Кохезионен фонд
Кохезионен фонд
Дело C-443/21: Avicarvil Farms, Съдебно решение от 17 ноември 2022 г.
Трябва ли член 40, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 и член 58, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 във връзка с член 310, параграф 5 ДФЕС, както и с принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат националните органи, участващи в прилагането на мярка за безвъзмездно финансово подпомагане, да решат след установена от Сметната палата грешка в изчислението да намалят размера на финансовата помощ, която е предоставена с ПРСР 2007—2013, одобрена от Комисията, без да изчакат последната да приеме решение, с което се изключва финансирането от Съюза на сумите, вследствие на тази грешка в изчислението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-31/21: Eurocostruzioni, Заключение от 13 октомври 2022 г.
1) Изисква ли Регламент (ЕО) № 1685/2000 и по-специално правило 1, точка 2.1. от приложението относно „Доказване[то] на разходи“, доказателството за извършените от крайните бенефициери плащания задължително да бъде представено с оправдателни фактури, включително когато финансирането е предоставено на бенефициера с цел построяване на сграда със собствени материали, инструменти и работници, или може да има изключение, различно от изрично предвиденото в случай на невъзможност изискване за представянето на „счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност“?
2) Как трябва да се тълкува посоченият по-горе израз „счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност“?
3) Допускат ли по-конкретно посочените по-горе разпоредби от регламента национална и регионална правна уредба, както и последващи административни мерки за изпълнение, които предвиждат, когато финансирането е предоставено на бенефициера с цел построяване на сграда със собствени материали, инструменти и работници, система за контрол на разходите, предмет на финансиране от публичната администрация, състояща се от:
а) предварително количествено определяне на строителните работи въз основа на регионален ценоразпис на строителните работи, а за позициите, които не са предвидени в този документ — на актуалните пазарни цени, определени от проектанта;
б) последващо отчитане с представяне на счетоводната документация за строителните работи, съставена от книгата за измерванията и счетоводния регистър, надлежно подписани на всяка страница от ръководителя на строителните работи и от дружеството бенефициер, както и от проверката и становището за извършената работа, въз основа на единичните цени, посочени в буква а), от приемателна комисия, назначена от компетентната регионална администрация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-698/20: Gmina Wieliszew, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.
Трябва ли Регламент № 1083/2006, и по-конкретно член 2, точка 5, членове 3 и 4, член 57, параграф 1 и членове 70 и 80 от него, а понастоящем Регламент № 1303/2013, и по-конкретно член 2, точка 15, член 37, параграф 1, член 66, член 67, параграф 1, член 74, параграф 1 и член 89, параграф 1 от него, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не позволява на лицето, получило средства с източник от бюджета на Европейския съюз, ефективно да изиска по съдебен ред изключването на тези средства от масата на несъстоятелността, когато са внесени по банкова сметка, водена в банка, спрямо която впоследствие е открито производство по несъстоятелност, или национална правна уредба, която не изключва тези средства от масата на несъстоятелността на несъстоятелната банка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-452/21: Przedsiębiorstwo Państwowe X, Определение от 5 октомври 2022 г.
Компетентен ли е националният съд да се произнесе по съдебните разноски след оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда от лица, които не са страни по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-195/21: Smetna palata na Republika Bulgaria, Съдебно решение от 31 март 2022 г.
Следва ли чл. 58, параграф 4 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че налаганите с критериите за подбор изисквания към професионалните способности на персонала на икономическите оператори за изпълнение на специфична поръчка с предмет строителство, могат да бъдат по-стриктни от минималните изисквания за образование и професионална квалификация, поставени от специалния национален закон (чл. 163а, ал. 4 ЗУТ), без същите a priori да бъдат ограничителни за конкуренцията, и по-специално, предвиденото условие за „пропорционалност“ на поставените изисквания за участие спрямо предмета на поръчката, изисква ли от националния съд а.) да направи такава оценка за пропорционалност, въз основа на събраните от него доказателства и на конкретните параметри на поръчката, дори в случаите, когато националният закон определя широк кръг от професионалисти, които по принцип имат квалификация да извършват дейностите по поръчката или б.) допуска ограничаване на съдебния контрол само до границите да бъде установено дали изискванията за участие са твърде стеснени, спрямо съществуващите по принцип в специалния национален закон?
Следва ли правилата на дял II „Административни мерки и санкции“ на Регламент № 2988/95 да се тълкуват в смисъл, че за едни и същи нарушения на Закона за обществените поръчки, транспониращ Директива [2014/24] (включително за нарушение при определяне на критериите за подбор, за което е санкциониран жалбоподателят) може да се породят различни последици с оглед на това, дали се касае за безвиновно действие или за преднамерено извършено или причинено по небрежност нарушение?
