Leasing, Определение от 11 януари 2024 г.
Не са поставени правни въпроси за обсъждане в предоставения текст.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-371/22: G (Frais de résiliation anticipée), Съдебно решение от 11 януари 2024 г.
Трябва ли член 3, параграфи 5 и 7 от Директива [2009/72], който изисква правата на клиента (малко предприятие) в случай на смяна на доставчика на енергия да се осъществяват при спазване на принципа, че отговарящите на условията клиенти трябва действително да имат възможност лесно да преминат към нов доставчик, и също така да се осъществяват по недискриминационен начин по отношение на разходи, усилия или време, да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност да се налага договорна неустойка на клиента за прекратяването на срочен договор за доставка на енергия при желание на клиента за смяна на доставчика на енергия, при положение че не се взема предвид размерът на претърпените вреди (член 483, параграф 1 и член 484, параграфи 1 и 2 от [Гражданския кодекс]) и че в Закона за енергетиката не са определени каквито и да е критерии за налагането на такива такси и за определянето на размера им?
Трябва ли член 3, параграфи 5 и 7 от Директива [2009/72], който изисква правата на клиента (малко предприятие) в случай на смяна на доставчика на енергия да се осъществяват по недискриминационен начин по отношение на разходи, усилия или време и при спазване на принципа, че отговарящите на условията клиенти трябва действително да имат възможност лесно да преминат към нов доставчик, да се тълкува в смисъл, че не допуска така да се тълкуват разпоредбите на договора, че в случай на предсрочно прекратяване на сключения с доставчика срочен договор за доставка на енергия да е възможно на клиентите (малки предприятия) да се начисляват такси, които де факто съответстват на разходите за цената на неизползваната енергия до изтичането на срока на договора в съответствие с принципа „вземай или плащай“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-75/23: Parchetul de pe lângă Tribunalul Braşov, Определение от 9 януари 2024 г.
Необходимо ли е националните съдилища да не прилагат решения на националния конституционен съд, които възпрепятстват ефективното наказателно преследване на тежки измами срещу финансовите интереси на Съюза, когато тези решения се основават на принципа на законност на престъпленията и наказанията?
Допустимо ли е прилагането на национален стандарт за защита, свързан с принципа на обратно действие на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), когато това би застрашило примата, единството и ефективността на правото на Съюза?
Възпрепятства ли принципът на примат на правото на Съюза националните разпоредби или практики, които обвързват националните съдилища с решения на конституционния съд и върховния съд и предвиждат дисциплинарна отговорност при тяхното неизпълнение, в случаите, когато тези решения противоречат на правото на Съюза с пряко действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-75/23: Parchetul de pe lângă Tribunalul Braşov, Определение от 9 януари 2024 г.
Изисква ли правото на Съюза националните съдилища да не прилагат национални разпоредби или съдебна практика, които водят до системен риск от безнаказаност за тежки измами във вреда на финансовите интереси на Съюза, включително поради правила за давността?
Допустимо ли е националните съдилища да бъдат обвързани от решения на конституционния съд или върховния съд, когато те противоречат на разпоредби от правото на Съюза с пряко действие, поради риск от дисциплинарна отговорност?
Могат ли националните съдилища да прилагат национален стандарт за защита, основан на принципа на обратно действие на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), ако това води до оспорване на процесуални действия по прекъсване на давността, извършени преди обявяването на противоконституционност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-131/23: Unitatea Administrativ Teritorială Judeţul Unitatea Administrativ Teritorială Judeţul Braşov, Определение от 9 януари 2024 г.
Съвместима ли е липсата на уредба за прекъсване на давността за наказателно преследване с изискванията на Решение 2006/928/ЕО и дали това води до системен риск от безнаказаност за корупционни престъпления?
Длъжни ли са националните съдилища да оставят без приложение вътрешни разпоредби или съдебни решения, които препятстват ефективното и възпиращо санкциониране на корупционни престъпления, когато това е необходимо за прилагане на задълженията по правото на Европейския съюз?
Може ли принципът за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior) да се използва като основание за преразглеждане на въпроса за прекъсване на давността с процесуални действия, извършени преди обезсилването на съответната разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/22: Infraestruturas de Portugal и Futrifer Indústrias Ferroviárias, Съдебно решение от 21 декември 2023 г.
Следва ли основанието за изключване, посочено в член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24, да се счита за „въпрос, който следва да бъде решен от възлагащия орган“?
