Защита на потребителите
Защита на потребителите
Дело C-534/15: Dumitraş, Определение от 14 септември 2016 г.
Включва ли определението за „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13 физически лица, които сключват договор за обезпечение с недвижим имот или поръчителство в полза на търговско дружество, когато тези лица нямат професионална връзка с дружеството и действат извън рамките на професионалната си дейност?
Попада ли в приложното поле на Директива 93/13 договор за обезпечение или поръчителство, сключен от физически лица, които нямат връзка с търговското дружество-длъжник и действат за цели извън професионалната си дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-91/16: Caixabank, Определение от 8 септември 2016 г.
Допустимо ли е преюдициално запитване, когато националната юрисдикция не е изложила с достатъчна яснота фактическата и правната рамка на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-91/16: Caixabank, Определение от 8 септември 2016 г.
Изисква ли се в преюдициалното запитване националният съд да дефинира подробно фактическата и правната рамка на спора, както и основанието за избора на релевантните разпоредби от правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-339/15: Vanderborght, Заключение от 8 септември 2016 г.
1) Трябва ли Директивата за нелоялни търговски практики да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която забранява абсолютно на всички лица да рекламират в каквато и да било форма грижи за устната кухина или дентални услуги, както е предвидено в член 1 от Закона от 1958 г.
2) Следва ли забраната за рекламиране на грижи за устната кухина и на дентални услуги да се разглежда като „разпоредба относно здравеопазването и безопасността на продуктите“ по смисъла на член 3, параграф 3 от Директивата за нелоялни търговски практики
3) Трябва ли Директивата за нелоялни търговски практики да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като член 8d от Кралския указ от 1934 г., в който са описани подробно изискванията за дискретност, на които трябва да отговаря предназначена за обществеността табела пред кабинет по дентална медицина
4) Трябва ли Директивата за електронната търговия да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която забранява абсолютно на всички лица да рекламират в каквато и да било форма грижи за устната кухина или дентални услуги, както и търговска реклама в електронна форма (уебсайт), както е предвидено в член 1 от Закона от 1958 г.
5) Как следва да се тълкува понятието „услуги на информационното общество“, дефинирано в член 2, буква а) от Директивата за електронната търговия във връзка с член 1, параграф 2 от Директива 98/34/ЕО
6) Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази в главното производство, с която се налага пълна забрана на рекламирането на дентални услуги с цел закрила на общественото здраве?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-310/15: Deroo-Blanquart, Съдебно решение от 7 септември 2016 г.
Търговска практика, при която се продава компютър с предварително инсталиран софтуер, без да се дава възможност на потребителя да получи същия модел компютър без предварително инсталиран софтуер, представлява ли сама по себе си нелоялна търговска практика по смисъла на член 5, параграф 2 от Директива 2005/29?
В рамките на свързана оферта, при която се продава компютър с предварително инсталиран софтуер, непосочването на цената на всяка една от предварително инсталираните софтуерни програми представлява ли заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 5, параграф 4, буква а) и член 7 от Директива 2005/29?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-168/15: Tomášová, Съдебно решение от 28 юли 2016 г.
Налице ли е тежко нарушение на правото на Европейския съюз, когато в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз в изпълнително производство, образувано на основание на арбитражно решение, се пристъпва към събирането на сума, произтичаща от неравноправна клауза?
Може ли отговорността на държава членка за нарушение на правото [на Съюза] да възникне, преди страната по делото да е използвала всички способи за защита, с които разполага съгласно правовия ред на държавата членка в рамките на производство по изпълнение на решение; може ли в такъв случай, с оглед на фактите по делото, отговорността на държавата членка да възникне още преди да е приключило производството по изпълнение на решението и да е изчерпана възможността ищецът да иска възстановяване на неоснователно платените суми?
При утвърдителен отговор, представляват ли достатъчно съществено нарушение на правото [на Съюза] действията на даден орган, описани от ищеца, предвид обстоятелствата в конкретния случай, и по-специално абсолютното бездействие на ищеца и неизчерпването на всички способи за защита, с които разполага съгласно правото на държавата членка?
Ако в настоящия случай би могло да се счита, че е налице достатъчно съществено нарушение на правото [на Съюза], съответства ли поисканото от ищеца обезщетение на вредата, за която отговаря държавата членка; може ли тълкуваната по този начин вреда да се приравни на вземането, събрано на основание на неоснователно обогатяване?
