Защита на потребителите
Защита на потребителите
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Съвместимо ли е с правото на Съюза, по-специално с член 14, параграф 1 от Директива [2008/48], в случай на отказ от договор за потребителски кредит, който е свързан със сключен в търговски обект договор за покупко-продажба на превозно средство, размерът на компенсаторното обезщетение за обезценяването на финансираното превозно средство, дължимо от потребителя на кредитора при връщане на финансираното превозно средство, да се изчислява като от продажната цена на търговеца към момента на придобиването на превозното средство от потребителя се приспадне покупната за търговеца цена към момента на връщането на превозното средство?
Извършва ли уредбата по член 14, параграф 3, буква б), първо изречение от Директива [2008/48] пълна хармонизация по отношение на договорите за потребителски кредити, свързани с договор за покупко-продажба на превозно средство, и следователно задължителна ли е тя за държавите членки?
Съвместимо ли е с правото на Съюза, по-специално с член 14, параграф 1 от Директива [2008/48], след отказ от договор за потребителски кредит, свързан с договор за покупко-продажба на превозно средство, кредитополучателят да трябва да плати договорената лихва за периода от изплащането на кредита на продавача на финансираното превозно средство до момента на връщането на превозното средство на кредитора (или продавача)?
Трябва ли член 10, параграф 2, буква л) от [Директива 2008/48] във връзка с член 14, параграф 1, втора алинея, буква б) от [нея] да се тълкува в смисъл, че срокът за отказ не започва да тече, когато договорът за кредит не посочва конкретна ставка на лихвения процент за просрочени плащания, приложим към момента на сключването на този договор?
Може ли липсата на тази информация да засегне способността на средния потребител да прецени обхвата на правата и задълженията си по посочената директива или решението му да сключи договора, и евентуално да го лиши от възможността да упражни правата си при по същество същите условия като тези, които биха били налице, ако предоставената информацията беше пълна и точна?
Изключена ли е възможността кредиторът да направи възражение, че поради поведението си в периода между сключването на договора и упражняването на правото на отказ, а и след упражняването му, потребителят е злоупотребил с това право, когато договорът за кредит не посочва конкретна ставка на лихвения процент за просрочени плащания, приложим към момента на сключването на този договор?
Може ли квалификацията като злоупотреба с право да се основава по-специално на следните обстоятелства:
– потребителят продължава да използва финансираното превозно средство, докато съдът се произнесе по въпроса относно действителността на отказа;
– потребителят отказва да плати компенсаторно обезщетение за обезценяването на превозното средство поради ползването му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 5, параграф 2 и членове 24—26 от Регламент (ЕС) 2016/679 да се тълкуват в смисъл, че операторът на електронен пазар, като администратор по смисъла на член 4, точка 7 от този регламент на личните данни, които се съдържат в публикувани на неговия електронен пазар обяви, е длъжен, преди публикуването на обявите и чрез подходящи технически и организационни мерки, да идентифицира обявите, които съдържат чувствителни данни по смисъла на член 9, параграф 1 от този регламент, да провери дали потребителят — подател на такава обява, който се готви да я публикува, е лицето, чиито чувствителни данни фигурират в нея, и ако това не е така, да откаже да публикува обявата, освен ако посоченият потребител — подател на обявата, може да докаже, че субектът на данни е дал своето изрично съгласие въпросните данни да бъдат публикувани на този електронен пазар, по смисъла на член 9, параграф 2, буква а), или че е налице някое от другите изключения, предвидени в член 9, параграф 2, букви б)—й)?
Трябва ли член 32 от Регламент 2016/679 да се тълкува в смисъл, че операторът на електронен пазар, като администратор по смисъла на член 4, точка 7 от този регламент на личните данни, които се съдържат в публикувани на неговия електронен пазар обяви, е длъжен да приложи подходящи технически и организационни мерки за сигурност, за да попречи обявите, които са публикувани на този пазар и съдържат чувствителни данни, по смисъла на член 9, параграф 1 от цитирания регламент, да бъдат копирани и незаконосъобразно публикувани на други уебсайтове?
