всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Околна среда

Околна среда

Дело C-461/23: Umweltforum Osnabrücker Land, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.

Трябва ли член 3, параграф 2, буква б) от Директива 2001/42 във връзка с член 6, параграф 3 от Директива 92/43 да се тълкува в смисъл, че всички правила в даден правен акт, с който държава членка определя дадена територия за специална защитена зона съгласно Директива 92/43, независимо от съответното им регулаторно съдържание, следва да се считат за непосредствено свързани с управлението на територията или необходими за него, и следователно правният акт като план не подлежи на екологична оценка съгласно член 3, параграф 2, буква б) от Директива 2001/42 във връзка с член 6, параграф 3 от Директива 92/43 или в зависимост от съдържанието на отделните правила може да се прилага диференциран подход, така че отделни разпоредби на един такъв правен акт като (част от) план следва да се считат за непосредствено свързани с управлението на територията или необходими за него, а други разпоредби на този акт като (част от) план — не?
Ако при отговора на първия въпрос се потвърди втората хипотеза: трябва ли член 3, параграф 2, буква б) от Директива 2001/42 във връзка с член 6, параграф 3 от Директива 92/43 да се тълкува в смисъл, че отделен режим в правен акт на държава членка, с който дадена територия е определена за специална защитена зона по смисъла на Директива 92/43, с който са установени целите на съхраняването и с който се създават задължения и забрани, не следва да се счита за (част от) план, непосредствено свързан с управлението на територията или необходим за него, когато този режим, като определя конкретни критерии и условия, изключва дадени дейности на територията от приложното поле на създадените задължения и забрани и тези дейности не служат непосредствено за постигането на целите на съхраняването, а следва да се разглеждат като мерки за управлението и поддръжката с качеството „проект“ по смисъла на член 6, параграф 3 от Директива 92/43, предназначени за други цели?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-268/23: Комисия/Франция (Rejet des eaux urbaines résiduaires), Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.

Нарушени ли са задълженията на държавата членка да осигури, че събраните градски отпадъчни води в определени агломерации са подложени на вторично или еквивалентно третиране преди заустване, съгласно член 4 от Директива 91/271/ЕИО?
Спазени ли са изискванията за по-строго третиране на градските отпадъчни води, зауствани в чувствителни зони, съгласно член 5 от Директива 91/271/ЕИО?
Осигурено ли е проектирането, изграждането, експлоатацията и поддържането на пречиствателните станции така, че да гарантират достатъчна ефективност при всички нормални климатични условия, съгласно член 10 от Директива 91/271/ЕИО?
Изпълнено ли е задължението за мониторинг и контрол на заустванията от пречиствателните станции в съответствие с член 15 от Директива 91/271/ЕИО, във връзка с приложение I, точки B и D?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-268/23: Комисия/Франция (Rejet des eaux urbaines résiduaires), Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.

Нарушени ли са задълженията на държавата членка да осигури, че събраните градски отпадъчни води в определени агломерации са подложени на вторично или еквивалентно третиране преди заустване, съгласно член 4 от Директива 91/271/ЕИО?
Спазени ли са изискванията за по-строго третиране на градските отпадъчни води, зауствани в чувствителни зони, съгласно член 5 от Директива 91/271/ЕИО?
Съответстват ли проектите, изграждането, експлоатацията и поддръжката на пречиствателните станции на изискванията за достатъчна ефективност при нормални климатични условия и отчитане на сезонните колебания на натоварването, съгласно член 10 от Директива 91/271/ЕИО?
Изпълнено ли е задължението за мониторинг и контрол на заустванията от пречиствателните станции, включително спазване на процедурите по приложение I, точки B и D, съгласно член 15 от Директива 91/271/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-727/22: Friends of the Irish Environment (Project Ireland 2040), Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.

