Конкуренция
Конкуренция
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
Нарушение на задълженията по четвъртата алинея на член 2, параграф 2 от Директива 90/388/ЕИО на Комисията, изменена с Директива 96/19/ЕО, чрез отлагане до 1 януари 2000 г. на премахването на изключителните права на Portugal Telecom по отношение на услугата „call-back“ в нарушение на приложимите разпоредби на правото на Съюза.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Препятстват ли разпоредбите на Договора за ЕО, и по-специално членове 86 и 90 от него, държава членка, при организирането на своята пощенска услуга, да поддържа в сила законодателство, което, макар и да прави разграничение между така наречените „универсални“ услуги, по отношение на които се предоставят изключителни права на частноправно дружество, и неуниверсални услуги, предлагани и предоставяни на открития пазар:
(а) изисква от предприятия, различни от това, на което е предоставен монополът за извършване на универсалната услуга, да плащат, дори когато предоставят „неуниверсални“ или услуги с добавена стойност, пощенските такси, дължими за основната обикновена пощенска услуга, която в такъв случай не се предоставя от носителя на монопола;
(б) директно разпределя приходите от тези такси на предприятието, натоварено с извършването на универсалната услуга, без да съществува компенсаторен или регулаторен механизъм, предназначен да гарантира, че не се извършва прехвърляне на кръстосани субсидии към неуниверсалните услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1. Следва ли член 9 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 23 ЕО), член 12 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 25 ЕО) и член 16 от Договора за ЕО (отменен с Договора от Амстердам) или член 95 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 90 ЕО) да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби, или тази разпоредба, не допускат публичен орган в държава членка да налага производствена такса върху прасета, отгледани в съответната държава членка и изнесени живи в друга държава членка, когато: - подобна такса се налага за всяко прасе, произведено в съответната държава членка и продадено за клане на вътрешния пазар; - подробните правила за изчисляване на таксата не водят до дискриминация между двете групи продукти, тъй като при определяне на различните „тегловни категории“ за заклани и живи прасета може да се приеме, че е осигурено компенсиране на средната разлика между „тегло на трупа“ и „живо тегло“, но - таксата за прасета, продадени за клане на вътрешния пазар, става дължима при доставката им за клане, докато таксата за прасета, изнесени живи, става дължима в момента на износа; - в първия случай таксата се дължи от производителя, а във втория случай — от износителя, независимо дали той е и производителят; - таксата не се налага за прасета, продадени живи на вътрешния пазар; и - част от приходите от таксата се използват за дейности, които поради своята същност и непосредствени цели се отнасят до първичното производство на прасета в държавата членка и по този начин облагодетелстват и изнесените прасета, докато друга част от приходите се използва за дейности, които поради своята същност и непосредствени цели се отнасят само до клането и по-нататъшната преработка в държавата членка и продажбата на вътрешния и износния пазар на национално преработени производни на първичния продукт и по този начин не облагодетелстват изнесените прасета?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително: има ли значение за отговора обстоятелството, че схемата за таксата е, съгласно член 93, параграф 3 от Договора за ЕО (сега член 88, параграф 3 ЕО), нотифицирана и одобрена от Комисията на ЕС като допустима държавна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1. Следва ли законодателни мерки на държава-членка, които предвиждат възстановяване на енергийни данъци върху природния газ и електроенергията, но предоставят това възстановяване само на предприятия, чиято дейност се състои основно в производството на стоки, да се считат за държавна помощ по смисъла на член 92 от Договора за ЕО?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли такава законодателна мярка да се счита за държавна помощ по смисъла на член 92 от Договора за ЕО, дори ако се прилага за всички предприятия, независимо дали тяхната дейност се състои основно в производството на стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1. Може ли приносът, въведен с член L. 245-6-1 от Кодекса за социално осигуряване, да се счита за държавна помощ по смисъла на член 87 ЕО (бивш член 92 от Договора за ЕО)
Ако да, оправдан ли е той с оглед на характера и структурата на системата
2. Възложено ли е на търговците на едро изпълнението на услуга от общ икономически интерес по смисъла на член 86, параграф 2 ЕО (бивш член 90, параграф 2 от Договора за ЕО)
Ако приносът може да се квалифицира като държавна помощ, трябва ли той да бъде точно съизмерим с допълнителните разходи, произтичащи от наложените на търговците на едро задължения, за да се приложи дерогацията по член 86, параграф 2 ЕО
3. Следва ли член 49 ЕО (бивш член 59 от Договора за ЕО) да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като това, въведено със Закона от 19 декември 1997 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Нарушени ли са съществените процесуални изисквания поради неизпълнение на задължението на Комисията да открие официалната процедура по член 93, параграф 2 от Договора и поради липса на мотиви в решението?
Съвместими ли са с Договора условията за предоставяне на помощта, предвидени в плана за държавна помощ, и спазени ли са общите критерии за прилагане на дерогациите по член 92, параграф 3 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Съответства ли предметът и диспозитивът на обжалваното решение на действителното съдържание на нотифицираното споразумение за обмен на информация, и обосновано ли е решението въз основа на точните разпоредби на това споразумение?
Дали Комисията е допуснала съществена фактическа грешка, като е приела, че нотифицираното споразумение обхваща обмен на въпросници 2-71, 2-73 и 2-74, въпреки че то се отнася само до 2-71 и 2-74?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Спазени ли са условията за прилагане на член 92, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 87, параграф 1 ЕО), принципа на правната сигурност и задължението за мотивиране при квалифицирането на спорната помощ като държавна помощ?
Правилно ли е отказано прилагането на изключенията по член 3, параграф 1, букви d) и e) от Регламент № 1107/70 и член 92, параграф 3, буква c) от Договора за ЕО, както и достатъчно ли е мотивирано разграничението между съвместимата и несъвместимата помощ и възможността за изпълнение на решението?
Правилно ли е квалифицирана спорната помощ като нова помощ, а не като съществуваща помощ?
Нарушени ли са принципът на защита на оправданите правни очаквания, принципът на пропорционалност и задължението за мотивиране по отношение на разпореждането за възстановяване на помощта с лихви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2001 г.
Допустими ли са исканията за установяване, които не са свързани с предмета на основния иск или имат окончателен характер, в производството за предоставяне на обезпечение?
Изпълнено ли е изискването за неотложност при липса на конкретни данни за сериозна или невъзвратима вреда и при позоваване само на нематериална вреда, свързана с предполагаема незаконност?
Може ли при твърдяна явна незаконност или противоконституционност да се направи изключение от правилото за доказване на неотложността в производството по обезпечение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2001 г.
Допустимо ли е искане за временни мерки, когато то не е свързано с исканията по същество или има окончателен характер?
Необходимо ли е настъпването на сериозна или непоправима вреда за заявителя като условие за предоставяне на временни мерки?
Какви са последствията при злоупотреба с право на процесуални действия от страна на адвокат пред Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.