Икономическо, социално и териториално сближаване
Икономическо, социално и териториално сближаване
Дело C-635/22: Assofrutti Rom, Определение от 25 октомври 2023 г.
Допустимо ли е преюдициалното запитване при липса на достатъчно точни сведения относно нормативния контекст на спора в главното производство и мотивите за необходимостта от отговор от Съда?
Изисква ли се националната юрисдикция да посочи релевантните фактически и правни обстоятелства, както и причините за необходимостта от преюдициално тълкуване съгласно член 94, букви б) и в) от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-545/21: ANAS, Съдебно решение от 8 юни 2023 г.
Следва ли член 2, точка 7 от Регламент № 1083/2006 да се тълкува в смисъл, че понятието „нередност“ по смисъла на тази разпоредба обхваща действия, които могат да се квалифицират като „корупционни действия“, извършени в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет изпълнение на съфинансирано от структурен фонд на Съюза строителство и за които е образувано административно или съдебно производство, включително когато не е доказано, че тези действия са имали реално отражение върху процедурата за подбор на оферента и не е установено действително засягане на бюджета на Съюза?
Следва ли член 98, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1083/2006 да се тълкува в смисъл, че в случай на „нередност“, както е определена в член 2, точка 7 от този регламент, държавите членки са длъжни да приложат автоматично ставка на финансова корекция от 100 %, или, за да определят приложимата финансова корекция, те трябва да извършват преценка във всеки отделен случай с оглед по-специално на принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-31/21: Eurocostruzioni, Съдебно решение от 2 март 2023 г.
Изисква ли Регламент [№ 1685/2000], и по-специално [точка 2.1 от правило № 1 от приложението към този регламент], по отношение на „доказателство[то] за разход“, доказателството за извършените от крайните бенефициери плащания задължително да бъде представено с оправдателни фактури, включително когато финансирането е предоставено на бенефициера с цел построяване на сграда със собствени материали, инструменти и труд, или може да има изключение, различно от изрично предвиденото в случай на невъзможност изискване за представянето на „счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност“?
Как трябва да се тълкува посоченият по-горе израз „счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност“?
Допускат ли по-конкретно […] разпоредбите от [Регламент № 1685/2000] национална и регионална правна уредба, както и последващи административни мерки за изпълнение, които предвиждат, когато финансирането е предоставено на бенефициера с цел построяване на сграда със собствени материали, инструменти и труд, система за контрол на разходите, предмет на финансиране от публичната администрация, състояща се от:
а) предварително количествено определяне на строителните работи въз основа на регионален ценоразпис на строителните работи, а за позициите, които не са предвидени в този документ — на актуалните пазарни цени, определени от проектанта,
б) последващо отчитане с представяне на счетоводната документация за строителните работи, съставена от книгата за измерванията и счетоводния регистър, надлежно подписани на всяка страница от ръководителя на строителните работи и от дружеството бенефициер, както и от проверката и становището за извършената работа, въз основа на единичните цени, посочени в буква а), от приемателна комисия, назначена от компетентната регионална администрация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-545/21: ANAS, Заключение от 15 декември 2022 г.
1) Трябва ли член 70, параграф 1, буква б) от [Регламент № 1083/2006], член 27, буква в) от Регламент (ЕО) № 1828/2006, член 1 от [Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за защита на финансовите интереси на Европейските общности, подписана в Брюксел на 26 юли 1995 г. и приложена към акта на Съвета от 26 юли 1995 г.], член 1, параграф 2 от Регламент № 2988/95 и член 3, параграф 2, буква б) от Директива (ЕС) 2017/1371 да се тълкуват в смисъл, че действията, които a priori могат да поставят в по-благоприятно положение икономически оператор в хода на процедура за възлагане на обществена поръчка, винаги се включват в обхвата на понятието „нередност“ или „измама“, като така съставляват правно основание за отмяна на финансирането дори когато няма пълно доказване, че тези действия са били действително извършени, т.е. няма пълно доказване, че са били определящи при избора на получателя?
