всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на стоки

Свободно движение на стоки

Дело C-446/09: Philips и Nokia, Съдебно решение от 1 декември 2011 г.

Могат ли стоките, произхождащи от трета държава и представляващи имитация на стока, ползваща се със защита в Съюза въз основа на право върху марка, или копие на стока, ползваща се със защита в Съюза въз основа на авторско или сродно право или промишлен дизайн, да бъдат квалифицирани като „фалшифицирани стоки“ или „пиратски стоки“ по смисъла на Регламент № 1383/2003, a преди влизането в сила на последния — по смисъла на Регламент № 3295/94, само поради факта че са въведени на митническата територия на Съюза, без да са допуснати там в свободно обращение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-323/10: Gebr. Stolle и Doux Geflügel, Съдебно решение от 24 ноември 2011 г.

Следва ли подпозиция 0207 12 90 от приложение І към Регламент № 3846/87 да се тълкува в смисъл, че кланичен труп от птица, попадащ в тази подпозиция, трябва да бъде напълно изкормен, така че ако например част от червата или от трахеята все още са свързани с кланичния труп след механичното изкормване, това ще се отрази неблагоприятно на неговото тарифно класиране?
Трябва ли понятието „нередовен състав“ по смисъла на код на продукта 0207 12 90 9990 да се тълкува в смисъл, че този код позволява към кланичния труп да се добавят общо не повече от 4 от описаните там карантии — по една или няколко бройки, стига да е спазен общият брой 4?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: подпозиция 0207 12 10 обхваща ли също и кланични трупове, към които са добавени няколко бройки от една от посочените в тази подпозиция карантии?
Трябва ли петли и кокошки от подпозиция 0207 12 10 от КН да бъдат напълно оскубани, или е допустимо след механичното оскубване по кланичния труп да има все още останали някои малки части от едри птичи пера, пера, крайчета пера и влакна?
Попада ли труп от домашна птица под код на продукта 0207 12 90 9990 от списъка на продуктите на общата организация на пазарите дори когато непозволена съгласно този код на продукта карантия е свързана с една от позволените карантии?
При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли при митническата проверка, с която се цели да се установи дали представените за износ продукти съответстват на посочената в декларацията за износ позиция от списъка на продуктите на общата организация на пазарите, да се допуска известно отклонение от нормата, така че дори някаква „аномалия“ да не вреди на възстановяването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-454/10: Jestel, Съдебно решение от 17 ноември 2011 г.

Трябва ли член 202, параграф 3, второ тире от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че лице, което, без да взема пряко участие в неправомерното въвеждане на стоки на митническата територия на Съюза, е действало като посредник при сключването на договори за продажба, отнасящи се до посочените стоки, трябва да се счита за участвало в това въвеждане
В случай че това е така, възниква ли за подобно лице митническо задължение въз основа на тази разпоредба единствено при условие че то е знаело за неправомерността на въвеждането на съответните стоки, или е достатъчно само да е предполагало за нея?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-319/10: X и X BV, Съдебно решение от 10 ноември 2011 г.

При обстоятелства като разглежданите по главното производство, при които декларации за митнически режим на допускане за свободно обращение са подадени преди 27 септември 2005 г., може ли да се прави позоваване на решението на Органа за уреждане на спорове на Световната търговска организация (СТО) от 27 септември 2005 г. за приемане на доклад на апелативния орган на СТО (WT/DS269/AB/R, WT/DS286/AB/R) и два доклада на специална група на СТО (WT/DS269/R и WT/DS286/R), както са изменени с доклада на апелативния орган, в рамките на тълкуването на глава 2, допълнителна забележка 7 от Комбинираната номенклатура, фигурираща в Регламент (EО) № 1810/2004 на Комисията от 7 септември 2004 г. за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, или в рамките на преценката на валидността на тази допълнителна забележка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-319/10: X и X BV, Съдебно решение от 10 ноември 2011 г.

Може ли при обстоятелства като разглежданите по главното производство, при които декларации за митнически режим на допускане за свободно обращение са подадени преди 27 септември 2005 г., да се прави позоваване на решението на Органа за уреждане на спорове на Световната търговска асоциация (СТО) от 27 септември 2005 г. за приемане на доклад на апелативния орган на СТО (WT/DS269/AB/R, WT/DS286/AB/R) и два доклада на специална група на СТО (WT/DS269/R и WT/DS286/R), както са изменени с доклада на апелативния орган, нито в рамките на тълкуването на глава 2, допълнителна забележка 7 от Комбинираната номенклатура, фигурираща в Регламент (EО) № 1810/2004 на Комисията от 7 септември 2004 г. за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, нито в рамките на преценката на валидността на тази допълнителна забележка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-559/10: Deli Ostrich, Съдебно решение от 27 октомври 2011 г.

Към момента на подаване на декларацията, а именно към 22 октомври 2007 г., с какъв тарифен код следва да се класира месото от двугърби камили, за които в случая е безспорно, че не са отгледани в плен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-262/10: Döhler Neuenkirchen, Определение от 25 октомври 2011 г.