Принципите на правна сигурност и на ефективност, с оглед целта на член 8, параграф 3 от Регламент 2988/95 и съображения 43 и 122 на Регламент 1303/13, допускат ли различните национални органи, охраняващи финансовите интереси на ЕС, да оценяват едни и същи обстоятелства при възлагане на обществена поръчка по различен начин, а именно Управляващият орган на оперативната програма не установява нарушение при определяне на критериите за подбор, а Сметната палата при последващ контрол и без наличието на особени или нови обстоятелства, да приеме, че критериите са ограничителни за конкуренцията, за което да наложи административна санкция на възложителя?
Принципът на пропорционалност допуска ли национална правна норма, като член 247, алинея 1 от Закона за обществените поръчки, който предвижда за възложител, който формално наруши забраната на чл. 2, ал. 2 от същия закон, да се наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10000 лева, без да е необходимо да се установява сериозността на нарушението и неговото действително или потенциално финансово въздействие върху интересите на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-347/20: Zinātnes parks, Съдебно решение от 27 януари 2022 г.
Трябва ли понятието „записан акционерен капитал“, съдържащо се в член 2, точка 18, буква а) от [Регламент № 651/2014], във връзка с други разпоредби от правото на Съюза относно дейността на дружествата да се тълкува в смисъл, че определянето на записания акционерен капитал следва да се основава единствено на данните, които са оповестени по реда, предвиден в законодателството на всяка държава членка, като при това положение се има предвид, че такива данни трябва да се считат за пораждащи последици едва от момента на това оповестяване?
При преценката на понятието „предприятие в затруднено положение“, съдържащо се в член 2, точка 18 от [Регламент № 651/2014], трябва ли да се отдава значение на изискванията, определени в рамките на процедурата за подбор на проекти по европейски фондове, относно документите, които следва да се представят, за да се докаже финансовото състояние на съответното предприятие?
При утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос, съвместима ли е национална правна уредба относно подбора на проекти, която предвижда, че по кандидатурите за проекти не може да се правят разяснения след тяхното подаване, с принципите на прозрачност и на недопускане на дискриминация, съдържащи се в член 125, параграф 3, буква а), подточка ii) от [Регламент № 1303/2013]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-360/20: Ministerul Lucrărilor Publice, Dezvoltării şi Administraţiei, Съдебно решение от 14 октомври 2021 г.
Включва ли се в понятието за измама, засягаща финансовите интереси на [Европейския съюз] по член 1, параграф 1, буква a) от [Конвенцията за ЗФИ], нарушенията, извършени с цел да се създаде впечатление за спазване на разпоредбите на член 57, параграф 1 от Регламент № 1083/2006, за да се избегне прилагането от държавата членка на член 57, параграф 3 във връзка с член 98 от същия регламент, или това понятие обхваща само нарушения, извършени до приключване на фазата на изпълнение, с изключение на деянията, извършени във фазата на устойчивост?
Може ли правото на Съюза, и по-специално разпоредбите на член 4, параграф 3 ДЕС във връзка с член 325, параграфи 1 и 2 ДФЕС и с член 1, параграф 1, буква а) от [Конвенцията за ЗФИ], да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която изключва наказването на лице, обвинено в престъпление, извършено във фазата след приключване на изпълнението, т.е. по време на фазата на устойчивост, във връзка с изпълнението на задълженията, поети от това лице с договора за финансиране, като не се допуска и тълкуване на националната разпоредба в смисъл, че понятието за измама, засягаща финансовите интереси на [Съюза], не включва и незаконосъобразното поведение на бенефициера на финансирането във фазата на устойчивост на проекта, предприето в изпълнение на произтичащите от договора за финансиране задължения, независимо от произхода на средствата (т.е. собствени средства на бенефициера или средства на [Съюза]) или сумите, изразходвани за изпълнение на задълженията, които е поел бенефициерът, за да се осигури устойчивостта на проекта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-347/20: Zinātnes parks, Заключение от 9 септември 2021 г.
1. Трябва ли понятието „записан акционерен капитал“, съдържащо се в член 2, точка 18, буква а) от Регламент № 651/2014, във връзка с други разпоредби от правото на Съюза относно дейността на дружествата да се тълкува в смисъл, че определянето на записания акционерен капитал следва да се основава единствено на данните, които са оповестени по реда, предвиден в законодателството на всяка държава членка, като при това положение се има предвид, че такива данни трябва да се считат за пораждащи последици едва от момента на това оповестяване?