Трябва ли член 2, буква а) във връзка с член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/42 да се тълкува в смисъл, че мярка, която е приета от орган на изпълнителната власт на държава членка и която нито се изисква от законова или административна разпоредба, нито се основава на подзаконов, административен или законов акт, може да попада в приложното поле на тази директива като план или програма, ако определя рамка за даване на съгласие за бъдещо развитие на последващи проекти и следователно отговаря на критерия по член 3, параграф 2 от същата директива?
Трябва ли член 3, параграф 1 във връзка с член 3, параграфи 8 и 9 от Директива 2001/42 да се тълкува в смисъл, че план или програма, който или която предвижда конкретно, макар и описано като „индикативно“, отпускане на средства за изграждане на определени инфраструктурни проекти с цел подпомагане на стратегията за интегрирано териториално развитие на друг план, който сам по себе си представлява основа за стратегията за последващо интегрирано териториално развитие, може да бъде план или програма по смисъла на Директива 2001/42?
Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, фактът, че план има за цел предоставяне на средства, означава ли, че той трябва да се счита за бюджетен план по смисъла на член 3, параграф 8 от Директива 2001/42?
Трябва ли член 5 и приложение 1 към Директива 2001/42 да се тълкуват в смисъл, че в случаите, когато член 3, параграф 1 изисква екологична оценка, в предвидения в тези разпоредби екологичен доклад следва да се установят разумните алтернативи на предпочитания вариант и да се направи сравнителна преценка на предпочитания вариант и разумните алтернативи?
Ако отговорът на въпрос 3а е утвърдителен, спазено ли е изискването на директивата, ако сравнителната преценка на разумните алтернативи е извършена, преди да се избере предпочитаният вариант, а след това са направени оценка на проекта на плана или програмата и по-пълна стратегическа екологична оценка само на предпочитания вариант?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-340/23: ATPN/Комисия, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.

Признава ли се правото на сдружение да обжалва акт на Съюза по член 263, четвърта алинея ДФЕС, в собствено име, когато не е индивидуално засегнато от този акт?
Могат ли членовете на сдружение да се считат за пряко засегнати от делегиран регламент на Комисията относно критерии за устойчивост на инвестиции в ядрена енергия, така че сдружението да има процесуална легитимация да обжалва този акт от тяхно име?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-254/23: INTERZERO и др., Заключение от 26 септември 2024 г.

1) Може ли юридическо лице, което има изключителното право да упражнява дейност по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителите за продукти от същия вид на територията на Република Словения, да се счита за предприятие, на което е възложено извършването на услуги от общ икономически интерес по смисъла на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (в светлината на член 14 ДФЕС, Протокол № 26 относно услугите от общ интерес и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98]), като тази дейност включва:
– сключване на договори с производителите на определени продукти, по силата на които те възлагат на юридическото лице да осигури от тяхно име подходящо управление на отпадъците, получени от тези продукти,
– организиране на система за събиране и третиране на отпадъците (сключване на договори с търговски дружества, които от името на организацията събират и третират по подходящ начин всички събрани отпадъци от продукти, за които се прилага разширената отговорност на производителя), и
– воденето на регистър на продуктите, за които производителят носи разширена отговорност и които са пуснати на пазара в Република Словения, както и воденето на регистър на събраните и третирани отпадъци от продукти, за които се прилага разширената отговорност на производителя, както и предаването на тези данни на министерството,
и при упражняването на тази дейност юридическото лице е длъжно да сключва договори с производителите, които носят задължението за разширена отговорност на производителя, и с търговските дружества, които ще извършват събирането и третирането на отпадъците?
2) Трябва ли членове 16 и 17 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя за стоки от същия вид, може законосъобразно да се упражнява само от едно юридическо лице на територията на държавата членка по начин, който няма стопанска цел, което означава, че приходите не надвишават действителните разходи за колективно изпълнение на задълженията за разширена отговорност на производителя и че това юридическо лице трябва да използва печалбата единствено и само за извършване на дейностите и за прилагане на мерките за колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя?
3) При отрицателен отговор на въпрос 2), трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, както и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98], да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която държавата членка изменя дейността по колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя за продукти от същия вид, като я преобразува от регламентирана пазарно ориентирана дейност със стопанска цел, осъществявана от множество икономически оператори, в дейност, която само една организация има право да упражнява и която трябва да се упражнява от нея с нестопанска цел по смисъла на въпрос 2)?
4) Трябва ли разпоредбите на правото на Съюза, посочени във въпрос 3), да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в резултат на влизането в сила на нова правна уредба относно колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, по силата на закона (ex lege) се приема, че е налице намеса в индивидуалните отношения, така че се прекратяват всички договори, сключени между икономическите оператори, които са упражнявали дейността по колективно изпълнение на разширената отговорност на производителя в съответствие с предходната правна уредба, и производителите, които имат задължение за разширена отговорност на производителя, както и между икономическите оператори, които са участвали в дейността по колективно изпълнение на разширената отговорност на производителя в съответствие с предходната правна уредба, и икономическите оператори, които извършват дейност по събиране и третиране на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията по разширената отговорност на производителя?
5) При обстоятелствата по приемането на новата правна уредба, описана във въпроси 3) и 4), трябва ли принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че законодателят трябва да предвиди преходен период и/или да въведе схема за обезщетение
В случай на положителен отговор, какви са критериите, които трябва да бъдат изпълнени, за да се определи разумният характер на преходния период или системата за обезщетение?
6) Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която производителите, които имат задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя и които пускат на пазара 51 % от продуктите от същия вид, за които се прилага задължението за разширена отговорност на производителя, са длъжни да учредят юридическо лице с цел колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, и по силата на която производителите на продукти от същия вид трябва при евентуално отнемане на разрешението да учредят отново такова юридическо лице, или посочените разпоредби на правото на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която само производителите могат да притежават дялово участие в това юридическо лице?
7) Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която производителите, които притежават дялово участие в юридическото лице, осигуряващо колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, не могат да бъдат лица, извършващи събиране или третиране на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя в това юридическо лице?
8) Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която производителят, притежаващ дялово участие в юридическото лице, което осигурява колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, и юридическото лице, което упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителите, не могат:
– да имат, пряко или непряко, капиталови връзки с лицето, което осигурява събирането или третирането на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията в юридическото лице, което осигурява колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, или да имат права на управление или контрол на това юридическо лице;
– да имат капиталови връзки или родствени връзки с лице, което притежава или контролира правата на глас в управителния или надзорния орган на лицето, посочено в предходното тире, или го представлява?
9) Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която ограниченията, посочени във въпроси 7) и 8), се прилагат и по отношение на член на управителния орган на юридическото лице, което упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, по отношение на член на надзорния орган на това юридическо лице или негов представител?
10) Трябва ли член 16 от [Хартата] и членове 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която производителите, които имат задължението за разширена отговорност на производителя и които пускат на пазара стоки за домашна употреба, трябва задължително да сключат договор, с който възлагат на юридическото лице, притежател на разрешението да упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, да изпълнява задълженията на тези производители, произтичащи от разширената отговорност на производителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-809/23: Sumitomo Chemical Agro Europe, Заключение от 19 септември 2024 г.