Необходимостта от повторно откриване на устното производство предвид възможните значителни последици от тълкуването на член 204, параграф 1, буква а) от Регламент № 2913/92 за митническото право.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-443/10: Bonnarde, Съдебно решение от 6 октомври 2011 г.

Следва ли разпоредбите на правото на Съюза, и по-специално разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз, предназначени да гарантират свободното движение, както и разпоредбите на горепосочените директиви относно документите за регистрация на превозни средства да се тълкуват като недопускащи законодателството на държава членка, което въвежда за регистрацията на превозни средства специален документ като свидетелство за регистрация с отметката „демонстрационно превозно средство“, за който може да се счита, че няма за предмет временна регистрация по смисъла на член 1 от Директива 1999/37, и съответно да се тълкуват като пречка пред възможността ползването на предимство да се свързва с представянето на подобен документ?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, следва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че в случай на придобиване на превозно средство в друга държава членка изискват да остане без прилагане национална правна уредба, според която предоставянето на помощ за придобиване на незамърсяващи превозни средства, които вече са били регистрирани, зависи от условието в свидетелството за тази регистрация по силата на правната уредба на държавата членка да фигурира отметката „демонстрационно превозно средство“, когато самият продавач на превозното средство не е могъл да се ползва от тази помощ и когато:
– или приобретателят представи свидетелство за регистрация, което е издадено в другата държава членка и което е специално за превозните средства, предназначени за демонстрация,
– или превозното средство има изискваните от националната правна уредба характеристики, свързани по-конкретно с датата на пускането му в движение, за да се квалифицира като демонстрационно превозно средство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-403/08: Football Association Premier League и др., Съдебно решение от 4 октомври 2011 г.

При какви обстоятелства дадено устройство за достъп под условие представлява „незаконно устройство“ по смисъла на член 2, буква д) от Директива 98/84/ЕО?
В частност, устройството за достъп под условие представлява ли „незаконно устройство“, ако е придобито при обстоятелства, при които:
i) устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с ограничено по договор разрешение да се използва за достъп до защитена услуга само в първата държава членка, а е използвано за достъп до тази защитена услуга в друга държава членка, и/или
ii) устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е предоставено и/или активирано чрез предоставяне на фиктивно име и фиктивен адрес на пребиваване в първата държава членка, като по този начин е избегнато прилагането на териториалните договорни ограничения, наложени върху износа на такива устройства за използване извън територията на първата държава членка, и/или
iii) устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с договорното условие, че следва да е предмет само на домашно или лично, но не и търговско използване (тъй като за последното се дължи по-висока абонаментна цена), а е използвано в Обединеното кралство за търговски цели, а именно за показване на пряко предаване от футболни мачове в заведение?
Ако отговорът на която и да е част от въпрос 2 е отрицателен, допуска ли член 3, параграф 2 от тази директива възможността държава членка да се позове на националната правна уредба, която забранява използването на такива устройства за достъп под условие при описаните във въпрос 2 по-горе обстоятелства?
Допускат ли членове 28 ЕО, 30 ЕО и/или 49 ЕО прилагането на национална правна уредба (като член 297 от [Закона за авторското право, дизайните и патентите]), съгласно която е престъпление недобросъвестното приемане на програма, включена в услуга за излъчване, предоставяна от място в Обединеното кралство, с цел да се избегне заплащането на съответната цена за приемането на програмата, при някое от следните обстоятелства:
i) когато устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с ограничено договорно разрешение да се използва за достъп до защитена услуга само в първата държава членка, а е използвано за достъп до тази защитена услуга в друга държава членка (в конкретния случай Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия), и/или
ii) когато устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е придобито и/или активирано чрез предоставянето на фиктивно име и фиктивен адрес на пребиваване в първата държава членка, като по този начин е избегнато прилагането на териториалните договорни ограничения, наложени върху износа на такива устройства за използване извън територията на първата държава членка, и/или
iii) устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с договорното условие, че следва да е предмет само на домашно или лично, но не и търговско използване (тъй като за последното се дължи по-висока абонаментна цена), а е използвано в Обединеното кралство за търговски цели, а именно за показване на пряко предаване от футболни мачове в заведение?
Когато доставчикът на програмно съдържание сключи поредица от изключителни лицензионни договори, всеки от които е за територията на една или повече държави членки и съгласно които телевизионният оператор е лицензиран да излъчва програмното съдържание само на тази територия (включително по спътник), като във всяка лицензия е включено договорно задължение за телевизионния оператор да не допуска използването извън посочената в лицензията територия на неговите карти за спътникови декодери, които дават възможност за приемане на лицензираното програмно съдържание, какъв правен способ за преценка трябва да приложи националният съд и какви обстоятелства трябва да вземе предвид, за да установи дали договорното ограничение е в противоречие със забраната по член 81, параграф 1 ЕО?
Понятието „публично разгласяване“ съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва ли да се тълкува в смисъл, че обхваща предаването на излъчените произведения чрез телевизионен екран и високоговорители пред присъстващи в заведение клиенти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-320/11: Digitalnet, Определение от 29 септември 2011 г.

Съществува ли процесуална връзка между делата, която да обосновава тяхното съединяване за целите на производството съгласно член 43 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14647484950285 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form