2) Допуска ли член 45, параграф 2, [първа алинея], буква г) от [Директива 2004/18] разпоредба като член 38, параграф 1, буква f) от Законодателен декрет № 163/2006, която не позволява от процедурата за възлагане на обществена поръчка да се изключи икономическият оператор, който се е опитал да повлияе на процеса на вземане на решение от възлагащия орган, по-специално когато опитът се състои в подкуп на някои членове на комисията по обществената поръчка?
3) При утвърдителен отговор на един или на двата предходни въпроса следва да се установи дали посочените разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че винаги изискват отмяна на финансирането от страна на държавата членка и финансова корекция в размер на 100 % от страна на Комисията, въпреки че това финансиране все пак е било използвано за целта, за която е предназначено, и за обект, който отговаря на изискванията за европейско финансиране и действително е изпълнен?
4) В случай че отговорът на третия въпрос е отрицателен, т.е. в смисъл, че не се изисква отмяна на финансирането или финансова корекция в размер на 100 %, посочените в първия въпрос разпоредби и спазването на принципа на пропорционалност позволяват ли да се отмени финансирането и да се извърши финансовата корекция, като се вземат предвид действително причинените на общия бюджет на Европейския съюз икономически вреди: по-специално се поставя въпросът дали в случай като разглеждания в настоящото производство финансовите последици по смисъла на член [99], параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 могат да се определят под формата на сума с фиксиран размер чрез прилагане на критериите, посочени в таблицата в параграф 2 [от приложението към Решение С(2013)9527 на Комисията от 19 декември 2013 година, което е озаглавено „Насоки за определяне на финансови корекции, които трябва да бъдат внесени във финансирани от Съюза разходи в рамките на споделеното управление, в случай на неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки“]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-443/21: Avicarvil Farms, Съдебно решение от 17 ноември 2022 г.
Трябва ли член 40, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 и член 58, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 във връзка с член 310, параграф 5 ДФЕС, както и с принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат националните органи, участващи в прилагането на мярка за безвъзмездно финансово подпомагане, да решат след установена от Сметната палата грешка в изчислението да намалят размера на финансовата помощ, която е предоставена с ПРСР 2007—2013, одобрена от Комисията, без да изчакат последната да приеме решение, с което се изключва финансирането от Съюза на сумите, вследствие на тази грешка в изчислението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-31/21: Eurocostruzioni, Заключение от 13 октомври 2022 г.
1) Изисква ли Регламент (ЕО) № 1685/2000 и по-специално правило 1, точка 2.1. от приложението относно „Доказване[то] на разходи“, доказателството за извършените от крайните бенефициери плащания задължително да бъде представено с оправдателни фактури, включително когато финансирането е предоставено на бенефициера с цел построяване на сграда със собствени материали, инструменти и работници, или може да има изключение, различно от изрично предвиденото в случай на невъзможност изискване за представянето на „счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност“?
2) Как трябва да се тълкува посоченият по-горе израз „счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност“?
3) Допускат ли по-конкретно посочените по-горе разпоредби от регламента национална и регионална правна уредба, както и последващи административни мерки за изпълнение, които предвиждат, когато финансирането е предоставено на бенефициера с цел построяване на сграда със собствени материали, инструменти и работници, система за контрол на разходите, предмет на финансиране от публичната администрация, състояща се от:
а) предварително количествено определяне на строителните работи въз основа на регионален ценоразпис на строителните работи, а за позициите, които не са предвидени в този документ — на актуалните пазарни цени, определени от проектанта;
б) последващо отчитане с представяне на счетоводната документация за строителните работи, съставена от книгата за измерванията и счетоводния регистър, надлежно подписани на всяка страница от ръководителя на строителните работи и от дружеството бенефициер, както и от проверката и становището за извършената работа, въз основа на единичните цени, посочени в буква а), от приемателна комисия, назначена от компетентната регионална администрация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-698/20: Gmina Wieliszew, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.