Трябва ли член 1, параграф 5, буква б) от Директива 2000/31/ЕО и член 2, параграф 4 от Регламент 2016/679 да се тълкуват в смисъл, че операторът на електронен пазар, като администратор по смисъла на член 4, точка 7 от този регламент на личните данни, които се съдържат в публикувани на неговия електронен пазар обяви, не може във връзка с нарушение на задълженията, които произтичат от член 5, параграф 2 и членове 24—26 и 32 от този регламент, да се позове на членове 12—15 от посочената директива, предмет на които е отговорността на междинните доставчици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Дали член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 269/2014, който предвижда задължение за докладване на финансови средства и икономически ресурси от лицата, спрямо които е наложена ограничителна мярка замразяване, представлява ограничителна мярка по смисъла на член 215, параграф 2 ДФЕС и дали приемането на такова задължение нарушава изпълнителните правомощия на държавите членки, предвидени в член 24, параграф 1 и член 26, параграф 3 ДЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Дали Съветът на Европейския съюз е превишил правомощията си, като е предвидил в член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 269/2014, изменен с Регламент (ЕС) 2022/1273, задължение за докладване на финансови средства или икономически ресурси от лицата, на които е наложена ограничителна мярка замразяване, при положение че това задължение не е предвидено в съответното решение в областта на общата външна политика и политика на сигурност, прието на основание член 29 ДЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
На първо място, следва ли разпоредби, попадащи в обхвата на наказателното право, по-специално общи и абстрактни разпоредби, които определят определено поведение като престъпление, подлежащо на наказателно преследване, да се считат за попадащи в обхвата на „координираното поле“ по смисъла на Директива 2000/31, когато те са приложими както към поведението на доставчик на услуга на информационното общество, така и към всяко друго физическо или юридическо лице
Или следва да се приеме, че тъй като единствената цел на директивата е да хармонизира определени правни аспекти на такива услуги, без да хармонизира наказателното право като такова, и тъй като тя предвижда само изисквания, приложими към услугите, такива наказателни разпоредби не могат да се считат за изисквания, приложими към започването и осъществяването на дейността на услугите на информационното общество, попадащи в „координираното поле“ на тази директива
По-специално, попадат ли наказателните разпоредби, предназначени да гарантират защитата на непълнолетните, в обхвата на това „координирано поле“?
Следва ли изискването издателите на онлайн комуникационни услуги да въведат мерки за предотвратяване на достъпа на непълнолетни до порнографско съдържание, което те разпространяват, да се счита за попадащо в обхвата на „координираното поле“ на Директива 2000/31, която хармонизира само определени правни аспекти на съответните услуги, доколкото това задължение се отнася до осъществяването на дейността на услуга на информационното общество, тъй като се отнася до поведението на доставчика на услугата и качеството или съдържанието на услугата, но не засяга обаче установяването на доставчиците на услуги, търговските съобщения, електронните договори, правилата за отговорността на посредниците, кодексите за поведение, извънсъдебното разрешаване на спорове, съдебните действия или сътрудничеството между държавите членки и следователно не се отнася до някой от предметите, уредени от хармонизиращите разпоредби на глава II от тази директива?
Ако отговорът на предходните въпроси е положителен, как следва да се съгласуват изискванията на Директива 2000/31 с тези, произтичащи от защитата на правата на човека и основните свободи в Европейския съюз, по-специално защитата на човешкото достойнство и най-добрия интерес на детето, гарантирани от членове 1 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз и от член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, когато самото приемане на индивидуални мерки, взети по отношение на дадена услуга, не изглежда да осигурява ефективна защита на тези права
Съществува ли общ принцип на правото на ЕС, който позволява на държавите членки да предприемат, по-специално в случай на спешност, мерки – включително когато те са общи и абстрактни по отношение на категория доставчици на услуги – които са необходими за защита на непълнолетните срещу нарушения на тяхното достойнство и интегритет, чрез дерогация, когато е необходимо, по отношение на доставчиците, регулирани от Директива 2000/31, от принципа на регулиране на тези доставчици от държавата им по произход, установен в тази директива?