Може ли националният законодател да замени изцяло решението, което възлагащият орган трябва да приеме съгласно член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24, с общо решение (акт, проявяващ последиците на решение) на органа за защита на конкуренцията за налагане като допълнителна санкция на забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки за определен период от време, в допълнение към глоба за нарушение на правилата на конкуренция?
Трябва ли решението на възлагащия орган относно „надеждността“ на икономическия оператор от гледна точка на спазването (или неспазването) на правилата на конкурентното право извън конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка да се разбира като необходимост от мотивирана преценка на относителната надеждност на този икономически оператор като неразделна част от правото на добра администрация, предвидено в член 41, параграф 2, буква в) от Хартата?
Съответства ли на правото на ЕС, и по-специално на член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24, възприетото в член 55, параграф 1, буква f) от CCP решение на португалския законодател да постави изключването на икономически оператор от процедура за възлагане на обществена поръчка, основано на нарушение на правилата на конкуренция извън въпросната конкретна процедура за възлагане на обществена поръчка, в зависимост от постановеното от органа за защита на конкуренцията в производство по налагане като допълнителна санкция на забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки - производство, в рамките на което органът за защита на конкуренцията преценява относимостта на предприетите корективни (self-cleaning) мерки?
Може ли също така да се приеме, че съответства на правото на ЕС, и по-специално на член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24, възприетото в член 70, параграф 2, буква g) от CCP решение на португалския законодател да ограничи възможността за изключване на оферта поради наличието на сериозни данни за действия, споразумения, практики или информация, които могат да нарушат правилата на конкуренция, само до конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка, в която са установени тези практики?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-340/22: Cofidis, Съдебно решение от 21 декември 2023 г.
Допуска ли [Директива 2014/59] облагането в държава членка на клонове на финансови институции, установени в друга държава — членка на Европейския съюз, по силата на законодателство като португалския вътрешен режим [на ASSB], ако с този данък се облагат коригираният пасив и условната стойност на задбалансови дериватни инструменти, приходите от които не са предназначени за националните механизми за финансиране на действията по преструктуриране и за целите на финансирането на Единния фонд за преструктуриране?
Допуска ли свободата на установяване, предвидена в член 49 ДФЕС, национална правна уредба като разглежданата в португалския вътрешен режим [на ASSB], която позволява приспадането от установения и одобрен пасив на определени елементи от пасива, които се отчитат при изчисляването на собствения капитал от първи ред и на собствения капитал от втори ред, в съответствие с разпоредбите на част II от [Регламент № 575/2013], като се вземат предвид преходните разпоредби, предвидени в част IX от същия регламент, които могат да бъдат емитирани само от лица, притежаващи правосубектност, т.е. които не могат да бъдат емитирани от клонове на чуждестранни кредитни институции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-278/22: AUTOTECHNICA FLEET SERVICES, Съдебно решение от 21 декември 2023 г.
Попадат ли услугите по оперативен лизинг и/или услугите по отдаване под дългосрочен наем на автомобили в приложното поле на Директива 2006/123/ЕО?
Счита ли се за „финансова институция“ по смисъла на член 4, параграф 1, точка 26 от Регламент № 575/2013 субект, който извършва дейности по оперативен лизинг (а не извършва дейности по финансов лизинг) и/или дейности по отдаване под дългосрочен наем на автомобили?
Ако отговорът на първата част от първия въпрос е утвърдителен, а отговорът на втората част от първия въпрос е отрицателен, съответстват ли на член 49 ДФЕС във връзка с членове 9—13 от Директива 2006/123 оправомощаването на Агенцията да осъществява надзор върху предоставянето на услуги по оперативен лизинг и/или услуги по отдаване под дългосрочен наем на автомобили, който надзор тя упражнява на основание член 6, параграф 1 от Закона за лизинга, и оправомощаването да налага допълнителни изисквания и ограничения на предприятията, извършващи такива дейности?
Трябва ли при обстоятелства като тези в разглеждания спор — когато дружество майка от държава членка чрез дъщерно дружество в друга държава членка възнамерява да предоставя същия вид услуги като в държавата членка по произход — член 49 ДФЕС и разпоредбите на членове 9—13 от Директива 2006/123 да се тълкуват в смисъл, че позволяват чрез националния закон (Закон за лизинга) да се налагат допълнителни изисквания и ограничения на дъщерно дружество, като по този начин извършването на въпросните дейности се прави по-трудно и/или по-малко привлекателно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.