Защита на потребителите
Защита на потребителите
Дело C-154/15: Gutiérrez Naranjo, Заключение от 13 юли 2016 г.
1. Допустимо ли е условието за „необвързващо действие“ по член 6, параграф 1 от Директива [93/13] да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания, независимо от обявяването ѝ за недействителна, съответната клауза продължава да поражда последици до обявяването на недействителността и следователно последиците, които тя е породила докато е била в сила, няма да се считат за отменени или ненастъпили?
2. Решението да се преустанови прилагането на обявена за недействителна клауза (в съответствие с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 [от Директива 93/13]), постановено по предявен от потребител индивидуален иск, съвместимо ли е с ограничаване на действието на обявената недействителност
Допустимо ли е ограничаване (от съда) на задължението на търговеца да върне сумите, платени от потребителя в резултат от прилагането на клауза, която впоследствие е била обявена за изначално недействителна поради липса на информация и/или непрозрачност?
1. Съвместимо ли е с принципа, че неравноправните клаузи не са обвързващи, закрепен в член 6, параграф 1 от Директива [93/13], реституционните последици от обявяването на клауза за долен праг, включена в договор за кредит, за недействителна като неравноправна да настъпват с обратно действие не от момента на сключването на договора, а от по-късен момент?
2. Представлява ли самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува еднакво от всички държави членки, критерият за добросъвестност на заинтересованите лица, който е основание за ограничаване на обратното действие, произтичащо от неравноправния характер на дадена клауза?
3. При положителен отговор, какви обстоятелства трябва да се вземат предвид, за да се прецени добросъвестността на заинтересованите лица?
4. При всички положения, отговаря ли на изискването за добросъвестност на заинтересованите лица поведението на търговеца, довело до липса на прозрачност при сключване на договора, заради която клаузата е приета за неравноправна?
5. Представлява ли самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува еднакво от всички държави членки, критерият за риск от сериозни смущения, който е основание за ограничаването на обратното действие, произтичащо от неравноправния характер на дадена клауза?
6. При положителен отговор, какви критерии трябва да се вземат предвид?
7. При преценката на риска от сериозни смущения само рискът за търговеца ли трябва да се взема предвид, или трябва да се отчитат и загубите на потребителите вследствие на невъзстановяване в пълен размер на сумите, платени по силата на съответната клауза за долен праг?
8. Съвместимо ли е с принципа, че неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя, закрепен в член 6, параграф 1 от Директива [93/13], и с правото на ефективна съдебна защита, прогласено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, същото ограничение на реституционните последици от недействителността на клауза за долен праг, обявена в производство по иск на сдружение на потребители срещу [три] финансови институции, автоматично да важи и за индивидуалните искове за обявяване на клауза за долен праг за недействителна като неравноправна, предявени от клиенти потребители, които са сключили договори за ипотечен кредит с други финансови институции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-476/14: Citroën Commerce, Съдебно решение от 7 юли 2016 г.
Следва ли член 1 и член 3, параграф 1 от Директива 98/6/ЕО, както и член 7, параграф 4, буква в) от Директива 2005/29/ЕО да се тълкуват в смисъл, че разходите за докарване на моторно превозно средство от производителя до продавача, дължими от потребителя, трябва да бъдат включени в продажната цена на това превозно средство, посочена в направена от търговец реклама?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-7/16: Banco Popular Español и PL Salvador, Определение от 5 юли 2016 г.
Съвместима ли е с директива 93/13 национална уредба, която предвижда правото на длъжника по прехвърлено вземане да погасява дълга си чрез плащане на цената, платена от цесионера, и която се прилага независимо от волята на страните или при липса на друго уговорено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-177/15: Nelsons, Заключение от 22 юни 2016 г.
1) Представляват ли течности — които са обозначени като спиртни напитки, съдържащи 27 % vol. алкохол и които се разпространяват в аптеки под формата на флакончета с капкомер от 10 ml или 20 ml и като спрей — напитки, съдържащи над 1,2 % vol. алкохол по смисъла на член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1924/2006, когато според дадените на опаковката указания за дозировка a) четири капки от течността се разтварят в чаша вода, от която се пие на части през деня, или при нужда се приемат четири капки без разреждане, б) продаваната под формата спрей течност се впръсква два пъти върху езика
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, букви а) и б): Трябва ли и при позоваване на общите, неспецифични ползи по смисъла на член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 да са налице доказателства по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) и член 6, параграф 1 от този регламент
3) Прилага ли се разпоредбата на член 28, параграф 2, първа част на изречението от Регламент (ЕО) № 1924/2006, когато съответният продукт се предлага на пазара под своето търговско наименование преди 1 януари 2005 г. не като храна, а като лекарствен продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-122/14: Aktiv Kapital Portfolio, Определение от 21 юни 2016 г.
