Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-72/22: Valstybės sienos apsaugos tarnyba, Съдебно решение от 30 юни 2022 г.
Съвместима ли е с правото на Европейския съюз национална правна уредба, която в случай на обявяване на военно положение, извънредно положение или извънредна ситуация поради масов приток на чужденци по принцип не допуска гражданин на трета държава, влязъл и пребиваващ незаконно на територията на държава членка, да подаде молба за международна закрила?
Допустимо ли е национално законодателство, което при обявяване на военно положение, извънредно положение или извънредна ситуация поради масов приток на чужденци позволява задържане на търсещо убежище лице единствено на основание, че е влязло незаконно на територията на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-652/20: Allianz Elementar Versicherung, Съдебно решение от 30 юни 2022 г.
Трябва ли разпоредбите на член 11, параграф 1, буква б) от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкуват в смисъл, че се отнасят само до международната компетентност на държавите[ — членки на Европейския съюз], или в смисъл, че уреждат и националната (териториална) компетентност на съдилищата по местоживеенето на третото ползващо се лице по застрахователния договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-704/20: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Examen d’office de la rétention), Заключение от 21 юни 2022 г.
Несъвместимост на национално процесуално правило, което ограничава националния съд да извършва служебна проверка на всички условия за законосъобразност на задържането или продължаването на задържането на гражданин на трета страна, с правото на Европейския съюз, по-специално с член 15 от Директива 2008/115, член 9 от Директива 2013/33, член 28 от Регламент № 604/2013 във връзка с членове 6 и 47 от Хартата на основните права.
Съвместимост на национална правна уредба, която позволява на националния съд, произнасящ се като втора и последна инстанция във въззивно производство по обжалване на първоинстанционно решение относно законността на задържане, да изложи съкратени мотиви, с принципите на равностойност и ефективност, произтичащи от правото на Европейския съюз.
Недопустимост на преюдициални въпроси относно правата на ненавършили пълнолетие лица, когато те не са предмет на спора по главното производство.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-700/20: London Steam-Ship Owners’ Mutual Insurance Association, Съдебно решение от 20 юни 2022 г.
1) С оглед на естеството на въпросите, на които националната юрисдикция следва да отговори, за да реши дали да постанови решение в същия смисъл като арбитражно решение по член 66 от Arbitration Act (Закон за арбитража) от 1996 г., може ли съдебно решение, постановено по реда на тази разпоредба, да представлява релевантно „съдебно решение“ на държавата членка, в която се иска признаване, по смисъла на член 34, точка 3 от Регламент [№ 44/2001]?
2) Като се има предвид, че съдебно решение, постановено в същия смисъл като арбитражно решение — каквото е съдебно решение, постановено по реда на член 66 от Arbitration Act от 1996 г. — представлява съдебно решение, което не попада в материалния обхват на Регламент № 44/2001 поради изключването на арбитража съгласно член 1, параграф 2, буква г), може ли такова съдебно решение да представлява релевантно „съдебно решение“ на държавата членка, в която се иска признаване, по смисъла на член 34, точка 3 [от този регламент]?
3) В случай че член 34, точка 3 от Регламент № 44/2001 не се прилага, ако признаването и изпълнението на съдебно решение на друга държава членка би противоречало на вътрешния обществен ред, тъй като би нарушило принципа на силата на пресъдено нещо поради наличието на по-ранно национално арбитражно решение или на по-ранно съдебно решение в същия смисъл като арбитражното решение, постановено от съда на държавата членка, в която се иска признаване, допустимо ли е позоваването на член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001 като основание да се откаже признаване или изпълнение, или в член 34, точки 3 и 4 от Регламента са изчерпателно предвидени основанията, поради които силата на пресъдено нещо и/или противоречието могат да са пречка за признаване или изпълнение на съдебно решение по смисъла на Регламента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-520/20: Nachalnik na Rayonno upravlenie Silistra, Съдебно решение от 16 юни 2022 г.
Следва ли чл. 39 и по-специално чл. 39, § 3 от Решение [ШИС II] да се тълкува в смисъл, че се допуска национална уредба и административни практики, съгласно които, когато са налице данни, обосноваващи извод, че сигналът, въведен в ШИС, излиза от обхвата на целите, за постигането на които е регистриран, и по-конкретно на тези от чл. 38, § 1, компетентният изпълняващ орган може и следва да откаже изпълнението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-265/21: AB и AB-CD (Titre de propriété sur des œuvres d’art), Заключение от 16 юни 2022 г.
