Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
Дело C-203/21: DELTA STROY 2003, Съдебно решение от 10 ноември 2022 г.
Следва ли член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която националният съд може да наложи на юридическо лице наказателна санкция за престъпление, за което евентуално е отговорно физическо лице, овластено да формира волята на това юридическо лице или да го представлява, в случай че тази отговорност все още не е окончателно установена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-859/19: FX и др. (Effet des arrêts d’une Cour constitutionnelle III), Определение от 7 ноември 2022 г.
Допустимо ли е прилагането на национална правна уредба или практика, която предвижда автоматична нищожност на съдебни актове по дела за корупция и измами, ако това създава системен риск от безнаказаност за престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза?
Съвместимо ли е с правото на Съюза въвеждането на дисциплинарна отговорност за съдии поради несъобразяване с актовете на националния конституционен съд, когато това възпрепятства прилагането на принципа на предимство на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-435/22: Generalstaatsanwaltschaft München () и ne bis in idem), Съдебно решение от 28 октомври 2022 г.
Допустимо ли е органите на държава членка да екстрадират гражданин на трета държава в друга трета държава, когато този гражданин вече е осъден с влязла в сила присъда в друга държава членка за същите деяния и е изтърпял наложеното наказание, при положение че молбата за екстрадиция се основава на двустранен договор, който ограничава принципа ne bis in idem само до съдебните решения на замолената държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-514/21: Minister for Justice and Equality (Levée du sursis), Заключение от 27 октомври 2022 г.
1.
a) Ако предаването на издирваното лице се иска, за да се изтърпи наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване първоначално е отложено, но впоследствие е разпоредено поради осъждането на издирваното лице за друго престъпление, и ако това разпореждане за изпълнение на наказанието е постановено от съда, който е осъдил издирваното лице и му е наложил наказание за това друго престъпление, съставлява ли производството, довело до последващото осъждане и до постановяването на разпореждането за изпълнение, част от „съдебния процес, вследствие на който е постановено решението“ за целите на член 4а, параграф 1 от [Рамковото решение за ЕЗА]?
б) От значение ли е за отговора на въпрос 1, буква а) по-горе дали законът е задължавал съда, постановил разпореждането за изпълнение на наказанието, да го постанови, или съдът е имал свобода на преценка дали да го постанови?
2. При обстоятелствата, описани във въпрос 1 по-горе, има ли право изпълняващият съдебен орган да провери дали производството, което е довело до последващото осъждане и до постановяването на разпореждането за изпълнение на наказанието и което е протекло в отсъствието на издирваното лице, е проведено в съответствие с член 6 от [ЕКПЧ], и по-специално дали отсъствието на издирваното лице е довело до нарушение на правото на защита и/или правото на издирваното лице на справедлив съдебен процес?
3. a)
При обстоятелствата, описани във въпрос 1 по-горе, ако изпълняващият съдебен орган установи, че производството, довело до последващото осъждане и до постановяването на разпореждането за изпълнение на наказанието, не е проведено в съответствие с член 6 от [ЕКПЧ], и по-специално че отсъствието на издирваното лице съставлява нарушение на правото на защита и/или правото на издирваното лице на справедлив съдебен процес, има ли изпълняващият съдебен орган право и/или задължение: a) да откаже предаването на издирваното лице с довода, че такова предаване би противоречало на член 6 от [ЕКПЧ] и/или член 47 и член 48, параграф 2 от [Хартата] и/или б) да изиска от издаващия съдебен орган, като условие за предаването, да гарантира, че след като издирваното лице бъде предадено, то ще има право на повторно разглеждане на случая или на обжалване, в което ще има право да участва и което ще даде възможност за преразглеждане на случая по същество, включително предвид нови доказателства, позволявайки евентуално да се стигне до отмяна на първоначалното решение по отношение на осъждането, довело до постановяването на разпореждането за изпълнение на наказанието?
б) Следва ли за целите на въпрос 3, буква а) по-горе приложимият критерий да се изразява в определяне дали с предаването на издирваното лице би се нарушила същността на основните му права по член 6 от [ЕКПЧ] и/или член 47 и член 48, параграф 2 от Хартата, и ако това е така, фактът, че производството, довело до последващото осъждане и до постановяването на разпореждането за изпълнение на наказанието, е проведено в отсъствието на издирваното лице, и че ако бъде предадено то, няма да има право на повторно разглеждане на случая или на обжалване, достатъчен ли е, за да може изпълняващият съдебен орган да заключи, че предаването би нарушило същността на тези права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-492/22: CJ (Décision de remise différée en raison de poursuites pénales), Заключение от 27 октомври 2022 г.
Решението за отлагане на предаването на издирваното лице съгласно член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299, във връзка с член 6, параграф 2 и със съображение 8 от това рамково решение представлява мярка за „изпълнение“ на европейската заповед за арест и поради това трябва да бъде взето от „изпълняващия съдебен орган“.
