Икономическо, социално и териториално сближаване
Икономическо, социално и териториално сближаване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли Директива 2010/75/ЕС, разглеждана в светлината на член 191 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да предвидят предварителна оценка на въздействието на дейността на съответната инсталация както върху околната среда, така и върху човешкото здраве, като неразделна част от процедурите за издаване или преразглеждане на разрешително за експлоатация на такава инсталация съгласно тази директива?
Следва ли Директива 2010/75/ЕС да се тълкува в смисъл, че за целите на издаването или преразглеждането на разрешително за експлоатация на инсталация съгласно тази директива компетентният орган трябва да вземе предвид освен очакваните замърсяващи вещества с оглед на естеството и вида на съответната промишлена дейност, всички вещества, които са предмет на емисии, за които са налице научни доказателства, че са вредни и които са породени от дейността на съответната инсталация, включително генерираните от тази дейност, които не са били оценени в хода на първоначалната процедура за издаване на разрешително за тази инсталация?
Следва ли Директива 2010/75/ЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която срокът, предоставен на оператора на инсталация, за да се съобрази с мерките за опазване на околната среда и човешкото здраве, предвидени в разрешителното за експлоатация на тази инсталация, е удължаван многократно, при положение че са установени сериозни и съществени опасности за неприкосновеността на околната среда и човешкото здраве?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Създава ли обжалваното решение на Съвета пряко засягане на правното положение на жалбоподателите или на съдиите, чиито интереси те защитават, по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС?
Могат ли условията за допустимост на жалбите, предвидени в член 263, четвърта алинея ДФЕС, да бъдат облекчени с оглед на необходимостта от ефективна съдебна защита и зачитане на правовата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Валидно ли е [решението от 27 юли 2021 г.] с оглед изискванията за обоснованост, мотивираност, пълнота и неедностранчивост на извършената проверка съгласно разпоредбата на чл. 296, пар. 3 от ДФЕС и принципа на добра администрация по чл. 41 от [Хартата]?
Следва ли разпоредбата на чл. 100 от Регламент 1083/2006 на Съвета да се тълкува в смисъл, че за да бъде законосъобразно решението на ЕК, Комисията не следва да установява, анализира и квалифицира всички правнозначими факти в производството, а следва да ограничи и формира изводите си само на база на комуникацията и обмяната на позиции, респ. уведомления, с държавата членка?
В хипотеза като настоящата, когато е налице постановен, влязъл в сила, акт на Европейската комисия за определяне на финансова корекция на държава членка за допусната нередност при разходване на средства от Европейския съюз при провеждане на три отделни процедури за възлагане на обществени поръчки, следва ли националните компетентни органи да проведат самостоятелно производство по установяване на нередност за да приложат законосъобразна финансова корекция в съответствие с чл. 98 от Регламент 1083/2006?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, следва ли да се счита, че правото на участие на лицата в производството по определяне на финансова корекция от държавите членки е обезпечено в съответствие с правото на добра администрация по чл. 41 от [Хартата]?
В хипотеза като настоящата, когато е налице постановен, влязъл в сила акт на Европейската комисия за определяне на финансова корекция на държава членка за допусната нередност при разходване на средства от Европейския съюз при провеждане на три отделни процедури за възлагане на обществени поръчки, следва ли разпоредбата на чл. 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран с жалба срещу акт за определяне на финансова корекция на национален компетентен орган по отношение на една от тези поръчки, е обвързан от установеното и приетото от страна на ЕК, или посочената норма предполага, че съдът трябва, в рамките на пълен съдебен процес и с всички допустими от закона способи да установи и изследва правнозначимите факти и обстоятелства по спора, като даде дължимото правно разрешение?