Има ли предимство искът на основание неоснователно обогатяване като правно средство за защита пред иска за обезщетение за вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/15: Verein für Konsumenteninformation, Съдебно решение от 28 юли 2016 г.
1) Приложимото право към иск за преустановяване на нарушение по смисъла на Директива 2009/22 трябва ли да се определи съгласно член 4 от Регламент „Рим II“, когато искът е насочен срещу използването на недопустими договорни клаузи от предприятие, което е установено в една държава членка и което сключва при електронната търговия договори с потребители, пребиваващи в други държави членки, и по-специално в държавата на сезирания съд?
2) При положителен отговор на първия въпрос:
a) Следва ли за държава, в която е настъпила вредата (член 4, параграф 1 от Регламент „Рим II“), да се счита всяка държава, към която е насочена търговската дейност на предприятието ответник, така че когато компетентният да предяви иск субект се противопостави на използването на процесните клаузи в търговските отношения с потребителите, пребиваващи в тази държава, тези клаузи да е необходимо да бъдат разгледани от гледна точка на правото на държавата на сезирания съд?
б) Налице ли е явно по-тясна връзка (член 4, параграф 3 от Регламент „Рим II“) с правото на държавата, в която е седалището на предприятието ответник, когато общите търговски условия на това предприятие предвиждат, че за сключените от него договори се прилага правото на тази държава?
в) Една такава клауза за избор на приложимо право налага ли по други причини спорните договорни клаузи да бъдат разгледани от гледна точка на правото на държавата, в която е седалището на предприятието ответник?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос:
Как тогава следва да се определи правото, приложимо към иска за преустановяване на нарушение?
4) Независимо от отговора на предходните въпроси:
a) Трябва ли включената в общи условия клауза — съгласно която за сключен при електронната търговия договор между потребител и предприятие, установено в друга държава членка, следва да се приложи правото на държавата по седалището на това предприятие — да се счита за неравноправна по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13?
б) Обработването на лични данни от предприятие, което сключва при електронната търговия договори с потребители, пребиваващи в други държави членки, подчинено ли е съгласно член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 — независимо от приложимото иначе право — единствено на правото на държавата членка, където е седалището на предприятието, в рамките на което се извършва обработването, или това предприятие е длъжно да спазва и законодателството за защита на данните на държавите членки, към които е насочена търговската му дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-282/15: Queisser Pharma, Заключение от 21 юли 2016 г.
1. Следва ли членове 34, 35 и 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „ДФЕС“), във връзка с член 14 от [Регламент № 178/2002] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която забранява производството и обработката и/или пускането на пазара на хранителна добавка, съдържаща аминокиселини (в случая L‑хистидин), освен ако при наличието на определени други условия за това е предоставено временно разрешение за дерогация, по отношение на което националният орган има право на преценка?
2. Следва ли от структурата на членове 14, 6, 7, 53 и 55 от [Регламент № 178/2002], че национални забрани на отделни храни или хранителни съставки могат да бъдат налагани само при посочените в тези членове условия, и означава ли това, че не се допуска национална правна уредба като описаната в първия въпрос?
3. Следва ли член 8 от [Регламент № 1925/2006] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като описаната в първия въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-127/15: Verein für Konsumenteninformation, Заключение от 21 юли 2016 г.
1. Действа ли бюро за събиране на задължения, което във връзка с търговската си дейност по събиране на вземания предлага сключването на споразумения за плащане чрез вноски от името на своите възложители, начислявайки за дейността си разходи, които в крайна сметка се поемат от [кредитополучателите], като „кредитен посредник“ по смисъла на член 3, буква е) от [Директива 2008/48]?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Споразумението за плащане чрез вноски, сключено между [кредитополучател] и неговия [кредитодател] с посредничеството на бюро за събиране на задължения, представлява ли „разсрочено плащане […], за което не се начисляват разходи“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква й) от Директива 2008/48/ЕО, когато с него [кредитополучателят] поема задължение единствено за плащане на неиздължено вземане, както и на такива лихви и разходи, които в резултат на неизпълнението си и без това щеше да е длъжен да заплати по силата на закона — т.е. и без такова споразумение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-19/15: Verband Sozialer Wettbewerb, Съдебно решение от 14 юли 2016 г.
Трябва ли член 1, параграф 2 от Регламент № 1924/2006 да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на този регламент се прилагат и към хранителните и здравните претенции, които се съдържат в търговско съобщение с цел реклама на храни, които следва да бъдат доставяни като такива на крайния потребител, когато търговското съобщение или рекламата е насочено или насочена само към специалисти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.