1) Трябва ли компетентният национален орган, който е сезиран със заявление за разрешение за пускане на пазара на биоцид преди 1 септември 2013 г. и който съгласно член 91 от Регламент № 528/2012 е разгледал заявлението въз основа на националните разпоредби, които транспонират Директива [98/8], когато след издаването на въпросното разрешение е сезиран от трето лице с искане за достъп до информация за разрешения от този орган биоцид и за активното вещество, което съдържа, и по специално за техническата му равностойност с одобрено активно вещество, да разгледа това искане за достъп до информация с оглед на правилата за поверителност, предвидени в националните разпоредби, с които се транспонира член 19 от Директива [98/8], или с оглед на правилата, предвидени в членове 66 и 67 от Регламент № 528/2012?
3) Обратно, ако такова искане за достъп до информация се урежда от Регламент № 528/2012:
– Имал ли е за цел законодателят на Съюза да определи с членове 66 и 67 от този регламент, които не се позовават на Директива 2003/4, специален и изчерпателен режим за публично разгласяване на информация за биоцидите и за техните активни вещества и по този начин да остави без приложение разпоредбите на Директива 2003/4, доколкото те предвиждат, от една страна, че търговската тайна не може да се противопоставя на оповестяването на информация за емисии в околната среда и от друга страна, че ако разгласяването на друга информация за околната среда може да накърни търговските интереси на дадено предприятие, преди евентуален отказ да бъде съобщена информация, компетентният административен орган трябва да претегли интереса на предприятието и обществения интерес?
– Урежда ли се оповестяването на доклада за оценка на техническата равностойност на одобрено активно вещество и активното вещество, което съдържа даден биоцид, който е изготвен във връзка със заявление за разрешение за пускане на пазара на въпросния биоцид, от член 67, параграф 3, буква д) от Регламент № 528/2012, който предвижда публикуването на доклада за оценка на одобрените активни вещества, освен при поверително обработване, поискано от заявителя, от същия член, параграф 4, буква б), който предвижда публикуването на доклада за оценка на биоцид, за който е издадено разрешение, освен при поверително обработване, поискано от заявителя, или се урежда от други правила?
– Позволява ли член 66, параграф 3, буква й) от Регламент № 528/2012, който предвижда, че след като бъде издадено разрешение за пускане на пазара на биоцид „в никакъв случай не може да се отказва“ достъп до „методите за анализ, посочени в член 19, параграф 1, буква в)“, да се получава всякаква подробна информация за тези методи, включително ако разкриването ѝ може да постави под въпрос търговската тайна, или само обща информация за естеството на тези методи и евентуално за направените изводи?
– Трябва ли член 67, параграф 1, буква з) от същия регламент, който предвижда, че от датата на одобряване на дадено активно вещество се предоставя безплатен публичен достъп до „аналитичните методи, посочени в […] раздел 4.2 от дял 2 от приложение II“, да се разбира като отнасящ се на практика до разпоредбите на раздел 4.3 от дял 2 от приложение II, на които се позовава преди приемането на Делегиран регламент на Комисията от 19 октомври 2020 г. за изменение на приложения II и III към Регламента
Ако тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че се отнасят до разпоредбите на раздел 4.2 от дял 2 от приложение II в тяхната действаща понастоящем редакция, и ако се предположи, че тези разпоредби са приложими за активно вещество, което не е било одобрено, но което е признато за технически равностойно на одобрено активно вещество, принципното оповестяване на „аналитичните методи за анализ на произведения микроорганизъм“, посочени в този раздел 4.2, позволява ли на заявителя да получи всякаква подробна информация за тези методи, включително ако разкриването ѝ може да постави под въпрос търговската тайна, или заявителят получава само обща информация за естеството на тези методи и евентуално за направените изводи?
4) Накрая, ако разпоредбите на Директива 2003/4 се прилагат към настоящия спор, може ли квалифицирането като „информация за емисии в околната среда“ по смисъла на член 4, параграф 2 от тази директива, която включва информация за естеството, състава, количеството, датата и мястото на тези емисии, както и данни за въздействието им върху околната среда за повече или по-малко дълъг срок, да се прилага по отношение на информацията, представена или получена от компетентния орган при преценката за техническата равностойност на дадено активно вещество с одобрено активно вещество, или може да се прилага само за информацията за биоцида, в който се съдържа такова вещество, тъй като именно този биоцид във всичките му компоненти, а не само активното вещество, се изпуска в околната среда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-23/23: Комисия/Малта (Dérogation à des fins de recherche), Съдебно решение от 19 септември 2024 г.