Нарушението на член 24, параграф 1 във връзка с член 6, параграф 2 от Рамково решение 2002/584, съгласно който решението за отлагане на предаването на издирваното лице трябва да бъде взето от изпълняващ съдебен орган, изисква това лице да бъде освободено, без да се засяга възможността за такъв орган да поправи това нарушение, по-специално посредством тълкуване в съответствие с релевантните норми на националното право или наличие на правно основание в националното право, което обосновава продължаването на задържането по други причини.
Член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, изменено с рамково решение 2009/299, във връзка с членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз по принцип допуска да се отлага предаването на издирвано лице за целите на наказателното преследване в изпълняващата държава членка на основание, че в рамките на това наказателно преследване издирваното лице не желае да се откаже от правото си на присъствие. При упражняването на правото си на преценка съгласно член 24 от това рамково решение изпълняващият съдебен орган обаче е длъжен да провери дали ограничаването на упражняването от издирваното лице на неговите основни процесуални гаранции може да бъде обосновано с оглед на потенциално различните законни интереси на издаващата и изпълняващата държава членка.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-365/21: Generalstaatsanwaltschaft Bamberg (Exception au principe ne bis in idem), Заключение от 20 октомври 2022 г.
1) Съвместим ли е член 55 от [КПСШ] с член 50 от [Хартата] и валиден ли е все още, доколкото допуска изключение от принципа ne bis in idem, съгласно което към момента на ратифицирането, приемането или одобряването на тази конвенция договарящата страна има право да декларира, че не се обвързва с член 54 от КПСШ, когато деянията, за които се отнася чуждестранната присъда, представляват престъпление срещу националната сигурност или срещу други, също толкова основни интереси на тази договаряща страна?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Недопустимо ли е съгласно членове 54 и 55 от КПСШ и членове 50 и 52 от Хартата германските съдилища да тълкуват декларацията, направена от Федерална република Германия при ратифицирането на КПСШ във връзка с член 129 от [StGB], в смисъл че в обхвата на декларацията попадат и престъпни организации като разглежданата в главното производство, които извършват изключително престъпления против собствеността и освен това не преследват никакви политически, идеологически, религиозни или философски цели и също така не се стремят чрез непозволени средства да придобият влияние върху политиката, медиите, публичната администрация, правосъдието или икономиката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-435/22: Generalstaatsanwaltschaft München () и ne bis in idem), Заключение от 13 октомври 2022 г.
Нарушение на принципа ne bis in idem, закрепен в член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген във връзка с член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, при екстрадиране на лице, което вече е осъдено с влязла в сила присъда за същите деяния в друга държава членка и е изтърпяло наказанието си.
Възможност за позоваване на двустранен договор за екстрадиция между държава членка и трета държава като пречка за отказ на екстрадиция въз основа на принципа ne bis in idem.
Приложимост на член 351 ДФЕС по отношение на задълженията по двустранен договор за екстрадиция, сключен преди придобиването на компетентност от Съюза в съответната област.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-347/21: DD (Réitération de l’audition d’un témoin), Съдебно решение от 15 септември 2022 г.
Правото на лично присъствие на подсъдимия по чл. 8, ал.1, вр. чл. 10, ал. 1, вр. съобр. 44 от Директива 2016/343 спазено ли е, ако в едно отделно съдебно заседание е разпитан свидетел в отсъствието на подсъдимия, но след това, в последващо съдебно заседание, подсъдимият е имал възможност да зададе своите въпроси на същия свидетел, като е заявил, че няма такива въпроси, или, за да бъде спазено правото на лично присъствие, е нужно пълно повтаряне на този разпит с повтаряне на въпросите, зададени от останалите страни, присъствали при първия разпит?
Правото на защита от адвокат по чл. 3, ал.1 вр. чл. 12, ал. 1 от Директива 2013/48 спазено ли е, ако в две отделни съдебни заседания са разпитани двама свидетели в отсъствието на адвоката, но след това, в последващо съдебно заседание, този адвокат е имал възможност да зададе своите въпроси на същите двама свидетели или за да бъде спазено правото на защита от адвокат, е нужно пълно повтаряне на тези два разпита, с повтаряне на въпросите, зададени от останалите страни при първия разпит и също така даване на възможност на адвоката, отсъстващ в предходните две заседания, да зададе своите въпроси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-420/20: HN (Procès d’un accusé éloigné du territoire), Съдебно решение от 15 септември 2022 г.
Допуска ли член 8, параграф 1 от Директива 2016/343 национална правна уредба, предвиждаща задължение за заподозрените и обвиняемите в наказателно производство да присъстват на съдебния процес срещу тях?
Допуска ли член 8, параграф 2 от Директива 2016/343 правна уредба на държава членка, която позволява провеждането на съдебен процес в отсъствието на заподозрения или обвиняемия, при все че това лице се намира извън посочената държава членка и не може да влезе на нейна територия поради наложена му от компетентните ѝ органи забрана за влизане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-486/20: Varuh človekovih pravic Republike Slovenije, Определение от 14 септември 2022 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда, когато запитващата юрисдикция е уведомила Съда, че не желае да поддържа отправеното преюдициално запитване?
Коя юрисдикция следва да се произнесе по съдебните разноски при прекратяване на производството пред Съда поради оттегляне на запитването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.