Следва ли забраната, наложена на операторите на електронна услуга за подпомагане на водачите или услуга за навигация, основана на геолокация, за разпространение на съобщения и индикации, публикувани от потребителите на тази услуга и които могат да позволят на други потребители да избегнат определени пътни проверки, да се счита за попадаща в „координираното поле“ по смисъла на Директива 2000/31, доколкото, въпреки че се отнася до осъществяването на дейността на услуга на информационното общество, тъй като се отнася до поведението на доставчика на услугата, качеството или съдържанието на услугата, не засяга обаче установяването на доставчика на услуги, търговските съобщения, електронните договори, отговорността на посредниците, кодексите за поведение, извънсъдебното разрешаване на спорове, съдебните действия или сътрудничеството между държавите членки и следователно не се отнася до някой от предметите, уредени от хармонизиращите разпоредби, предвидени в глава II на тази директива?
Следва ли забрана за излъчване, която има за цел по-специално да предотврати лица, издирвани за престъпления или нарушения, или които представляват заплаха за обществения ред или сигурност, да могат да избегнат пътни проверки, да попада в обхвата на изискванията, свързани с осъществяването на дейността на услуга на информационното общество, които държава членка не може да наложи на доставчик на услуги на информационното общество, установен в друга държава членка, доколкото съображение 26 от Директива 2000/31 гласи, че директивата не може да попречи на държавите членки да прилагат своите национални правила по наказателното право и наказателното производство с оглед предприемане на всички разследващи и други мерки, необходими за откриването и преследването на престъпления?
Следва ли член 15 от Директива 2000/31, който забранява налагането на доставчиците на услуги на общо задължение за наблюдение – с изключение на задълженията, приложими към конкретен случай – да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на разпоредба, която просто постановява, че операторите на електронна услуга за подпомагане на водачите или услуга за навигация, основана на геолокация, не трябва да разпространяват, в конкретни случаи и в рамките на тази услуга, определени категории съобщения и индикации, без операторът да трябва да е наясно със съдържанието им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Допустимо ли е служебно поправяне на явни грешки в съдебното решение съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Следва ли защитата на потребителите по Директива 93/13 да се прилага и в ситуации, при които потребителят не е повдигнал въпроса за неравноправния характер на клаузата или приложимостта на директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Трябва ли член 1, параграф 2 от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че допуска проверка на договорни клаузи за променлив лихвен процент, основан на референтния индекс WIBOR?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли член 4, параграф 2 от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че допуска проверка на договорни клаузи за променлив лихвен процент, основан на [WIBOR]?
3) При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: трябва ли член 3, параграф 1 от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че договорна клауза за променлив лихвен процент, основан на референтния показател WIBOR, може да се счита за противоречаща на изискванията за добросъвестност и водеща в ущърб на потребителя до значителна неравнопоставеност между задълженията и правата на страните по договора, поради недостатъчно информиране на потребителя за излагането му на риск от променливия лихвен процент, включително по-специално поради непосочване на начина на определяне на референтния показател, въз основа на който се определя променливият лихвен процент, поради несигурността, свързана с неговата непрозрачност, както и поради неравномерното разпределение на този риск между страните по договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Допустимо ли е заличаването на делото от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд на основание член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Кой орган следва да определи разходите по производството след оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване съгласно член 100 от Процедурния правилник?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по въпроса за разноските в случай на прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Съществуват ли достатъчно доказателства за наличие на значителна и непоправима вреда, която обосновава необходимостта от допускане на временни обезпечителни мерки?
Доказано ли е, че предприятието не може да предотврати риска от производство по несъстоятелност или значителна промяна в пазарните си дялове вследствие на спорните разпоредби?
Предприети ли са адекватни мерки от страна на предприятието за предпазване от риска, свързан със забрана на определени продукти, които да обосновават необходимостта от временни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.