Допустим ли е искът на Комисията, като се има предвид, че предметът и обхватът на оспорвания дерогационен режим не са ясно определени и са настъпили съществени изменения в националната правна уредба?
Спазено ли е изискването за мотивиране относно липсата на „друго задоволително разрешение“ по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2009/147/ЕО при приемането на дерогационния режим, разрешаващ улова на седем вида диви чинки в Малта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-66/23: Elliniki Ornithologiki Etaireia и др., Съдебно решение от 12 септември 2024 г.

Следва ли член 4, параграфи 1 и 2 от [Директивата за птиците], във връзка с член 6, параграфи 2—4 от [Директивата за местообитанията] да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби […], съгласно които специалните мерки за запазване, поддържане и възстановяване на видовете и местообитанията на дивите птици в [СЗЗ] се прилагат само за „обосноваващите класифицирането видове“, т.е. само за видовете диви птици, изброени в приложение I към [Директивата за птиците], и за редовно срещащите се във всяка СЗЗ мигриращи птици, които заедно с критериите за класифициране на СЗЗ, съдържащи се в националното законодателство, се използват като ключови показатели за класифицирането на дадена територия като СЗЗ?
От значение ли е за отговора на първия въпрос фактът, че горепосочените специални мерки за запазване, поддържане и възстановяване на видовете и местообитанията на дивите птици в [СЗЗ] са по същество основни превантивни защитни мерки за СЗЗ („предпазни мерки“) с хоризонтално приложение, т.е. за всички СЗЗ, и че до момента в гръцката правна система не са приети планове за управление за всяка отделна СЗЗ, определящи целите и мерките, необходими за постигане или осигуряване на задоволително опазване на всяка СЗЗ и на живеещите в нея видове?
От значение ли е за отговора на първия и втория въпрос фактът, че въз основа на задължението за извършване на екологична оценка на проекти и дейности съгласно [Директива 2011/92/ЕС] и на „подходяща оценка“ по член 6, параграфи 2—4 от [Директивата за местообитанията] в контекста на оценката на въздействието върху околната среда на всеки конкретен план за обществено или частно строителство се вземат предвид всички изброени в приложение I към [Директивата за птиците] видове или редовно срещащите се във всяка СЗЗ мигриращи птици?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-341/23: Комисия/Словакия (Mise en conformité de décharges), Съдебно решение от 12 септември 2024 г.

Изпълнила ли е Словашката република задължението си да осигури представянето за одобрение на планове за управление и всички необходими коригиращи мерки за определени съществуващи депа за отпадъци, както и вземането на окончателни решения относно продължаването на тяхната експлоатация или тяхното закриване в съответствие с член 14, букви а) и б) от Директива 1999/31/ЕО?
Изпълнила ли е Словашката република задължението си да предприеме необходимите мерки за своевременно закриване на определени депа за отпадъци, които не са получили разрешение за продължаване на експлоатацията, съгласно член 14, буква б) от Директива 1999/31/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 17891011229 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form