При отговор на предходния въпрос в смисъл, че националният съд е обвързан от решението на Европейската комисия, в това число и относно фактическите констатации в него, може ли да се приеме, че правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес на лицата, по отношение на които е наложена финансова корекция, е обезпечено в съответствие с чл. 47 от [Хартата]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Могат ли [Директивата относно емисиите от промишлеността], и по-специално съображения 4, 18, 34, 28 и 29, член 3, точка 2 и членове 11, 12, и 23 [от тази директива], както и принципът на предпазните мерки и защита на човешкото здраве, посочени в член 191 ДФЕС и член 174 от Договора за Е[O], да се тълкуват в смисъл, че съгласно национален закон на държава членка на тази държава членка се предоставя възможността да предвиди, че оценката на вредите за здравето (ОВЗ) представлява акт, който не е част от процедурата за издаване и преразглеждане на комплексно екологично разрешително (КЕР) — в настоящия случай [Декрет на председателя на Министерския съвет (ДПМС)] от 2017 г. — и неговото изготвяне може да е лишено от автоматичен ефект с оглед на своевременното и ефективно разглеждане от компетентния орган в рамките на процедурата по преразглеждане на [комплексното екологично разрешително (КЕР)]/ДПМС, особено когато това води до неприемлив риск за здравето на значителна част от населението, засегната от емисиите на замърсители; или, напротив, Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че: i) допустимият риск за човешкото здраве може да бъде оценен чрез научен анализ от епидемиологично естество; ii) ОВЗ трябва да представлява акт, който е част от процедурата за издаване и преразглеждане на КЕР/ДПМС и дори е необходима предпоставка за това, и трябва по-специално задължително, ефективно и своевременно да се вземе предвид от органа, компетентен да издава и преразглежда КЕР?
2) Могат ли [Директивата относно емисиите от промишлеността], и по-специално съображения 4, 11, 18, 21, 34, 28 и 29 и член 3, точка 2 [и] членове 11, 14, 15, 18 и 21 да се тълкуват в смисъл, че съгласно национален закон на държава членка тази държава членка трябва да предвиди, че комплексното екологично разрешително (в случая КЕР от 2012 г., ДПМС от 2014 г., ДПМС от 2017 г.) трябва винаги да взема предвид всички вещества, предмет на емисии, за които са налице научни доказателства, че са вредни, включително фракциите на ПЧ10 и ПЧ2,5, които във всеки случай са породени от подлежащата на оценка инсталация; или Директивата може да се тълкува в смисъл, че комплексното екологично разрешително (административната разрешителна мярка) трябва да обхваща само замърсяващи вещества, които се предвиждат априори поради естеството и вида на извършваната промишлена дейност?
3) Могат ли [Директивата относно емисиите от промишлеността], и по-специално съображения 4, 18, 21, 22, 28, 29, 34 и 43, както и член 3, точки 2 и 25, [и членове] 11, 14, 16 и 21 да се тълкуват в смисъл, че съгласно национален закон на държава членка тази държава членка може, при наличие на промишлена дейност, водеща до сериозна и съществена опасност за неприкосновеността на околната среда и човешкото здраве, да отложи срока, предоставен на оператора за привеждане на промишлената дейност в съответствие с издаденото разрешително, като изпълни предвидените в него мерки и дейности по опазване на околната среда и здравето, с приблизително седем години и половина спрямо първоначално определения срок и с обща продължителност от 11 години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Изисква ли се националната юрисдикция да изложи достатъчно подробна фактическа и правна рамка в решението за преюдициално запитване, за да бъде то допустимо съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Допуска ли се преюдициално запитване, когато липсва достатъчно яснота относно приложимата национална правна уредба и връзката ѝ с правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Допустимо ли е преюдициалното запитване при липса на достатъчно точни сведения относно нормативния контекст на спора в главното производство и мотивите за необходимостта от отговор от Съда?
Изисква ли се националната юрисдикция да посочи релевантните фактически и правни обстоятелства, както и причините за необходимостта от преюдициално тълкуване съгласно член 94, букви б) и в) от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Следва ли член 2, точка 7 от Регламент № 1083/2006 да се тълкува в смисъл, че понятието „нередност“ по смисъла на тази разпоредба обхваща действия, които могат да се квалифицират като „корупционни действия“, извършени в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет изпълнение на съфинансирано от структурен фонд на Съюза строителство и за които е образувано административно или съдебно производство, включително когато не е доказано, че тези действия са имали реално отражение върху процедурата за подбор на оферента и не е установено действително засягане на бюджета на Съюза?
Следва ли член 98, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1083/2006 да се тълкува в смисъл, че в случай на „нередност“, както е определена в член 2, точка 7 от този регламент, държавите членки са длъжни да приложат автоматично ставка на финансова корекция от 100 %, или, за да определят приложимата финансова корекция, те трябва да извършват преценка във всеки отделен случай с оглед по-специално на принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Изисква ли Регламент [№ 1685/2000], и по-специално [точка 2.1 от правило № 1 от приложението към този регламент], по отношение на „доказателство[то] за разход“, доказателството за извършените от крайните бенефициери плащания задължително да бъде представено с оправдателни фактури, включително когато финансирането е предоставено на бенефициера с цел построяване на сграда със собствени материали, инструменти и труд, или може да има изключение, различно от изрично предвиденото в случай на невъзможност изискване за представянето на „счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност“?