Трябва ли Регламент № 1083/2006, и по-конкретно член 2, точка 5, членове 3 и 4, член 57, параграф 1 и членове 70 и 80 от него, а понастоящем Регламент № 1303/2013, и по-конкретно член 2, точка 15, член 37, параграф 1, член 66, член 67, параграф 1, член 74, параграф 1 и член 89, параграф 1 от него, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не позволява на лицето, получило средства с източник от бюджета на Европейския съюз, ефективно да изиска по съдебен ред изключването на тези средства от масата на несъстоятелността, когато са внесени по банкова сметка, водена в банка, спрямо която впоследствие е открито производство по несъстоятелност, или национална правна уредба, която не изключва тези средства от масата на несъстоятелността на несъстоятелната банка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-452/21: Przedsiębiorstwo Państwowe X, Определение от 5 октомври 2022 г.
Компетентен ли е националният съд да се произнесе по съдебните разноски след оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда от лица, които не са страни по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-401/21: Румъния/Комисия, Съдебно решение от 14 юли 2022 г.
Допустимо ли е Общият съд да приеме, че приложимата ставка на съфинансиране за изчисляване на дължимата сума от Кохезионния фонд и ЕФРР за дадена счетоводна година е тази, която е в сила към датата на подаване на окончателното заявление за междинно плащане, а не към момента на приемане на отчетите?
Съвместимо ли е с принципа на ежегодност на счетоводното отчитане да се прилага ставка на съфинансиране, приета след окончателното заявление за междинно плащане, за разходи, направени през предходната счетоводна година?
Съответства ли на принципа на забрана за прилагане с обратна сила отказът да се приложи новата, по-висока ставка на съфинансиране за разходи, направени преди изменението на ставката, но преди приемането на отчетите за съответната счетоводна година?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-195/21: Smetna palata na Republika Bulgaria, Съдебно решение от 31 март 2022 г.
Следва ли чл. 58, параграф 4 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че налаганите с критериите за подбор изисквания към професионалните способности на персонала на икономическите оператори за изпълнение на специфична поръчка с предмет строителство, могат да бъдат по-стриктни от минималните изисквания за образование и професионална квалификация, поставени от специалния национален закон (чл. 163а, ал. 4 ЗУТ), без същите a priori да бъдат ограничителни за конкуренцията, и по-специално, предвиденото условие за „пропорционалност“ на поставените изисквания за участие спрямо предмета на поръчката, изисква ли от националния съд а.) да направи такава оценка за пропорционалност, въз основа на събраните от него доказателства и на конкретните параметри на поръчката, дори в случаите, когато националният закон определя широк кръг от професионалисти, които по принцип имат квалификация да извършват дейностите по поръчката или б.) допуска ограничаване на съдебния контрол само до границите да бъде установено дали изискванията за участие са твърде стеснени, спрямо съществуващите по принцип в специалния национален закон?
Следва ли правилата на дял II „Административни мерки и санкции“ на Регламент № 2988/95 да се тълкуват в смисъл, че за едни и същи нарушения на Закона за обществените поръчки, транспониращ Директива [2014/24] (включително за нарушение при определяне на критериите за подбор, за което е санкциониран жалбоподателят) може да се породят различни последици с оглед на това, дали се касае за безвиновно действие или за преднамерено извършено или причинено по небрежност нарушение?
Принципите на правна сигурност и на ефективност, с оглед целта на член 8, параграф 3 от Регламент 2988/95 и съображения 43 и 122 на Регламент 1303/13, допускат ли различните национални органи, охраняващи финансовите интереси на ЕС, да оценяват едни и същи обстоятелства при възлагане на обществена поръчка по различен начин, а именно Управляващият орган на оперативната програма не установява нарушение при определяне на критериите за подбор, а Сметната палата при последващ контрол и без наличието на особени или нови обстоятелства, да приеме, че критериите са ограничителни за конкуренцията, за което да наложи административна санкция на възложителя?
Принципът на пропорционалност допуска ли национална правна норма, като член 247, алинея 1 от Закона за обществените поръчки, който предвижда за възложител, който формално наруши забраната на чл. 2, ал. 2 от същия закон, да се наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10000 лева, без да е необходимо да се установява сериозността на нарушението и неговото действително или потенциално финансово въздействие върху интересите на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.