2. При преценката на понятието „предприятие в затруднено положение“, съдържащо се в член 2, точка 18 от Регламент № 651/2014, трябва ли да се отдава значение на изискванията, определени в рамките на процедурата за подбор на проекти по европейски фондове, относно документите, които следва да се представят, за да се докаже финансовото състояние на съответното предприятие?
3. При утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос, съвместима ли е национална правна уредба относно подбора на проекти, която предвижда, че по кандидатурите за проекти не може да се правят разяснения след тяхното подаване, с принципите на прозрачност и на недопускане на дискриминация, съдържащи се в член 125, параграф 3, буква а), подточка ii) от Регламент № 1303/2013?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-617/19: Granarolo, Съдебно решение от 29 април 2021 г.
Трябва ли член 3, букви д) и е) във връзка с точки 2 и 3 от приложение I към Директива 2003/87 да се тълкува в смисъл, че не допуска да се актуализира разрешителното за емисии на парникови газове по смисъла на член 7 от тази директива на собственик на производствено предприятие, оборудвано с топлоелектрическа централа, чиято дейност попада в обхвата на приложение I, когато този собственик е прехвърлил инсталация за комбинирано производство на енергия, която се намира в един и същ промишлен обект с това предприятие и извършва дейност, чийто капацитет е под предвидения в посоченото приложение I праг, на предприятие, специализирано в сектора на енергетиката, и същевременно е сключил с това предприятие договор, който предвижда по-специално че произведената от тази инсталация енергия ще бъде доставяна на това предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-617/19: Granarolo, Заключение от 10 декември 2020 г.
1) Трябва ли член 3, буква д) от Директива [2003/87] да се тълкува в смисъл, че понятието „инсталация“ включва също случай като разглеждания, при който инсталация за комбинирано производство на енергия, построена от жалбоподателя в неговия промишлен обект, за да осигурява енергия на неговото производствено предприятие, впоследствие е била преотстъпена чрез прехвърляне на част от дейността на друго дружество, специализирано в енергийния сектор, с договор, който предвижда, от една страна, прехвърляне в полза на приобретателя на инсталацията за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия на сертификатите, документите, декларациите за съответствие, лицензите, концесиите, разрешенията и разрешителните, необходими за експлоатацията на тази инсталация и за извършване на дейността, и учредяване в негова полза на право на строеж върху района на предприятието, който е подходящ и необходим за експлоатацията и поддръжката на инсталацията, и на сервитутни права за инсталацията, използвана за комбинирано производство на енергия, със заобикаляща изключителна площ, и от друга страна, снабдяване на прехвърлителя от приобретателя в продължение на 12 години с енергия, произведена от инсталацията, на посочени в договора цени?
2) Може ли по-конкретно понятието „техническа връзка“ по смисъла на същия член 3, буква д) [от Директива 2003/87] да включва връзка между инсталация за производство на комбинирана енергия и производствено предприятие, при която това предприятие, което е собственост на друг субект, макар да се ползва от привилегирована връзка с инсталацията за комбинирано производство на енергия за целите на снабдяването с енергия (връзка чрез енергоразпределителна мрежа; специален договор за снабдяване с енергийното дружество приобретател на инсталацията; ангажимент от страна на това дружество да доставя минимално количество енергия на производственото предприятие, освен в случай на възстановяване на сума, равняваща се на разликата между разходите за снабдяване с енергия от пазара и цените, посочени в договора; отстъпка от продажните цени на енергията след изтичане на десет години и шест месеца от началната дата на договора; предоставяне на правото за обратно изкупуване на инсталацията за комбинирано производство на енергия по всяко време от дружеството прехвърлител; необходимост от предоставянето на разрешение от прехвърлителя за извършването на дейности по инсталацията за комбинирано производство на енергия), може да продължи да извършва дейността си дори в случай на прекъсване на доставката на енергия или в случай на неизправност или спиране на работата на инсталацията за комбинирано производство на енергия?
3) Накрая, в случай на действително прехвърляне на инсталация за [комбинирано] производство на енергия от строителя — собственик на [производствено] предприятие в същия промишлен обект, на друго дружество, специализирано в енергийната област, с цел по-добра ефективност, трябва ли да се счита, че възможността за премахване на съответните емисии от разрешителното за [емисии] на собственика на [производственото] предприятие след прехвърлянето и евентуалното „излизане“ на емисиите от СТЕ в резултат на невъзможността инсталацията за [комбинирано] производство на енергия да надхвърли самостоятелно прага за квалифициране като „малък емитент“, представлява нарушение на правилото за сумиране на източниците, посочено в приложение I от Директива [2003/87] или, напротив, представлява обикновена и законосъобразна последица от организационния избор на операторите, която не е забранена от СТЕ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕКолко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.