1) Трябва ли понятието „дела, свързани с договор“ по смисъла на член 5, точка 1 от [Регламент № 44/2001]: да се тълкува в смисъл, че налага да се установи правно задължение, което е поето доброволно от едно лице към друго и на което се основава искът на ищеца, дори ако задължението не е поето доброволно от ответника и/или към ищеца
при утвърдителен отговор, каква трябва да е степента на връзката между доброволно поетото правно задължение и ищеца и/или ответника
2) Понятието „иск“, на което „се основава“ ищецът, предполага ли, подобно на критерия, използван, за да се установи дали даден иск е дело, свързано с договор, по смисъла на член 5, точка 1 от [Регламент № 44/2001] или е „дел[о относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт]“ по смисъла на член 5, точка 3 от същия регламент ([решение от 24 ноември 2020 г., Wikingerhof, C‑59/19, наричано по-нататък „решение Wikingerhof”, ECLI:EU:C:2020:950], точка 32), да се провери дали тълкуването на доброволно поетото правно задължение е абсолютно необходимо, за да се прецени основателността на иска
3) Спада ли към делата, свързани с договор, по смисъла на член 5, точка 1 от [Регламент № 44/2001] предявеният по съдебен ред иск, с който ищец цели да бъде съдебно установено, че е собственик на вещ, която е в негово владение, позовавайки се на два договора за покупко-продажба, първият от които е сключен от първоначалния съсобственик на тази вещ (съпруг на ответника и също първоначален съсобственик) с продавача на ищеца, а вторият — между последните двама
a) Различен ли е отговорът, ако ответникът изтъква обстоятелството, че първият договор не е договор за покупко-продажба, а договор за съхранение
б) Ако някоя от тези хипотези попада в обхвата на делата, свързани с договор, кой договор трябва да се вземе предвид, за да се определи мястото на изпълнение на задължението, на което се основава искът?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/21: Belgische Staat (Réfugiée mineure mariée), Заключение от 16 юни 2022 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 2, буква е) във връзка с член 10, параграф 3, буква а) от [Директива 2003/86], да се тълкува в смисъл, че бежанец, „непридружено малолетно или непълнолетно лице“, който пребивава в държава членка, трябва да „не е сключил брак“ съгласно националното му право, за да е налице право на събиране на семейството с възходящи роднини по права линия от първа степен?
2) При утвърдителен отговор: може ли ненавършил пълнолетие бежанец, чийто сключен в чужбина брак не е признат по съображения за обществен ред, да се счита за „непридружено малолетно или непълнолетно лице“ по смисъла на член 2, буква е) и член 10, параграф 3 от [Директива 2003/86]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-62/22: DER Touristik Deutschland, Определение от 16 юни 2022 г.
Какви са последиците при оттегляне на преюдициалното запитване съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Кой определя и как се разпределят разноските между страните при заличаване на делото от регистъра на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-69/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Éloignement – Cannabis thérapeutique), Заключение от 9 юни 2022 г.
1) Може ли значително увеличаване на интензитета на болката поради липсата на медицинско лечение при непроменена клинична картина да представлява положение, което противоречи на член 19, параграф 2 от [Хартата] във връзка с членове 1 и 4 от Хартата, ако не бъде спряно изпълнението на произтичащото от [Директива 2008/115] задължение за напускане на страната?
2) Налице ли е съвместимост с член 4 във връзка с член 1 от Хартата, в случай че е установен стриктен срок, в рамките на който следва да се проявят последиците от липсата на медицинско лечение, за да се приеме, че са налице пречки от здравословно естество за изпълнение за задължението за връщане[, произтичащото от Директива 2008/115]
Ако установяването на стриктен срок не противоречи на правото на Съюза, разрешено ли е на държава членка да определи общ срок, който е еднакъв за всички възможни заболявания и всички възможни последици за здравето?
3) Съвместима ли е с член 19, параграф 2 във връзка с членове 1 и 4 от Хартата, както и с [Директива 2008/115] уредба, съгласно която последиците от извеждането трябва да се преценяват изключително в контекста на отговора на въпроса дали и при какви условия чужденецът може да пътува?
4) Изисква ли член 7 във връзка с членове 1 и 4 от Хартата в контекста на [Директива 2008/115] здравословното състояние на чужденеца и лечението, което получава в това отношение в държавата членка, да се преценява в контекста на отговора на въпроса дали пребиваването трябва да се разрешава на основание на правото на зачитане на личния живот
Изисква ли член 19, параграф 2 във връзка с членове 1 и 4 от Хартата, в контекста на [Директива 2008/115], преценката дали здравословните проблеми могат да се считат за пречки за извеждане на основание на правото на зачитане на личния и семейния живот по смисъла на член 7 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/21: DELTA STROY 2003, Заключение от 9 юни 2022 г.
1) Чл. 4 и чл. 5 от Рамково решение [2005/212] и чл. 49 от [Хартата] следва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, съгласно която националният съд в производство като главното може да наложи наказание на юридическо лице за конкретно престъпление, чието извършване все още не е установено, защото е предмет на неприключило окончателно паралелно наказателно производство?
2) Чл. 4 и чл. 5 от Рамково решение [2005/212] и чл. 49 от [Хартата] следва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, съгласно която националният съд в производство[…] като главното може да наложи наказание на юридическо лице, като определи размера на това наказание в размер на облага, която би се получила от конкретно престъпление, чието извършване все още не е установено, защото е предмет на неприключило окончателно паралелно наказателно производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.