Как трябва да се тълкува посоченият по-горе израз „счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност“?
Допускат ли по-конкретно […] разпоредбите от [Регламент № 1685/2000] национална и регионална правна уредба, както и последващи административни мерки за изпълнение, които предвиждат, когато финансирането е предоставено на бенефициера с цел построяване на сграда със собствени материали, инструменти и труд, система за контрол на разходите, предмет на финансиране от публичната администрация, състояща се от:
а) предварително количествено определяне на строителните работи въз основа на регионален ценоразпис на строителните работи, а за позициите, които не са предвидени в този документ — на актуалните пазарни цени, определени от проектанта,
б) последващо отчитане с представяне на счетоводната документация за строителните работи, съставена от книгата за измерванията и счетоводния регистър, надлежно подписани на всяка страница от ръководителя на строителните работи и от дружеството бенефициер, както и от проверката и становището за извършената работа, въз основа на единичните цени, посочени в буква а), от приемателна комисия, назначена от компетентната регионална администрация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Трябва ли член 70, параграф 1, буква б) от [Регламент № 1083/2006], член 27, буква в) от Регламент (ЕО) № 1828/2006, член 1 от [Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за защита на финансовите интереси на Европейските общности, подписана в Брюксел на 26 юли 1995 г. и приложена към акта на Съвета от 26 юли 1995 г.], член 1, параграф 2 от Регламент № 2988/95 и член 3, параграф 2, буква б) от Директива (ЕС) 2017/1371 да се тълкуват в смисъл, че действията, които a priori могат да поставят в по-благоприятно положение икономически оператор в хода на процедура за възлагане на обществена поръчка, винаги се включват в обхвата на понятието „нередност“ или „измама“, като така съставляват правно основание за отмяна на финансирането дори когато няма пълно доказване, че тези действия са били действително извършени, т.е. няма пълно доказване, че са били определящи при избора на получателя?
2) Допуска ли член 45, параграф 2, [първа алинея], буква г) от [Директива 2004/18] разпоредба като член 38, параграф 1, буква f) от Законодателен декрет № 163/2006, която не позволява от процедурата за възлагане на обществена поръчка да се изключи икономическият оператор, който се е опитал да повлияе на процеса на вземане на решение от възлагащия орган, по-специално когато опитът се състои в подкуп на някои членове на комисията по обществената поръчка?
3) При утвърдителен отговор на един или на двата предходни въпроса следва да се установи дали посочените разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че винаги изискват отмяна на финансирането от страна на държавата членка и финансова корекция в размер на 100 % от страна на Комисията, въпреки че това финансиране все пак е било използвано за целта, за която е предназначено, и за обект, който отговаря на изискванията за европейско финансиране и действително е изпълнен?
4) В случай че отговорът на третия въпрос е отрицателен, т.е. в смисъл, че не се изисква отмяна на финансирането или финансова корекция в размер на 100 %, посочените в първия въпрос разпоредби и спазването на принципа на пропорционалност позволяват ли да се отмени финансирането и да се извърши финансовата корекция, като се вземат предвид действително причинените на общия бюджет на Европейския съюз икономически вреди: по-специално се поставя въпросът дали в случай като разглеждания в настоящото производство финансовите последици по смисъла на член [99], параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 могат да се определят под формата на сума с фиксиран размер чрез прилагане на критериите, посочени в таблицата в параграф 2 [от приложението към Решение С(2013)9527 на Комисията от 19 декември 2013 година, което е озаглавено „Насоки за определяне на финансови корекции, които трябва да бъдат внесени във финансирани от Съюза разходи в рамките на споделеното управление, в случай на неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки“]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 40, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 и член 58, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 във връзка с член 310, параграф 5 ДФЕС, както и с принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат националните органи, участващи в прилагането на мярка за безвъзмездно финансово подпомагане, да решат след установена от Сметната палата грешка в изчислението да намалят размера на финансовата помощ, която е предоставена с ПРСР 2007—2013, одобрена от Комисията, без да изчакат последната да приеме решение, с което се изключва финансирането от Съюза на сумите, вследствие на тази грешка в изчислението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.