Противоречи ли на Директива 93/13 национална правна уредба, която не позволява на съдията по изпълнението служебно да провери евентуално наличие на неравноправни клаузи в договор между търговец и потребител, послужил за основание за издаване на изпълнителен титул в заповедно производство, когато поради липса на възражение от страна на потребителя съдията, издал титула, не е бил овластен да извърши такъв контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-122/14: Aktiv Kapital Portfolio, Определение от 21 юни 2016 г.
Съответства ли на Директива 93/13/ЕИО национална уредба, която не позволява на съда по изпълнението да преценява служебно неравноправния характер на договорна клауза в случай, че потребителят не е подал възражение срещу заповедта за плащане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-42/15: Home Credit Slovakia, Заключение от 9 юни 2016 г.
– Какво е значението на израза „на хартиен или друг траен носител“, съдържащ се в член 10, параграф 1 във връзка с член 3, буква м) от Директива 2008/48
— Обхваща ли този израз само подписания от страните по договора за кредит физически документ
— Трябва ли този документ да съдържа предвидената в член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 задължителна информация
— Изпълнени ли са изискванията на член 10, параграф 1 от Директива 2008/48, когато задължителната информация се съдържа в отделен документ (като например общите договорни условия), към който препраща договорът за кредит и който не е подписан от страните по този договор?
– Хармонизира ли Директива 2008/48 правилата относно информацията, която договорът за кредит следва да включва по смисъла на член 10, параграфи 1 и 2, до такава степен, че тези разпоредби не допускат национални правни норми: i) изискващи задължителната информация да се съдържа в един-единствен документ, подписан от страните по договора за кредит или ii) по силата на които договорите за кредит не пораждат пълно правно действие поради обстоятелството, че част от задължителната информация е в отделен документ, например в общите договорни условия?
– Означава ли изразът „периодичност на дължимите погасителни вноски“ по смисъла на член 10, параграф 2, буква з) от Директива 2008/48, че кредитодателят трябва да посочи в договора за кредит точните дати на падежа на отделните вноски, или е достатъчно да посочи обективно определими критерии, по които да се установи падежа на всяка от вноските
— Може ли във втората хипотеза тази информация да се съдържа в неподписан от страните отделен документ (например „общите договорни условия“), към който договорът за кредит препраща?
– Означава ли член 10, параграф 2, букви з) и и) от Директива 2008/48 във връзка една с друга, че срочен договор за кредит, при който погасяването на главницата се извършва чрез плащането на отделни вноски, не трябва непременно да съдържа погасителен план, а въпросната информация може да бъде предоставена от кредитодателя на кредитополучателя, ако последният поиска това
Или пък кредитодателят е длъжен да предостави погасителен план в договора за кредит още от момента на влизането му в сила и има ли право кредитополучателят също да иска през целия срок на действие на договора погасителен план, посочващ сроковете за извършване на плащанията от датата на направеното искане
Изискванията за предоставяне на информация по член 10, параграф 2, буква з) напълно хармонизирани ли са по смисъла на член 22, параграф 1 от Директива 2008/48, така че държавите членки да не могат да изискват включването на погасителен план в договорите за кредит?
– Пропорционална ли е по смисъла на членове 1 и 23 от Директива 2008/48 предвидена в националното право санкция, по силата на която при непредоставяне от страна на кредитодателя на по-голямата част от информацията, установена в член 10, параграф 2 от същата директива, договорът за кредит се счита за сключен без лихви и без разноски (което означава, че кредитополучателят дължи връщане само на главницата)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-119/15: Biuro podróży Partner, Заключение от 2 юни 2016 г.
1. С оглед на член 6, параграф 1 и член 7 от [Директива 93/13] във връзка с членове 1 и 2 от [Директива 2009/22] може ли прилагането в договори с общи условия на разпоредби с еднакво съдържание като някои разпоредби, обявени за недопустими с влязло в сила съдебно решение и вписани в регистъра на недопустимите разпоредби в договорите с общи условия, да се приеме — по отношение на друг търговец, който не е участвал в производството, приключило с вписването на разпоредбата в регистъра на недопустимите разпоредби в договорите с общи условия — за неправомерно действие, което от гледна точка на националното право представлява практика в нарушение на колективните интереси на потребителите и е основание за налагане на имуществена санкция в национално административно производство?
2. С оглед на член 267, трета алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз кой национален съд е юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право — второинстанционният съд, чиито решения по въззивни жалби подлежат на касационно обжалване като предвиденото в полския Граждански процесуален кодекс, или пък Sąd Najwyższy (Върховният съд), който е компетентен да се произнесе по касационната жалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.